Jump to content

С ПОГЛЕД КЪМ ИЗГРЕВА


Recommended Posts

С ПОГЛЕД КЪМ ИЗГРЕВА

След като Учителя е говорил в няколко салона из София: на пл. „Славейков", в Турфераин и доста дълго време на ул. „Оборище", отправя поглед нагоре, към

южната част на града, отвъд боровата гора. За първи път отидохме там на 22 март 1922 г., а на следната година се постави първата палатка.

През следващите години, в началото само през лятото, а после и през зимата, се създаваше живот. Живот нов, интересен, със смисъл и цел. Но ние толкова малко

разбирахме Учителя! Колко малко бяха хората, кои то го разбираха и съдействуваха. Може би всички като мен се люшкаха в морето и не можеха да дадат своята ценна подкрепа.

Но Учителя, великият Учител, има вяра в себе си и в своето знание, и в своя метод, и започва работа с най-малките величини, с най-малките хора при най скромни средства.

А в това време той все още живее на „66" - така се наричаше малката къщичка на ул. „Опълченска" - и вливаше светлина в умовете, топлина в сърцата и интересът към новия живот там беше голям. Там се създаде за първи път и братски стол, където ходих пак само веднъж с брат Тулешков.

Малка стая, току зад стаята, в която Учителя държеше в началото своите беседи. Сутрин. Два реда маси. Чисти покривки и прибори. Скромна храна. А красива и

богата по съдържание и замисъл картина!

Учителя заедно е млади, ентусиазирани, мили сестри и братя - студенти още, и по-възрастни хора, също сестри и братя - пробудени за новия живот. Всичко в тази малка обедна е приготвено с Любов. Всички са дошли е Любов. И всички в момента са огрени от Божествената любов на Учителя.

Всеки, който е ходил в този дом, е запазил незаличим спомен. Извор на Любов би могъл да се нарече той. Заради извора на Любов, извора на живот, извора на знание - Учителя, който вдъхновява, който импулсира, който храни умове и сърца и при когото всички се чувствуват новородени младенци. Нищо, че между тях има хора с побелели коси. Един необикновено интензивен живот се живее на „66", където по всяко време на деня има хора искащи, питащи, учещи - „66".

ШЕСТДЕСЕТ И ШЕСТ

Ти беше пулсът в нас!

В теб живееше духът ни,

на Опълченска, в шестдесет и шест,

пиехме от извора ти светлина,

сгрявахме сърца си с топлина

и нашите тела по-силни ставаха.

Ти беше пулсът в нас!

Под покрива си ти ни приюти,

простор ни даде и богатство.

В обетована страна живяхме -

в бащин свиден кът,

при скъп баща.

Ти беше пулсът в нас!

Да свършим всяка работа,

уроците да учим бързахме,

задачи да решим и пак свободни

да летим към „шестдесет и шест",

на „Опълченска" - във „Юч бунар" -

ти беше пулсът в нас.

- Къде? - питахме при ненадейна среща.

- В шестдесет и шест.

- Откъде? - ни питаха.

- От шестдесет и шест. - Следваха въпроси кратки, и отговори кратки: „Учителя беше там". „Учителя току-що излезе". „На обяд имаше много

гости."

Ти беше пулсът в нас!

Шестдесет и шест беше цел - да се откъснем от дневната си работа, от задълженията си,

Тръгвахме за шестдесет и шест, за да видим нашия благ Учител, да целунем ръката му, да чуем благата му реч и мил поглед да получим!

Ти беше пулсът в нас!

И винаги ще бъдеш,

в мисълта ни светлината,

и топлината в нашите сърца,

с воля да ни укрепяваш,

та да пулсираме ведно със теб.

Богатият интензивен и пълноценен живот, който живеехме на „66", при най-неблагоприятни условия отвън, но с голямото разбиране на Учителя, започна постепенно да се отправя към Изгрева. Казвам при най-неблагоприятни условия, защото Учителя показва един нов начин на живеене, една съвсем нова братска обхода, за която малцина са готови.

Много са тези, които вече слушат беседите, но за приложението - малко са готовите. Малко са досетливите. Това става, когато млади хора се събират около Учителя, готови за приложение. Възрастните - важни софийски дами и господа, мъчно преодоляваха общественото мнение. По-късно се усмихваха на своите първи стъпки, на началото! Една сестра казва: „Когато Учителя ни предложи да излезем на разходка, ние се учудихме. Ние знаехме, че разходка извън града се прави с файтон, но заради неговата дума се съгласихме. И тръгнахме с нашите модни дрехи, високи токове, с чадъри и ръкавици."

Първата ни разходка беше до началото на боровата гора - към Борисовата градина. После постепенно напредвахме все по-горе и по-горе, докато достигнахме хубавите поляни на гората, Червеният салон и още по-късно излязохме из гората и влязохме в полето. Прекрасното Софийско поле! Широко, слънчево! Витоша насреща, огряна от слънце! Истинска радост изпитвахме

н такива дни. И току започнахме да възклицаваме: „Колко е хубаво тука, Учителю! Да си направим жилища тук, Учителю!" Но все още не предполагахме, че ще отидем и понататък, на Витоша, на Рила, на Мусала! И все по същия начин Учителя благи ни водеше. Първо до полите на планината, после по-нагоре, докато се установихме на нашия бивак - Ел Шадай. Но и ние, софийските дами, се променихме. Ние снехме златните и сребърните украшения от нас, снехме копринените рокли и кожените палта, неподходящи за новия спортен живот, и започнахме да се обличаме по туристически. Първо заменихме обувките с по-удобни, после обикнахме слънцето и разбрахме лечебните му свойства и изоставихме чадъри и ръкавици, след това заместихме и големите шапки е кърпи, и още по-късно - както виждате, тръгна народът гологлав.

Но животът на „66", където живееше още Учителя и където беше столът, постепенно се изместваше нагоре. Беседите в това време се държаха на "Оборище", а Изгрева беше мечта. Единици го посещаваха и му се радваха. Колко далече от София беше той! Но ще стане близо, когато Учителя го посети.

Какво нещо е Учителя! Той запалва малките лампички и те летят вече из София и осветяват живота. А животът е прашен. Ще прости ли прахът на светлината, че така безмилостно го открива? И започват хули, клевети, и издигат стена между

търсещите Истината и тези, които са я вече намерили.

Сега при Учителя могат да отидат само смелите и чутките. - Смелите, които не се плашат от общественото мнение, и чутките, за които няма външна преграда, както няма и външно разбиране. Те долавят истината в душата си и голямата светлина, която облива пътя, в който ги води Учителя. Това са скромно облечени мъже и жени с гладки прически и без грим, които впечатляват със своите мис-

лещи и знаещи физиономии, със запалените си лампички. Защото тези хора светят! Да му мислят прахът и носителите, и покровителите на праха. Малките лампички стават все повече и по-смели. Те стават в твърде ранен час и поемат пътя към слънчева поляна, отначало по дългите софийски улици, а после през свежата като утрото борова гора. Витоша ги погалва със своя порозовял връх, преди да се обърнат към изтока. А той - жива приказка! Гледат очите и се радват, дишат дробовете и се радват, а душата се моли, и благодари. Нямаше живот за нея досега. Старият живот задоволяваше само очите; да разгледат художествените изложби из града и толкова. Нима в обикновения живот хората виждат красотите на природата? Само хората на изкуството виждат проникновено в природата. Обикновените хора могат само да я гледат през

очите на художниците. Щастливи се смятаха тези, които имаха достъп до тях. Досега животът задоволяваше частично дробовете. Дишаше се само в къщи, по улиците и в кафенетата. Нима някой се досещаше, че градините са и за тях? А душата? Кой се досеща за тази царска дъщеря и кой създава условия за нея?

Но Учителя е дошъл за нея. Той обича тази дъщеря на Бога и е дошъл да я освободи от робство. И сега, при изгрева на слънцето тя се моли, радва се и благодари. Тя дочаква целувката на първия слънчев лъч и с целувка му отговаря. Росните капки в този момент получават целувката на първия слънчев лъч и с целувка му отговарят. И се превръщат в скъпоценни камъни, блестят с разноцветни багри и превръщат полето в съкровищница.

В какво ли превръща тази целувка душата - прекрасната и любима дъщеря на Бога, и в какво ли ще превърнат те всички заедно земята?

А Учителя беше дошъл да я освободи. Той постепенно разбиваше твърдата черупка, в която беше затворена, и с трепет очакваше момента на нейното новораждане.

Изгревът започваше да се раздвижва. В началото се построи палатка, после малка къщичка, че втора, че трета!

А ние пишехме в тетрадките.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...