Jump to content
Ани

20. ЗАМЕРВАНИ С КАМЪНИ НА ИЗГРЕВА

Recommended Posts

20. ЗАМЕРВАНИ С КАМЪНИ НА ИЗГРЕВА

Аз съм дошел за първи път на Изгрева през 1928 г. с баща ми. Той дойде с воловете от с. Мърчаево да изоре нивите на Изгрева и да ги засади. На Изгрева няма кой да работи. На Изгрева има хора за разходка, но няма кой да работи. Разхождат се и си приказват. По онова време младежите учат в училище и в университета. А другите, които се събират да слушат Учителя, те са хора за слушане, а не хора за оране и копане. Та, извикаха баща ми да оре нивата на Изгрева. И така аз дойдох с него и за пръв път видях Учителя. За пръв път влязох в салона на Изгрева през 1928 г.
А на Изгрева няма орачи, няма копачи. А има само зяпачи. Това е. Има и такива, които слушат, и такива, дето не слушат. Ето един такъв случай.
Започнаха да се строят къщи и бараки. Заселиха се доста хора, а след това се народиха и деца. Отраснаха тези деца и започнаха да правят бели и да създават грижи на родителите си и накрая - на Учителя. Така веднъж две деца отиват към салона, скарват се, накрая се сбиват и всяко от тях отива при майка си, реве и обвинява другото. Двете майки са наперени, настръхват и отиват пред салона да се разправят. Всяка защитава детето си. Нагрубяват се и се стига до бой. И започват да се замерват с камъни. Едната хвърли камък и побегне, после другата хвърли обратно камъка. А баща ми, той оре с воловете и гледа този сеир. А сестрите викат:
 
- Абе, разтървете ги, може ли този резил тука пред очите на Учителя!
А Учителят от прозореца се провиква така:
 
- Нема да ги закачите! Ще ги оставите свободни!
А тия се замерват с камъни. А това са две семейства, заселили се на Изгрева с деца, та да участвуват в духовния живот на Изгрева.
Минаха много години. Тези камъни отново се явиха. Нали знаете поговорката: «С техните камъни - по техните глави.» И така, от тези камъни бе разрушен Изгревът.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×