Jump to content

52. СВЕЩЕНИЯТ ПЛАЧ И РЕВЪТ НА РАЗСЪРДЕНИЯ МЪЖ


Recommended Posts

52. СВЕЩЕНИЯТ ПЛАЧ И РЕВЪТ НА РАЗСЪРДЕНИЯ МЪЖ

Друг, когото бях слушал и виждал със свещен плач, бе Николай Дойнов. Онова, което му бе казал Учителят, той не изпълни. За непослушанието си, за грешките си и за нарушенията спрямо законите на държавата, той влезе в затвора. Като излезе от затвора, трябваше да работи някъде, да си изкарва хляба. Той преди това беше най-богатият човек в България и комунистите му взеха всички пари и от банката, и от стоката му, и от къщи. Та, остана беден като всички на Изгрева. После той дойде да работи при Гради Минчев мозайки, при Радио «София». Аз получавах поръчки от близки на моя началник и бях добре заплатен. Тук Николай получаваше по 4 лева на ден, като начинаещ. Питам го:
 
- Искаш ли да дойдеш при мен?
 
- Един лев да дадеш повече - ще дойда.
Значи дойде за един лев повече, а преди години имаше десетки милиони в.банката. Казах му:
 
- Добре.
Закарваха ни с кола, работехме, свършвахме работа заедно. Ходехме на разходки през свободното ни време до Златна Панега. Вървим, а той си влачи краката, тътри ги по земята. А Учителят препоръчва да ходим така, че да не си удряме петите, а да ходим.на предните части на ходилото.
 
- Абе, вдигай си краката!
Той пак ги влачи по земята.
Завършихме работата, уредихме си сметките, получи добри пари - повече, отколкото очакваше. Ние работехме мозайки, но вече търкахме мозайката с машини. А те са тежки и може да ги натовариш на рейса в 16 ч следобед. А той вика:
 
- Аз си тръгвам - в 10 ч сутринта.
 
- Николай, изчакай да ми помогнеш да натоварим машините следобед!
А той:
 
- Не може, аз бързам, аз имам жена, аз имам деца.
 
- Чакай да натоварим машините!
 
- Не, аз имам жена и деца, те ме чакат.
Не остана, а си тръгна. Два месеца работихме с него, дума не продума за жена и деца, а като му платих и надплатих, веднага изчезна.
Та, такава е историята за свещения плач. Какво се оказа - че това не бе свещен плач, а рев на разсърден човек. Па веднага си спомних, че като бе търговец, как се пазареше с часове с клиентите, да им отбие по някой лев. За мен това бе срамна работа, защото го гледах отстрани. А сега видях отблизо, че това е било само рев. Нали знаете как реват разсърдените малки деца? Реве, та се дере - такъв е изразът.
Детето реве, та се дере. Майката е на десетина метра от него и разговаря с комшийката. А детето вика: «Мамо-о-о!» Иска да попречи на разговора им. А майката се обръща и вика: «Дано те мачки дерат!» А вие виждали ли сте как мачките дерат по лицето малките деца, които се опитват с ръце да ги мачкат? Дерат ги яко по лицето. Детето се дере и реве и повече никога не се приближава до мачката. На котката по нашия край се вика «мачка». А на мъжкия котарак му викат «мачок». Хубави имена, нали? Само да не те дере мачка по лицето.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...