20 април 1928 г., петък

[blagodari]

20 април 1928 г., петък, 5,10 часа сутринта

Първа лекция на младежкия окултен клас в нашия нов, светъл и слънчев салон на Изгрева.

Първата лекция от Учителя в нашия салон е озаглавена „Будният ден". Каква радост изпитвахме в този пръв тържествен час! В 5 часа сутринта - беседа в салона на Изгрева. Един час път е от моя дом в София до Изгрева. Но как неусетно минава този един час! „Търсете Господа, е казано, на ранина." И ние Го търсим на ранина, дишаме Го на ранина, за да Го чуем на ранина.

Велик живот!

Беседите на Младежкия окултен клас се определят вече на Изгрева, в петък, 5 часа сутринта. Учителя говори и му е приятно! Ние приемаме словото, слушаме и ни е приятно! Имаме салон! Първите слънчеви лъчи заиграват върху стената над Учителя.

Колко е хубаво, че сме на Изгрева в този ранен час, че слушаме беседа!

Учителя завърши лекцията е думите: „Една свещена идея трябва да изпълва умовете и сърцата на всички хора: да се въдвори ред и порядък в света, да се приложи Божията любов, да се прегърнат всички хора като братя, като синове на един Баща. Ако доброволно не стане това, насила ще ви заставят. Дошло е време да се въведе Божествен ред и порядък в света.

Какво виждате след земетресението, което стана преди няколко дена? Всички хора, бедни и богати, напуснаха къщите си, излязоха вън на палатки или на открито. Богати, красиви къщи, с всички удобства станаха необитаеми. В това отношение и бедни, и богати се приравниха. Всички хора пазят живота си. Те разбират, че най-ценното нещо, което им е дадено, е животът. Обаче той може да се запази само с доброто и правдата. Праведни хора се търсят днес, и то не десет, но стотици и хиляди. Праведните, добрите и разумните ще спасят света от ударите на земетресенията и от ударите на съдбата.

Бъдете готови всеки момент да срещнете Бога, великия Баща, с Любов. Христос казва: „Блажен е онзи роб, когото господарят намери, че прави това, което му е заповядал." Това значи: "Бъдете будни да посрещнете новия ден, новия живот, който иде в света."

Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.

*

Животът на Изгрева става все по-интересен. След лекцията не бързаме да се завърнем по домовете, да отидем другаде по работа или в учебните си заведения. Някои остават - да поработят нещо из градината, да почетат за изпити или по друг повод.

Един ден, когато бях на чешмичката, виждам, че се задава група.

Учителя! - трепна сърцето ми. Защо сърцето трепва всякога, когато очите видят Учителя? Защо всички, които го придружават, са със светнали от радост очи?

Един брат ми каза: „Бях тук, за да чета, предстоеше ми изпит. Един ден сестра Савка дойде при мен и любезно ми каза: „Брат Христо, Учителя те вика". Зарадвах се, затворих книгата и ето ме пред Учителя.

- Може ли - ме запита Учителя - да дойдете с нас на чешмичката? Той е така любезен и деликатен!

- Да, Учителю, мога, - отговорих смутен и зарадван.

Взех инструменти и тръгнахме. Разчистихме около коритцето на чешмата. Пролетните дъждове всякога развалят украсата. Колко сила ни дава Учителя, когато работим. Само защото е с нас и защото ни гледа, радост изпълва сърцето и полита душата. А и обича да се шегува. С какво майсторство ни развеселява."

Братът не съжаляваше, че е затворил книгите. Той знаеше, че тъкмо по време на изпита Учителя ще му помогне. Ще му изпрати светлина и сила, всичко прочетено ще му стане ясно и той ще отговори спокойно и уверено на зададените въпроси.

Всеки знае, че времето, в което живием, епохата и присъствието на Учителя са нещо необикновено.

Велик празник!

*

Брат ми Петър-Асен страда от язва в стомаха. Язвата често го безпокои. Връща се един ден в къщи за обед и казва на всички:

- Не питате Учителя за мен, затова ме боли!

- Щом пожелаеш, веднага ще го попитам.

- Мисля, че трябваше досега да го направите - допълни той с леко недоволство.

Това недоволство, което прояви моя брат, беше оправдано. Защото ние отдавна трябваше да съобщим на Учителя за това заболяване. Все още не смеехме да го безпокоим за наши работи.

Веднага след обеда и след като брат ми отиде на работа, майка ми се приготви и отиде на Изгрева. Срещнала Учителя и му казала за тревогите на Петър-Асен.

- Няма нищо - казал Учителя. Да си измие довечера краката с топла вода и ще мине.

Връща се брат ми в къщи весел и се смее особено.

- Защо си така особено усмихнат? - го запитва майка ми, която дава вид, че не е излизала от къщи.

- Зная, зная - отговаря той. Ти си ходила при Учителя.

Майка ми отклонява отговора, а той продължава:

- Ходила си, беше точно 16 часа. Почувствувах една ръка, която обхвана областта на стомаха и отне нещо. И вече не ме боли.

Действително майка ми е била при Учителя точно в 16 часа.

Всеки ден, всеки час, към Изгрева се отправят хора; по всяко време на Учителя се изказват болки, задават се въпроси.

Тук Учителя е свободен. Човек може да го срещне по двора, в градината или при чешмичката. Където и да е, той ще облекчи или примахне болката ти, ще те насърчи да снемеш тежко физическо или духовно бреме. А ние виждаме и учим всеки ден готовността да се помага.

*

Три пъти в седмицата сме горе - на Изгрева. Ставаме преди 4 часа и точно в 4 тръгваме. Пътят от улица „20 април" до Изгрева е един час. Далече е и от „Опълченска" 66 (Също около един час път), а и от много други места. Но ние ставаме леко, с младежки ентусиазъм и с радост! Всички сме млади! От децата до старците - всички с еднакъв трепет минаваме шосето и преди 5 часа сме в салона. И с нетърпение очакваме банкета, който Учителя ще ни даде - богат духовен банкет!

Салонът е препълнен. Очакваме Учителя. Вратата хлопва, дървената стълба поскърцва и ето, че той влиза в салона, празнично облечен и елегантен. После отива на катедрата, откъдето говори. Слушаме го захласнати и озарени от неговото излъчване.

След като е приключил беседата, Учителя става и тръгва с лека походка към вратата. А ние започваме да осъзнаваме, че все още сме на земята, слизаме от висините, в които словото му ни е извисило.

Живеем вече на Изгрева. Учителя е тук и редовно изнася беседи и лекции. Но ние, младите хора около него, все още не сме се установили тук. Занимаваме се е университетски лекции и изпити. Някои работят в града като чиновници, други като учители или работници. Но вече се появяват малки къщички, в които каним тези, които все още нямат подслон. Какъв красив живот! Каква обхода! Да се чуди човек Изгрева в България ли се намира или в най-културната страна на света.

Някоя сестра живее на палатка, няма си още къщичка. И отива на работа в града. Ше завърже връзките на палатката си и толкова. И мисъл даже не й минава да скрие часовника си или току-що получената заплата. Тя знае - на Изгрева нищо не се губи.

Друга сестра пък няма палатка. Дошла да прекара няколко дена на Изгрева. Носи само някои от най-необходимите неща. Преди да си замине, като не желае да обременява никого, тя прибира вещите си под един бор. Окачва дрехите и храните на някой клон и спокойно ги остава за ден-два. Тя знае - дали са ценни или обикновени нещата й, в новото селище нищо не се губи, тук всичко е еднакво ценно. А ако някой случайно изгуби нещо в района на Изгрева, той не го и търси. Който го намери, сам ще потърси стопанина. Под едно дърво отдавна стоят стомничка, една чаена чаша, лъжичка и едно чердже. Техният стопанин рядко се ползва от тях. Къде ли е той? - Той работи в града, но мисли за Изгрева. И притуря след няколко дена чайниче и кошничка за продукти. И той иска да събира дом на Изгрева. И ще го събере. Нека нещата му стоят тук. Те ще се увеличат, няма да намалеят.

А Учителя гледа на всичко това с надежда, е вяра и Любов и търпеливо чака. Ще има ли новото селище подходящия външен облик, такъв, какъвто той го желае?

Или всеки ще задоволи своя вкус? Може би още никой не се е досетил, че трябва да пита Учителя, в който е най-хубавия план за Изгрева. Бъдещето ще покаже. Сега ние плуваме в океан от светлина, свобода и Любов и още не можем ясно да различаваме нещата.

Дано намерим пътя!

*

Поканихме Учителя у дома на вечеря. Нашето петчленно семейство с още няколко сестри и братя си устроихме прекрасен празник. Учителя беше мил, много сърдечен и разположен. А ние - радостни. Изобилието на плодове по масата говореше за любовта ни към нашия гост.

Моят брат докара Учителя вкъщи с автомобил, а по-късно по същия начин го изпроводи до Изгрева. Това му беше приятно, а за нас бе голяма радост.