Jump to content

74.Петър Костадинов Христов


Recommended Posts

74 . Петър Костадинов Христов

Петър Костадинов Христов е роден на 19 юни 1930 г. в село Мърчаево. Той има по-голям брат Стоян, роден на 13.02.1922 г. След него имало още едно момче, което починало. Детството му преминава при много мъчни и мизерни условия. Баща му Костадин е бил каменоделец. Той бил много музикален и свирел на кимане - гъдулка с 3 струни. Участвал във всички сватби, кръщенета и други празници и в неделя на хорото. Така зиме изкарвал по някой лев. Той бил и хореограф и учел младите как да играят хоро, защото, ако някой не знаел да играе хоро, не можел да се ожени - да се хване до момата, която обича. Свирел и пеел хубаво народни песни по седенките. Петър от малък започнал да пасе тяхната крава и още 5-6 чужди, за да изкара някой лев. От 3 години взел да свири на окарина. Пеел много хубаво и в училището го карали при всяко тържество да се проявява. - „Под нашата стреха лястовичка в гнездо си живее и всяка сутрин слушам аз как чурулика - пее." В минал живот е бил голям оперен певец в Италия и носи музикалните си качества и ги проявява и в този си живот.

Вуйчо му Петър Киров Николов по-късно ръководител на Братството в с. Мърчаево е юрганджия и живеел в двора на малка барака на ул. „Опълченска" 66 при Учителя. Там работил и шиел. Малкият Петър Костадинов често ходил при него и живеел по няколко седмици там. На улицата пред дома на Учителя всеки ден идвал продавач на пуканки, слепени със захар във вид на топка и ги продавал. Веднага изпращат малкият Петър да свири с окарината си. С музиката, той привличал хората и пуканките много бързо се продавали. Петър получавал две топки пуканки, отивал при вуйчо си и чакал пак да дойде продавача и да свири.

В село Владая завършва прогимназия. Там учи с брата на Еленка - Димитър, който бил от богато семейство и ядял бял хляб и давал на Петър, който го имал като сирене към черният нехранителен хляб, който получавахме по 200 грама. В него имаше всичко: шлюпки от картофи, брашно от кочаните на царевицата и др., само жито нямаше в него. Петър отива да учи в 4 мъжка гимназия на ул. „Стара планина" до мъжка, в която учех и аз. После тази гимназия стана руско училище. Петър веднага отива при Учителя по музика и той го изпитва, като му чука с пръсти и веднага му дава да свири на кларнет. Учителят им Момджиев, организирвал концерти, участвали в забави. Съучениците музиканти си правят група и свирят по сватби и забави, като изкарват по някой лев за храна. Живеели на 4-я етаж на ул. „Будапеща" , но се скарват с хазяите и отиват да живеят в Княжево в мазе. Брат му Стоян учи в V мъжка и се прехвърля в Музикалното училище при Кочев. Завършва го и отива в Консерваторията, завършва Теоретичният отдел и става учител - преподавател по музика в град Перник.

Петър прекъсва гимназията и отива да работи в печатницата на Стойно Марков, за да се изхранва. Работи до есента и пак продължава гимназията, като продължава да свири с групата им. Завършва гимназията и отива в село Мърчаево, където става секретар на читалището и подготвя и провежда вечеринки, сцени по селата. Изпращат го да учи в Станке Димитров, където да учи за диригент на хор и оркестър на самодейни състави. Петър го завършва, но за да може да си свири партитурите, му трябва акордеон. Братовчед му го поканва да работи в Рудозем, където ще си спести и купи акордеон.

Става счетоводител на автобаза. Там шофьорите го карат да пие с тях, или да плаща цялата сметка. Той почва да пие - с каквито се събереш, такъв ставаш. Удря си палеца (не проявява волята си да не пие) и първата фaланга виси. Лекарят искал да го отреже, но той му казал, че с този пръст си държи окарината, за да свири. Превързват му го добре и пръста зараснал. Пуснали го отпуска 15 дена и той си взел дюшаме и го сложил в къщата на Мърчаево. Там изкарал курс за моторист и шофьор. Брат му казал, че в Перник има много хубави немски мотори и той си купил мотор, вместо акордеон. Решил да се махне от пияниците - шофьори.

В София неговите приятели го виждат и го викат да свири с тях. Купуват му акордеон и той започва да свири в Студентският дом. Групата им обикаля цяла България и в чужбина по концерти и забави. Комунистите със закон забраниха да се празнува 3 март - деня на освобождението от турците, защото „свободата" била дошла на 9 септември 1944 г. На 3 март 1961 г. ансамбъла им отива в Букурещ, където дават концерт на живеещите българи там, които празнуват празника на Освобождението. След това отиват на Студентски фестивал във Франция, град Поатие и вземат всичките първи награди. Водил ги редактора на в. „Работническо дело". Било много горещо, а нямало чешма от която да пият вода. а в кръчмата я плащали като бира. Един българин, който бил собственик на няколко големи аптеки научил за тях и докарал камион с разхладителни напитки и им ги раздал безплатно: оранжада, лимонада, кола и др. След свършването на фестивала той поканил българската група, заедно със своите над 70 работника в най-хубавия ресторант и ги нагостил богато.

Ръководителят им ги завежда в Париж да свирят на концерт по случай 100 годишнината от техният комунистически вестник „Юманите". Не им дали пари и няколко дена гладували и като се върнал в София оставил кларнета си върху гардероба, отказва се от самодейният колектив и започва да работи във „Фармахим", като шофьор. В свободното си време той свири по пазара в София. Чува го негов колега, който ръководел танцовият състав „София" и го извикал да свири при него. Там свири 6 години на дудук, окарина и кларнет.

Закриват ансамбъла и Петър отива в Бояна в читалището и прави колектив от боянските баби да пеят и танцуват. Ръководи ги 13 години и с тях обикаля цяла България и отиват и в Хърватско. Получават много награди и медали. Правителството на Желев в лицето на Елка Константинова ликвидират читалищата и Петър напуска и този колектив. Окарината му е винаги в джоба и свири за свое удоволствие и на приятелите си.

В 1963 г. среща една бедна мома, съжалява я за трудният й живот и се оженва за нея и му се ражда дъщеря Росица. Петър работи 28 години във „Фармахим". Жена му е много капризна и отива да работи в „Комуна" и не се интересува от дъщеря си. Петър довежда майка си да гледа малката му дъщеря на Драгалевско шосе, където са живели. Веднъж Петър чува как майката на жена му я кара да го остави, понеже бил прост селянин. Той влиза в стаята и казва: „Да, аз съм прост селянин. Това съм аз."

Жена му води дела и се развеждат като детето го дават на нея, да го отгледа, но Петровата майка я отглежда и възрастява. Петър гледа да няма разправии с нея, защото той чрез нея станал софийски жител и постоянно отлагал делото. След развода, Петър отива да живее в Мърчаево. Там са при много трудни условия. Баща му дава на майка му петстотин лева да ги внесе в банката и да изтегли след това 2500 лв., за да оправи част от къщата им. Но чиновникав банката като разбира, че има двама сина и казва да не тегли пари, а да ги остави да се капитализират. Скоро след това ги викат да се включат в апартамент, и понеже Петър има софийско жителство го прехвърлят на неговото име и взима апартамент на Бъкстон. От 1968 г. той почва да го изплаща.

Като пораства дъщерята, той отива на Бъкстон, където е удобно да учи през зимата, докато в Мърчаево е много трудно. Тя учи в техникума „Киров" електротехника при сестра ми Величка, където отначало преподавали на френски език. Завършва „Киров" и започва да работи при Делчо Георгиев. След това отива на практика в Кремиковци, където се запознава с един Стоян и се омъжва за него. Ражда и се момиченце Албена. След 2 години се развеждат, понеже той я биел често, а и хайманосвал по други жени. Росица отива да работи в цех за луминесцентно осветление, и се омъжва за отговорника на цеха и ражда момче - Георги.

Понеже Петър Костадинов пил много и този ген го внесъл в дъщеря си Росица. От нея преминава в дъщеря и Албена и се проявява като разстроени чувства. Баща и Стоян, понеже тя върви по негова линия и предава своите неорганизирани чувства и тя започва след 10 годишна възраст да се люби с всеки срещнат мъж. Петър прави всичко възможно да я оправи: леят и куршум, баят и, развалят магия, но резултата нямат. Освен това тя изобщо не учи. Идва при мене и ми каза: „Срам ме е да ти кажа, но внучката ми е тръгнала по много крив път." И ми разправи подробно. Дадох му молитва, подобна на тази, която се казва в 3 часа сутринта. Продиктувах му я и казах всеки ден редовно да става преди 3 часа и да я казва и след 2-3 месеца ще има резултат.

След 3 месеца момичето се оправи. Остави мъжете и взе да учи в училище и стана отличничка и завърши отлично гимназията. Много е умна и научава английски, португалски и италиански. Работи една година и разбира думите на дядо си Петър, че трябва да има висше образование и почва да учи.

Петър се пенсионира 1990 г. Посещава редовно беседите. По време на пребиваването на Учителя 9 месеца в с. Мърчаево, Петър с майка си Варда редовно слушат беседите на Учителя. Той участва в направата на изворите, най-вече на извора на здравето. Преди 2000 години по времето на Христа, той е бил неверният Тома, който е искал да сложи пръста си в раната на Христос, за да повярва, че е възкръснал. Оттогава минава през много инкарнации. Петьр съжалява, че не можал да учи и завърши Консерваторията. Едно същество му се явява на сън и му казва, че няма смисъл природата да харчи средства, за да повтаря това, което той го знае от миналите си животи. Той е бил един оперен певец в Италия и сега е дошъл в България да учи търпение, смирение, и да усили волята си. Женитбата е голямо отклонение в живота му и табу за него. Трябвало е да се ожени за музиката и да е работил усилено за нея. Чете непрекъснато Словото и понеже има философски ум, взима поука от всичко, което се случва в живота му. Той е голям приятел с брат Димитър Шуманов от гр. Стамболийски. Приятелството им е от миналото. Димитър преди няколко прераждания е бил патриарх, а Петър е бил владика, заедно и сега пак работят заедно.

Димитър има силна интуиция и магнетизъм с които лекува хората. От целият техен край се стичаха при него много хора да ги лекува. Казах му да не лекува всякакви хора, защото болестите са дадени от Бога хората да коригират живота си. Като им помага, той отива срещу волята Божия и може скоро да закъса и се разболее, както и стана. Тогава веднага ме послуша, престана да приема изобщо хора и скоро се оправи от силното психическо разстройство в което беше изпаднал.

Като добър ясновидец, той вижда кой му прави магии, и кои работят срещу него, най-вече снаха му, но няма знание как да се бори срещу тази напаст. Аз му дадох формули, с които ще излезе от батака. Една нощ иззвъня телефона ми. Вдигнах го, обажда ми се жена му Невена и ми казва: „Светозаре, много съм зле, помогни ми!" - „Добре" и казах аз. Сутринта в 6 часа ми каза, че вече е добре. Скоро дойде на Мястото на Учителя, донесе ми подаръци и миблагодари. Каза ми, че имала преплитане на червата от голяма тревога и паднала в кома. Щом дошла в съзнание, веднага набрала телефона ми и се обадила. След отговора ми, тя ме видяла, че съм над нея с астралният си двойник и и правя паси над тялото и. Сутринта е напълно здрава.

Брат Петър много пъти идва до нас и иска съвет за проблемите си. Казах му да свири и пее братските песни. Страдаше от сърце, но щом дойде до нас му мина. Сега е добре и често свири с окарината и дудука си народни песни и хора. Преди да си замине вуйчо му Петър Киров пожелава да отиде до връх Острец. Той много е обичал Петър Костадинов. Качва ги на колата си и ги закарва с майка си горе. Той държи и води вуйчо си, а Димитър Шуманов - майка му и се качват на върхът и се прощават с него и Витоша.

Петър Киров е един представител на ангелската йерархия в Братството и притежаваше много силна интуиция. Той беше ангел, отговорник за Братството в с. Мърчаево, а и сега продължава да се грижи за хората от Братството, които живеят там. Бяхме в офиса и брат Петър по предложение на една сестра извади окарината и засвири едно бързо хоро. Веднага се намеси Галя Герасимова - този музикален инвалид и го спря да свири, защото сме щели да безпокоим хората наоколо. Петър нищо не и каза.

Скоро той отива на Мястото на Учителя и седнал на пейка и пред погледа му се явява картина с невиждана красота, показваща му съвършеният живот в невидимият свят. Той има и много сънища и чести срещи с брат Петър Киров, Темелко и други видни работници на живота на Братството в с. Мърчаево. Брат Петър често посещава Мястото на Учителя и свири на приятелите щом го помолят. Целият си живот посвещава на музиката за преуспяване на Делото Божие на Земята.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...