Jump to content
Ани

74. ПРОСВЕТЛЕНИЕ И ОПОМНЯНЕ

Recommended Posts

74. ПРОСВЕТЛЕНИЕ И ОПОМНЯНЕ

И изведнъж се сетих как стоях при Учителя и как Той 15 минути седи пред мене, духа в юмруците Си и прегледа целия мой живот, откъде идвам и как ще протече. И си говори на глас. Аз слушам. Учителят си говори.
 
- Ами, ще отидеш там. Няма да е доволен. После ще отидеш там. Пак няма да е доволен. И там ще му дерат кожата. После ще отидеш там, там, после ще отидеш там, после - там, после - там.
После Учителят вика:
 
- Чак в 1964 г. ще се оправиш.
И така, малко се позарадва. Светна Му за малко лицето. Отново почна да ми говори:
 
- Ще отидеш там, после - там.
Ту Му светне лицето, ту помръкне. Проследяваше моя път на земята.
Накрая каза:
 
- Няма да е нашироко, но ще е нависоко.
Какво е това, аз не зная. Но само го чух и го запомних. И накрая Учителят говори:
 
- Накрая ще се оправи, ще се оправи. - И така се зарадва, че Му светна лицето. - То ще се оправи. То ще се оправи.
И така завърши разговорът с Учителя. А аз бързам да си отида в казармата. Отивам си в казармата. Трябва да се прибера в уреченото време. По пътя си вадя заключение: «Ще ти одерат кожата на село.» На село - само работа. Нямам време. Само си работим. Децата на баща ми са малки, не могат да работят. Стоката не се продаваше на касапи. Кравите се телят, овците се ягнат- нищо не се продава, нито се коли. А трябва грижа за тях. Така имаше една овца - за няколко години се уягни - станаха 20 овни и 7 овце. Овните не ги продамаме, ама им се радваме. Давахме тези овни, с навъртени големи рогове, на овчарите, да им служат за разплод на овцете. А от една крава се отелиха телци и станаха на 10 вола и се направиха 5 чифта за впряг - за колите, за оране. С тях се караха павета от кариерата до София. Голяма работа ли? Не, това беше робство. «Ще ти одерат кожата.» Абе, вие виждали ли сте как се дере на животно кожата? А по турско време, като го хване някой хайдук, то турците го завържат и с нож жив му дерат кожата. А има и друг израз: «С кремък ще му дерат кожата.» А кремък е остър камък.
Та, излязох от казармата. И попаднах на други, които ми деряха кожата.
По това време комунистите отвориха т. нар. вечерни гимназии за работниците, които работеха през деня. Те имаха и привилегия. Даваше им се платен годишен отпуск при взимане на изпитите. Изкарах гимназията. А за мен това бе една мечта, която се сбъдна. Много се измъчих, докато взема дипломата си.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×