Jump to content
Ани

72. ПОКРИВЪТ НА КЪЩАТА

Recommended Posts

72. ПОКРИВЪТ НА КЪЩАТА

Докарахме тухлите от тези 3 вагона и сега трябваше да се организира да се изкара, да се иззида още един етаж. Трябва да се качат тухлите на втория етаж. Дойдоха да ми помагат рода от с. Мърчаево. Сутрин качвахме тухли на втората плоча, за да има какво да зидат през деня. А трябва да се направи варов разтвор за тухлите и той да се качи също. Аз бъркам разтвора на ръка - пясък с вар, а това не е лесно и е много трудно и изисква време. А аз все бързам, защото ще дойде колата всеки момент да ме вземе и да ме кара на вилата на Банкя. Така всеки ден, докато се иззида етажът, после сложихме плочата. Бетонният разтвор се бърка на ръка, а се качва с макари и въже и се тегли въжето на ръка. Трудна работа. Но бихме плочата.
А бях приготвил бичмета и греди за покрива. А керемиди няма. Тука писателят Николай Хайтов разтуряше покрива на къщата си и имаше повече керемиди и ми ги дадоха. Сложихме покрива. Добре, че имаше един дърводелец, който бичеше дърветата. Имаше наоколо каруцари, които докарваха материали и аз не губех много време. Бяха ми познати. Къщата беше построена до края на годината през 1969 г.
За да се построи къща в София, трябва да бъде на 2 етажа плюс гараж. Това определи голямата къща. От държавата не можех да взема заем за къщата, защото трябваше да имам 2000 лв. в Държавна спестовна каса и да са стояли една година. А пари ми даваха много познати. Те ми имаха доверие. Бях накрая много заборчнял, но накрая се разплатих с борчовете. А сестра ми Валентина от Казанлък с мъжа си ме подпомагаха много пъти. Тогава, за да имаш пари, трябва да работиш в производството, защото заплатите на работниците бяха по-големи. А на чиновниците бяха наполовина по-малки.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×