СЛОВОТО

[Dela]

СЛОВОТО

Безбрежен океан на знание и мъдрост, небесна музика, която ние слушахме в захлас. Искахме мелодията на тази музика да звучи винаги и да остане в нашите умове и сърца като жива светлина на изгряващото слънце, глас и образ на Божията Любов. Тя прониква във всяка клетка и ни отнася в нови, по-високи сфери на битието.

Музиката на словото ни въведе в предверието на Божието царство, в градините на Едем. А там всички хора са сестри и братя. Словото възстановява първичните отношения, сътворени от Бога. В братските и сестрински отношения по-лесно се разбира какво е Бог и Божествен свят.

Беседите на Учителя учат сърцето да обича, засилват и укрепват волята за вършене на добро и възстановяват връзката ни с Божественото. Учителя каза:

,,Да се определят отношенията на човека към Бога разбирам възстановяване на надеждата, вярата и Любовта в човека. Надеждата има отношение към физическия свят, вярата - към духовния, а Любовта - към Божествения.

Влезе ли в света на надеждата, човек трябва да бъде здрав, богат и добре облечен и обут. В който дом влезе, той трябва да носи ухание на цъфнал пролетен цвят.

Влезе ли в света на вярата, човек трябва да бъде облечен е дреха, изтъкана от красиви, възвишени чувства. Там не се допуща никакво недоволство, никакви горчиви чувства.

Влезе ли в Божествения свят, човек трябва да бъде облечен в дрехата на Любовта, да има правилни отношения към Бога."

Организиране на идеите

Един ден в словото си за силата на Божествените идеи Учителя каза:

„Ние трябва да любим Бога. Как ще го любим? -Ние ще любим Бога, като дадем път на всяка благородна мисъл и на всяко благородно чувство в нас. Колкото малки и да са тези мисли и чувства, те са Божествени, не трябва да се отхвърлят. Няма човек в света, в когото тия мисли и чувства да не се явяват спонтанно. На него не остава друго, освен да ги приеме в себе си и да ги култивира. И ако съвременните хора не успяват в много свои добри начинания, това се дължи на обстоятелството, че те отблъскват малките Божествени мисли и чувства, а очакват да им дойдат грамадни, велики идеи и мисли. Ние наричаме такива хора грешници, защото те очакват само велики идеи. По този начин тези хора убиват в себе си Божественото, Великото начало. В това именно седи нещастието на всички хора. Забележете, при най-скръбното състояние на човека в ума му проблесне една малка мисъл, която ще му донесе необходимата светлина. След това състояние човек отново ще изпадне в тъмнина. Така се редуват в съзнанието на човека един светъл и един тъмен момент. Докато най-после в съзнанието му се образува един светъл кръг и в него настава пълно затишие, в което той чува тихия глас да му говори: „Не бой се, всичко ще се оправи."

Един българин изпаднал в някакво тежко състояние и решил да се самоубие. Като размишлявал по какъв начин да свърши с живота си, той чул в съседната стая един тих глас да пее: „Аз всякога мисля за тебе." Като чул този тих глас, съзнанието му се променило и той казал: „Няма да се самоубия! Аз имам достатъчно сили да преодолея мъчнотията, в която съм изпаднал. Ще се заловя за някаква работа, макар и най-проста, за да изляза от трудното положение, в което се намирам."

Казвам: Такава сила е вътрешният глас, такъв преврат може да произведе той в човека. Сила е този глас. — „Аз всякога мисля за тебе."

Има един велик закон, който организира идеите. И в този смисъл казвам: Няма сила в света, която може да противодейства на идеите. Идеята, само по себе си, е мощна. Един от пророците казва за Бога: „Няма оръжие в света, което може да ти противостои. " Който разбира този закон, той може да избегне много нещастия. Колкото малка да е една Божествена мисъл, тя е мощна. Кога ще се реализира, не е важно. Но тя непременно ще даде своите добри резултати. Ако доброволно не приемете една Божествена идея, тя ще влезе в подсъзнанието ви, дето сама ще се организира. Как ще се организира? -Тя постепенно ще привлича към себе си подобни на нея идеи и един ден, когато види, че съзнанието ви е най-слабо, тя ще ви се наложи и ще изнесе това, което крие в себе си. Божественото не държи на времето. Могат да минат месеци, години, но в края на краищата Божественото пак ще се прояви. По този начин може да се обясни, защо някои идеи са материалистични, а други — идеалистични. Това се дължи на широтата на човешкото съзнание, на кръговете, които се образуват в него.

Въпросът за кръговото организиране на идеите е философски. Да допуснем, че някой човек живее в идеалистичен век и по едно време през ума му минава мисълта, че трябва да поправи някои свои по-грешки или някои погрешки на обществото. Обаче той отхвърля тази мисъл от ума си. Счита, че е ненавременна. Мисълта влиза в подсъзнанието му. И работи там, организира се, чака времето да се прояви. Като се отказват от идеите с широките кръгове, хората дават предимство на своите мисли, т. е. на мислите с тесните кръгове, докато постепенно стеснят кръга на своето съзнание и създадат ново течение в света, обратно на идеалистичното, а именно - материалистично. По този начин хората идват до положението да казват: „ Всичко в света е материя. " Значи когато хората се отказват да изправят погрешките си, в света настава ново течение — материализъм. Освен материята, материалистите не признават нищо друго. Когато се натъкнат на големи противоречия и страдания, хората започват да търсят някакъв изход от положението, в което се намират, докато неусетно се домогнат до идеята за Бога. Това показва, че Божествените идеи са се организирали вече и от подсъзнанието слизат в съзнанието на човека. Така се създава в света идеалистично течение и хората започват да възприемат Божествените идеи. Следователно, когато хората не искат да изправят погрешките си, ражда се материализмът. Когато в тях се яви готовност да възприемат Божествените идеи, ражда се идеализмът. Обаче нито материализмът, нито идеализмът са в сила да изправят живота на хората. Който не иска да стане материалист, той трябва да разбира закона, по който може да изправи погрешките си. Който иска да стане идеалист, той трябва да възприеме Божествените идеи.

На физическото поле този закон учените наричат наследственост. Много примери из живота потвърждават този закон. Един пример из Америка:

Един мъж от бялата раса имал отношения с една негърка. В първите три поколения се раждали черни деца, което показва, че майката имала надмощие. Затова децата били черни. В четвъртото поколение обаче се родило едно бяло дете. Всички се чудили откъде е дошло това бяло дете между черните.

Значи природата е безпристрастна. Тя всичко хроникира. Няма добро, няма престъпление, последствията на които да не се проявят поне в четвъртото поколение. И днес, когато на хората се проповядва добър живот, това има за цел да ги освободи от бъдещото зло. Строг е великият закон на живота. Никой не може да избегне този закон. Няма защо да съжалявате, че сте под този закон. Трябва да знаете, че ви предстои да изправите погрешките си, т. е. да се избавите от материализма. Като изправите погрешките си, вие ще станете идеалисти, ще можете да възприемете Божественото. Някой казва: „Материализмът трябва да се премахне!" Да, но нито с думи, нито с аргументи може да го премахнете. За да се освободите от материализма, трябва да изправите всички погрешки, които сте направили. А за да придобиете идеализма, трябва да възприемете Божествените идеи. Докато не се изправят грешките на материализма, той винаги ще съществува; докато не се възприемат Божествените идеи, идеализмът няма да дойде.

Идеята, която Христос внесе в света, реализирана ли е? Тя и днес продължава да работи в подсъзнанието на хората. Христос даде живота си за човечеството. И този живот послужи за подкваса на новия живот, който днес иде в света. Христос не е вън от нас. И досега неговите идеи продължават да се организират. Няма да мине много време и тези идеи ще се проявят. А това е новата епоха, която се очаква."