Jump to content
blagodari

ПЪРВАТА СТЪПКА

Recommended Posts

ИЗ „НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО"

    По своето дълбоко идейно съдържание„Науката и възпитанието" е първата стъпка към онази велика духовна реформа, която Учителят е призван да извърши в умовете и сърцата на хората, живеейки и проповядвайки Новото учение сред българите.

    Хиляди години са изминали, докато Великият Дух на живота възпита човека и пробуди неговото съзнание; докато пробуди разумния живот у него и предизвика в душата му любов към духовния свят, която да го отправи по пътя на оня велик и всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане.

Из „Науката и възпитанието

     Светът, в който човек живее по необходимостта на своята природа, е пълен с тайни. На всяка стъпка възрастващият ум на човека среща безброй явления, които привличат неговото внимание. Тези явления произвеждат разнообразни впечатления в човешката душа и подбуждат ума към дейност с всичките му сили и способности, като го карат да търси причините на тези явления и да открива законите, по които те се извършват, а така също да разбере значението, което те имат за човешкия живот.

     Несъмнено, всички тия явления, колкото и загадъчни да се стрували първоначално на човека, се управляват от известни закони. Те са резултат от работата на известни сили, които действуват в природата 3а осъществяване на някаква мирова цел. Към тази цел именно, се стреми и цялото човечество, макар и несъзнателно.

     Но по какъв път ще може човек да постигне и разреши задачата, която му била възложена още от появата му на земята? Отговорът на този въпрос е: посредством способността му да наблюдава, да разсъждава и да съзерцава, както и чрез силата му да разбира и проумява всичко, което се явява като обект на неговото проучване. Още отначало единственото средство 3а разрешаване на неговата задача се оказало знанието. То е било първото нещо, което придало умствен характер на неговия живот и му спечелило първенство на земята. То е било първото оръдие, с помощта на което човек започнал да се бори против природните сили, първият наставник, който го научил да преодолява и побеждава пречките и мъчнотиите, които срещал по своя път. Умственият живот на човека, обаче, трябвало да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходимо било да се възприемат и усвоят, преди всичко, известни истински принципи. А това е могло да се постигне само по пътя на възпитанието. Самото естество на човека е показало нуждата от тази духовна храна, единственост средство 3а запазване на душевния организъм в здравословно състояние. Под влиянието на неговата могъща сила, душевният живот на човека добива характер на духовна дейност. Умствените способности получават правилна насока и напътствие 3а разрешаване основната задача на човешкия живот. А тази Задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които са го тласкали най-безмилостно насам-натам, като са изтощавали силите му в безполезни борби.

     Но по какъв път и по какъв начин човечеството ще може да постигне и осъществи своите Заветни цели?  Само с помощта на науката и възпитанието по силата на своята универсалност, науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието на народите, както и 3а тяхното сближаване. Поради това че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето на човека, както и силите на неговата воля, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване от мрака на невежеството и от робството на себелюбието, което е причина на всички злини и нещастия в живота му.

     Вътрешната сила, която действува в живота на човека, има за цел да организира мислите и желанията в ума и сърцето му. Тя има за цел правилното и истинското запознаване на неговата душа с формите и силите на природата. От правилното разбиране на тия сили зависи истинското поведение на човека. Тук, именно ни идват на помощ науката и възпитанието.

     Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. А възпитанието е резултат от познаването и прилагането на вътрешните Закони, които управляват душевния живот на човека. Истинското възпитание е необходимо, 3а да се даде права насока на умствената дейност и разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждане на живота, а не 3а негово разрушаване. Образованието, в най-широк смисъл на думата, не е нищо друго, освен процес на въплъщаване благородни мисли и добри желания в живота на човека. Следователно, колкото повече образовани хора, в посочения по-горе смисъл, притежава един народ, толкова той е по-издигнат и по-развит духовно.

     Във вселената съществуват вечни условия 3а усъвършенствуване на умствените и душевни сили. Каква ли дивна картина би се открила пред нашия умствен поглед, ако би могла да се повдигне завесата, която ни отделя от най-напредналите същества, силни в знание, мъдрост и добродетел? Макар, че науката, сама по себе си не може да измени великия ред на природата, все пак тя има достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно с този ред, тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата разумна природа, които са закони и в нашия живот. Към това, именно, духът ни постоянно се стреми - да се научи да живее в пълния смисъл, съобразно законите на своето естество.

     Днес хората желаят да създават едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно. Но нека не се забравя, че с груби борби и остри социални стълкновения, този идеал няма да се постигне. Той няма да се постигне и по пътя на днешната политика, в която лъжата е основен елемент. В политиката лъжата е възведена в дипломатически похват. Някой би казал, че там се употребява бялата лъжа. Лъжата, обаче, си е лъжа, все едно дали е бяла или черна. Някои духовито забелязват, че черната лъжа дължи своя произход на долните слоеве на обществото, а бялата - на горните, по-образованите слоеве, най-вече на висшата дипломация. Единствената надежда за подобряване на обществения и личен живот трябва да се вложи във възпитанието, което домът дава. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други учреждения, които носят възпитателен характер. Всички трябва да си съдействат за постигане на общата цел. Силата се изявява в обединението, но това обединение изисква подготвителни елементи, върху които силата да може да упражни своето действие. Без тия елементи, силата, сама по себе си, няма значение. Това преобразуване ще се постигне само тогава, когато започнем напълно да съзнаваме източника на живота, и когато у пас се роди дълбокото желание да се освободим от робството. Злото и порока не са вън, а вътре в човека. Те са загнездени в самия организъм. Последица от известни преходни причини, те са тясно свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, обладаващи едни или други стремежи, ни подбуждат да вършим добро или зло. Къде се крият дълбоките причини на тази двояка дейност на душата, за това ще говорим по-после. Извращаването на човешките сили и способности е станало още у неговите прадеди. Една дълбока склонност у човека е да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение в природата, чиято стихия влече всичко, без разлика, в една и съща посока. Ако нашият духовен живот не обладава достатъчно нравствена сила, ако волята ни не е достатъчно силна да отклони това вътрешно влечение, опасността е тъй неизбежна, както при падането па един камък, който се търкаля от някоя височина. Законът, в случая,е един и същ. В първия случай, онова тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава, а във втория -онова същество, което е престанало да следва своя път, се лишава от нравствена свобода и става жертва на духовно разпадане.

     Милиарди години е струвало на природата, докато създаде настоящите условия на живота, благодарение на които е било възможно да се образува и устрои човешкият организъм, жилището на душата, в което тя работи 3а постигане на една по-Висока и по-велика цел, отколкото първата - създаване на материалния свят и произвеждането на елементарния органически живот. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат и оформят първоначалните клетки. Стотици и хиляди години са били потребни, докато те преминат през всички стадии на развитие, 3а да могат по този начин напълно да се приспособят за специална служба, 3а специална работа, която днес извършват. Всичко това човек е придобил с постоянни усилия и жертви, 3а да се научи да цени доброто, което не му се давало случайно, без труд и без жертви, 3а да го прахосва, както си ще. От своя вековен опит той е научил, че всичко му се дава с цел да извърши нещо полезно. Както клетките вътре в него работят 3а общото добро на организма, така и той, като една разумна клетка от онзи по-високо устроен организъм на духовното тяло, в което функционира висшия живот, е длъжен в името на своето нравствено естество, да изпълни своите длъжности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като син на човечеството. Да се отрече от своята длъжност, от своето призвание в живота, значи, да извърши престъпление против самия Дух на Живота. В такъв случай на последния не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от своето жилище, като непотребна и дори вредна вещ. Това става, впрочем, и в нашия организъм, в нашето тяло. Онези клетки и членове от органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и стават Вредни и опасни 3а здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени от тялото заради общото добро. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве. Ясно е, следователно, че и ние, които сме достигнали едно по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не съзнаем, че трябва основно да променим своя вътрешен живот, а оттам - и своето поведение към пашите ближни. Необходимостта, произтичаща от духовните закони, които ръководят разумния живот, изисква от всеки човек коренно вътрешно преобразуване. Тя изисква новораждане от духа на истината.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×