8. Писмо от убития офицер до майка му

[Ани]

8. Писмо от убития офицер до майка му

Като че ли идеята за съществуванието на задгробния мир и на заминалите от Земята хора създава винаги особено настроение за разговор, в което се примесва някакво чувство на страх, неизвестност и човек неволно притайва дъх, когато се заговарва за заминалите. И нередки са случаите, когато, събрани около сестра Попова, започваме да питаме за наши близки заминали, с които тя може да влиза в разговор.

Веднъж тя ни разказа една интересна случка из своя живот, станала наскоро след войната.

«Както си стоя - разказва ни тя, - и ето, слушам, говори ми някой, ама по вътрешен начин, разбира се. Питам:

 

- Кой си ти?

Той отговаря:

 

- Аз съм офицер, убит през войната, моля ти се, пиши на майка ми да не плаче, аз не съм умрял.

 

- Да й пиша - казвам му аз, - ама тя няма да повярва.

-Ти само й пиши, кажи й, че много ме измъчва, като я гледам постоянно да плаче. Аз съм винаги при нея, жив съм. Нека повече не се мъчи и тревожи със своята скръб, създава и на мене постоянна тревога.

 

- Но как да й пиша, като не зная името й, адреса й?

 

- Аз ще ти го кажа, ти само й пиши. В Търново също има хора като вас; тя, като получи писмото, ще се заинтересува, ще отиде, ще се срещне, ще й поговорят малко, ще получи светлина и като разбере, че не съм умрял, а жив, няма да тъгува и аз ще бъда по-спокоен. Много ти се моля, пиши й!

Аз мислих, мислих и се чудих какво да правя. И най-после отидох да попитам Учителя какво ще ми каже. Отидох аз и Му разказах за какво ме моли тая душа.

Учителят ме погледна и каза:

 

- Някой вървял с кола. Но когато стигнал до едно ханче, счупила му се колата. В това време минавал един човек от тяхното село. Той го помолил, като иде в село, да съобщи на близките му за случилото се, за да му изпратят необходимите сечива да поправи каруцата си. Е, ти си тоя, който ще отива в село. Какво мислиш, добре ли е да кажеш на близките му?

 

- Е, добре, е, разбира се, Учителю.

 

- Е, тогава?

 

- Тогава ще напиша писмото.

Отидох си вкъщи и той, заминалият офицер, ми продиктува какво да пиша на майка му и аз го написах. Каза ми и адреса, и аз изпратих писмото.»