Jump to content

60. НИКОЛА АНТОВ


Recommended Posts

60. НИКОЛА АНТОВ

Каква бе ролята на Никола Антов? Бил е анархист преди 9.IX.1944 г., полицията го подгонва. Търси помощ от Учителя, за да го спаси. По-късно започва да симпатизира на Учението. Живее при една сестра на Изгрева.
През 1952 г. завършихме обекта при Народната опера и отивахме до Русе цялата бригада и всички братя от Изгрева създадоха мозайкаджийската бригада в гр. Русе. В Русе работехме през 1952,1953,1954 г. Понеже строежът беше към железопътното министерство, то на всеки месец идвахме за 5 дни в
София, като ни плащаха билетите. Първо работехме на Културния дом, после - на операта, на гарата, която беше голям обект, около 80 души работници. Ние ги ръководехме - Петър Филипов, Методи Константинов, Крум Въжаров, Балючев, Боян Златарев, Илия Узунов. От 1952 г. до. 1956 г. работехме в Русе по обектите.
По това време на Изгрева в София командва Никола Антов. Но понеже понякога е пиян, яде месо и безобразничи - никой не го слуша. Имаше един Йончо - беше завършил медицина и се занимаваше с астрология. Антов го беше ударил с бастуна, но онзи го е дебнел и когато е бил пиян, си го е върнал, като го ударил с тояга. Та, пито - ллатено. Беше бил Елена Андреева с бастуна, понеже не го слушаше и не му се подчиняваше.[1] Тогава се получи настроение срещу него. Започнаха се дела, от 23 души, срещу Антов, за неговите побоища. Това го вбесява още повече. Той взима имената на всички, занася ги в милицията, посочва им адресите. След това започна големият обиск на 6/7.XII.1957 г. и ликвидацията на Изгрева. По това време Антов създаде своя група, те се събираха около него и той искаше да представлява Братството. А той беше още от началото, от 9.IX. 1944 г., с комунистическата власт. Та, властта беше с него и зад него. Но другите го отхвърлиха.[2] Но всеки пазеше кожата си и мълчеше пред него. Започнаха да изселват от Изгрева един подир друг. Заселиха се тук художници и общественици. Взеха всички братски места. Никой не можеше да реагира. Аз взех разрешение за строеж на моята къща през 1969 г. и започнах да строя. А те туриха 2 години запор на тия всички места. И започна борба между големците и между генералите и партизаните. Те си правеха каквото си искат.
 
 
---------------
[1] Вж «Изгревът», том X, стр. 222-225.
 
[2] Вж. «ИзТревът», том IV, стр. 214-217; том V, стр. 727-728. (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...