1927 г. ЕДНО УТРО

[blagodari]

1927 г. ЕДНО УТРО

Днес ние си устроихме един малък празник. Чучулигата извиваше дивна песен. Тя сякаш се радваше на дивната панорама, която утрото разкриваше пред ранобудните. Панорамата растеше в багри и хубост... Утрото пееше величествената песен на раждащия се ден.

Сърцата на ранобудните трептяха с мировия трепет. Те бяха направили вече утринните упражнения и вдъхнали от свежия въздух на ранното утро. Сега те чакаха царския син.

Ето че блесна, промъкна се между сребърните воали и с целувка ги докосна. Величествен химн на красота, благодарност и очарование затрептя във всяка клетка.

Красотата разкриваше своето величие, музиката - своите тайни, Любовта - своето безсмъртие... Малкият празник беше на своя връх.

Минута, две, пет... Слънцето наметна лъчезарната си пелерина и тържествено пое по своя път. Работа очакваше вече всички. Делникът приближаваше и подбуждаше към активност. На групи ранобудните братя и сестри напуснаха красивата поляна. С радост те ще работят и в днешния ден. С радост ще се подготвят за утрешния празник.

*

Неуморим е нашият Учител.

Ние сме на чешмата, която е в полето на юг от Изгрева, само на няколко метра от края на боровата гора. От известно време тя ни дава от своите бистри води и ние сме благодарни. Но единствено Учителя знае да благодари. Той разхубави мястото наоколо. Ние го почистихме, а пък самата чешмичка със слънчево коритце направиха братята.

То беше празник! С Учителя винаги е празник!

*

Имаме си салон за беседи! Само за няколко предсъборни дни братя и сестри от София и от провинцията изградиха на Изгрева хубав салон за беседи. Няма още прозорци, но ние влизаме по чорапи, сядаме върху килимчета и възглавници на пода и слушаме беседа. Колко е хубаво! С трепет пристъпваме в новата сграда, с голяма любов правим молитва и е още по-голяма любов поглъщаме живото Слово на Учителя. А то се лее.

Първата беседа, която започна на 19 август в 7 часа сутринта (денят беше петък), продължи цели два часа и половина.

Тази беседа е озаглавена „Пътят на ученика" В нея Учителя очертава ясно пътя на ученика. Първо прочете 49 глава от пророк Исайя от 15 стих надолу и 15 глава от Евангелието на Матея, пак от 15 стих надолу, и направи един паралел между тях. Той каза:

„Ние разделяме хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни - хора на новите времена - и ученици. Какви са били вашите лични възгледи за живота в миналото, ще ги намерите в Стария Завет. Какви са били вашите възгледи за живота като новозаветни хора, ще ги намерите в Новия Завет. Ако пък търсите в Евангелието пътя на ученика, там няма да го намерите. Значи пътят на ученика, това е новото, което Бог днес дава."

„И тъй, най-първо вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек; трябва да имате ясна представа за новозаветния човек; трябва да имате ясна представа за праведния човек - за човека на новата епоха, на новите времена, и най-после трябва да имате ясна представа за ученика. Това са пътища, фази, които ученикът трябва да знае."

„Следователно, когато говорим за богатства, за материални блага в света, ние подразбираме стремежите на известен род хора. Това са старозаветните хора. Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава. Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, говеда, разни видове рала, мотики, да орат, да сеят, да се раждат и прераждат - всичко могат да правят."

„От гледището какъв трябва да бъде пътят на ученика ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правим никакви операции. От това гледище ние не морализираме никого, не казваме: Този е крив, онзи е прав; ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората. Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот - животът на Любовта. Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на светлината, на мира, на радостта. Следователно това са качества и на ученика: Любов, светлина, мир и радост за душите."

„Аз наричам праведни хора онези, които имат съдилища с установен ред и порядък."

„Любовта е най-голямата сестра, най-голямата дъщеря на Бога, родена във вечността. Светлината, това е най-големият брат, също роден във вечността. Мирът, това е най-хубавото жилище, в което радостта може да живее. За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло, своето жилище, мирът трябва да ви дойде в помощ. Такъв е законът. И тогава радостта ще влезе да живее в това тяло. Радостта е най-малката, най-любимата сесгра, която всички галят. Дето има Любов, има и радост. Дето има Любов, има и светлина, има и мир, а мирът носи радостта. Мирът носи жилището на радостта."

„Любовта, светлината и мирът са отстъпили най-високия връх на земята за радостта."

Учителя говори още много върху тези четири категории хора, даде много ценни знания и обяснения, а милите слушатели поглъщаха всяка дума и се радваха, че са в салон, че са приютени в приятен скут, а не както миналата година, когато беседите се слушаха само на открито. А Учителя благ говори, говори. Струи знанието из него. Струи Любовта из него и пълни умове и сърца.

Същия ден в 4 часа след обед Учителя говори по темата „Духът на Господа". Следната беседа - „Братя в единомислие" - чухме в събота - 20 август, в 7 часа сутринта. „Ще се превърне в радост" беше беседата, която Учителя изнесе на 21 август, неделя, в 7 часа сутринта, а втората в 20 часа - „Обич към знанието". Беседата „Пробуждане съзнанието на ученика" Учителя изнесе на 22 август, понеделник, в 7 часа сутринта. „Дойде глас" - на 23 август, вторник, също в 7 часа сутринта. В сряда, на 24 август 1927 г., сутринта Учителя изнесе една от най-назидателните си беседи - „Явно говорих", а същия ден вечерта, в 8 часа - „Свещеният час".

Само Божията Любов носи пълния живот!