13.Случаят с пеещата сестра Желка

[Ани]

13.Случаят с пеещата сестра Желка[1]

Да се подготвяме за нашите хубави празници, значи да се изпълваме с радост, която идва от въздуха, от Слънцето, от всичко, което правим, за да посрещнем Празника!

Едни от сестрите се грижеха за измиването на Салона, столовете... Сестра Анастасия Янакиева, с няколко сестри, засаждаше градината пред Салона с първите пролетни цветя. Аз с друга група братя и сестри приготвяхме голямата поляна, където щяхме да играем гимнастиките на 22 март - Първия ден на Пролетта.

Наоколо ми бяха весели, засмени лица, които с гребла събираха на купове изсъхналата от миналата година трева, други я вземаха и изнасяха от поляната.

Както решех тревата с греблото, чувах, че наблизо някой пее весела пе- сенчица, но, увлечена в предпразничното настроение, да направим поляната чиста, прекрасна за хубавия празник, не обръщах голямо внимание. Но така се случи, че пеещата сестра дойде близо до мене и тогава ясно чух да пее:

 

- Господи, с Тебе леко се живей...

Спрях се с греблото в ръце и се заслушах:

 

- Като волна птичка, тук кацне тя, там кацне тя. Господи, с Тебе леко се живей - продължаваше да пее тя.

 

- Сестра Желка - обърнах се към нея, както бях чувала да я наричат, - много хубаво пееш.

 

- Не пея аз, сърцето ми пее.

 

- Виждам, виждам, че си много весела.

 

- Сега съм весела, но преди да срещна Учителя, не бях такава. Само плачех.

Един от братята дойде, взе с двете си ръце събраната на куп суха трева, а ние с пеещата сестра продължихме да работим с греблата.

Когато цялата поляна светна от чистота, помолих сестрата да ми изпее спокойно цялата песен.

 

- Тази и още други песни ми са дадени от Горе, от Небето - каза тя.

 

- Така ли? - зачудих се аз. - Много би ми било интересно да ми разкажете как ти се дадоха.

 

-Това стана след като срещнах Учителя. Ако не бях Го срещнала, нямаше да съм тук, нямаше сигурно да съм жива... Но откакто Го видях, всичко в мен оживя, възкръснах от гроба на страданията и душата ми запя...

 

- Искаш ли да отидем под навеса и там да ми разкажеш за срещата ти с Учителя й за песните ти?

Сестрата се съгласи и като седнахме под навеса, който е на края на поляната, към гората, тя заговори:

 

- Да пея и да говоря за Учителя, това е най-голямата ми радост. То е все едно да се обливам цяла в светлина. А да знаеш какъв беше животът ми преди да Го срещна! Ад! Чувала бях за Учителя, но реших да Го потърся и намеря, когато бях в най-мъчните дни и часове на живота си.

-------------------------------

[1] Този текст е от втората редакция на книгата, направена лично от Невена Неделчева, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)