Jump to content

1. Първа среща с Учителя


Recommended Posts

1. Първа среща с Учителя

За всички наши хубави, светли празници, целият Изгрев се основно почистваше, защото Учителят държи много както на духовната, така и на физическата чистота.
За нас, учениците, е голяма радост да вземаме участие в измиването на Салона, гдето Учителят изнася Своите Беседи и Лекции.
Неизказано приятно е да се види как сестрите, весели, усмихнати, със светнали от радост очи, мият пода с донасяната с кофи от братята вода.
После изнесените отвън столове се измиват и внасят внимателно в измития салон.
Измита се целият двор и поляната, на която играем сутрин гимнастическите упражнения - Паневритмията. С гребла, като с големи гребени, изресваме тревата от пожълтелите листа и шумки.
 
През такива предпразнични дни стават интересни запознавания и разговори.
Не помня точно кога, при едно такова измиване на салона и столовете се запознах със сестра София Шопова[1] и оттогава винаги ми е било приятно да разговарям или да слушам, когато ми разказва своите духовни опитности, които има, откакто е срещнала Учителя. Но за мен най-паметен остава случаят, когато тя е видяла Учителя, преди да Го срещне в Неговия физически образ на Земята. Затова недавна, след като измихме столовете и нямаше повече какво да правим, тъй като всичко бе преметено и изчистено, ние със сестра София Шопова седнахме на слънчице, на скамейките пред лещаците. Тогава я помолих да ми разкаже отново за първите си срещи с Учителя.
Тя ме погледна с изпълнените си с доброта очи и рече:
 
- Да говоря за Учителя е моята най-върховна радост. Затова ще ти ги разкажа, макар че съм ти ги разказвала вече.
 
- Това и за мен ще е безгранична радост.
 
- Добре - усмихна се тя и заговори:
«Мъжът ми бе чиновник по железниците. Заплатата - твърде малка, за да поддържа семейството ни. И затова аз често бивах принудена, покрай домакинската работа, да вземам и шия чужди неща.
Една вечер, работейки, мислено си казах: «Ще шия до 12 часа и ще си легна.» Чувствувам се уморена, необходимо ми бе сън, пък и утре пак трябва да се става рано заради децата.
Мъжът ми бе се завърнал от работа много уморен и си легна да си почине, а аз продължавах да шия. По едно време погледнах часовника, беше 12 без 15 и полека погледът ми се пренесе към прозореца, откъдето забелязах да излиза някакъв прозрачен бял облак. Гледах и не можех да разбера откъде идваше този облак. Взрях се по-добре и останах като вкаменена. Всред облака се очертаваше все по-ясно и по-ясно една фигура, от която не можех да снема поглед, въпреки голямата ми уплаха. Най-после аз ясно видях един старец, очертан до гърдите, другото се губеше в облака. Облечен бе в бяло. Коси до раменете, също бели, бяла брада, а очите бяха озарени сякаш от вътрешна светлина.
Сковах се от ужас. Исках да извикам, но не можех. В същия миг видях до себе си една жена, която протегна ръка, сложи я на коленете ми и каза тихо:
 
- Не бой се!
Цяла изтръпнала от страх, аз я запитах:
 
- Но кой е тоя там в облака?
 
- Спасителят, а ти стани и се помоли! - ми каза тя.
Аз коленичих и почнах да се моля. После жената запя и ми каза да пея след нея. Тогава запях думи и мелодии, които никога не бях нито чувала, нито пък чела в някоя книга.
Жената продължаваше да стои до мен, само че все със закрито лице и аз не можах да видя каква е.
Когато престанахме да пеем, аз я запитах:
 
- А ти коя си?
 
- Света Петка - отвърна ми тя.
Аз сещах, че става нещо с мене, исках да извикам, да скоча, а сякаш цяла бях вцепенена и не можех да направя нищо.
Изведнъж гласът на мъжа ми ме стресна и върна възможността да се движа и говоря. Огледах се. В стаята нямаше никой, освен мъжа ми, който бе скочил от леглото и ми викаше съвсем изплашен:
 
- Ти си полудяла, ма, ти си луда, какви песни пееш? Я се чуй! Ти си луда, ти си полудяла! кряскаше той.
 
- Чакай, бе - викам му аз. - Стой, не съм луда. Слушай, ще ти разкажа всичко. Но най-напред да отидем в стаята при децата, че мене ме е страх тук.
Разказах му всичко и най-после той се успокои.
На другия ден отидох на църква и тръгнах от икона на икона да гледам да позная жената, която ми се яви вечерта, и стария белобрад човек в облака. Но в образа на никоя икона не можах да ги позная.
Оттогава минаха 19 години. Местиха ни в различни градове из провинцията. И през тези години нито за миг не престанах да търся тези, които ми се бяха явили през нощта. Обикалях черкви и манастири, но напразно. В никоя от иконите не можах да ги видя.
След това брат ми отпътува за чужбина. Отначало се обаждаше често, после - по-рядко и по-рядко, и най-после съвсем престана. Ние не знаехме къде е, жив ли е и как да го потърсим. А мен много ми бе мъчно за него - тъй го обичах. И преди две години чух за брат Л.[2], че той може да ни каже къде е брат ми. Отидох. Говорих с него. После отидох към салона, а оттам - към полянката, където се играят гимнастически упражнения. И можете си представи моето учудване, което достигна до обезумяване, когато видях всред полянката Този, Когото бях видяла в оная паметна нощ - Този, Когото бях търсила цели 19 години. И ето, той стоеше заобиколен от група хора, които слушаха това, което Той говореше. Исках да се втурна и извикам с всичкия си глас:
 
- Намерих Те, намерих Те най-после!
Но нещо ме бе заковало за земята сякаш. Аз стоях и го гледах поразена, учудена, невярваща на очите си. Нищо не можех да кажа. Само горещи сълзи обливаха страните ми.
Нещо се топеше в мене. Някакъв товар бавно се свличаше от гърдите ми. Чудна тишина и мир изпълваше душата ми. Учителят продължаваше да говори на заобиколилата Го група хора. Аз Го гледах - душата ми се радваше...
Оттогава почнах да посещавам беседите и слушам словото Му.
Искам да кажа и това, че преди страдах много от подуване на ръцете и краката - нещо, което ужасно ме измъчваше и пречеше да върша работата си. Но сега мога с радост да кажа, че съм напълно здрава - нито ръцете, нито краката ми се подуват и болят. Как се излекувах? Слушайки и изпълнявайки, колкото мога, това, което Учителят ни учи.
И каква изненада бе за мен, когато чух да се пеят в салона същите песни, които аз бях пяла в оная нощ!
И до днес душата ми не престава да пее химни и благодари на Бога за великата Му милост, че ми отвори очите да видя Светлината, която е дошла в света - да видя Учителя.»
------------
[1] София Шопова е свекърва на Мария Шопова, (бел. на съставителя на «Изгревът...» Вергилий Кръстев)
[2] Л. - Любомир Лулчев, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...