Jump to content
Ани

9. Истинската любов

Recommended Posts

9. Истинската любов

Той беше седнал на камъка, а всички наоколо Му, вперили поглед, не искаха да изпуснат нито една дума. Околните върхове сякаш също бяха свели глави и изглеждаха твърде близки през чистия прозрачен въздух - може би те също слушаха. А Той говореше:
«Съвременните хора вече влизат в нова фаза на разбиране на великия Закон на Любовта. Това, което днес хората наричат любов, е само въведение в любовта. Те не познават още истинската любов. Сегашната любов им служи само за забава. Тя е остаряла вече за новото време. Новото време иска ново разбиране, нова мисъл, нова любов. Новото се крие в Божията Любов. За да се възприеме и разбере новата любов, съзнанието на хората трябва да бъде подготвено.
Има начини за просвещаване на ума, за облагородяването на сърцето и за възпитание на волята.
И тъй, изучавайте начините за приложение на Любовта в живота. Ако любовта би се приложила като метод при възпитанието на децата, резултатите щяха коренно да се различават от тия, които имаме сега. Хората говорят за любов, за свобода, но като не знаят как да приложат любовта при възпитанието, получават обратни резултати. Защо? Защото говорят само, без да изпълняват това, което говорят. Любовта, свободата, са достояние на всички живи същества. Когато любовта посети човека, той се превръща в градина, в която всичко започва да расте, да се развива и да цъфти: стремеж, благоговение, мекота, разсъдител- ност и т. н. Това показва, че любовта е сила, под влиянието на която всичко расте и се развива.
Любете, без да очаквате други да ви любят. Вие сте любени вече. Бог ви обича. Нищо друго не ви остава, освен да проявите любовта си.
Любовта на човека към хората е пак любов към Бога. Следователно, когато човек изявява любовта си към хората, с това той поставя на изпит любовта си към Бога. Когато другите хора го обичат, тогава се изпитва тяхната любов към Бога. Тъй щото, дали ти обичаш или тебе обичат, и в двата случая се изпитва любовта на човека към Бога.
Любовта е израз на голяма разумност...»
И след като слушам тия слова, аз ставам сякаш друг. Някой почва да пее в душата ми тиха мелодия. Очите ми се радват на Слънцето, небето, планините, и мене ми се иска да разтворя ръце и да извикам: «Боже, колко красив бил светът и колко малко съм умеел да му се радвам досега!»
След като Учителят ме е изпратил със своят продължителен благ поглед, душата ми се изпълва с такава радост, че съм готов всичко, което имам, да го дам на този, който би ми поискал. Тогава радостите ми с Мери ми се струват бледи сенки, а скърбите по нея изгубват смисъл.
И виждам, че имало радости, които изпълват цялото същество и които стоят високо над всичко човешко.
Ако само можех да оставам на тая красива висота! А то твърде често се намирам в низините и терзанията и страшните мисли отново ми изпитват силите. Но аз вярвам, че един ден, с помощта на Учителя, ще се науча само да обичам, без да искам да бъда обичан... Както и Слънцето, обичайки хората и Земята, им праща светлина и живот, без да иска от хората каквото и да е.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×