Jump to content
Ани

4. НЯМА ЗА МЕН ПАРИ ЗА УЧЕБНИЦИ

Recommended Posts

4. НЯМА ЗА МЕН ПАРИ ЗА УЧЕБНИЦИ

Ходех на училище в село Мърчаево отначало, в отделенията, в прогимназията 2 години, в с. Владая и 2 години в с. Райко Даскалово, или село Църква. Ходехме до училище пеша. До с. Владая е 3 километра, а до с. Църква е 5 километра. Отиваме и се връщаме. Баща ми не се занимаваше със скотовъдство, а ние, като се връщахме от училище, се занимавахме със стоката. Имахме кошари, яхъри, къщи за стоката. За тях трябваше голяма грижа и много хора. Оттогава досега непрекъснато съм работил, от сутрин до вечер.
Имаше имот, имаше стока, имаше блага, но пари нямаше. Баща ми не работеше на постоянна работа, та да има заплата, та да ми даде пари за училище - тетрадки, учебници. Накрая ми дадоха малко пари - за 2-3 учебника. А те са десетина. Трябват още пари. Оплаквам се на майка ми, а тя вика: «Абе, ти прочети тези, па после ще видим.» А аз от тези нейни приказки съм си направил заключение. Нямат пари, нямат средства. Майка ми трябва да продаде кокошка и яйца, та да вземе някой лев. А у дома е пълно със стока, ама не ги продават. А защо? Защото идват касапи да ги купуват за клане. А татко ми е вече вегетарианец и не продава вече стоката за кланица. Това бе голямо препятствие. А защо не са питали Учителя как да се справят с тази стока, аз още не знам. А Той щеше да им даде съвет. А не питат. Аз се занимавах със стопанската работа - имахме волове, крави, овце. А другите деца са малки, те лазят по двора. По едно време ми казва, че ще ме прати в гимназия. Казвам му: «Аз ще уча тогава, когато сам мога да си изкарвам пари.» А това бе добре дошло за него. Слуги нямаше у къщи. Аз не съм слуга, аз съм роб на този имот.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×