Jump to content
Ани

9. Убитият син и светлината на Учителя

Recommended Posts

9. Убитият син и светлината на Учителя

Сестра Попова замлъква, ние сме се умълчали и си мислим колко малко ние познаваме многостранния живот, който се прелива в най-разнообразни форми, изпълва и минава в много светове, съществуванието на които ние даже и не подозираме, докато не ни се отворят очите и ушите.
«И заминалите - продължава сестра Попова - по-добре виждат Учителя. Моят заминал син ми казваше, когато дълги години вървеше с мене, след като беше убит на войната:
 
- Мамо, мамо, вие сте блажени, мамо, че можете така близко да стоите до Учителя. А Той е и на Земята, и на Небето. Но на Небето ние не можем да се доближим така до Него и да разговаряме, както вие. Между нас и Него е голяма дистанцията - ние само виждаме голямата Му светлина, но не можем да помислим даже да проговорим с Него. А вие, мамо, сте блажени, блажени сте, че можете да заговорите с Него. 0, ако само можехте да Го видите, както ние Го виждаме оттук, само тогава бихте могли да оцените великото благо, което имате на Земята, че сте родени и живеете във века, когато на Земята е и Той.
Ние слушаме и сърцата ни се изпълват с нова, безкрайна хубава радост, но след миг ни става и жал, че при такава голяма светлина, ние, слепите, се блъскаме и удряме в тъмнината.
 
- О, кога ще прогледнем и ние? - питаме сестра Попова.
 
- Щом сте видели Учителя, вие сте прогледнали - сега слушайте и се учете - за това сте дошли на Земята, да се учите, и ще видите колко е хубаво да се учи човек.
Да, хубаво е, мислим си ние, и сестра Попова е един пример на послушен и трудолюбив ученик.
Наистина, колко е хубаво човек да разговаря с някого, пред когото е открехната вратата за други светове, и да види колко още много, много има да учи, и че самото учене е най-красивата радост за душата.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×