Jump to content

V. Резюме от лекция на Общия окултен клас на 16.XI.1938 г., сряда, 5 ч сутринта ВЕЧНАТА МЛАДОСТ


Recommended Posts

V. Резюме от лекция на Общия окултен клас

на 16.XI.1938 г., сряда, 5 ч сутринта

ВЕЧНАТА МЛАДОСТ*

На човека му липсва нещо. Това, което липсва, е изгубено. Изгубил е нещо човек. Светските хора вярват в това, което Господ им е дал, а пък религи­озните хора вярват в това, което Господ ще им даде. Тия два възгледа трябва да се съединят в едно, за да имате един правилен възглед.
Има три вида вярвания. Вярване в миналото, вярване в настоящето, вяр- вание в бъдещето. Вярването в миналото е нисшият живот, през който ти си минал. Вярването в настоящето - това е животът, през който сега минаваш. Това е човешкият живот. Вярването в бъдещето, това е животът на Висшите същества; бъдещето е висшето, което иде! То е над тебе!
Ние губим живота си, без да знаем как го губим. Ти казваш: «Аз вярвам в Бога.» Вярваш в Бога, а пък остаряваш, а не трябва да остаряваш. Обедняваш, а не трябва да обедняваш. Боледуваш, пък не трябва да боледуваш.
Защо умират хората? Защото воюват със себе си, защото воюват с Бога. Да ви кажа защо идат всички нещастия в света. Човек страда, понеже той иска да застави Бога да върши това, което човек иска. Ако ти искаш да заставиш Бога да върши това, което ти искаш, ти причиняваш нещастие на себе си. По­неже Бог е неизменен, ти не можеш да Го заставиш да прави Той това, което ти искаш. И кой от вас не е бит? Ти критикуваш Господа за всички неща. Не се позволява това! Когато дойде до Господа, каквото и да прави Господ, няма да имаш две мнения по това. Ще го приемеш. Другите каквото правят, можеш да критикуваш: и богове, и ангели, но като дойде до Бога, нито дума да не обелиш. Ако правиш най-малкото критикуване, то ще се обърне отгоре ти!
Всички вие сте генерали! Все заповядвате един на друг. Оставете се от това заповядване! Дотогава, докато ти заповядваш на хората, ти не можеш да заповядваш на себе си. Дотогава, докато се занимаваш с погрешките на хора­та, ти няма да виждаш своите погрешки. Та, най-първо се научете да заповяд­вате на себе си! И ти ще заповядваш на себе си с любов! Когато вие виждате погрешките на хората, това сте вие в тях.
Погрешките на хората произтичат от един факт, че нещата в света не стават съвършени изведнъж, но се изисква време, за да станат съвършени.
Страданията са допуснати за нещо хубаво и велико, което в бъдеще ще се разкрие. От всички тия страдания, които сега имате, от самия грях от падението един ден ще излезе едно благо, и хората ще видят, че Бог е Всемъдър и Всесилен. Защото Всесилният и Всемъдрият е допуснал тия противоречия. То­ва е една задача за Него, а не за нас. Отчасти ни засяга тая задача.
Ако човек живее в Божията Любов, никаква обида не може да го стигне в неговото съзнание. Всички обиди се разтопяват и всяка обида става едно ве­лико благословение. И тогава е право изречението: «Всичко онова, което се случва на ония, които обичат Бога, да се превърне в добро.»
Всички ваши сегашни страдания, несполуки, несрети, остарявания, уми- рания - всичко това ще се превърне за ваше добро.
Вие се плашите от умирането. Че, хората умират, за да се подмладят. Ако се раждаш без любов, ще остарееш. Ако се раждаш с любов, грях няма да правиш, няма да умираш, и вечно ще бъдеш млад. Няма да има тогава подмла­дяване. Който се ражда с любов, той е вечно млад! Та, за да бъде човек вечно млад, трябва да разбира и прояви любовта като една вътрешна сила, която живее в нас. Като казваме, че Бог е любов, ще знаем, че Той е Вечната мла­дост! И ние като мислим постоянно за Него, ще проявим Божественото в нас. Като синове трябва да се приближаваме до Него!
Ако не разбираш законите на живота, ти можеш да изгубиш любовта си. Старостта идва, когато човек се движи около своята ос. Дотогава, докато се въртиш около себе си, ти остаряваш. Ще престанеш да се въртиш около себе си.
Светът може да се оправи в едно поколение по следния начин: майката през деветте месеца на бременността да говори на детето: «Аз искам да бъдеш това, това и това!» И като дойде детето на земята, всички тия идеи в него ще бъдат сформирани. А пък сега майката през тия 9 месеци се е тревожила за туй, за онуй!
Ако ти обичаш един човек и не можеш да вложиш оная Божествена идея в него, твоята любов не е на място! И ако някой те обича и не можеш да въз­приемеш неговата Божествена идея, ти пак правиш престъпление. Всичкото ни престъпление е, че ние не знаем как да любим, и като ни обичат, ние казва­ме: «Аз не се интересувам от неговата любов!» Че, онзи, който те обича, то е Бог, Който се проявява! Ти казваш: «Аз не искам да зная за неговата любов!» Ти правиш престъпления.
Като обичаш, ще те обичат. Това е закон. Не можеш да бъдеш обичан, ако не обичаш.
Някой казва: «Мога ли да обичам всички хора?» Не можеш ли да обичаш Бога, Който живее във всички хора? Не можете ли да обичате всички ябълки? Можете! Ти казваш: «Аз не мога да обичам всички хора.» Това е една изопаче­на идея.
Ти казваш: «Аз не искам да обича той всичките.» Ти разбираш, че ако обича той всичките, любовта му към тебе ще се намали. А пък законът е обра­тен. Вие сами си създавате нещастия. Представете си, че имате един извор, който тече към тебе. Но над тебе по течението имате един съсед. Ти не го оби­чаш, понеже водата минава през неговата градина. И ти отбиваш водата, но тя като се отбие, пресъхва и твоята градина. Оставй тая вода! Нека водата мине през градината на твоя съсед! Но понеже е изобилна, ще мине и през твоята градина. Та, законът е следният: ти като се радваш на всяка вода, тая вода ще дойде и до тебе, а пък като престанеш да се радваш на някоя вода и тя се отбие, то и твоята градина ще остане без вода. Та, когато един човек обича когото и да е, тая любов ще достигне и до нас. Ако пък искаш някой да не обича някого, то любовта няма да дойде и до тебе. Радвай се на любовта на когото и да е към някого! Ако това течение се отбие, то ще пресъхне и твоята любов.
Любовта на един човек не е негова. Това е любовта на Бога!
Аз бих искал да бъдете справедливи и да признавате Бога. Бог да ви научи как да живеете. Отворете душите си за Божествената любов и не й про- тиводействувайте! Човек трябва да има едно свободно сърце, което да извира, да не е притиснато, да не е затворено. Да си извира естествено. Божественото в нас трябва да извира! Благото ви стои в това извиране.
Всяка една болка, която се случва на човека, е една привилегия. Друг път тая болка с милиони не можете да я намерите. Дойде ви една скръб, едно изпитание. Считайте го за привилегия, че Господ ви е пратил това. Когато ви сполетят най-големите страдания, тогава се удостоявате, че ще станете ученик в Божествената школа. И ако мислите да влезете в Божествената школа без страдания, то има да чакате с милиони години. А пък страданията съкратяват този период.
Имайте една отлична любов към Бога, Който ще оправи всичките ви про­тиворечия, които съществуват в сегашния живот. Само Бог е в сила да ги из­прави. А пък за да се изправите, трябва да имате един модел.
Добрите хора носят Божиите блага и са дошли да помагат. А пък лошите хора изнасят нечистотиите навън.
Благодарете на Бога за всичко онова, което става около нас.
-------------------------------------------
* Това заглавие е дадено от онзи, който е правил резюмето, след като е чул лекцията. След време стенографките редактират стенограмите и слагат други заглавия, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Лекцията е публикувана под следното загла­вие: ДОБРИ И ЛОШИ ХОРА: 7-а лекция от Учителя [Общ окултен клас, г. XVIII (1938-1939 г.)], държана на 16.XI.1938r, София, Изгрева. - В: Славата Божия, Царството Божие и Волята Божия: Общ окултен клас 1938-1939 г. Т. I, стр. 108-126. (бел. М. И.)
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...