Jump to content

3. Вътрешният глас


Recommended Posts

3. Вътрешният глас

От първия момент, когато видях Учителя, ми заговори един вътрешен глас, който оттогава винаги ме ръководеше и ръководи и днес за всичко в живота. И аз никога не съм се съмнявала, че това е гласът на Учителя, който говори на мен, както и на другите, по друг един начин - вътрешен, и че благодарение може би на големите страдания и милостта Божия, аз мога ясно да го чувам. И аз ден и нощ се моля на Бога никога да не ме оставя и винаги да ми говори и казва как трябва да живея. А той, този вътрешен глас, ми казва към всички да съм внимателна, за никого лошо нито да помисля, нито да кажа. Да помагам на всички, никого да не връщам, защото Той ги изпраща при мен. Към вас, моите момичета, Той ми казва винаги да съм ви като майка и да ви помагам и упътвам, защото сте негови чада.
 
А това, което Той ми е говорил и говори денем и нощем, е много. Имам изписани цели тетрадки.
 
Този глас ме кара всичко сама да си върша, да държа голяма чистота в къщи и да не ми слугува никой, а сама да си услужвам във всичко. Но аз съм готова всичко да направя, каквото ми каже, защото няма по-голяма радост в живота ми от това, да чувам постоянно да ме съветва и ръководи във всичко.
Мнозина от младите братя се смущаваха от моите движения с ръцете и искаха да ме спрат да ги правя, защото считаха, че компрометирам братството (събранията) с тях - но те не знаеха, че, именно тая голяма сила ми движи ръцете в хармонични и плавни движения - някои от които после Учителят даде общо на всички. И Този Глас ми казва никому да се не сърдя и да се не оскърбявам, защото всеки проявява това, което е - това, което има в себе си, и следователно не можеш да му се сърдиш, че е по-малък, отколкото трябва, както не може човек да се сърди и на децата, че са деца. Но ще се мине време, ще дойде ден, когато ще пораснат и ще мислят и действуват като големи хора. Така е и с хората -днес са едни, но утре ще се научат да разбират нещата по-добре и делата им ще се менят. Затова никого не трябва да съдим и обвиняваме.»
Сестра Попова замлъква, но ние искаме още да ни разказва. Да ни разправи случки, които може би вече ни е разказвала, но те са толкова хубави, тя тъй добре умее да разправя, че ние никога не се насищаме да я слушаме.
Нейният дълъг живот е препълнен с интересни случки и всяка една от тях би била отделен разказ, ако се опише - и той наистина би бил полезен на тия, които го четат, защото в него ще се разправя за някое надживяно страдание, проява на необикновено търпение и смирение, или пък проявата на Божественото в живота й. Понякога тя ни разказва за живота си до срещата й с Учителя - той е изпълнен със страдания и горчивини, които тя търпеливо е понасяла, без да има с кого да ги сподели. А най-често ни разказва за живота си след срещата й с Учителя, който е изпълнен със светлина, вътрешна радост и хармония. Не че тогава страданията не са прескачали прага й, но тя има вече светлина и разбира защо стават нещата и вижда навсякъде Божието присъствие и милосърдие.
Обикновено в неделя след обяд тя идва при нас, когато не я задържат някои гости, и сяда на малкото столче. Тогава ние всички със светнали от нетърпение очи я молим да ни каже нещо от небето на всяка една. И каква радост е да ти кажат: «Тъгата ти е напразно», «Всичко ще се нареди, само търпение», «Бог бди над тебе и те пази» - и още много други думи, които всеки един поглъща както изсъхналите устица на повехнал цветец от жажда поглъща капките вода. И всички сме доволни и радостни. Този, който й говори и ръководи, вижда нашите души, вижда нашите сърца и вътре в тях - нашите малки страдания, които ни се виждат необикновено големи, и ни казва на всички необходимото.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...