Jump to content

ПРАТЕНИК НА СВЕТЛИНАТА


Recommended Posts

ПРАТЕНИК НА СВЕТЛИНАТА

     В нашето наситено с всякаква духовна информация време е и много лесно и същевременно много трудно да се говори за мистерията на духовните явления. Много е лесно, защото хората около нас започнаха все по-ясно да осъзнават, че са част от един по-голям живот, излизащ от рамките на физическата форма и подчинен на един всемирен природен Закон. Те повярваха в отвъдното, защото то започна да им се открива. Но наред с това се задвижи и онзи тъмния адепт от райската градина. - личното его, с чиято помощ т е зи досегнали се по най-елементарен начин до духовния свят хора, счетоха себе си за свръхсетивни личности, избраници на всевъзможни непознати сили. Как да се говори с хора, които приемат духовния свят само благодарение на сетивата си, а не разбират същността му с ума си? В това, именно е най-голямата трудност - всеки духовно пробуждащ се човек да овладее изкуството да различава проявите на отвъдното. Това изкуство лесно не се постига То е качество на ума и изисква чист живот и светла мисъл За придобиването на това изкуство е нужна специална школа на обучение, на духовно самоусъвършенствуване. Такава школа за душите могат да отварят и провеждат само Велики Духове, завършили своята човешка еволюция и преминали успешно всички тежки изпити по пътя към Знанието на Всемирния Живот. Всепроникващата светлина на тяхното Знание единствено е способна да издържи на голямото отрицателно напрежение, с което материята пази своето. Поради това напрежение школите на Светлината досега са били отваряни за кратко време на земята и в тях са били призовавани малцина.

Sila_i_Jivot_1992_1_03.jpg?fbclid=IwAR0f 

     Великата окултна школа на Христос бе отворена 3а три години, и знанието в нейният вътрешен кръг получиха само дванадесет души. На останалите Христос говореше с притчи.

     Но нуждата от път нагоре, към Светлината, т.е. към Всемирното знание, всякога е стояла пред мислещата част от човечеството. И тази нужда е извиквала през вековете Светли Духове - Помощници, 3а да запалят свещта, т.е. мисълта на хората и да ги изведат от тъмните места, в които невежеството им ги е завело.

     Как, по какъв начин тези Пратеници на Светлината са започвали своята свята работа тук на земята? - Със сила и живот. Силата е била нужна, 3а да се изяви Знанието, а живота, 3а да се докаже това Знание на опит.

     Да се върнем на Великата мистерия преобърнала преди 2000 години хода на човешката мисъл в диаметрално противоположна посока. Когато светлината на Витлеемската звезда възвести на човечеството: "Хора, при вас дойде със свята мисия пратеник на Светлината!", само мъдрите разбраха кой бе той. В действителност, на земята бе дошъл Велик Светъл Дух, за да докаже на човеците, че Светлината е no-силна от тъмнината, т.е. стремежа им към знание може да ги направи свободни от властта на материята. Защото Христос наистина дойде със светлина, показа път към светлина, и сам се превърна в светлина, за да влезе в умовете на хората и да повдигне душите им за един по-висок морален живот. Можеше ли да постигне това Той, ако не се бе жертвувал? Великият закон на жертвата е първата стъпка към Светлината, и това, именно трябваше да видят хората, за да осъзнаят цената на своето духовно повдигане.

     Една велика работа за идването на Царството Божие на земята, т.е. за тържеството на Светлината над тъмнината, бе започната. Посоката нагоре бе дадена, средството за въздигане - също. И човечеството бавно, мъчително, с много трудности и противоречия, но и с много вяра и големи жертви, пое този път. Постепенно то прорастваше духовно и развиваше своите душевни сили, благодарение на Всемирния принцип на Любовта, изявен чрез Светлия Христов Дух.

     Но както в едно училище учениците минават от един клас в по-горен, така и човешките души, усвоили вече знанието на Християнската епоха, с духа си започнаха да търсят и очакват едно ново знание. За тях периодът от 2000 години бе един завършен клас. За кои тях? - За онези, които бяха учили, за съвестните ученици. Само те можеха да продължат пътя си на усъвършенствуване във великата окултна Школа на Живота, която наближаваше да се отвори.

     И ето, на прага на Новата епоха, епохата на Водолея, времето се бе изпълнило да дойде вече един нов Пратеник на Светлината и да продължи започната работа. Неговата мисия бе да разшири умовете на хората и да внесе едно по-дълбоко знание за целокупния живот. T0зи нов Пратеник бе Духът на Истината. Идването му се очакваше най-вече от ония, които на времето бяха край Христос, когато Той им каза: "Много още имам да ви река, но сега не можете да носите. А кога дойде 0нзи, Духът на Истината, ще ви настави на всяка истина, защото няма да говори от себе си, но каквото чуе ще говори, и ще ви извести това що има да бъде."1 Две хиляди години го чакаха те и се подготвяха за тази среша, а заедно с тях и всички, които търсеха Светлината.

     И по закона на Всемирната Любов , един Лъч от Великото, отново, както преди 2000 години се ограничи дотолкова, че слезе в нашия груб материален свят и се изяви чрез един, който бе приготвил обиталище за Него, в името на една Божествена цел: раждане изново на духовното в човека!

     Tози един, тук на земята между нас се наричаше Петър Константинов Дънов, но онези, които познаха Духа на Истината в него го нарекоха свой Велик Учител.

     Проявлението на Учителя в наше време е една дълбока мистерия. Тя е, и ще остане скрита за онези, които не са прекрачили още прага на Школата му. Но резултатът от неговото проявление е Живото Слово, което той остави, и до което всеки българин, всеки човек, би трябвало поне веднъж в живота си да се докосне, за да се роди изново и да оживее. Пътят на това Живо Слово бихме искали накратко да осветлим тук с няколко обяснителни щрихи.

     Словото на Учителя се е проектирало в нашия материален свят съобразно Висшия природен ритъм, в който участвуват живите съграждащи сили на Космоса. Погледнат цялостно в наши дни, пътят му ни се разкрива като един процес с ярък музикално-архитектоничен строеж. Музиката е един творчески закон във Всемирния живот, и Словото, следвайки този закон постепенно е изявявало отделни страни от съдържащите се в него духовни ценности. Както основната природна гама се състои от последователни тонове с определени качества, така и Словото па Учителя можем днес да представим като една верига от духовни прояви, степенувани по дълбочината на тяхното съдържание.

     Основната степен, тонът ДО в работата на Учителя е издадената от него през 1896г. малка брошура "Науката и възпитанието". В нея Учителят излага своята духовна програма - Според него, науката и възпитанието са двата основни метода, чрез които предстои да се извърши великата духовна реформа в умовете и сърцата на хората. Само чрез науката умът може да се разшири, а чрез възпитанието сърцето може да остане чисто. Новата епоха, която иде се нуждае от хора с широки умове и чисти сърца, готови да схванат новите идеи и да ги следват. В "Науката и възпитанието" е вложен богат материал за размисъл. Там се откриват почти всички теми, които впоследствие Учителят широко развива в своите беседи и лекции. Точно в 80 страници, число, което едва ли случайно съответствува на годините от земния път на Учителя, е даден един проект 3а бъдеща духовна работа. "Науката и възпитанието" е семето , което Учителят пося в почвата, т.е. в ума на българина, малко семенце, което съдържа потенциално в себе си цялото дърво с неговия плод.

     Следващата степен, тонът РЕ, в пътя на Живото Слово започва със срещата на Учителя с първите му ученици. Това става в началото на века. Тази среща е вълнуваща за тях, защото виждат Светлината Му и Го познават. Между Учител и ученици се установяват отношения на любов и доверие. Първите ученици стават опорна точка за проявата на Светли Същества, членове на невидимото Всемирно Бяла Братство, което духовно присъствува във всички творчески импулси на Светлината. Поставя се началото на периодични годишни срещи, в които учениците и невидимо присъствуващите Бели Братя образуват една Верига от души, готови да служат за изявление на Словото. Годишните срещи на Веригата започват от 1900г. и се провеждат през месец август, когато космическите духовни енергии са много благоприятни за духовна работа. В разстояние на няколко дни атмосферата там е пълна със свещен трепет. Духовният свят реално присъствува в съзнанието на всички. Учениците благоговеят, а Учителят свещенодействува на тези специални среши, изпълнени със символични ритуали, особени знаци, срещи с отвъдното и дълбоки откровения на Духа. Словото през тези дни се очаква от душите на присъствуващите като жив хляб, който не само засища, но и пробужда. Годишните среши на Веригата символизират онзи кълн, който малкото семе, намерило благоприятна почва, пуска към светлината. То взема една посока и се движи, и вече не е семе, а растение.

     През първите десет години на нашия век, когато духовната работа на Учителя с учениците не е изисквала постоянна духовна близост, той е имал възможност да пътува много из страната с конкретна цел - да прави своите френологични наблюдения върху българина. През тези години той е проучвал неговия духовен потенциал и е търсил да разбере има ли българина изработени центрове в главата си за възприемане на едно Висше знание, чиито вибрации са много по-силни от тези на досегашните му разбирания. Или, за Учителя е било важно да провери какво напрежение може да издържи духовната инсталация на българина преди да се пусне по-силната електрическа енергия на новото. Изводите от тези проучвания са довели до началото на едно ново, много по-разширено и задълбочено проявление на Словото, а именно, до неделните беседи на Учителя.

     През 1914 г. земята астрологически навлиза под влиянието на съзвездието Водолей, факт, който бележи началото на една нова епоха в духовното развитие на човечеството. Характерното за тази епоха е, че вибрациите й стимулират умствената дейност и духовните стремежи на хората, повдигат мисълта им и дават възможност за развитие на нови висши качества у тях. Не е случайно, че именно сега, през тази 1914г. Учителят започва редовно да изнася пред обществеността в София публични неделни беседи. Чрез тази нова проява на Живото Слово реалността дава още едно доказателство, че Висши сили ръководят развитието на човешките души.

     Аудиторията на неделните беседи е била твърде разнородна. На тях са присъствували хора с различна степен на религиозно съзнание. Но всички те са носили в себе си духа на християнските идеи и са познавали добре Библията. За да стимулира мисълта у тези хора и за да пробуди стремежа им към духовното познание, Учителят е взел за основа Библейските и Евангелските текстове, чийто дълбок символизъм е бил най-доброто условие да се изнесат на разбран съвременен език вечните духовни истини за Живота.

     Всички присъствуващи са познавали думите на Христа, записани в Евангелията, но сега, чрез обясненията на Учителя техният смисъл е придобивал една нова светлина, една нова сила.

     Знанието изнесено от Учителя в неделните беседи отразява онова многообразие от духовни въпроси, които са вълнували душите на присъствуващите. По създадената духовна връзка между Учителя и слушателите са се предавали много въпроси - лични, обществени, общочовешки. Неделната беседа е резултат от една двустранна духовна връзка. На първо място, това е Учителят, който съвсем определено е изнасял едно висше знание с цел да обогати разбиранията на присъствуващите. От друга страна слушателите със своите въпроси, които мислено са му поставяли, също са били един фактор. Така погледнато, можем съвсем съзнателно да определим беседата като разговор на човешката душа с Висшата Разумност, с Бога. В този мистичен разговор душата на човека се стреми да се разшири, т.е. да се обогати, а Духът съзнателно се ограничава, за да помогне на душите да намерят правия път в живота.

     Неделните беседи, изнесени в периода 1914 и 1920 година са издадени в шест тома със заглавие "Сила и живот" Името им отразява дълбоката същност на знанието, дадено в тях. Силата идва с онова Знание, което храни и разширява ума, а истинския живот започва там, където се спазват принципите на Любовта, Мъдростта и Истината. И както в гамата, третата степен е един основен тон и поставен редом с първа степен определя звученето на тоналността, така и в делото на Учителя неделните беседи са основен дял, един категорично звучащ, чист тон МИ, който доказва естественото мажорно звучение на Словото като музикален процес. И ако сега погледнем към посятото в началото семе, ще видим как то е пуснало вече първите си две листенца и се е отправило нагоре към светлината.

     Поради общата тежка атмосфера, която Първата световна война създава, годишните среши на Веригата не се провеждат през военните години. Но онази духовна стойност, която те имат е причина още през 1919г. Учителят да възстанови присъствието им в обшия живот на вече сформиралото се общество около него, естествено наречено Бяло Братство. Тези годишни братски срещи Учителят определя вече като събори.

     На първия събор след войната, проведен в Търново се събират онези братя и сестри от цялата страна, които са дълбоко свързани с Новото Учение на Учителя и са готови да го следват в живота си.      Срещата им и обшия живот през съборните дни е един опит 3а комунален живот. Същевременно, в това общуване се обменят енергии, създават се пови духовни връзки, постига се една атмосфера на братска взаимопомощ Но смисълът на съборите е Словото на Учителя, което през тези дни е звучало с тона ФА, тонът па българина. То е съдържало обяснения, упътвания и методи 3а онази работа, която всеки българин, сам 3а себе си трябва да извърши, 3а да промени естеството на духовното си тяло. За Учителя съборите са били среши с българския народ, а 3а българите, това са дни прекарани в света на Светлината. Отивайки си след събора по домовете, те дълго са излъчвали приетата там духовна светлина. Така съборните беседи на Учителя спомагат от нежните две листенца на прорастналото семе да се развие едно дърво със здрави клони и дълбоки корени, способно да устои на всички външни неблагоприятни природни условия.

     До тук, във все повече разширяващото се проявление на Словото, методите на науката и възпитанието присъствуват като една постоянна линия. Науката в неделните беседи, това е знанието, дадено в готови дефиниции, а на възпитанието са посветени всички съвети, правила и упътвания за чист живот. Като цяло moвa достига go умовете и сърцата на слушателите по един пряк еднопосочен път. На дали това е задоволило Учителя? За един обикновен проповедник този резултат би бил добър, но за един Пратеник на Светлината, призван да свърже отново душите с Великия Първоизточник на Живота, това е недостатъчно. Неговата свята цел е да пробуди душите 3а нов живот, да предизвика в тях един духовен растеж. А това може да се постигне само по пътя на ученичеството.

     Дошъл е един много важен момент, в който душите на истински чакащите най-сетне ще получат от Духа на Истината онова велико Знание, което преди 2000 години те не можеха да схванат Сега тези души са вече подготвени 3а него, и през 1922г. пред тях отново се отварят вратите на великата окултна Школа на Живота. Тук знанието се преподава на всички, но то ползува само онези, които са готови да го изучават и да го прилагат. Ученичеството е едно състояние на ума, което изисква интензивна духовна работа 3а разширение на съзнанието и 3а самоусъвършенстване. При него душата и духът навлизат в нови области на съзнанието и човек осъзнава своята принадлежност към Цялото. Или, чрез ученичеството се развива космичното съзнание в човека и той започва да живее в Големия Живот, принадлежащ на Бога, и включващ в себе си всичко и всички.

     В окултната Школа, Учителят дава Словото в два вида лекции. Едните той изнася пред специалния, т.е. младежкия окултен клас, а другите - в общия окултен клас. Към младите Учителят адресира едно ново знание, поясняващо от окултно гледище постиженията на съвременната наука. Същевременно той им дава и много методи за индивидуална духовна работа и разнообразни упражнения 3а развиване на една вътрешна сетивност 3а явленията в природата. Лекциите пред младежкия клас са изнасяни всеки петък. Присъствуващите тук вече не са само слушатели, те са ученици.

     Лекциите в общия окултен клас са се изнасяли в сряда и от тях учениците са получавали също методи и средства 3а работа над себе си, за самовъзпитание и самоусъвършенствуване. От тези лекции те са добивали представа 3а вътрешните Закони на живота, което им е помагало по-лесно да се справят с противоречията и трудностите на ежедневието. Дълбоките истини в Словото на Учителя са повдигали душите в едно по-Високо поле, където животът се проявява пълноценно. За да станат постоянни жители на този Голям Живот, от тях се е изисквало само да изпълняват практическите методи, да спазват правилата за разумен и добродетелен живот, и да се стремят към знанието.

     Един от най-силните методи 3а работа, които Учителят е дал на учениците си, и който сам е ползувал още от първите години на Школата, това е музиката. Всяка лекция, Всяка беседа, е била предшествувана от общо изпълнение на оригиналните песни и музикални упражнения, създадени 3а тази цел от Учителя. Чрез пеенето всеки от присъствуващите е настройвал съзнанието си към по-висшите вибрации на Словото. Без пеене, без музика човек не би могъл да приеме специфичните вълни на Словото и трудно би схванал неговата истинска същност. В първите години на Школата, а и след това, Учителят е посветил много лекции на музиката, обяснявайки в тях нейната истинска природа и ползата й 3а човека. Сам той цигулар, Учителят често е свирил в клас пред учениците си, като с това е помагал да се изчистят някои психически наслоения в тях. През всичките години па своята работа Учителят е поставял музиката наравно със Словото, като един помощник 3а повдигане и оправяне пътя на душите към Светлината.

     Следвайки музикалната архитектоника на Словото, ние като че чуваме тонът СОЛ да прозвучава едновременно с отваряне вратите на Школата. Този трети по значение тон в гамата е символичната доминанта в Делото на Учителя. Звукът на този тон е така мощен, че от него се разтварят пъпките и разцъфват цветовете на онова дърво, родено от малкото посято семенце.

     Към края на двайсетте години животът на Братството се обособява на Изгрева - красива местност край тогавашна София, с чудесен изглед към Витоша Вратите на един светъл и просторен салон се отварят 3а всеки, който идва тук да слуша Словото. Животът на Братството, Външно погледнато се ограничава в този център, и всичко там придобива свой специфичен ритъм - нарядите сутрин, беседите, лекциите, разговорите. Но един Велик Дух никога не се ограничава в постоянно повтарящи се форми и проявления. Неговата вечно творяща същност открива все пови и нови степени за изява на Словото. И във видимо спокойния и вече установен живот на Братството прозвучава един нов тон, извикан от вечния стремеж за обновление. През 1929 г започват ежегодните летни лагери в Рила, а с тях и рилските беседи на Учителя. Сред красивата местност на 7-те рилски езера цари един друг живот на хармония и тишина. Изкачването в планината е символичен акт. Това е отклик на един велик стремеж към Висшето, към Божественото. Красотата, чистотата и реда там създават чувство 3а единение с Великото в света. Горе, край Второто езеро, Учителят продължава да изнася своите беседи и лекции в техния естествен ред. Неделните беседи, лекциите на общия и на младежкия окултен клас, Словото през съборните дни - това духовно богатство се дава и тук, в планината, но на това място то придобива една нова степен на сила и мощ. Положителните енергии на планината също въздействуват на присъствуващите, прочиствайки и обновявайки съзнанията им. В своите рилски беседи Учителя често прави паралел между явленията в заобикалящата природа и Вътрешния живот на човека, като същевременно създава стремеж у всекиго да си изгради едно ново разбиране 3а целокупния живот. Тук Словото звучи с тона ЛА, тонът на шестата раса, на Новата епоха, която иде в света. В тази звучност се отразява хармонията и съвършенството на Живата Разумна Природа, творяща един Нов духовен свят на мир и братство.

     Едва що прозвучал тонът ЛА, и до нашите уши достига нежния звук на едно СИ, последният тон в гамата на Словото. То идва с утринните слова на Учителя през есента на 1930 година. От тогава, всяка неделя, в най-ранните часове на утрото, Учителят започва да изнася в слово онова, което идва към земята заедно с изгрева на Слънцето. Това знание е разбираемо 3а душите, които някога са знаели слънчевия език, но слизайки в материята са го забравили. Рано сутрин, когато всеки усеща себе си повече като душа, отколкото като материална същност, Учителят говори именно на душите. В утринните слова, всеки дошъл в пътя си до Дървото на Словото, намира един узрял вече негов плод, на който е написано: Абсолютната истина!2

     Живото Слово е вечен процес. То извира от света на Светлината и обхожда целия Всемир. Неговата проповед събужда, възраства и възкресява. Изявлението на това Слово всякога бележи епохи на духовен подем. То минава като Висша Космическа енергия през подготвени 3а това служители на Светлината и носи Сила и Живот За идването на тези Светли Същества, проводници на Словото една Велика Разумност е подготвяла хората чрез Знаци, чрез пророчества и откровения Но тези последните са ползували само мъдрите, духовно виждащите.

     Обещаният от миналото Пратеник на Светлината - Духът на Истината се изяви сред българите. Познаха ли го те? Сега е техен ред да кажат ясно едно от двете: "Разпни Го!" или "Учителю, благи!". Но докато те се колебаят, дали някой другостранец няма пръв да каже: "Ессе Номо!".

     Сега българите са на изпит. На изпит по духовно виждане. Защото 3а Светлината трябват и други очи. Духовни!

Милка Кралева

1 Ев. Йоана 16:12,13

2 Заглавието на първото Утринно Слово от Учителя, държано на 21 септември

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...