21 март 1926 г., неделя, 7, 30 часа вечерта

[blagodari]

21 март 1926 г., неделя, 7, 30 часа вечерта

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди (мото)!"

Размишление.

За следния път пишете върху темата: „Жабата като символ."

- Напишете - започна лекцията Учителя, - едно изречение от 4 - 5 думи най-много. - Написа се изречението: Само истината води към живота.

- Според вас кои думи в това изречение са положителни, кои - отрицателни? - Думата „живот" е положителна. Думата „води" също е положителна. Да, но животът носи и страдания. Глаголът „води" подразбира известно ограничение. Така написано, изречението представя костелив орех. За да извадите силата от това изречение, вие трябва да знаете закона за превръщане на енергиите, трябва да знаете как да нареждате думите. Думата „само", с която започва изречението, означава разнищване; знанието се

нуждае не от нищене, а от тъкане. Ако написаното изречение е съставено само от положителни думи, защо сутрин, когато ставате от сън или при случай на страдание, не го изговаряте в себе си? Когато е в страдание, в нужда или в лишения, човек прибягва към това, което му е необходимо. Гладният търси хляб, жадният - вода, ученикът - книга и т. н. Като намери хляб, гладният веднага започва да се разговаря с него, дава му добър прием, освежава се и след това написва няколко вдъхновени думи. Следователно всяко изречение, всяка дума има смисъл, само когато е преживяна. Ако напишем изречението „Животът носи истината", разбрано ли е? И то не е разбрано. Кой живот носи истината? Ще кажете, че Божественият живот носи истината. Животът е един, той не може да бъде човешки и Божествен. Когато казваме „Божествен живот", ние имаме предвид съзнателния, разумния живот на човека, който върви във възходяща посока. Тъй щото ние казваме „Божествен живот" по нямане на думи, които да определят качествата на живота. Думата „Божествен" не предава нещо на живота. Значи изречението „Животът носи истината" е непълно.

Какво ще разберете, ако кажа думите „жива истина"? Може ли да става въпрос, че истината е жива? Това са разсъждения, с които целя да си съставите нов език, да съпоставяте нещата. Човек може да говори красноречиво, поетически или музикално, но във всеки говор все има някакъв дефект. Някой поет пише: „О, водице, красива моя другарко в живота." - Това е мисъл, поетично изказана, без да изразява истината. Водата не може да бъде другарка на човека, понеже не върви с него. Като стигне до някой извор, човек се навижда, пие от него, налива си едно шише и заминава - нито водата

го следва, нито той върви с нея. Някой казва: „Миличка, много те обичам!" Щом каже тези думи, той изпитва срам, стеснение в себе си. Защо? Разбира, че е пресилил факта. Той казал нещо, което не е абсолютна истина.

Природата не обича лъжата. Когато човек каже нещо, което не е вярно, той изпитва известно стеснение, недоволство. Думата „обич" включва в себе си три качества: съзнателна мисъл, съзнателно чувство и съзнателно действие. Само разумният човек може да има съзнателна мисъл, съзнателно чувство и съзнателно действие.

Когато човек придобие тези качества, само тогава изречението „Истината води към живота" придобива смисъл. И при това положение между думите на това изречение има известна празнина. Който се занимава с живата реч, той може да запълва празнините между думите в изреченията. Ученикът трябва да запълва празнините между думите, да прониква в тяхното съдържание и да извлича силите, които се крият в тях. Тъй както се

говори днес, това е език за обикновените хора, за масите.

Буквата „с" в думата „само" означава закон за промени - пълнене и празнене на луната. Буквата „а" означава семе, което трябва да се посади в земята. Тя представя първия принцип в живата реч - посаждане. Буквата „м" представя материали, които семето извлича от почвата и започва да расте, да се развива. За да израсте една мисъл и да се развива, тя трябва да черпи материали от „м" - закон на материята. Буквата „м" представя първичната материя, от която живите същества черпят сокове за поддържане на своя физически живот. Буквата „о" означава възможностите, които семето може да реализира във всеки даден момент.

Тъй щото, когато чуете думата „само", в ума ви трябва да изпъкнат всички познания за силите, които се крият в нея. Каквато дума и да чуете, вие трябва да разбирате нейния вътрешен смисъл. Това значи познаване на езика, с който си служите. Колкото по-сложно е изречението, толкова е по-неразбрано. Ученикът трябва да изучава буквата

като символ. За пример буквата „и" - потвърждаване на реалността. Буквата „н" представя закон за примирявате, за справяне с противоречията на живота. Лесно се

пише буквата „н", но мъчно може човек да тегли една права линия между две противоречия и да ги примири. Ако може да направи това, той владее живия език, живата реч, е която разумната природа си служи. Който може лесно да се справя с противоречията на живота си, той може лесно да пише цели изречения, съставени от живи думи, от живи, подвижни букви.

Седи един човек в затвора, осъден на десетгодишен затвор за 10 000 лева дълг. В ума му седи мисълта за десетгодишния затвор и десетте хиляди лева. Той не вижда никакъв изглед за освобождаване. В един момент вратата на затвора се отваря, един негов приятел влиза и му казва: „Има 10 000 лева!" Какво става със затворника? - Мисълта за затвора се стопява пред него като сняг и той се вижда свободен, със светнало лице. Изречението „Има 10 000 лева" не е изказано по правилата на граматиката, но съдържа живи думи. Това изречение е смислено. То произвежда по-голям ефект, отколкото, ако дойде някой в затвора и започне да говори: „Вашият високоуважаван, благороден приятел дойде и прояви необикновен жест. Той разпореди да ви се дадат 10 000 лева срещу дълга ви, за да го изплатите и излезете от затвора." - Това е една официална реч, която не може да произведе такова действие, каквото произвеждат думите: „Има десет хиляди лева!" Те са кратка, отривиста и смислена реч. Тя влива живот в човека.

Сега, като ученици на окултната школа, от вас се иска всяка ваша дума, всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство и действие да произвеждат живот. За да произвеждат живот, те трябва да включват истината в себе си. Намираш се в затвор, осъден за 10 000 лева дълг. Ставаш една сутрин и Божественото в тебе ти казва: „Не се смущавай, има 10 000 лева." Истината в тебе ти подсказва това и те успокоява. - Коя истина? - Една е истината, която носи свобода, живот. Сама по себе си истината не съществува. Тя е атрибут на Бога. Тя е израз на Божественото величие. Когато Бог иска да се изяви по някакъв начин, Той се изявява чрез истината. Любовта е друг атрибут на Бога. Мъдростта е трети атрибут и т. н. Много атрибути има Бог. Кажете ли нещо за истината, ще знаете, че тя представя разумното начало, в което живеете и се движите, към което имате отношение. Казвате ли нещо за истината, разумният живот трябва да затрепти във

вас, да чувате неговите звуци, които се приближават и отдалечават от вас, за да понесат мисълта ви по вълните на живота тихо и спокойно.

В продължение на десет дена сутрин, на обед и вечер наблюдавайте мисълта си и вижте каква основна идея ви занимава. Щом се домогнете до тази идея, дръжте я в ума си да видите, как ще се развива. Същевременно нека всеки от вас си напише едно изречение и

проследи какво дейстивие произвежда върху него. Ако е написано правилно, съобразно закона на живата реч, действието от изречението ще продължи дълго време. Обаче, ако не е написано според законите на живата реч, действието, което изречението ще произведе върху вас, скоро ще изчезне.

Не само цели изречения могат да въздействат върху човека, но даже и отделни срички. За пример сричката „ти" в думата „истина" и сричката „во" в думата „живот" оказват силно въздействие върху човека. Произнесете тия срички няколко пъти, да видите

какво влияние ще окажат върху вас. От сричките „ти-во" може да се образува глагола „отивам". Буквата „т" е силна. Горната черта на тая буква означава известно

препятствие. Тази буква означава още и котва - знак, който представя сила, която се стреми от центъра на земята към центъра на слънцето. Тази сила се движи във възходяща посока. Буквата „и" в сричката „ти" представя безкрайно движение на силите. Значи истината съдържа в себе си сили, които непрестанно се проявяват.

Буквата „с" в думата истина означава закон на промени. Буквата „н" означава закон на примиряване с противоречията на живота. Буквата „а" съдържа условия за израстване на зародишите, вложени в човешката душа, както и за тяхното изразяване.

И тъй, за да разбере истината, човек трябва да отвори прозорците на ума и на съзнанието си, да я възприеме и разработи. Щом е дошъл на земята, човек има какво да учи. Той постепенно ще върви от нисши към висши области на науката. В българския език думата „истина" започва с буквата „и", във френския - с буквата „у", в английския с „I". Значи, когато се стреми към истината, българинът започва с безконечното; англича-

нинът започва с големи противоречия, с върхове и долини в живота. Българинът започва една работа и не я свършва. Англичанинът обаче, щом започне една работа, непременно ще я свърши докрай. Буквата „V", с която започва думата „истина" във френския език, показва, че французинът приема истината по свой начин, с вътрешно противодействие. Буквата „V" представя рога, като на козел. Този знак е взет от старите езици. Латинската раса си служи и до днес с този знак, който показва стремеж към земята. Славяните са взели този знак, но са го обърнали с върха нагоре - стремеж към слънцето, към Първата Причина.

Оттук виждаме, че буквите, е които си служат, представят символи на нещата. Всеки народ си служи с такива букви и думи, които отговарят донякъде на неговото умствено и духовно развитие. По азбуката на всеки народ се съди още и за неговата култура. В немския език първата буква на думата „истина" е „У", което показва, че за немеца истината е свързана с гъстата материя. Буквата „и", с която българите пишат истината, представя празна чаша. С това българинът казва: „Ако ми сипете нещо в чашата, от своя страна и аз ще ви дам нещо. Ако нищо не ми сипете в чашата, и аз няма да ви дам." Едно нещо трябва да имате предвид. Всяка дума трябва да съдържа поне една положителна сричка, на която да се крепи мисълта ви. За да бъде речта на човека жива, във всяко изречение трябва да има поне една положителна, възходяща дума или във всяка дума - поне по една положителна сричка. Това трябва да знае всеки окултен ученик. Само така той ще може да се домогне до живата реч, до живото Слово, което повдига и съживява. За обикновения човек е достатъчна официалната реч - речта на етикеции: високоуважаеми, високоблагородни и т. н.

Като изучават различните отрасли на съвременната наука, хората се стремят да ги прилагат в живота си. Колкото по-голямо практическо приложение има дадена наука, толкова повече хората се интересуват от нея и я изучават. Значи всяка наука има известно отношение към физическия, духовния, даже към Божествения живот на човека, за да му даде условия да се прояви. За пример преди хиляди години на земята са съществували известни зародиши, които са се развивали добре, понеже тогавашните условия са били благоприятни за тях. Днес обаче те не съществуват, т. е. не могат да се проявят и развият, понеже условията не са благоприятни. Днес те са в латентно, почиващо състояние, но ако се поставят в благоприятни условия, те могат да проявят живот. Такива зародиши съществуват и в човешката душа. Те чакат време и условия за своето развитие. Ако попаднат при добри условия, те започват да се развиват и да проявяват живот. Ето защо от човека зависи да развие ли своите дарби и способности, които като зародиш се крият в него, или за дълго време още да си остане в същото състояние. Науката, в широк смисъл на думата, има за цел да приготви благоприятни условия за човека, при които да се проявят силите на ума, сърцето и волята му. За да създаде тези условия в себе си, човек трябва постоянно да упражнява ума, сърцето и волята си, да им доставя нужния материал, с който да ги подхранва. За

да се ползува правилно от този материал, в помощ на човека иде положителната наука. Тази наука може да му въздействува във всички направления. Коя е положителната наука? - Това е науката, която води към придобиване на истината. Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни." Тя ще освободи човека от мъчнотии и несгоди, от страдания и противоречия, от падания и ставания, от обезсърчавания. Тя ще въведе човека в Царството Божие. За да придобие човек тази наука, трябва да изучава и прилага Божиите закони. Вън от тези закони никаква свобода, никакви отношения не могат да съществуват между хората. Следователно, който иска да изучава Божествената наука, той трябва да изучава Божествените закони така, както музикантът изучава законите на музиката и ги прилага. Истинският музикант трябва да свири не само онова, което музикантите преди него са свирили, но и той сам да съчини нещо. Има ли веднаж музикално чувство в себе си, човек трябва да работи върху него, да му дава храна, да го подхранва. Художникът, лекарят, философът, поетът също така трябва да работят върху себе си, да привличат ония сили, които са необходими за подхранване на техните дарби. Не могат ли да привличат съответните сили за своите дарби, те не могат да бъдат духовни хора. В каквато област на науката иска човек да прогресира, такива сили трябва да привлича към себе си.

Като ученици, от вас се иска смелост и благородство. С тези качества вие може да напредвате в науката. Тя е необходима и за този, и за онзи свят. Науката, музиката, изкуството осмислят живота и помагат за разрешаване на трудни задачи, които се срещат в него.

Упражнение:

Ръцете напред, е длани обърнати напред. Бавно клякане с ръце в същото положение. Ръцете правят полукръг надолу до краката. Ръцете настрана, нагоре.

Издигане на тялото, а ръцете в полукръг се спущат надолу. Упражнението се прави няколко пъти.

Мото: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"