Jump to content

1931_10_21 Разбраната скърб / Разбраните скърби


Albena

Recommended Posts

Аудио - чете Румяна Николаева

Архивна единица

От книгата „Събуждане“,14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.),

изд. София, 1944 г., стар правопис.,

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Събуждане“, 40 лекции на общия окултен клас, 11-та година, (1931-1932 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Събуждане“,14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.),

Второ издание, ИК "Хелиопол", 1994 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Разбраната скръб

Размишление.

 

Изпя се песента "Аин фаси."

Тази песен е съставена от две части: първата част - аин фаси - е началото на всяка работа. Какво е началото, знаем; какъв ще бъде краят, не знаем. В тази песен има два противоположни момента, които не изразяват истинското положение на нещата. Който разбира елементите на думите "аин фаси", може да се домогне до смисъла на живота и да се ползва от него. Така той ще разбере, как ще свърши животът, т.е. как ще се превърне скръбта в радост. Да превърнеш скръбта в радост, това значи, да превърнеш неразбраната скръб в разбрана. Неразбраната скръб причинява страдание, а разбраната - радост. При неразбрания живот човек се колебае, люшка се от една страна на друга. Колебанието създава големи противоречия. Обичаш някого, но се колебаеш, дали и той те обича. Ако и той те обича, пак се колебаеш, съмняваш се в него, да не би да те измести някой. И като обичаш се мъчиш, и като не обичаш се мъчиш. Какво трябва да правиш тогава? Да влезеш в Божествения живот, където има само радост и веселие.

Бог е създал света и внесъл в него живота и радостта. Човекът, като не разбрал живота и радостта, създал мъчението и скръбта. Кой разпъна Христос: ангелите или хората? - Хората Го разпънаха. Това показва, че те са в състояние да мъчат и да причиняват страдания. Ще кажете, че евреите са жестоки хора, защото извършили това престъпление. Ако само евреите са жестоки, и ако жестокостта е причина за разпятието на Христос, как ще си обясните жестоките отношения на някой син или на някоя дъщеря към родителите? Майката носи детето девет месеца в утробата си и, като го роди, кърми го, къпе го, пее му песни за приспиване, грижи се за него да порасне, да стане велик човек. Какви надежди възлага тя на него! Обаче, като порасне, синът е недоволен от майка си, нарича я стара, извеяна, иска да се освободи от нея. Този син не е евреин. Как ще обясните неговото отношение към майка му? Как ще обясните това противоречие? Понякога човек е недоволен и от себе си - друго противоречие.

На песента "Аин фаси" могат да се направят два превода: отрицателен и положителен. "Аин фаси" - докато си глупав; "мекри заси" - докато си лаком; "фиан земру" - работата ти няма да върви напред; "ашан" - всякога ще плащаш; "суаси зен фесул" - главата ти няма да се освободи от мъчнотии. Положителният превод на песента е следният: "аин фаси" - ако живееш с любов; "мекри заси" - ако мъдростта те озарява; "фиан земру" - ако истината царува в тебе и т.н. От това, как ще пее човек тази песен, зависи, дали ще се поддаде на нейното положително, или отрицателно влияние. Ако се пее с мекота, ще имате един резултат; ако се пее твърдо, резултатът ще бъде друг. От способността на човека да приема и предава, зависят неговите вътрешни състояния на скръб или на радост.

И тъй, от пеенето на човека, от неговата музикалност зависи да бъдете доволни или недоволни от него. Музикалност има и в постъпките на човека. Всяка постъпка, която отговаря на Великия закон на живота, внася доволство и разположение в човека. Ако постъпката не е съгласна с този закон, човек изпитва скръб, недоволство. Следователно, като грешиш и страдаш за погрешката си, не се оправдавай, но изправи я по някакъв начин. Щом я изправиш, ще се зарадваш и развеселиш. Един писател пише за необитаемите небесни ширини, висини и глъбини. С това той иска да каже, доколко небето е необятно и необитаемо. Всъщност, необитаеми места в природата не съществуват. Цялата природа, както и цялата вселена, са обитаеми.

Как е възможно да съществуват необитаеми места, щом се казва, че Бог е вездесъщ? Тогава ще излезе, че под "необитаеми" места разбираме такива, които са лишени от живот като този на земята. Изобщо, всички материални светове са свързани един с друг но животът в тях не е навсякъде еднакъв. Значи, има светове лишени от скърби и страдания. - Какво да се прави тогава със скърбите и страданията на земята? - Не остава нищо друго, освен да се превърнат в радост. Ще кажете, че това е велика наука. За вярващия това е възможно; за невярващия е почти невъзможно.

Скръбта е резултат на неразбирането на живота. Забелязано е, че човек не може да пее добре, ако носи в себе си някаква голяма скръб. Друг е въпросът, ако той може да превърне скръбта в радост. Тогава в гласа му има мекота и приятност. Докато пее, човек намира изходен път в скръбта. Щом престане да пее, всички пътища в живота му се затварят. Дълго време трябва да работи той върху себе си, за да намери изходен пункт и да превърне скръбта си в радост. За да се изяви, музиката се нуждае от простор. Във водата не можеш да пееш - простор няма. Най-добрата среда за музиката и пеенето е въздухът. За същества, по-напреднали от хората, етерът е най-добър проводник на музикалните тонове. Значи, разликата между възвишените същества, хората и животните се заключава във възприемането и предаването на нещата. Възвишените същества възприемат светлината по един начин и я обясняват различно от по-долните от тях. Хората възприемат светлината по свой начин, различен от този на животните. Същевременно и обясненията им за нея са различни. Всички живи същества изпитват скръб, страдание и болка, но обясненията им за тях са различни.

Каква е целта на страданието и на скръбта? Кой създаде скръбта? Хората колективно създадоха скръбта и страданието. Като не разбират Великите закони на живота, те се бият за нищо и никакво. Всеки иска да възстанови честта си, да повдигне името си и отваря война на онези, които са го обидили и огорчили. Така постъпват не само хората, но и напредналите същества. Първо се бият боговете на небето, а после, като отражение на техния живот, започват да се бият и хората. В края на краищата, войната свършва, но и боговете слизат между хората. Тази е причината, където има паднали ангели, паднали божества, дошли между хората да се учат, да изправят грешките си.

И тъй, да превърнеш неразбраната скръб в разбрана и да се радваш, това значи, да си придобил Великата наука на живота. Единственото място, където можете да чувате тихия глас на Бога, това е областта на скръбта и страданието. Следователно, като дойде страданието при вас, не го отбягвайте, но вслушайте се в него, да чуете гласа на Онзи, Когото търсите. Къде ли не търсите Бога? Обаче, не предполагате, че ще Го намерите в страданието. Той не е във външното страдание, което всички виждат, но във вътрешната тъга, която човек изпитва при съзнаване на своите грешки. Това наричаме морално страдание. Тук, именно, ще чуеш тихия глас, който ти нашепва: Не постъпи добре. Като не одобрява твоята постъпка, ти страдаш и си недоволен от себе си. Ако не познаеш Бога в страданието, никъде и никога няма да Го познаеш и ще кажеш като философите, че никой не е видял Бога и не може да Го види. Не е важно мнението на философите за Бога, не е важно и мнението на хората, важно е всеки да познава себе си. Ще кажеш, че познаваш човека. Знаеш ли, какво представляваш вън от тялото си? Ако можеш да излезеш от тялото си и да запазиш съзнанието си, ти ще имаш някаква представа за човека. И тогава, като познаваш себе си, ще познаваш поне отчасти Бога, като свой Създател.

Някой разглежда себе си от общественото положение, което заема и казва: Аз съм касиер на банка и се познавам. Ти познаваш известно обществено положение и длъжността, която изпълняваш, но какво представляваш като човек, не знаеш. Утре ще те уволнят от тази служба. Какво остава от тебе? Службите се менят, но човек - никога. Следователно, всеки трябва да дойде до такова познаване на човека, че нищо да не може да прибави към него, нито да му отнеме. Докато мислиш, че някой те изместил, ти нямаш представа за себе си; докато скърбиш и се радваш, ти още не се познаваш. Докато не дойдеш до положението да сменяш скръбта в радост, ти още не се познаваш; и докато не използваш радостта си за угощение на своите приятели, ти още не знаеш, какво нещо е човекът. Кой човек, като е угостил приятеля си със своята скръб, е видял втори път лицето му? Друг е въпросът, ако го угостиш с радостта си. Угощавайте и себе си, и своите приятели с радостите си, за да видите лицето на Бога и да познаете себе си.

Да се върнем към скръбта и радостта. Скръбта е матката на душата, където всичко расте. Радостта е утробата на духа, където всичко зрее. Всичко живо расте, всичко велико и възвишено зрее. От това гледище, като жива сила, злото расте, но не дава плод, следователно, няма условия да зрее. Като израсте и се увеличи, най-после злото умира. Такава е съдбата на всички лоши мисли, чувства и постъпки. Доброто, като жива сила в природата, има условия да расте и да се увеличава, и понеже носи зародиш в себе си, то дава плод и вечно живее. Ето защо, ако се питате, каква е разликата между злото и доброто, ще знаете, че злото расте, но плод не дава, затова то е временно - ту се явява, ту изчезва. Доброто, обаче, расте, развива се, дава плод, който узрява, пръска семената си навсякъде и вечно живее. И най-малкото добро следва човека през вековете. Затова е казано, че силата на злото е до четири поколения, а на доброто - до тисящи родове. Съща е разликата между лошите и добрите мисли, чувства и постъпки. Такава разлика съществува между лошия и добрия живот, между лошите и добрите хора.

Как може неразбраната скръб да се превърне в разбрана? Ако разбираш разумните закони на природата и ги прилагаш на място, ти можеш да правиш това превръщане. Това значи, да познаваш буквата А, начало на нещата, начало на разумността. Ако поставиш точка върху тази буква, ти определяш посоката на своето движение. Точката е място, откъдето излизат правите линии - път към разумността. Наистина, разумният живот не е нищо друго, освен стремеж нагоре. Като поеме тази посока, разумният човек образува равностранен триъгълник, по който се движат неговите мисли, чувства и постъпки. Разумният живот подразбира хармония между мислите, чувствата и постъпките на човека. Като живее, той образува равностранния триъгълник - форма на разумността. Като чувствува, той пълни тази форма, т.е. влага в нея съдържание. Като мисли, той я одухотворява и осмисля. Ето защо, разумността става разбрана, когато й се даде форма, съдържание и смисъл.

И човек, като разумно същество, има форма, съдържание и смисъл. Формата представлява видимия човек, съдържанието - неговото сърце, което изразява чувствата му, а смисълът - неговия умствен живот. Следователно, ще се пазиш да не изгубиш нито формата, нито съдържанието, нито смисъла си. Ще пазиш всичко, което ти е дадено, за да изпълниш добре своето предназначение. Не казвай, че са ти дотегнали страданията. Те са благо, чрез което разумният свят иска да те освободи от заблужденията. Така, именно, ще превърнеш скръбта си в радост. Ако си търговец, живей и работи честно, да не изгубиш не само външното, но и вътрешното си богатство. Не е страшно, когато губиш външното си богатство; страшно е, когато губиш вътрешното богатство. Докато си външно ощетен, лесно се възстановява състоянието ти. Дръж съзнанието си будно, да не опетниш ума и сърцето си, да не заробиш душата си. Ще кажеш, че Бог е всеблаг и всемъдър, ще ти помогне. Бог помага, но те предупреждава да не грешиш, да не повтаряш погрешките си. Той казва: Давам ти богатство, което сам ще носиш на гърба си, без никаква външна помощ. При това, цялото си богатство ще пренесеш на един път. Не можеш ли да направиш това, ще вземеш от него толкова, колкото сам можеш да носиш. Останалото ще дадеш на своя ближен. Докато богатството ти е малко, лесно го носиш. Колкото по-голяма е лакомията ти, толкова повече се увеличава и богатството ти. Най-после идваш до положение да не можеш сам да носиш товара си и казваш, че няма смисъл да се живее. Тогава ангелите започват да четат присъдата ти: първия път поиска десет хиляди лева - дадоха ти се; втория път поиска 20 000 лв., и тях получи. Колкото искаше, толкова ти се даваше. Най-после, дойде до милиони, които вече не можеш да носиш и питаш, какво трябва да правиш. Ще плащаш - нищо повече. Изплащането става насилствено. Искаш, не искаш, ще даваш от себе си, докато се облекчиш. Така ангелите възпитават лакомия човек. Ако започне да се оплаква, че губи богатството си, те го взимат на онзи свят и го пращат в по-долна форма, между конете и воловете, да оре земята. - Защо орете земята? - Защото досега ядохме и пихме, не слушахме Господа. Сега носим последствията на своята лакомия. Като изплатим дълговете си, ще приемем първоначалната си форма на човек, създаден по образ и подобие Божие.

Днес всички хора търсят някакво разрешение на живота, искат по магически начин да разрешат въпросите. Докато живеят само за себе си, никакво човешко разрешение на въпросите не може да им помогне. Те трябва да се свържат с Бога, да се вслушват в Неговия глас, Който им нашепва, кое е право и кое криво, и така да изправят живота си. Докато не разбере смисъла на живота, предназначението на всички живи същества, човек всякога ще греши. На растенията и на животните гледа като на низши същества, които не заслужават неговото внимание. Това е криво разбиране. Животните и растенията имат велико предназначение. Те служат като символи, като азбука, чрез която природата говори. Първият адепт, който влезе в райската градина, взе форма на змия, с цел да изкуси Ева. На небето той заемаше високо положение, но като слезе на земята, прие една от ниските животински форми, уви се около дървото и започна да се разговаря с Ева на чуден, красив език. За пръв път тя чу змия да говори толкова разумно и убедително. Като постигна целта си, адептът свали змийската кожа от гърба си и застана пред Ева като млад, красив момък, облечен в черни, хубави дрехи. Като го видя, Ева се изненада и си каза: Невъзможно е този човек да си служи с лъжата. Той знае да се преобразява, следователно, владее великата наука на живота. След всичко това, тя беше готова да слуша, каквото той й говореше. Тя се убеди, яде от забранения плод, като даде и на Адам от него. Така и двамата сгрешиха и напуснаха рая.

Ще кажете, че това е приказка, Адам и Ева не са съществували. Как мислите вие, това е ваша работа. Дали вярвате, или не, това е пак ваша работа. Важно е, че същата история става в самия човек. Следователно, всичко, което става в човека, е вярно. Ти стоиш пред един въпрос, искаш да го разрешиш правилно. Отвътре нещо ти нашепва, как да постъпиш, но идва някой отвън и дава криво направление на мисълта ти. Щом го послушаш, виждаш, че си сгрешил. Като знаеш това, давай ухо на вътрешния глас в себе си, а не на своята мисъл или на своето чувство. Те са твоите външни съветници, които лесно могат да те заблудят. Каже ли ти вътрешният глас да не предприемеш нещо, слушай го. Но ти започваш да философстваш, че времената са добри, че условията са благоприятни за тази работа и като постъпиш по своя ум, виждаш, че не си на прав път. Започваш да съжаляваш, и след известно време се успокоиш. Успокояването не е изправяне на погрешката. Кой може да утеши майката, на която детето й е умряло? Какво ще й кажеш за утешение? Ще кажеш, че Бог ще и даде друго дете. Това утеха ли е? Майката може да се утеши само при едно положение: ако детето й оживее. Стане ли това, тя моментално ще забрави скръбта си.

Следователно, всички хора ще се утешат, само когато им се върне загубеното, т.е. когато намерят изгубения рай. - Какво е изгубил човек? Кой е изгубеният рай? - Неговите добродетели, неговите добри мисли, чувства и постъпки, неговият добър живот. И след като изгуби тези неща, човек се примирява и казва: Изгубеното е изгубено вече, няма защо да се жали за него, но да потърсим нови печалби. Обаче, съществува закон: новите печалби не допринасят никаква полза, ако не се намерят загубените неща. Старият приятел струва повече, отколкото новият. Приятелство, направено в детинството, трае повече, отколкото приятелство в старини. - Защо? - Защото приятелството в детинството има условия да узрее, когато приятелството в старини е лишено от тези условия. Въз основа на това и младото поколение трябва да води добър живот, за да могат принципите на този живот да узреят. Въпреки това, мнозина казват: Да оставим младите да си поживеят свободно, на старини те ще подобрят живота си. Това може да е вярно, може и да не е вярно, но казвам: Добродетел, придобита на младини, струва повече от добродетел, придобита на старини. Друг човек е онзи, който носи доброто в себе си от младини, а друг е онзи, който носи доброто, което е придобил на старини. Това не значи, че не сте добри, но работете главно върху онези добродетели, които носите от детинство. Работете върху онези дарби и способности, които носите от детинство. С други думи казано: Работете върху онези дарби и способности, върху онези добродетели, които Бог е вложил във вас още при създаването ви.

Какво трябва да прави съвременният човек, за да се домогне до онова, което е вложено в него? Нищо друго не му остава, освен да намери загубеното. - Как ще го намери? - Чрез търпение и любов. Какво прави майката със своето красиво, умно дете, което е заболяло от тежка епидемическа болест? - Тя се въоръжава с всичката си любов и с търпение, докато оздравее детето. Дълго време след това то е хилаво, неспособно за работа, за никакво движение. Майката го носи на ръце, храни го като малко дете, докато се възстанови всичко, което е загубило: енергия, красота, способност за работа. Тя понася всичко и се радва, че детето й се е спасило от смъртта. Такова е положението на съвременния човек, който поради моралния грях, е изгубил най-ценното. Има една наука, която може да помогне на човека да придобие изгубеното, т.е. да придобие здравето и силата си. Тази наука е, колкото велика поради благата, толкова велика и поради страданията, които носи. Например, за да изнесе доброто на човека, тя трябва да изнесе и някои негови големи недостатъци. Силният лесно се справя с недостатъците, но слабият така изпада под техния гнет, че и доброто не може да му помогне.

Някой иска да му посоча недостатъците. Казвам: Ти сам ще ги видиш. Моята задача е да ти покажа доброто, което трябва да разработваш. Що се отнася до недостатъците, с тях само Бог може да се разправя. Една от погрешките на хората е, че се занимават със своите недостатъци. Като се съберат, те се критикуват, изнасят недостатъците на този, на онзи и, като се върнат по домовете си, казват: Да ни прости Бог, огрешихме се с тези разговори. Ще каже някой, че не може да търпи погрешките на своя съсед. Чудно нещо, погрешките на съседа си не може да търпи, а към своите е снизходителен. Човек трябва да бъде последователен. Ако не търпиш недостатъците, изобщо, не трябва да търпиш и своите. А тъй, своите нечистотии търпиш, на съседа си не можеш - това е несправедливост.

Като възражение на това, някой ще каже, че Бог му говорил така, че Той го напътвал, как да живее. И това е възможно, обаче, прилагане се иска. От думите на Господа трябва да изработиш скъпоценни камъни, на които всички да се радват. Бог ти казва да не правиш това, което си намислил. Ти трябва да Го послушаш и да кажеш: Господи, ще направя това, което Ти искаш. Да направиш това, което Божественото изисква, значи, да превърнеш обикновения камък в скъпоценен. Някой иска да направи нещо за мене. Казвам: Направи нещо, което Бог изисква, и ще бъдеш радостен. Тогава и аз ще направя нещо, което Бог изисква от мене. Така ще съберем две радости на едно място и ще бъдем щастливи. - Искам да бъда щастлив. - Много просто, събери две радости на едно място. - Не мога да ги съчетая, само на една радост се натъквам. - И при това положение ще бъдеш щастлив, но временно, всеки може да ти отнеме радостта и щастието. Събереш ли две радости на едно място - твоята и на твоя ближен, ти си в царството на хармонията, в областта на щастието. Това е закон.

Правете опити в това направление, да проверите този закон. Представете си, че имате рана, която носите с месеци и не можете да я излекувате. Съберете две радости на едно място и ще се уверите в действието и силата на този закон. В няколко минути, или най-много в два-три часа раната ви ще оздравее. Три възможности има, чрез които човек е в състояние да се излекува и от най-опасната болест. От него се изисква само едно: да събере две радости на едно място. След това той трябва да се обърне към разумната природа, да му помогне по някакъв начин да се излекува. Тя ще му помогне, като изпрати един от своите опитни лекари; ако той не го излекува, ще му изпрати едно от възвишените, напреднали същества; ако пак не оздравее, сам Бог ще се изяви: ще плюе на земята, ще вземе малко кал и ще намаже с нея болното място. В Бога се крият много начини за лекуване. Те се съдържат във водата, във въздуха, в светлината и в храната. Как ще се лекувате, по духовен, или физически начин, не е важно. Едно се иска: да бъдете здрави, за да възстановите изгубеното.

Като се говори за духовния свят, мнозина си го представят като физическия. Стане ли дума за Христа, искат да Го видят като човек, да се разговарят с Него. Това е невъзможно. Веднъж дойде Христос на земята в плът, между човеците. Сега ще Го търсите по друг начин. И в духовния свят да отидете, и там няма да видите Христа. Той е зает с много работа, няма време за свободни хора. Щом види някой свободен човек, без работа, Той го праща на земята. Светът се нуждае от работници: и млади, и стари трябва да работят. Младият от най-ранна възраст трябва да бъде работник и да води добър живот. Старият не трябва да прекъсва импулса си за работа. И като млад, и като стар ще водиш добър живот. Тежко на стария, който в младини е водил лош живот. После ще се моли да се подмлади, че тогава да служи на Господа. Ако се подмлади, ще забрави обещанието си и ще започне отново лек, безгрижен живот. Така не се живее. Ще живеете по изискванията на Божественото учение, без никакви отклонения. Всяко отклонение от Божествения път води към човешкия. Съществуват два пътя в живота: човешки и Божествен. Ако вървите по човешкия път, ще имате човешки резултати; ако вървите по Божествения път, ще имате Божествени резултати. От вас зависи, кой път да изберете. Няма по-велико нещо за човека от това, да върши Божията воля и да следва Божия път. Колкото грешки и недостатъци да има, той ще пада и ще става, ще се каля и чисти, но в края на краищата, ще изправи живота си.

Да изправиш живота си, това значи, да минеш през известни мъчнотии, през известни скърби и страдания. Без скърби и страдания не можеш да влезеш в Царството Божие. Като минеш през страданията, ще дойдеш до двете велики радости, които водят в областта на щастието. Това значи истинско подмладяване.

Да се говори на съвременните хора за подмладяване, това значи, да се залъгват. Те не вярват в подмладяването по духовен начин и със съжаление констатират, че едно време са били млади, пламенни, с идеали, а сега са остарели и всичко изгубили. Според мене, какъвто си бил на младини, такъв си и на старини. Защо изгаси огъня на твоята младост? Кой огън изгасва: човешкият или Божественият? - Човешкият. Сега не ти остава друго, освен да запалиш Божествения огън в себе си. - Стар съм вече. - Това нищо не значи. Ще направите опит, да запалите Божествения огън. Ако първия път не успеете, ще направите втори път. При втория опит огънят ви непременно ще се запали. Зад този огън е любовта. В любовта се крият всички изгубени неща. Затова, именно, всеки трябва да намери начин, по който да възстанови изгубеното. Едно се иска от човека: да познае своите изгубени неща. Много изгубени работи има, но всички не са ваши. Познаете ли, кои са вашите, любовта веднага ще ви ги върне.

Да четем ли темите сега, или да ги оставим? По-добре да не ги четем, защото самата тема може да се изкаже с две думи. Произходът на въшките се крие в неразбраната скръб. Докато скърбите остават неразбрани, все ще има въшки; хората ще се чешат по главите. Щом неразбраните скърби се превърнат в разбрани, въшките ще изчезнат. Турете радостта и любовта за основа на живота си, и неразбраната скръб ще се превърне в разбрана.

Т.м.

4. Лекция от Учителя, държана на 21 октомври, 1931 г., София. – Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата,
Събуди се
. Общ окултен клас. Единадесета година (1931–1932).
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005.

на томчето

РАЗБРАНИТЕ СКЪРБИ

"Отче наш"
Изпейте новата песен "Аин фаси". Тази песен може да се преведе. Тя представя два момента в живота. На всяка работа, която започва, не се знае какъв ще бъде краят. Аин фаси е началото, но какъв ще бъде краят, не се знае. Когато се прави превод на нещо, непременно трябва да се знае какъв ще бъде краят. Това значи аин фаси. Тъй щото в тази песен има един контраст, едно преходно състояние, но и то още не изявява цялото положение. То е само тълкуване, частично тълкуване на самата песен. Аз съм избрал всички думи на тази песен в положителна смисъл.
(Учителят пее песента на български език.)
Сега, като пеете песента "Аин фаси", какво може тя да ви помогне? Който разбира смисъла на елементите, които образуват думата "аин фаси", той ще се домогне до една наука, по която ще може да познае как ще се свърши животът. Да се свърши животът, това подразбира да се превърнат всички скърби в радости. Нищо повече. Това значи свършване на живота. Да се свърши животът, това подразбира да се свърши с онзи скръбен, неразбран живот. Има един неразбран живот, при който човек се бълника. Той е неразбран живот. Например ти си гладен и казваш: "Трябва да се яде." Това е начатък на работа. Какво трябва да се прави? Ти мислиш, мислиш, и най-после започваш да ядеш. Питам, след като си свършил с първото ядене, какво трябвa дa направиш? Ти казваш: "Повече не ми трябва да ям, нямам нужда от ядене вече." Не, ти не си разрешил правилно въпроса. Да кажем, че днес се намирате при един добър приятел, който добре ви е угостил. Но утре се намирате при един лош господар, който не ви угощава добре. Какво ще кажете тогава? Яденето става горчиво.
Казвам, това е един живот, който е пълен с такива големи вътрешни противоречия. Кой създава тия противоречия? Създава ги онзи, който най-много ви обича. Онзи, който най-много ви обича, той и най-много ви мъчи. Онзи, който най-малко ви обича, той и най-малко ще ви мъчи. Онзи пък, който никак не ви обича, никак няма и да ви мъчи.
Сега вие можете да отречете тази философия, но дали ще я отречете, или няма да я отречете, тя сама по себе си съществува. Същевременно и мъчнотията съществува. Мъчението съществува в един свят, който Бог е създал. Тогава как ще си обясните работите? Бог създаде и радостите, и скърбите. Не, Бог създаде живота и радостите, а ние създадохме мъчението.
Следователно ние, като мислим-мислим и виждаме, че не можем да бъдем като Бога, създадохме най-после мъчението. Тъй щото скърбите, мъчението, ние ги създадохме. То е човешко дело. И когато Христос дойде на земята, нима ангелите го разпнаха? Не, ние, хората, дойдохме, разпнахме Христа на кръста и казахме: "Така ще бъде!" Ще кажете: "Защо направиха евреите така?" Те бяха неразбрани хора, те бяха такива- онакива. Добре, ще отидем по-далеч. Майката, която е създала своя син, която го е родила и по цели дни и нощи му е пяла, пяла е и плакала, като изливала своите възлюбени песни, своите въжделения, като е казвала: "Ти, моят син, моето ангелче, ти, моята надежда, моето спасение, моята радост, ти, мой идеал в живота ми, на тебе във всичко уповавам и на тебе се надея." И ред още излияния. Но виждаше, един ден този син натупва майка си, изпъжда я навън и казва: "Хайде, вън върви, ти, старуха такава! Иди си, отдето си дошла!"
Аз не искам да се занимавам с посторонни въпроси, но питам, как ще си обясните това противоречие? Аз не говоря въображаеми неща, но такива, които съществуват навсякъде по света - и в Лондон, в Париж, и в Берлин, и във всички най-малки села и градове. Как ще си обясните тия неща? Казвате - Господ е създал света така. Но ако човек дойде сам в себе си, той най-после ще намери и тук едно голямо противоречие. Един ден той се разсърди сам на себе си. Отде се явява това противоречие?
Аин фаси - като си глупав, мекри заси - докато си лаком, фин земру - работите всякога са скъсани, Ашан меру - всякога ще имаш да плащаш, сума си зен фесул - главата ти от беля никога няма да се освободи. Това е едно тълкуване на песента.
Сега другото тълкувание. Аин фаси - ако живееш с любов, мекри заси - ако мъдростта те озарява, фин земру - ако истината в тебе цари. Но всичко това зависи от човека как ще се изпее. Ако кажеш аин фаси твърдо, а после се изпее същото нещо меко, имате два различни резултата. Мекри заси - твърдо или меко, пак два различни резултата. Суа си син месул - два различни резултата ще имате, ако го изпеете твърдо или меко. Резултатът не зависи от това, как ще се възприемат и как ще се произнесат нещата. Това значи - от всяко благо, което Бог ви изпраща, вие можете да си създадете и скръб, и радост - от вас зависи.
Казвам, всеки, който не пее хубаво, както трябва, ние сме недоволни от него. Следователно и за всяка постъпка, която излиза от нас, ако не върви музикално, ако не съответства на Великия закон на живота, ние пак сме недоволни. Та и скръбта не е нищо друго освен Бог. Великият идеал на живота, който е в нас, ни кара да скърбим. Щом направим нещо, което не е съгласно с неговите закони, той казва: "Не е така." И като ти каже Господ, че не е така, душата ти се изпълни със скръб. Втория момент го направиш добре, и душата ти се изпълни с радост - ти ставаш радостен и весел.
Значи два момента има в живота. Скръбта не е нищо друго освен една караница. Ти започваш да въртиш натук-натам, да разправяш, че условията, че раждането, това-онова, но Господ ти казва: "Не е така!" И ти започваш да скърбиш. Няма защо да убеждаваш Бога в едно противоречие. Ти си направил една погрешка и Бог ти казва: "Изправи я. Това е една погрешка." Ти започваш да се оправдаваш. Ще се оправдаеш, когато изправиш погрешката си.
Сега някой седи, размишлява в себе си и казва: "Лош е този живот." Аин фаси - твърдо. После казваш: "Добър е този живот." Аин фаси - меко. Това значи - погрешките, които аз съм правил, аз сам съм господар на себе си да ги изправя. Ако трябваше да изправям погрешките на хората, то е друг въпрос. Това би било невъзможно. Това значи да учим това, което е невъзможно да научим.
Сега един съвременен писател би написал така: "В необитаемите небесни висини, в необитаемите небесни ширини." Той иска да покаже доколко небесните висини и ширини са големи, че са необитаеми. Не, няма места, които да не са обитаеми. Да се говори за необитаеми места, това е една неразбрана философия. Ако казваме, че Бог е навсякъде, че е вездесъщ, как може да има необитаеми места? Ако Бог изпълва навсякъде живота, как може да има необитаеми места? Казват: "Необятни и необитаеми ширини на небето, които никой не може да ги обитава." Те искат да кажат, че на тези места не съществува живот като нашия. И действително има такива места на небето, дето живот като нашия не съществува. Но изобщо всички материални светове са свързани един е друг. Дето има светове, все се срещат и такива като нашия.
Но въпросът, който човек трябва да разреши, е въпросът със скърбите и страданията. При това разрешение човек трябва да намери един преходен период, да превърне скърбите в радости. Вие казвате, че вярвате в Христа, вярвате и в Бога. Казвам, ако във вашата вяра към Христа и към Бога вие не можете да намерите една наука за превръщане на скърбите в радости, ние ще имаме един живот, който ще бъде подобен на работите на българите, когато те постоянно ту разтурят, ту притурят по нещо - и работата остава все недовършена.
И тъй, скръбта е израз на онова вътрешно неразбиране на живота. И наистина човек никога не може да пее, ако той не е радостен. Ако има някаква радост в себе си, той може да пее добре. Но ако има някаква тъга в себе си, ако той е сгъстен в себе си, той не се усеща разположен и не може да пее. Ако скръбният човек започне да пее, това показва, че той е намерил един пункт, един преходен момент, една точка, отдето животът, колкото и да е тежък, все ще се намери в него един изходен път, за да се превърнат скърбите в радости. И тогава човек ще почне да пее. Щом човек престане да пее, това показва, че той се намира в едно затруднено положение и няма нийде простор. В музиката се изисква простор. Човек трябва да намери този простор, за да може да пее. Ти не можеш да пееш във водата например, както и рибите не могат да пеят. В нашия свят въздухът дава възможност да се пее, а в другите светове, дето съществата дишат още по-префинена материя от въздуха, там трептенията са още по-добри.
Казвам, във Всяка песен музикалните тонове трябва да съответстват на вътрешното й съдържание. Има един общ език в света, по който всички хора трябва да се разбират. При този език всички хора чувстват еднакво. Едно животно - колкото и малко да е, то еднакво чувства болки, страдания и радости, кактo и хората. Всички живи същества еднакво чувстват радостите и болките в живота. Обаче животното ще си обясни скръбта по един начин, а човек ще си обясни по друг начин.
Питам сега, каква е целта на скръбта? Кой създаде скръбта в света? Хората колективно създадоха скърбите и страданията. Например отивате да се биете с някого, но в този бой ви ударят, пукнат ви или главата, или ви счупят крак или ръка, и вие тогава страдате. Защо? Защото ходихте да се биете за честта си, да възстановите честта си. Ще възстановите честта си, но ще се върнете с пукната глава или със счупен крак, или със счупена ръка. Какво възстановяване е това? Това не става само между хората, но такава борба съществува даже и между по-напредналите същества. И между боговете са ставали такива борби. Те се разделят на два лагера и се бият помежду си. Все има някаква побудителна причина, която ги заставя да се бият. Те се бият на общо основание, докато свършат войната. След това свършва и войната, обаче ги изпъждат вън от небето. За тази борба между боговете има един бит.
Сега, като се говори за скърбите и за страданията, те представят една наука. В тях има два елемента, с които можем да основем и да си създадем щастлив живот. Единственото място, дето можем да слушаме Божия глас, това е скръбта. И след това вие търсите Бога, искате да чуете гласа му, а не знаете, че като дойде някое страдание, в това страдание Бог вече ви говори. Всеки ден, по няколко пъти на ден даже Бог ви говори. Обаче вие казвате: "Не е той."
Вие сте прави. Бог не е в скърбите, но Бог е в онова болезнено тежко чувство, което се заражда у вас, когато постъпката ви не е права. Нещо ви казва - не е така, не постъпи право. Този глас именно ви създава скръбта. Значи Бог, като не одобрява постъпката ви, вие скърбите. И после търсите Бог тук-там и започвате да разсъждавате като философите, като богословите и казвате, че Бог е непостижим. И те са прави. Всеки философ, който ни разправя за Бога, и той си прави известни коментарии. За да разберем този философ, ние трябва да имаме неговия вътрешен речник, в който той излага своите вътрешни понятия за Бога. Той - после не е важно да знаем де е Бог, но трябва да знаем какво представяме ние с него вън от своето тяло. Не само за себе си, трябва да имаме ясна представа за човека. Като се освободи човек от всички придобивки, които сега има, да го поставим в неговия първоначален вид, тогава да видим какви представи ще добием за човека.
Представете си какво нещо е човекът вън от неговото тяло. Вие си представете човека такъв, какъвто не е. То е все едно вие, които сте някакво длъжностно лице, например касиер в някаква банка или учител, или друга почтена служба заемате и се ползвате от уважението и почитанието на хората. И при това положение вие се считате човек. Това ни най-малко не показва, че сте човек, защото още утре могат други да се поставят на вашето място, и тогава какво остава от вас?
Та именно човек е това, което не се изменя. Той трябва да дойде до онова място, отдето никой не може да го извади, никой не може да го смени. Дотогава, докато всеки може да те измести от мястото ти, ти още сам не се познаваш. Днес си радостен, утре ще бъдеш скръбен. Казваш: "Скръбен съм." Утре състоянието ти се измени, казваш: "Радостен съм."
И така, състоянията постоянно се сменят - скръб, радост, скръб, радост. Но с това въпросът не се разрешава. След това ти трябва да дойдеш до втората фаза - да превръщаш скърбите в радости. С радостите, които придобиваш, ти ще угощаваш своите приятели. Защото, ако нагостиш своя приятел със скърбите си, той втори път няма да дойде при тебе. Като го угостиш с плодовете на радостта, той ще дойде и втори, и трети път при тебе и т.н., тъй щото смисълът на живота е в радостите. И себе си по този начин ще храните - не със скърби, а с радости.
Сега друга една философия. Аз наричам скръбта, това е матката на душата - от всичко расте. Радостта пък, това е утробата на духа, дето всичко зрее. В матката всичко се мъти, а в утробата всичко зрее. Зреят само хубавите, само великите неща. А растат само растенията. Също така и злото може да расте, но то не може да зрее. Значи злото расте, увеличава се, но слабата му страна е там, че то не дава плод. То не може да живее и затова в края на краищата то умира.
Та всички лоши постъпки в живота сами по себе си растат и се увеличават. Те, както са дошли, така и ще изчезнат. А доброто, всяка добра постъпка в себе си има зародиш, плод дава. Добрата постъпка, добрите хора никога не умират - там е разликата между доброто и злото. Доброто, което ти ще направиш, то върви след тебе и ще те следва през вековете, докато и ти вървиш. Колкото и да е малко доброто, което си направил, то все ще бъде един придатък в твоя живот, това са твърдения, разбира се.
OOK_11_4_1.GIF
Сега този въпрос има и своята практическа страна. Да допуснем, че вие сте в природата. Какво ще правите? Трябва да я разбирате, трябва да разбирате езика й. А тя има своя език. Тези неща са неразбрани, но вие постоянно си служите с тях. Те са опростотворени, имате ги и в български език, в азбуката. В азбуката например имате първата буква "А". Когато я пишете, пишете я по един начин, а когато се чете, тя означава и друго нещо. Питам, онзи, който е създал всички тия знаци в азбуката, произволни ли са, или имат някакъв смисъл? Ако поставим точка над буквата "А", това показва, че в разумния живот всякога има някакъв стремеж нагоре. Точката е онова място, отдето произлизат правите линии. Тя е отношение, център на разумността. Това е и буквата "А". Буквата "А" е начало на нещата, което показва, че всички неща са разумни. И следователно само когато ти разбираш разумните закони, тогава и нещата за тебе са разбрани. След това се туря един триъгълник. Значи във всеки разумен живот влизат три елемента: мисли, чувства и постъпки, или форми на нещата. Нещата не могат да бъдат разумни, ако нямат форма. Нещата не могат да бъдат разумни, ако нямат съдържание. Нещата не могат да бъдат разумни, ако нямат смисъл. Значи три са качествата на разумността. Това е философия, която трябва да се има предвид.
 
Значи преди всичко човек трябва да има форма. Това, което той вижда, това е формата му. Той вижда себе си. Човек има и съдържание на тоя живот. Туй, което мислиш, то е смисълът на твоя живот. Следователно ти трябва да се пазиш да не изгубиш смисъла на твоя живот, нито пък да изгубиш съдържанието на твоя живот.
 
Казваш: "Дотегна ми да страдам." Не, в страданията Бог идва да те спаси, понеже Бог ти казва, че това, което правиш, не е добро и с това именно иска да те спаси. По този начин той ти дава един елемент да превърнеш скръбта в радост. Бог казва: "Ти си направил една търговска сделка и си изгубил." Освен че не си спечелил нищо, но си изгубил. Тогава ти казваш: "Какво да правя тогава?" Не губи. Не трябва да губиш. И след като ти каже, че не трябва да губиш, той ти оставя една торба от десет хиляди лева, като ти казва: "Втория момент бъди внимателен, да не направиш същата погрешка. Ти, като вземеш торбата, зарадваш се и казваш: "Спечелих." От този момент, като спечелиш тази сума, която Бог ти е дал, ти отново се поддадеш на лакомията и влезеш в по-голяма търговска сделка и сега забатачиш не с десет, но с двайсет хиляди лева. Пак те вика Господ - направи добре. Ти и този път изгуби, но пак ти остава втора торба с двайсет хиляди лева. Господ е толкова умен, че като ти даде една или две торби, той ще те научи, ще ти даде един хубав урок. Ти казваш: "Бог е всеблаг, Бог е всемъдър." Но Бог ти казва: "Това, което ти давам, ще го носиш сам на гърба си. Никой няма да ти помага. При това няма да го пренасяш на два пъти, но непременно на един път ще го пренесеш."
 
И наистина, докато торбата съдържа десет хиляди лева, лесно се носи. Като станат двайсет хиляди лева, пак могат да се носят. Но колкото повече твоята лакомия се увеличава, Бог толкова повече ти дава в торбата. И когато най-после станат един, два или повече милиони, ти не можеш вече да ги носиш. Дойдат ангелите да ти турят торбата на гърба и ти трябва сам на един път да пренесеш тези пари. Положението ти става вече много трудно и ти казваш: "Зная какво ще се прави с този живот." Тогава ангелите започват да ти четат присъдата. Първия път ти искаш десет хиляди лева - дадоха ти се. Втория път искаш двайсет хиляди лева - и тях получи. Колкото повече искаше, все получаваше, докато дойде до милиони, които не можеш вече да носиш на гърба си. Знаеш ли, че тия работи трябва да ги плащаш? Ще плащаш. Нищо повече. Тогава ангелите ти стават възпитатели. А ти искаш непременно Бог да ти говори и да те възпитава. Като те хване един архангел, той ще те направи вол, крава или кон и ще те изпрати на земята като негов син да работиш. Впрегнат те заедно с другаря ти и си приказвате. И като те питат защо орете на нивите, вие отговаряте: "Досега ядохме и пихме. Не слушахме господа, но сега носим последствията на нашия живот. Както ни виждате, дойдохме до това положение..
Сега вие търсите друго разрешение. Могат да ви дадат хиляда разрешения, но за нас е важно онова съзнание, което може да ни доведе до Господа. Вие казвате: "Бабини деветини." Да, но по този начин няма да дойдете до никаква философия. Трябва да се вслушате в гласа, който ви казва: "Не прави така. Не е право, което вършиш." Сега някои се срамуват от положението на млекопитающите. То е обаче едно спасително средство. Питам, защо онзи адепт, който влезе в райската градина да изкуси Ева, избра змийска форма. Този адепт, който заемаше едно високо положение на един архангел, слезе на земята и взе едно такова незавидно положение, яви се като змия, която се уви около дървото, а остави само една свободна красива глава и заговори с Ева. Тя за пръв път видя змия да говори толкова разумно. Когато дойде моментът да я убеди, той свали своята змийска форма, представи се като човек, добре облечен, с черен гердан на врата. Ева, като го видя толкова млад и красив, а и самата тя беше млада и красива, каза си: "Този човек не може да лъже. При това той знае това изкуство, да се преобразява." Значи истина, наука има в него и знания. Излъга се тогава и го послуша. От змия да стане на човек, това е много нещо. "Готова съм да го слушам във всичко."
Сега дали това нещо е така, или не, то не е за вас, вие не сте били през това време там. Вие можете да ми вярвате, можете и да не ми вярвате. Аз не искам от вас да вярвате, но има нещо, което е вярно, защото става и в самия човек. Ти седиш пред една своя постъпка, искаш да разрешиш едно дело, но си поставяш лъжлива задача. Някой ти казва, че ти няма да успееш в работата. Не, той не разбира работата. "Ще успея." Започваш работата и излиза то, но така, както ти казва онзи, който според тебе не разбира от тази работа. Казваш: "Ще спечеля аз." Започваш работата и излиза, че онзи, който не разбирал, е прав, а ти, който разбираш, си направил крива сметка. Кой е прав от двамата?
Казвам, у нас има един вътрешен глас, който пред всяка наша крива постъпка казва: "Не прави това!" Започват тогава ред коментарии от твоя страна: "Аз зная тази работа. Тя ще излезе добре." Направиш, както си мислиш, и после си казваш: "Казваше ми нещо отвътре, че това не е право, но аз не го послушах." И това нещо се случва по няколко пъти на ден. Казва ти нещо отвътре: "Не прави това нещо!" И след това, като го направиш, виждаш, че си сгрешил. Ходиш тук-там, съжаляваш и трябва да мине дълго време, докато се утешим. Обаче никой не може да те утеши. Какво ще утешаваш една майка, на която детето е умряло? Какво можеш да й кажеш? Да й кажеш: "Нищо, не плачи. Господ ще ти даде друго дете." Утеха ли е това? Утехата е само в това, детето й да се върне. Тогава и нейното състояние моментално ще се промени.
Казвам, сега ние трябва да дойдем до онова положение - да възстановим изгубеното. Ние трябва да възстановим изгубените добродетели, изгубените добрини, изгубените добри мисли и желания, както и изгубените добри постъпки. Всичко това трябва да го намерим някъде и да го възстановим. И след като сме изгубили всички тия неща, казваме: "Отидоха тия неща. Сега трябва да търсим нови печалби." Не, новите печалби няма да ви ползват, ако не намерите старите изгубени неща. Законът е верен. Старите приятели струват повече, отколкото новите. Приятелството, което е направено в детинство, държи повече, отколкото приятелството, което е направено на старини. Защо? Защото приятелството в старини не е имало условия да узрее, а приятелството, направено в детинството, е имало условия да узрее. На основание на този закон и младото поколение трябва от детинство да води добър живот.
Мнозина казваш: "Да оставим младото поколение да си поживее, а на старини то ще се подобри." Може и да е така, но казвам - добродетел, която е придобита на младини, струва повече от добродетел, придобита в старини. Каквото и да казвате, но де е онзи човек, който още от младини да носи доброто в себе си, а де е онзи, който в старините си го създава. С това не искам да ви кажа, че нямате добро в себе си, но казвам, работете върху онези дарби, които имате още от детинство. И сега трябва да се върнем да работим върху онези заложби у нас, които сме имали не като предмет на някакво увлечение, но да работим върху онези заложби, които имаме още от детинство. Или другояче казано: да се върнем към онези заложби, които Бог е вложил в нас още отначало.
Сега ние сме изгубили много в живота си. Сегашното положение аз го уподобявам на положението, в което е изпаднало вашето красиво дете, което е боледувало от някаква епидемическа болест, че е останало само кости и лицето му е пожълтяло, очите хлътнали, едва може да се познае. И сега трябва дълго време да чакате да се възстанови здравето му, да се възвърнат силите му и след като придобие онова, което е изгубило, тогава ще можете да се зарадвате, че това дете се е избавило от смърт. В такова положение се намираме и ние, когато изпаднем в моралния грях.
Съвременните хора са станали хилави. Има една наука, която може да им помогне, но аз не искам да се спра на нея. Тази наука носи и велики блага за човека, но същевременно тя е опасна, защото носи и велики страдания. Тя има преходни положения. Например, за да ти изнесе доброто, тя трябва да ти изнесе и някои твои недостатъци, които могат да оставят толкова дълбоки места, че после и доброто да не може корен да хване. Казвате: "Покажете ни недостатъците." За мене е важно да ви покажа доброто и да знаете как да го разработвате, как можете да го отхранвате. Голямо нещастие е за всеки това, че постоянно разправяте за своите недостатъци. Ето, някои от вас следвате вече толкова години в това учение, но като се съберете, не говорите за нищо друго освен за недостатъците на този - на онзи, и при това ги изопачавате. И после казвате: "Хайде да се помолим на Бога да ни прости. Сгрешихме се с тези разговори."
Идва при мене една сестра и ми казва: "Учителю, еди-кой си брат не може да живее повече на Изгрева." "Защо?" "Той видял някои неща, които не може да търпи." Ако пък той би могъл да вижда толкова, колкото аз виждам, той би се стопил досега. Тогава отварям радиото си, да видя какво толкова го е смутило. И ето как ще ви представя неговото положение. Представете си, че видите един брат, отишъл да се къпе по бяла риза. И след това някой си казва, че не могъл да търпи това сополиво дете. А може да търпи откраднатите пари. Съгласен съм с това, че не може да търпи сополивото дете, но чуждите пари в джоба си може да търпи. Че те са пак такива сополи. Това е, казва някой, моето спасение. Чудни са хората в своята непоследователност. Пред някоя постъпка лоша на някого, не могат да издържат, а към някоя своя лоша постъпка са снизходителни. Значи своите сополи можеш да гледаш. Не, последователни трябва да бъдем.
Сега вие можете да казвате: "Това ми казва Господ, онова ми казва Господ." Господ може да ви говори всеки ден, но какво прилагате от това, което той ви говори? За мене е важно това, което съм приложил. Аз трябва да направя скъпоценни камъни от това, което Господ ми е говорил. Казва ми Господ: "Не прави това!" "Добре, Господи, няма да го направя." Но трябва да си кажа: "Господ ми каза да не правя това, но затуй пък трябва да направя нещо, което съответства на него. Трябва да направя това, което той иска." Това ще ми донесе една радост. Това са скъпоценните камъни - да направим това, което Божественото изисква от нас.
Някой ми казва: "Учителю, какво искаш от мене да направя?" Казвам: "Направи това, което Бог иска да направиш, и тогава ще бъдеш радостен." Щом ти направиш това, което Господ иска, и аз ще направя това, което Господ иска. Тогава ще се съберат две радости на едно място, а те раждат щастието. За да бъдеш щастлив, трябва да събереш две радости на едно място. Някой казва: "Щастлив искам да бъда." Ако ти не можеш да събереш две радости на едно място, ти щастлив не можеш да бъдеш. Временно ти можеш да бъдеш щастлив, но ако събереш две радости на едно място, тогава ти ще имаш един постоянен импулс и ще се намериш в едно царство на хармония. Но трябва да се научиш да събираш две радости на едно място.
Сега, време е да се направи един опит. Вие седите и ме гледате, но работа трябва. Може да направим опит. Някой например има една рана, която от години не може да оздравее. Сега да ви докажа, че ако вие можете да съберете две радости на едно място, раната ви най-много след десет-петнайсет минути ще изчезне. Това мога да ви докажа научно. Но ако не можете да съберете две радости на едно място, могат тогава да минат ден, два, три, пет и повече, без да ви заздравее раната. Тогава в природата действа друг един закон. Ако вие имате някаква болка, която сами не можете да излекувате, природата разполага е лекари. Тя ще ви изпрати един лекар и той ще ви помогне. Ако и този лекар не може да ви помогне, тогава природата ще изпрати някои разумни същества, напреднали, те да ви помогнат. Ако и те не могат, тогава ще се обърнете с молитва към Бога - той да ви помогне. И наистина той ще плюе на земята, ще вземе малко кал и ще намаже болното място. Веднага болката ще премине. Или е кал, или пък той ще ви препоръчва някакви храни, които, като идете, болката веднага ще премине.
Сега вие имате особени понятия за духовния свят. Вие очаквате да видите Христа, той да ви приеме в онзи свят. Какво ще правите, като отидете на онзи свят? Там, като видите Христа, той е толкова зает, че няма да има никакво време да ви даде аудиенция. Вие мислите, че той ще се занимава само с вас. Не ще поседите там ден, два, три - и ще се върнете пак на земята. Вие мислите, че той ще се усмихне, ще се зарадва и ще каже: "Много се радвам, че дойдохте на небето." Та оня свят сега се нуждае от работници. Като казвам, че се нуждае от работници, вие ще разберете криво и ще кажете: "Ако ние отидем тъй млади и зелени да работим за Христа, какво ще стане с нас?" Вие имате особена философия. Мислите, че младите трябва да водят разпуснат живот, че после ще водят добър живот. Не зная какъв добър живот може да води старият, ако той на младините си не е водил добър живот. Човек може да живее добър живот, докато е млад. Като остарее, тогава да се поправя да води добър живот, това вече е мъчно. Старият какво прави? Той постоянно се моли на Господа да го прости. Той прави долапи пред Бога, като му казва: "Господи, много грехове направих пред тебе. Прости ме. Ако ме направиш отново млад, аз друг живот вече ще водя. Той казва това, което има да направи. Проси да го направи млад и той казва: "Господи, искам да си поживея малко. На старини ще ти служа." Дойдат старините, за нищо не го бива.
Трябва да има една последователност в живота на хората. Те днес могат да живеят хиляди пъти по-добре, отколкото някога са живели. Мнозина от тия на Изгрева често казваха: "Учителят трябва да ни даде нещо повече. Да ни даде възможност да се проявим." Добре, даде им се възможност, станаха учители, но повече не се видяха. Е, мислят, че всички ония ученици, които са с мене, ще бъдат натоварени като магарета, ще им се даде много работа. Не е въпросът за мене, но човек в съзнанието си трябва да е буден, да мисли право. Ако едно учение е право, то е Божествено. Ако не е право, то е човешко. Нищо повече. Две неща има в света - Божествено и човешко. И аз, и вие трябва да вървим по Божественото учение. Ама еди-коя си църква или еди-кое си учение са за предпочитане. Казвам, едно учение е или човешко, или Божествено - едно от двете. Ако сте учили по човешки, туй ще остане за вас. Ако сте учили по Бога, това учение е и за вас, и за мене. Това, което уча, и аз трябва да го живея, и вие трябва да го живеете. Ама ще си помисля. Е, какво ще мислиш. Ти трябва да живееш. Как ще мисля аз, ако не живея?
Сега ще схващате нещата правилно. Аз още не искам да ви глобя, но не мислете, че съм от много добрите. Добър съм за добрите, но и вие сте от същите. И аз не си правя илюзии, че вие сте от добрите. Много от вас можете да ми целувате ръка, но не се лъжа аз от вашите целувания. Ако един човек не върши волята Божия, аз не му искам нито целуването на ръка, нито усмивката. Нека той си дава усмивката, комуто иска. Обаче, ако човек - който и да е той, върши волята Божия, неговото целуване на ръка за мене е ценно. Такава целувка е като скъпоценен камък. Няма по-хубаво от това, човек да върши волята Божия. Казвате: "Има много невинни души." Оставете невинните души. Те са неразбрани души. Аз считам скъпоценни камъни онези души, които, като са слезли, че са се окаляли, оцапали, но са се борили със своите грехове и недостатъци, та най-после са успели да се изправят.
Сега аз искам да ви дам някакви познания. Изберете един ден от седмицата - сутрин или вечер, най-малко по три часа, да направим някои опити. При това да не очаквате някакви големи чудеса. Тези опити ще бъдат малки - както когато човек влезе в баня, дето не е много студено, но повече е горещо, че като влезете там, в първо време ще се изпотите, ще падне всичкият кир от вас, но порите ви ще се отворят и ще се почувствате в приятно разположение. Щом се намеритe в това положение, ще кажете: "Какво ми трябваше да дохождам тук! Ето, намокрих се само." Няма никаква умора тук, но за да се изправи един живот, непременно трябва да се минат известни мъчнотии. Все трябва да се премине през скръбта. Ако някой би ви казал, че може да се влезе в Царството Божие без скърби и страдания, вие ще се излъжете. Аз не искам това, но за когото и да е - той непременно трябва да мине през ред скърби и страдания. След това пък ще премине през две велики радости, за да отиде при Бога и да се съедини с него.
Казвам, тази ще бъде отчасти задачата ви през годината. Или казано на ваш език, вие трябва малко да се подмладите. Казвате: "Едно време какви бяхме." Едно време бяхте такива, каквито сте и сега. Старият дядо казва: "Едно време колко пламенен бях." Та, ако сте били пламенни едно време, и сега можете да бъдете такива.
Снощи правих един опит, който не излезе сполучлив. В това време влиза една сестра, но аз й казвам: "Не влизай, защото работата е опасна." Ще кажете: "Какъв беше опитът?" Взех малко сяра, малко восък и ги нагрях на огън. Сярата изгоря, восъкът се стопи и не излезе това, което исках. Аз зная защо не стана този опит. Има причини за това нещо, но втори път, като го направя, опитът ще излезе сполучлив. Та сега и на вас казвам: като направите първия опит, той няма да стане сполучлив, но като направите втория опит, той ще излезе сполучлив. Ако опитът не стане, това не значи, че ние сме на крив път. Като започнах първия път да правя опита, половината от восъка отиде в огъня и се стопи. С половината восък вече опитът не може да се направи. Непредвидена работа. Трябваше да взема предвид восъкът ми да не изгори половината, да се запази целият. Изкуството беше при този огън нито капка от восъка да не падне в огъня. Аз трябваше да го задържа с мисълта си, но не стана така. Половината восък отиде в огъня. Ще кажете: "Слаба е мисълта на Учителя." Както и да е. Половината восък отиде, аз го зная това вече. Но след това хванах огъня и му казах: "Ти ще ми върнеш восъка назад." Вторият опит ще се състои в това, да си взема восъка назад. И затова, огънят като види восъка, ще му кажа: "Не ми вземай восъка, че работата е опасна."
Сега това е алегория, но аз ви привеждам този пример, за да видите, че и да претърпите някакъв неуспех в работата си - нищо от това, да не се обезсърчавате. Нищо от това, че восъкът ви се стопил и изгорял. Вие ще го вземете назад от огъня. Има закон за това. Зад огъня седи любовта. Ако ти разбираш закона на любовта, всички неща, които са изчезнали от света, ще знаете, че те се намират в огъня на любовта. Оттам можете да си ги вземете назад. И ако вие проповядвате любовта, ще знаете, че в нея се намират всички изгубени неща още отпреди вековете. Щом разбирате закона, ще си ги намерите изгубените неща и трябва да познаете кои са вашите. Щом познаете кои неща са ваши, тя е готова да ви ги върне.
Сега вече нищо не искам да чета от вашите теми за произхода на въшката. Неразбраните скърби, това са въшките. Който е разбрал скърбите, за него въшките изчезват. Докато скърбите не се разберат, все ще има въшки по света. И досега хората все си чешат главите, защото още не са разбрали скърбите. Ако има друга някаква теория, по-вярна от тази, за произхода на въшките, аз бих желал да я послушам.
Тайна молитва

Четвърта лекция

на Общия окултен клас

21 октомври 1931 г., сряда, 6-7.25 часа

София - Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...