ЛЮБОВ КЪМ БОГА

[blagodari]

ЛЮБОВ КЪМ БОГА

1928 г.

Нова година е, празник! За този празник се приготовляваме по-специално, защото мили души, сестри и братя, пристигат от провинцията. И защото отново ще бъдем няколко часа с Учителя и ще чуем беседа.

Вечерята започва в 19 часа. Една група от сестри и братя са приготвили отрано хляб, хубаво приготвено жито, ориз и плодове. Друга група ги поднася с любов на присъстващите. Хубав концерт допълва вечерята. Вече минава 21 часа и погледите, които нарядко се откъсват от Учителя, наново се насочват към него. Той каза:

„Имайте предвид, че изтеклата 1927 г. беше сляпа по отношение на вас и вашите постъпки, но настъпващата 1928 г. има две очи. А всяка година, която има две очи, тя зорко бди върху делата на хората. Следователно тази година може да ви донесе много радост, но ако сте невнимателни, тя може да ви донесе и много страдания. Ако турите осморката в хоризонтално положение, тя представлява човешките очи. Общия сбор на цифрите в 1928 г. дава числото две: 1 + 9 + 2 + 8 = 20 = 2.

Числото 2 представлява Божествената съкровищница - богатствата, които Бог раздава. Но там, дето има богатства, всякога има и спорове. И тъй, ако очите ви са отворени, вие ще използвате разумно богатствата, които Бог ще ви прати през новата година. Ходите ли обаче по ума, който сте имали през изминалата 1927 г., богатствата ще минат и заминат покрай вас, без да ги използувате разумно. Ето защо бъдете внимателни през тази година, защото Господ ще гледа през две очи. Щом е тъй, и вашите очи трябва да бъдат отворени. На когото очите са отворени, и Божието благословение ще дойде върху него. На когото очите са затворени, Божието благословение ще мине покрай него и ще го отмине и той всеки ден ще остава със своята празна торба.

Та казвам: Използвайте разумно всеки ден от годината, защото не се знае колко ще живеем на земята.

Другите неща, които имаме в живота си - грижи, смущения, противоречия и тем подобни, не могат да се разрешат, ако нямаме онази вътрешна интензивна връзка, която човек трябва да има с Първото начало на живота. Аз употребявам думата „Първо начало на живота" наместо думата Бог, защото от дълго употребяване хората са я изопачили. Често хората мислят за Бога като за нещо физическо. Всъщност Бог е Първоно начало, което осмисля живота. Няма по-красив момент за човека от този, да почувствува за една минута поне присъствието на това Първо начало в себе си. То внася мир, радост и светлина в душата на човека и тогава той разрешава правилно всички въпроси в живота си, при което в него се заражда едно възходяще чувство и сила за работа, без да се спъва от своите външни и вътрешни изпитания.

Та казвам: Божията Любов е Любов, която преодолява всички мъчнотии. Само Божията Любов няма дефекти. Любов, която се помрачава, не е любов; любов, която отслабва, не е любов. Това са само афекти, чувства. Това, което остава едно и също при всички условия в живота на човека, бил той богат или сиромах, силен или слаб, здрав или болен, е Божествена Любов. Божествената Любов никога не се мени - тя всякога остава една и съща и по смисъл, и по съдържание. Божествената Любов има качеството да се разширява, т. е. да изменя своята форма. Като не разбират качеството на Божията любов, хората казват, че тя се изменя, а всъщност в тази Любов има вътрешно разширение. Вследствие на това, когато очите на хората са отворени, Божествената Любов внася в тях мир и радост, а когато очите им са затворени, тя внася в тях смущение и скръб.

През тази година гледайте всичките врати и прозорци да бъдат отворени, та като мине Божествената торба с богатствата, да си поискате от Божествените вестители. Който иска, той винаги получава. Законът е такъв. Някой казва: Господ знае от какво имам нужда и ще ми даде нужното. Не, дава се само на този, който иска. Никой Учител в света не се натрапва на ученика си, но ученикът сам трябва да похлопа на вратата на Учителя си. Тогава Учителя ще отвори Божествената съкровищница и ще му даде от богатствата, които са в нея. Кога получава детето храна? - След като плаче дълго време пред майка си. Тогава майка му дава. Кога получава петелът храна? - Когато кукурига известно време пред вратата на господаря си. Тогава сърцето на господаря му се отваря и му дава храна. Някой казва: „Човек не трябва да иска." Не, едно от качествата на великия живот, към който се стреми човек, е искането. Значи човек трябва да иска. Аз не говоря за просията. Да проси човек, това е нахалство. Да искаш, значи душата ти да е пълна е желание да учиш. Ти можеш да искаш само от приятели; ти можеш да искаш само от баща си и майка си. От неприятеля си можеш да искаш, само ако си попаднал в плен, да ти подари живота. Затова казва Христос: Хлопайте и ще ви се отвори; търсете и ще намерите; искайте и ще ви се даде!" Това изисква разумният начин на живеене. Вие трябва да разбирате правилно какво значи да се молиш и какво - да искаш. Сега Бог ви изпитва дали ще искате или ще се молите. Кой се моли? - Грешникът. Защо? - Защото греши. Щом се молите, вие сте в положението на грешниците. Тогава не можете да искате.

И тъй, първата фаза в живота на хората, докато са грешници, е да се молят. Щом отношенията на хората към Бога станат правилни, те са вече праведни, влизат във втората фаза на живота и тогава те ще искат. За тия хора Господ казва: „Преди вие да искате, аз ще отговоря на всичките ваши желания".

Аз ви желая да завършите с първата фаза на вашия живот - с молитвата, с моленето, и да започнете е втората фаза - да искате. Докато човек греши, молитвата е необходима за него като средство за лекуване. Когато говоря за лекуването, подразбирам, че човешката душа трябва да се очисти от онези наслоявания, утайки на греха и като се изчисти от него, минава във втората фаза.

Та сега вие ще искате, а като завършите с искането, ще дойде нещо по-хубаво. Какво ще бъде това нещо? Идната година, като видя, дали очите ви са отворени или не, ще ви кажа какво ще бъде това, което е по-хубаво от искането. През тази година искам от вас три неща: да хлопате, да търсите и да искате. Не искам нито един от вас само да се моли.

И тъй, желая всички Божии благости да ви посетят тази година и да внесат мир и радост в душите ви!"

А едновременно с това хубаво пожелание от нашия благ Учител отвън салютите известиха пристигането на новата 1928 година. Всички поздравихме Учителя е целуване на ръка, благодарихме му и много радостно се поздравихме помежду си.

*

Отново започнаха беседите, бликащ извор на Мъдрост, Истина и Любов. Пишем старателно в тетрадките великата мъдрост на вековете:

„На каквото и стъпало на развитие да е човек, трябва да коригира своите възгледи, даже и да е божество".

„Да любиш някого, значи да спомагаш за развитието на неговите хубави мисли, чувства, идеи. А да възпитаваш, значи да отстраняваш неблагоприятните условия".

„Да бъде човек чист, той трябва да бъде такъв и в сън, и в будно състояние".

*

Ние пишем великата мъдрост на вековете, мислим и пишем великото знание в умовете, в сърцата и в душите си и не забелязваме как лети времето. Измина страхотната зима. Докато премина разстоянието от ул. „20 април" до ул. „Оборище", краката ми премръзваха.

Цял един час в път. Но нищо. Беседата възстановява моето добро разположение. Ето и пролетта наближава.

Още е доста студено, но на Изгрева ние ще празнуваме първа пролет. Нали си имаме салон. Вече е завършен - с хубави големи прозорци.