22. ИГНАТ КОТАРОВ

[Ани]

22. ИГНАТ КОТАРОВ

Той е от Казанлък. Баща му и майка му са от Братството. Като бил на 9 години, се разболял от холера. Съобщават на Учителя. Отива в Казанлък, посещава ги в къщата. А Игнат лежи на кревата, ще умира. А Учителят пристъпил до него, хванал го за ухото, вдигнал го на кревата и го изкарал навън от стаята, на двора. И така му минало.

Той е бил много немирен като малък. Не слуша баща си. Той го праща тук и там да свърши някаква работа - нищо не свършва, а прави само бели. А баща му викал:

- Като знам какъв аз бях непослушен - бих те пребил от бой. Но и аз бях такъв, какво да те правя?

И той е бил като него.

Идва на Изгрева, търси си работа, става работник - прави паркет, после се качва на връх Мусала, става пазач, бил е на Черни връх пазач. Отчитал е термометрите, колко е студено. По време на бомбардировките е било забранено нощно време да се свети. А той с фенерче е ходил да отчита термометрите. Германците, които са охранявали Витоша, имали са зенитна батарея срещу американски самолети, го забелязали. Хванали го, смятали, че е шпионин и че с фенери е давал сигнал на самолетите къде е Витоша, та да бомбардират по- успешно София. Искали са да го разстрелят на място. Но Учителят се е намесил и го е спасил.

Имал е барака на Изгрева. Учил се е да свири на цигулка. Има го на снимка с музикантите. Бил е по убеждение комунист. И като такъв, няколко пъти по време на беседа е възразявал на Учителя. Учителят му казал:

 

- Имаш право три пъти да реагираш. Два пъти едвам съм те издържал, но трети път - не. Внимавай, скъсвам връзката си с тебе.

 

Като идеен човек, беше много правоверен и праволинеен. Като комунист бе идеен човек - и не отстъпи от убежденията. Беше живял дълги години на Изгрева. Пред очите му беше изминал целият живот тук. И когато някои след това подиграваха някого с името «дъновисти» или упрекваха Учителя, той ставаше и Го защитаваше. Налиташе дори да се бие. Такъв беше. А беше много здрав и доживя до дълбока старост.[1]

--------------------

[1] За Игнат Котаров вж «Изгревът», том I, стр. 39-42, 44-48, 126-128; том II, стр. 292-293, 353; том IV, стр. 100-102, 218-219, том VII, стр. 320-322. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)