Из "ЦЕЛТА НА ЖИВОТА"

[blagodari]

УТРИННИ СЛОВА

ЦЕЛТА НА ЖИВОТА

В утринните слова Учителят е припомнял на душите онова Знание, което те са изгубили при слизането си в материалния свят. Това Слово е било за душите, копнеещи по своята далечна светла Родина.

Човешкият живот ще завърши развитието си на земята, когато човек постигне съвършенство. Някои като чуят думата "съвършенство", веднага се обезсърчават. Да бъдеш съвършен, това е висок идеал. Как ще го постигнеш, това зависи от твоето разбиране. - Кога считаме, че една къща е завършена? - Когато е измазана отвън и отвътре, когато е изчистена, измита и добре мебелирана. Тогава човек влиза да живее в нея. Следователно, и човек е съвършен, когато е придобил любовта, мъдростта и истината, когато има знание, живот и свобода. Според някои, да придобиеш съвършенство, това значи, да престанеш вече да се развиваш. Не е така. Съвършеният, именно, има най-много работа. Като помага на хората, той вижда до къде е достигнал и какво му липсва. На земята съвършенство, в абсолютен смисъл на думата, не съществува. Съвършеният е с отворени очи, но и той, като Павел, казва: "Отчасти знаем и отчасти мъдруваме."

Усъвършенствуването не е механичен процес. Казваш: Искам да се отворят очите ми, да стана съвършен. И това е възможно, обаче, отварянето на очите, в истинския смисъл на думата, подразбира вътрешна работа. Исус казва на самарянката: "Да служим на Бога в дух и истина." Това означава връзка с Бога. Без тази връзка нищо не се постига. Как ще оздравее болният, ако е лишен от въздух? Каквото и да му се говори, без въздух няма живот. Може да го обнадеждаваш, да му препоръчваш книги да чете и учи, но докато е на леглото, нищо няма да постигне. Болестта дълго време ще го мъчи. Той казва: Докато съм болен, никакво бъдеще не ме блазни. Първо, човек трябва да се освободи от болестта, която го мъчи. Всички сте опитали това. Докато болестта ви мъчи, всеки ден минавате през различни състояния. Всеки момент се мените. Това става и с най-напредналите. Има нещо в човека, което го мъчи, за което той не може да си даде отчет. Даже и ангелите не могат да се освободят от мъчението: от време - навреме са под негово влияние. Това се отнася до несъвършените ангели.

Христос казва: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни". -Може ли човек да бъде съвършен като Бога? - Ако остане сам, на своите сили, човек никога не може да бъде съвършен, обаче, с Бога заедно, той може да стане съвършен. Сегашният живот на хората не е дошъл до съвършенството но един ден, когато се свържат с Бога ще станат съвършени. Засега Бог само се проявява чрез човека, но още не живее в него. Казано е: "Ще се вселя във вас и ще станете едно с мене." Това подразбира съвършенство. Днес всички хора се обезсърчават, отчайват се. - Защо? Не са достигнали още съвършенство. Така е не само 3а отделния човек, но 3а цялото човечество. Хората са свързани в едно цяло и заедно носят своите радости и страдания. Следователно, сам човек не може да се радва. Неговата радост е свързана с радостта на всички. Ако майката, бащата или детето са болни, останалите членове ще бъдат ли радостни? Привидно могат да се веселят, но вътрешно се безпокоят и смущават. Това се дължи на безпокойството на цялото човечество. И падналите души насочват умовете си към хората, искат помощ от тях. Така те им причиняват големи страдания. Хората възприемат техните мисли, като по радио, и стават скръбни. Ще бъдеш ли спокоен, ако по своето вътрешно радио, възприемаш зова на параход, който потъва? Ти си далеч от парахода, на десет километра разстояние, чуваш вика на пътниците, но не можеш да им помогнеш. Какво ще бъде твоето състояние? Днес ви говоря много неща, които трябва да прилагате, както онзи, който знае да пише и да чете. Ако ученикът, който се е научил да чете и пише, се откаже да учи, той ще спре развитието си. Не, ще четеш и ще пишеш, ще се съобщаваш с майка си и баща си, с приятеля си. - Не може ли без това? - Не може. Като четеш и пишеш правилно, ти ще се научиш да живееш правилно. Да пишеш красиво, това значи да водиш чист, красив живот. Това е съдържанието на писмото. Следователно, написаното от нас е съдържанието на нашия живот. Всички хубави неща, написани от нас, остават в нашата вътрешна архива. Кой каквото напише на земята, то върви след него. Онова, което ти си написал, измислил и изработил, то остава с тебе. Никой не може да ти отнеме изработеното и придобитото от тебе. Онова, което изучавате от другите, ще помогне 3а развитието ви. Обаче, важно за вас е това, което вие сами придобивате. Само така човек става силен, само така той се усъвършенства и става свободен.

Мнозина идат при мене, задават ми различни въпроси, но аз всякога не отговарям. Питате: Защо трябва да вярваме в Бога и да Го обичаме? На този въпрос не отговарям. - Защо? - Според мене той е много естествен. Да обичаш Бога и да вярваш в Него, това е в реда на нещата.

„Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни".

Като Го обичаш, ще учиш. Някой ученик казва: Аз обичам учителя си, но не уча. -Това не е правилно. Не можеш да обичаш учителя си и да не учиш. Щом го обичаш, с любов ще изучаваш неговия предмет.

Учението не може да се замести с любов. Любовта си е любов, но ти ще учиш. - Аз го обичам. - Щом го обичаш, ще учиш. Любовта и ученето вървят паралелно. Наистина, когато обичаш, можеш да учиш, ако не обичаш, не можеш да учиш. Учение без любов не може. От тук вадя заключение: Които учи, не люби.

И тъй, любовта към Бога е мощна сила, чрез която човек придобива съвършенство. Що е любовта и що е съвършенството, не могат да се опишат. Как ще фотографираш цялата земя? Колкото е възможно това, толкова е възможно да опишеш любовта и съвършенството. Ако фотографираш едната половина на земята, втората половина не можеш да фотографираш. Обаче, има същества, на които съзнанието е толкова широко, че обхващат цялата земя. Те я виждат от всички страни, те проникват и в нейната вътрешност. - Възможно ли е това? - За съвършения е възможно, но не и 3а несъвършения.

Какво е нужно на сегашните хора? - Растене и развитие. Това е идеалът на човешката душа. Като расте и се развива, човек се усъвършенствува. Всички, които следват пътя на високия идеал, са станали съвършени. Христос дойде на земята, 3а да изпълни мисията си. Така Той придоби истинско съвършенство. Който иска да бъде съвършен, трябва да изпълни известна мисия, която Бог ще му възложи. В лицето на Христа ние имаме образец на разумно служене. Христос каза на учениците си: "Аз имам друга храна, която вие не знаете." - Каква е тази храна? - Да изпълним волята Божия. Всеки човек трябва да има една силна мисъл, която да привлича вниманието му към другия свят и да подържа равновесието в живота му. В тази идея, именно, е силата на човека. Тя е тил, основа на неговия живот При такава идея човек е твърд, непоколебим.

Сега аз ви говоря 3а пътя, по който са минали съвършените. През този път ще минете и вие. В пътя на съвършенството ще срещнете много противоречия, на които не трябва да обръщате внимание. Като четете живота на Христа, на Йова, на пророците вие виждате примери, образци, как трябва да се върви напред.

Нека да останат в ума ви следните неща: Да служите на Бога в Дух и Истина и да бъдете съвършени. - Може ли да бъдем съвършени? - От вас зависи. Дето има начало и край, там е съвършенството. Дето няма нито начало, нито край, никакво съвършенство не се очаква Щом Бог е изпратил една душа на земята, тя може да бъде съвършена. Когато станете съвършени, ще влезете в света на възвишените души. Там вашите напреднали братя ще ви признаят 3а съвършени. Ако не станете съвършени, дълго време ще се учите на земята. Ще слизате на земята, ще се качвате на небето, докато най-после завършите развитието си. Колелото на живота ще се върти дотогава, докато добиете съвършенство. Така именно ще се освободите от това колело. Значи, ще се раждате и прераждате до деня на своето съвършенство. Които много обича земята, ще се преражда много пъти, докато най-после пожелае да стане съвършен.

Христос казва: "Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се кланят на Бога в Дух и истина." И сега, пека остане за размишление през целия ден мисълта Служене на Бога в Дух и истина.

Утринно Слово, държано на 30 април 1933 в София

В салона на Изгрева