Jump to content
Ани

11. Когато каже Духът

Recommended Posts

11. Когато каже Духът

Нейният живот е препълнен със случаи на проявление на Божественото, които тя ни разказва, когато сме насядали край нея.
Веднъж вървели с една сестра из планината. Били сами, изгубили пътя и навлезли из една голяма вековна гора, в която, колкото по навлизали, толкова по не се забелязвала никаква пътека. Колкото повече искали да се оправят, толкова повече се забърквали. Тогава сестра Попова се обърнала към Него с молба да им покаже пътя.
«Ех, чеда, чеда - обръща се тя към нас, - да знаете как ни изведе сам из тая гора! Казва ми: «Нататък вървете!» - и ние вървим. «Сега насам!» - и ние пак вървим. «Нагоре, все нагоре!» - и ние вървяхме, вървяхме и какво чудо - излязохме точно на пътеката, която водеше към върха.
 
- Боже, как да Ти благодаря, как да Ти благодаря! - повтаря сестра Попова. - И друг път се губихме и така ни изведе.
 
- А веднъж, както си стоя у дома, и ми казува [Духът]:
 
- Софийо, стегни се и иди у Янакиева[1]!
Веднага ставам, обличам се и отивам. Какво да видя: тя - болна, смъкнала се, половин човек станала.
 
- Какво ти е?- питам я аз.
 
- Пак се разболях, ама много съм зле, не мога да мръдна. Много ми е зле.
 
- Ами казува ми да станеш и да отиваме на Мусала.
Тя ме погледна и каза:
 
- Щом е казал, ще стана.
 
- Аз ще отида да купя билети, пък ти иди у дома - казвам й аз и си тръгвам, че щеше да има и Школа. Тогава Школите бяха вечер.
На другия ден тръгнахме. Още в автомобила таз ми ти Янакиева като запя, да се чудиш, мари сестро, сякаш до вчера не лежеше зле болна.
Като стигнахме в Чам Кория, там заварихме и други братя. Един й взе раницата, и тръгнахме. Имаше и други хора, които, като я гледаха такава слаба, изпита, жълта, я караха да се върне, но тя дума не дава да се казва за връщане. Ще върви, и туй то! И стигнахме. Отидохме на Мусала - и оздравя. И - ни болест, ни нищо. Върви Янакиева, и пее ли, пее. Остави туй, ама като се връщахме, стигнахме една жена, кой знае какво й беше, но не можеше да върви, че тя остана с нея, да й помага, а ние си слязохме напред. Така е, когато каже Духът. Каквото каже, става.»
-----------------------
[1] За Анастасия Янакиева вж. в «Изгревът», том V, стр. 590; том IX, стр. 166-167. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×