Jump to content

25. СИРЕНЕТО НА КАРАКАЧАНИТЕ


Recommended Posts

25. СИРЕНЕТО НА КАРАКАЧАНИТЕ

Петър Киров и Стойна решили да отидат на Витоша при кошарите на каракачаните. А те имаха стада и правеха сирене. А долу по селата нямаше нищо. Всичко беше с купонна система и се даваше само по парче хляб. Качват се горе, взимат една тенекия сирене, слизат долу в с. Мърчаево и си я разделят. Стойна е предан човек и си държи сиренето при Юрданка, която отговаря за домакинството и кухнята по това време в къщата на Темелко. Учителят знае тая работа. От време на време Учителят се обръща към Юрданка:
 
- Дай малко сирене!
Юрданка Му дава. Днеска, утре - и сиренето се свършва. Половината тенекия се свършва. А Стойна е шивачка. Ходи по селото и от къща на къща седи и шие на селянките и дъщерите им рокли. Ама те я хранят, те я поят и понякога преспива при тях. А тя е много контактна и селяните я обичат. По едно време Стойна се обръща към Юрданка:
 
- Дай малко сирене от тенекията!
 
- Няма сирене, тенекията се изпразни. Учителят искаше от сиренето и аз Му давах.
-Така ли?
Тя започнала да скача и да се радва, че Учителят е изял сиренето, което тя е донесла от каракачаните. Тази нейна реакция толкова много озадачила Юрданка, че отива и споделя с Учителя.
 
- Това е защото аз винаги благодарих за сиренето на овцете, на каракачаните и на Стойна.
Та, тя беше една от тези, които изпитаха силата на благодарността на Учителя. А това е благословение.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...