Jump to content

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ


Recommended Posts

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

14 октомври

Христос казва: „Син человечески не дойде да му служат, но да послужи." Живейте и вие като Христа. Не очаквайте хората да ви служат. Христос е пътят към новия живот, към Любовта.

За да постигнете своя идеал, спазвайте следните неща: Осветявайте името Божие в себе си. Търсете царството Божие и Неговата правда. Изпълнявайте Неговата воля.

Да изпълниш волята Божия, това значи, да служиш на Истината. Да търсиш Царството Божие и Неговата правда, това значи, да придобиваш истинско знание и мъдрост. Да осветяваш името Божие, това значи, да дадеш място на любовта в себе си.

Докато не даде път на любовта в себе си, човек не може да освети името Божие. Докато не намери истинското знание и мъдрост, той не може да търси Царството Божие и неговата правда. Докато не намери Истината, той не може да изпълнява волята Божия.

Това са пътищата, по които могат да се разрешат всички въпроси.

18 -19 октомври

Нова песен: „Живата природа".

Всичко е ново и разнообразно у Учителя!

Учителя ме повика в стаята си, подаде ми написан текст и каза: „Напиши го в стихотворна форма."

Запътих се към моя дом, прочетох го и извиках: „Прекрасен." И отказах да го пиша в стихотворна форма, но отворих моята пишеща машина да го препиша. Но в този момент стихотворната форма заработи на една друга вътрешна машина и аз я написах. След това преписах дадения текст, преписах и новата форма на машина и пак бързо тръгнах към Учителя. „Ще му кажа - рекох си - че неговото е по-хубаво." И турих моето отдолу.

„Вашето!" - каза Учителя. Взе го и влязохме в салона. Веднага дойдоха музикантите Асен и Ангел и Учителя започна да дава музиката. Дойдоха певци, дойдоха певици и всички пяха и слушаха новата песен.

Но ето какво се случи тогава.

Един брат каза:

„Не може ли тука да бъде така." И притури нова дума. - „Може" - отговори Учителя. И направиха поправката. Не извадиха като че ли дума от текста, но нещо живо отрязаха от мене.

Друг брат и друга сестра направиха поправки и аз се почувствах нарязана и болна. Чувствах скръб пред голямата радост на всички.

Велики Учителю! Ти винаги ми показваш своята скръб и своето преживяване от това, което правят с песните и беседите. Сега зная как ти действуват тези корекции, против които винаги съм се борила. Благодаря за великото ти знание.

А на една сестра си казал: „Чувствам, че ме режат, когато коригират".

10 октомври

Няколко дена сестри и братя работят в салона. Колоната, която е пред западната врата, се преустроява. Иззидана с тухли и вар, до вчера тя бе с грапави стени и ръбове.

Днес колоната е от чист мрамор, излъскана и с коронка на главата! Тя е забравила острото длето и ударите с тежкия чук. Сградата се крепи на нея!

25 октомври

Из словото:

„Бог е най-голямото число, което не може да се изрази. Следователно, когато отиваш при Него, веднага можеш да вземеш. Туй, от което можеш да вземеш най-много, то не може да се определи. То е Бог, Той е отвътре и отвън, Той е навсякъде."

12 ноември

Песен на неразбраната скръб. Около пианото много често е оживено. Учителя дава нова песен или поканва някой гост, да му се покаже даденото от предните дни. Някой път слиза бързо отгоре, влиза в салона, сяда и започва да свири на пианото. Епохални събития! Чрез музиката Учителя говори на света, оправя забъркани човешки работи. Усмихне се след това на присъствуващите една-две сестри, те се порадват на прекрасния момент и толкова. Та може ли да проникне ученикът във всичката работа на Учителя? - Може, но когато той му

открие. Другото за нас са велики моменти.

*

26 ноември

Из словото:

„Сега цялото човечество се намира в процес на раждане. И всички добри хора сега бабуват и чакат какво ще се роди. Трябва да се роди човек. Мъжкото и женското се родиха. Сега трябва да се роди човек."

29 ноември

Саморъчно написано писмо от Учителя (копие).

Pismo_Uchitelia.jpg

Писмо на Учителя, 29 ноември 1933 г. (копие от Теофана Савова)

8 декември

Из словото:

„Две радости има за човека: радост от разбиране великата реалност и радост от привнасяне своя дял в дейността на тази реалност.

Две са радостите на човека."

22 декември

Тема: Любовно писмо до квадрата.

Велика загадка!

Ти, радост за всеки, който те разбира. Страдание за този, който не те разбира!

Ти, равновесие в природата и противоречие голямо.

За малкия, затворника - килията си ти! За смелия, свободен - формулата магическа, с която той едно е със своя ум, сърце, душа и Дух, едно със себе си, със своя дом - ом!

С векове се лутах аз из твоя дом. И блъсках си главата в твоите стени. Разбрах: не се подвижваш ти със силата на моята глава. Тогаз подкупих те - ударих и подвижих те със моето сърце.

А - баща, Дух;

В - майка, душа;

С - дъщеря, сърце;

Д - син, ум;

О - дом, ом.

22 декември

След лекция

Температурата вън е 12° под нулата. Снегът скрипти, троши се под краката!

Слънцето ни приветства с няколко лъча. Правим утринните упражнения. Всяка сутрин гледката е нова и обстановката съвсем различна. Студът вече захапва пръстите. Усмивката застива по лицата. Бегом притичваме в топлия салон. Да доизживеем там приятността

от утринните упражнения в този ден.

*

Една след друга пристигат годините, остават своето богатство и опити и отстъпват на следващите. Какво ли ще донесе новата година? Какво ли ще ни даде Учителя благи от великата си съкровищница? И той е щедър и тя неизчерпаема.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...