Jump to content

55. ЕДНА ПРЕЦЕНКА НА УЧИТЕЛЯ


Recommended Posts

55. ЕДНА ПРЕЦЕНКА НА УЧИТЕЛЯ

Бяхме в село Мърчаево. Работехме по оформянето на «Извора на Доброто». Имаше братя и сестри, дошли от провинцията. Така един брат, който тогава беше военен с чин майор, беше дошел от Беломорието и беше донесъл в една торба бели камъчета. Защо ги беше донесъл - никой не знаеше. И той самият не знаеше защо ги беше донесъл в с. Мърчаево, когато завършваше каптажът на «Извора на Доброто». Там бяха и някои сестри, като Верка Куртева. Изведнъж, както са около Учителя, те показват белите камъчета и Верка казва:
 
- Учителю, ако е тук брат Борис Николов, то той ще подреди камъчетата много добре, нали са мозайкаджии.
Учителят изведнъж стана строг. После през Него премина буря от негодувание. Целият трепереше и казваше:
 
- Какъв Борис, бе? Какъв Борис, бе?
Аз Го наблюдавах, беше пред мен. Всички бяха изненадани и потресени от случилото се. Аз го запомних. Учителят си замина. Дойде време, Борис оглави Братския съвет и Братството. Накрая се дойде до процеса през 1958 г. и Изгревът бе разрушен. Аз през цялото време работех мозайка с Борис. Аз бях бригадир на бригадата, защото той бе осъждан и нямаше право да заема обществени постове. Та, видях и проверих какво означаваше реакцията на Учителя към Борис. А сега го възвеличават, като че ли е божество. Но аз съм му ял попарата от змии и гущери. Той не признаваше нито държава, нито законите, нито правилата им. Отхвърляше всичко. Искаше да бъде свободен. Да, ама беше заел пост като ръководител на Братството и това задължаваше да се съобразява със законите на държавата. А той не ги спазваше. И оттам дойде провалът и трагедията на Братството.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...