Jump to content

71.Темелко Стефанов


Recommended Posts

71. Темелко Стефанов *

Ще ви предам разказа на Темелко Стефанов Гьорев, направен на 23 август 1978 г. и стенографиран от мен. В Мърчаево има петима неразделни приятели, отявлени пияници и пушачи: Темелко Стефанов Гьорев, Симеон Стоянов Костов, Владо Сергеевич Вазагин, Петър Киров Николов и Николай Радев Георгиев. След свършване на работния ден те се събират заедно и пиянстват до късно в кръчмата, като не мислят за децата си, които нямат дрехи и често си лягат гладни.

Една вечер Темелко вижда дъщеря си Косена, като отива в мазето на къщата, за да спи с баба си, да носи едно столче. Той я пита: „Защо носиш това столче?" - „Татко, всяка вечер при мен идва един старец с бяла брада и ми говори много хубави работи. За да не сяда на леглото, аз му нося това столче, да сяда на него, а сутринта пак го връщам в кухнята." Темелко, който е малко пийнал, казва: „Какъв старец може да идва при теб?Това е някой дявол." Но Косена всяка вечер редовно носи столчето и слуша този старец, който я посещава.

Постепенно петимата приятели разбират, че работите им с пиене отиват много на зле. Решават да се откажат от пиенето. За да се откажат от пиенето, подписват една полица и който от тях се хване, че пие, да плати полицата от 25 000 лева. На другия ден Темелко има някаква работа в София и отива на битпазар до Централна баня, където сега се намира ЦУМ. Влиза в една забутана кръчма, в която никой не може да го види, и се напива хубаво. Вечерта, като се връща в Мърчаево, той отива направо в кръчмата и там заварва и четиримата си приятели, които пият. Така опитът с полицата пропада.

Те не спират дотук. Съветват се и решават да създадат въздържателно дружество, срещу което се обявява кръчмарят, който по този начин ще загуби своите постоянни клиенти. Това дружество просъществува късо време и приятелите започват пак здраво да пият.

През 1924 г. в селото идва нова начална учителка на име Елена Хаджигригорова. Тя е сестра от Младежкия клас на Учителя и от Класа на добродетелите. Още с идването си в Мърчаево пожелава от сърце и душа да пробуди хората му за новия живот и постоянно се моли за това. Квартирата и е в дома на Симеон Костов . Скоро той забелязва, че новата учителка е малко особена. След свършване на училище тя бързо се прибира и затваря в стаята си, където чете някакви книги. В неделя става много рано и отива в София, а когато се връща вечерта, е много радостна, разположена и усмихната.

Това нейно поведение заинтригува Симеон. Един ден, когато учителката е на работа в училището, той прави шперц, отключва вратата и влиза в стаята и. На масата вижда книгата „Тайната философия на индусите". Взима я и я прочита. Така той няколко пъти влиза в стаята и, когато тя е на работа и взима книги, които чете с голям интерес. Забелязва, че всичко, което прочита, му изглежда много близко и познато, сякаш десетки пъти го е чел и учил.

Решава да проследи къде ходи Елена Григорова в неделния ден. Една неделя той става много рано и когато тя излиза от дома, той тръгва след нея и я проследява по пътя. Стига Княжево, взима трамвая, слиза на една спирка, минава по улица „Опълченска" и влиза в един малък салон на N66. Между приятелите Симеон Костов е най-богатият, той ги ръководи и обикновено той плаща пиенето. Другарите му гo считат за свой водач и го слушат за всичко. Следващата събота, след като са пили в кръчмата, Симеон казва на приятелите си, че иска да ги заведе сутринта рано в София. Те мислят, че ще отидат в някоя кръчма на пиене.

* Виж « Изгревът» том VII стр. 688-689; том XVII стр.663-664, стр. 753.

Той определя да се съберат в 3 ч. при черквата и оттам да тръгнат към София. Всички са точни и тръгват пеш за Княжево. По пътя ги завалява пороен дъжд. Един от приятелите му се обажда. „Симо, и в Мърчаево имаме хубави кръчми, защо да ходим по тоя дъжд в София?" В отговор Симеон им казва да вървят, за да не закъснеят, и така те стигат Княжево. Вода тече от дрехите им. Качват се на трамвая, слизат на ул. „Опълченска" и Симеон ги завежда на площадчето срещу салона на 66. Приятелите от салона ги виждат, една сестра отива при тях и им казва: „Ако сте дошли при нас, влезте вътре, защото сте мокри, а ако не сте за при нас, приютете се някъде, защото може да настинете."

Симеон се обръща към приятелите си и казва. „Нека да послушаме жената, която ни покани, да влезем и да видим какво става в този салон." Те влизат и сядат най-отпред на пейката до катедрата. Присъстващите там мъже и жени запяват някаква песен. Скоро след това на катедрата застава един светъл човек, с бяла брада, облечен в бял костюм. Казват няколко молитви, изпяват още една песен и проповедникът започва да говори за голямото зло, което носят пиянството и пушенето, как страдат семействата и децата им - остават голи, боси, гладни, и какви лоши последствия носи това за здравето и живота на всеки човек. Една топла вълна облива петимата приятели. Докато им говори тези неща, които се отнасят точно за техния живот, изпитват голямо вълнение и напрежение и мокрите дрехи на гърба им изсъхват. След това въведение възрастният човек започва беседата си. Накрая събранието завършва с песен и молитва. Всички стават и тръгват да си отиват, а също така и петимата се отправят за Мърчаево.

Те са развълнувани и дълбоко замислени. Качват се на трамвая, слизат на Княжево и тръгват за Мърчаево. Като вървят известно време, Симеон казва: „Който има цигари, да ги хвърли и от днес нататък ще ходим да слушаме този човек на това, което ни учи, и повече няма да пием и пушим."

Това, което е невъзможно за човека, е възможно за Бога. Учителят само с една среща ги освобождава от отрицателните пиянски духове и ги призовава към нов разумен живот. Петимата приятели започват редовно, всяка неделя, да посещават беседите на улица „Опълченска" N66. По пътя на отиване и връщане те пеят и заучават песните, които чуват в салона, а за пиене и пушене и на ум не им идва.

Един възрастен брат от събранието подарява на Темелко портрет на Учителя. Той го занася вкъщи и го слага на масата, облегнат на една книга. Косена, малката му дъщеря, която си играе навън на двора, по едно време влиза в стаята и като вижда портрета, подскача. Темелко я пита: „Защо се уплаши толкова много от този портрет?" Вместо да му отговори, тя го запитва: „Татко, откъде си взел този портрет?" Той не и казва истината, а казва, че го е купил отнякъде. Тогава Косена му открива: „Това е онзи старец, който всяка вечер идваше при мен да ми говори толкова хубави работи."

Като пораства, Косена започва да пее много хубаво. Среща Учителя и го пита дали да се омъжи. Той я съветва да остане свободна, да не се омъжва. Тя не се вслушва в съвета на Учителя и загубва ясновидството, което има дотогава.

Големият син на Темелко, Костадин , през 1943 г. отбива военната си повинност в с. Божурище. * Една вечер пред къщата на Темелко Стефанов идва кола със закован ковчег, в който се намира синът му. Войниците нареждат веднага да се погребе и обясняват, че се е хвърлил под влака заради любовна история. Те си тръгват, а Темелко взима теслата, отваря ковчега и вижда, че под ноктите на пръстите му са набити игли, а вратът му е стегнат с тел.

Той съобщава това на приятеля си Симеон Костов и заедно отиват в София при Учителя. Разказват му всичко. Учителят казва: „Той е умрял като войник на фронта и скоро ще дойде във вашето семейство и ще ви разкаже подробно всичко, което е станало с него. Ще дойде време, когато ще искат да ти дадат награда и пари заради неговата смърт, но ти нищо не трябва да взимаш."

* Виж « Изгревът» том VII стр. 433-434.

На 9 септември 1944г.сутринта се ражда внук на Темелко от втория му син Велин, когото кръщават Петър. Той пораства и става на 6 години. Понеже другарката на Темелко - Софиянка постоянно плаче за убития си син Костадин, взимат и преместват дрехите и обувките му в плевнята, за да не ги гледа. Окачват ги високо на една греда.

Когато малкият Петър си играе при плевнята, отгоре пада една от обувките на Костадин. Петър я взима, занася я при дядо си Темелко и му казва: „Дядо, защо сте ми хвърлили тук обувката?" Темелко му отговаря, че обувката не е негова, а на чичо му Костадин. Детето казва:

„Аз съм същият този Костадин и ще ти разправя всичко, което се случи с мене в казармата, но едно не съм доволен, че ми променихте името на Петър. В казармата ние бяхме 18 души ремсисти. Един ден дойде нареждане от партията - да хвърлим чоп и двама, на които се падне, да разбият склада на казармата, да вземат оръжие и да го занесат на определено място, където ще дойдат партизани, за да го вземат. Чопът се падна на мен и на Владимир Бонев от Кюстендил и ние трябваше да изпълним тази задача. Разбихме склада, взехме оръжие и отидохме да чакаме партизаните на определеното място. Заедно с тях трябваше да отидем в гората, но те не дойдоха в уговорения час. Постояхме доста време и аз предложих на Бонев, понеже никой не ни беше забелязал в казармата, да се върна и да взема още оръжие. Върнах се и когато влязох в склада, ме хванаха и започнаха да ме изтезават. Искаха да кажа кои са ми другарите, с които съм свързан. На разпита аз отговорих, че всичко сам съм направил и нямам никакви другари. След големите изтезания ме изведоха на стрелбището и стреляха върху мен, но не бях вече в тялото си. Тогава се издигнах нагоре и отидох при Бога, където стоях известно време. Казаха ми, че трябва да сляза пак на Земята, защото майка ми и баща ми постоянно плачели за мене. Тогава аз се въплътих и се родих като твой внук Петър." *

Петър често разказва този случай на съседите, но майка му се скарва, набива го и му забранява да говори, защото хората ще помислят, че е луд.

Темелко се радва много от разказа на своя внук, защото вижда, че всичко, което Учителят предсказва, се сбъдва. Костадин е комунист, идеалист, който желае всички хора да живият добре и се е пожертвал за тази идея. При нечовешките изтезания, през които минава, той не издава никого от своите другари.

По същото време Темелко Стефанов е най-големият комунист в Пернишки окръг, Два пъти идва заповед от полицията до секретар-бирника на селото Темелко да бъде разстрелян. Секретар- бирникът е негов приятел, казва му да се пази и изгаря двете заповеди, На 9 септември Темелко пък го освобождава от комунистите, които са го арестували и искат да го разстрелят. Той не позволява да бъде убит нито един човек от селото.

Темелко ясно вижда голямата разлика между приложението на комунистическите идеи с насилие и новия живот, даден от Учителя,който трябва да се прилага с любов. В един разговор с Учителя по време на неговото пребиваване в дома му той го пита как да се освободи от Партията. Учителят му отговаря, че скоро ще има условия да я напусне.

В Мърчаево комунистите често правят събрания. На едно събрание като представител на градския комитет на партията идва един младеж от селото на име Петър Динов и казва: „Защо търпите Темелко между вас, този фашист? Той не пожела да получи стоте хиляди лева награда за убития му син, защо го търпите на събранието?" Темелко това и чака. Веднага става, хвърля партийната си книжка на масата и казва: „Що м аз съм фашист, сбогом, другари. Ето ми книжката и няма да ме видите повече тук." Всички го молят да остане, но той напуска събранието и партията. Така Учителят го освобождава безболезнено от комунистите.

През 1943 г. малката дъщеря на Темелко - Косена ,** започва често да го предупреждава да опразни южната стая на къщата си, защото в нея ще дойде да живее Учителя. Темелко и възразява, че това е невъзможно -Учителят да живее в тяхната стара къща: „Втори път да не съм те чул да казваш такова нещо. Ние не сме достойни хора да посрещнем един велик Учител"

* Виж « Изгревът» том VII стр. 417-418.

* Виж « Изгревът» том VII стр. 688-689; том XVII стр.663-664, стр. 753.

Косена настоява на своето, като казва да очисти и подготви стаята, защото, когато дойде Учителя, ще му се наложи набързо да я опразва и приготвя пред него. Той ще се засрами от него, че не му е подготвил стаята за живеене.

Синът на Темелко, Велин е войник и го пускат в отпуск на 14 януари 1944 г. Той влиза в голямата стая, където семейството му обядва, и им казва: „Наздраве, татко, добре, че обядвате. Ама какви гости ви идват?" „Какви гости, бе?" „Вашият Учител иде и по него има върволица от 50 души."

Темелко се стряска и скача. В това време Учителят вече слиза по стълбата, заедно с придружаващите го приятели, влиза в голямата стая и сяда на стол. Темелко и жена му Софиянка отиват в южната стая и започват да я разтребват. Изхвърлят старото легло и печката през прозореца, поставят хубаво легло, нова малка печка и подреждат стаята. Когато свършват работата си, Учителят става и без да го поканят, сам влиза в готовата стая.

В разговор в Мърчаево, в присъствието на Йорданка Жекова , Учителят открива, че Темелко е същият онзи евреин, който преди 2000 години дава своята горница на Христос, за да направи в нея Тайната вечеря. Тогава Темелко дава дома си за една вечер, а сега за повече от девет месеца.

Много от опитностите, които приятелите имат в Мърчаево, са описани. Темелко участва активно в живота на братската група и след отиването на Учителя в София събранията на мърчаевските братя и сестри се провеждат в стаята, в която е пребивавал Учителя. Присъства на погребването на Учителя.

По-късно стаята на Учителя става музей и се посещава от много наши приятели, особено в неделя.

Учителят поставя Темелко на пост да посреща и изпраща приятелите от София, провинцията и чужбина, да създава условия за четене на Словото. Тази задача той изпълнява с чест до последния си дъх.

След заминаването на неговия най-близък приятел Симеон Стоянов Костов, на 12 декември 1979 г., той се разболява много тежко, не може да се движи, непрекъснато лежи. Вечерно време заключват стаята му. Това продължава почти до изтичането на 40 дена от смъртта на неговия приятел.

На 14 януари 1980 г. - годишнината от идването на Учителя в неговия дом, ние с Елена Симеонова, го посещаваме и в разговор му казваме, че има още много работа, която трябва да свърши на Земята. Той много ни обича и иска редовно да ходим при него, когато сме в Мърчаево. Ние задоволяваме това негово желание и всяка седмица го посещаваме. Вечерта на 14 януари, след като излизаме, както лежи, чува глас, който му казва: „Стани!" Той се опитва да стане, но не може. След известно време втори път чува същия глас. Той се надига, сяда на леглото и пак ляга. Минава още малко време и чува за трети път гласа. Той скача, като си мисли, че и да счупи главата си, трябва да стане. Сяда на леглото и опира краката си на земята. През заключената врата в стаята му влиза Учителят, облян в бяла светлина в целия си ръст, поглежда на изток и излиза през прозореца навън. На душата му олеква и положението му се подобрява. Ляга и заспива.

Сутринта отиваме при него и той разказва за видението. Аз му казвам, че Учителя лично е дошъл при него, за да му продължи живота. След няколко дена той е напълно здрав.

През пролетта, когато времето се затопли, заедно с него и група приятели от Мърчаево правим екскурзия до връх Острец. След всяка беседа, в сряда, петък и неделя се качваме по стръмния баир над дома му и ходим на Паневритмия на една полянка в гората, наречена Бачище, на която Учителят играе Паневритмия през 1944 г. По това време правят регулация в селото - оправят улиците и зелените площи. Кметът отива при Темелко и го пита дали иска да направят на това място стълба. Всички от селото го обичат и особено управниците. Той отговаря положително и те правят една стълба с 50 стъпала, по които и сега може лесно да се качва стръмнината.

Всяка неделя от София в село Мърчаево идва една група братя и сестри, зиме и лете, за да участват в беседата в 10 часа. След свършване на беседата зимно време правим общ обяд в голямата стая, а лятно време - на пейките в двора. Всеки носи по нещо за хапване и слага на общата трапеза, а и любезните домакини готвят някакво ядене.

В нашето съзнание остават много хубави спомени от тези общи срещи, проведени на тишина и чист въздух. Повечето от възрастните приятели в Мърчаево си заминават и Темелко започва да се тревожи и споделя с мен - кой ще го замести. Казвам му, че Учителя има грижа за всичко.

През 1991 г. започват да се подуват краката му. На беседата на 17 март 1991 г. той не присъства. Лежи в стаята си болен и след свършване на беседата ни казва: „Който иска да ме види на живо, да дойде следващата неделя - 24 март, за да се видим." На този ден се събираме 16 души, прекарваме много хубаво и се сбогуваме с него. След една седмица - на 1 април 1991 г., Темелко напуска своя пост и си заминава от този свят,

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...