Jump to content
Ани

5. Писма из един роман

Recommended Posts

5. Писма из един роман

5.1. Обичта е Божествена искра

Ти казваш, че ме обичаш и аз искам да ти вярвам. Наистина няма нищо по- красиво от да обичаш и да бъдеш обичан. Тогава е музика в душата и песен в сърцето. Тогава слънцето изглежда по-златно, небето - по-синьо, въздухът - прозрачен и планината - прекрасна. Тогава е радост да се живее и всичко се вижда в безкрайно красиви краски...
Да обича човек, това е най-красивият дар на човека. Обичта е Божествената искра и същност, вложена в човешкото сърце. И като такава, тя внася мир, красота и слънчева радост.
Аз имах всичко това и неведнъж издигах ръце в благодарствена молитва към Всевишния, Който бе благоволил да ме одари тъй щедро...
Да мисля за теб всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда, бе за мен безкрайна радост. Когато те виждах, неземна мелодия зазвучаваше в душата ми...
Ти никога не знаеше какво си за мен. Ти никога не подозираше каква красота изпълваше душата ми, когато стъпките ми стихваха при теб.
Ти слушаше и приемаше всичко, като че ли така трябва да бъде - свикнал всякога да получаваш... Но за мен нещата бяха под друга светлина - нова, необикновена, и затова за мен всяка дума, всеки жест бяха изпълнени със съдържание, което ти никога не ще узнаеш...
Устните ми не ти казваха за красотата, която изпълваше сърцето ми, но душата ми ти го пееше всеки ден, всеки час, всеки миг...

5.2 Обичта и живата светлина

Говориш ми за хубавата ти и силна обич към мен... и аз бих искала да вярвам в нея. Но знаеш ли какво е обич?
Да обичаш, значи да се превърнеш в жив извор и душата ти да струи непрестанно най-чисти кристални струи.
Да обичаш, значи душата ти да се превърне в жива светлина, която непрестанно да облива всичко, до което се докосне.
Да обичаш, значи да имаш всичко в душата си и да не пожелаеш отвън нищо...
И за тази обич няма нито начало, нито край... В тази обич няма сенки, няма смут. Тя сама по себе си е хармония.

5.3 Гдето е Обичта, там е изобилието

Когато устните ти ми говорят за обич, а в очите ти минават сенки, не мога без болка да не забележа, че преходна и тленна е тази обич...
Защото какво му не достига на този, който обича? И какво може да му се даде отвън, което е по-красиво от това, което е отвътре?
Когато ти жалиш и тъгуваш, не може в душата ми да не се отекне глуха болка - човешка е тази обич - казвам си аз...
Когато извръщаш глава и допускаш тъмнината да се спусне в душата ти, не могат да не бликнат сълзи от горчива болка в очите ми - твърде обикновена е тази обич - повтарям си аз...
Този, който иска, показва, че нещо не му достига. А там, гдето е обичта, там е изобилие...
Човек страда когато иска, а иска, когато няма. Каква е тази обич, която търси отвън нещата и сама в себе си няма вътрешна пълнота?
Душата ми тъгува и сърцето ми е препълнено със сълзи, защото мислех, че в тебе има обич, а видях само глад... и то ненаситен глад... А мислиш ли, че гладът е обич?... Уверявам те, че не!...

5.4 Обичта е нетленна, възвишена и красива

Ти казваш, че ме обичаш - и това е най-хубавата музика, която като нежна ласка гали слуха на душата ми... Но кажи, за какво ме обичаш?
Мислиш ли, че тленното и преходното у мен е събудило красотата на душата ти - обичта ти към мен? Не! Това, което ти харесваш, това, което те привлича, е онова нетленното, Божествено красивото, възвишеното, което преминава през мен.
И не мисли, че когато прегръщаш тялото ми, ще прегърнеш и него. Не мисли, че когато с устните си докосваш устните ми, ще докоснеш Него. Не, вярвай ми, не...
Не оставяй да те заблуждават преходните ти чувства, защото горчиво ще заплаче душата ти, когато в прегръдките си държиш тялото ми, но онова, прекрасното, по което си жадувал, няма да го има вече. И не се чуди тогава какво е станало и где е отишло това, което те е правило щастлив. И не мисли тогава, че илюзия е било благоуханието, което е пила душата ти, когато главата ти леко е лежала облегната на рамото ми. Не, илюзия е било само вярата ти, че аз, човекът, съм това безкрайно красивото и възвишено, от което си се възхищавал и заради което си ме обичал... Защото кой обича мъртвеца? А знай, мъртва съм аз без Божествено красивото, което идва у мен...
Защо любовта у хората намалява и изчезва? Защото природата иска да ги освободи от твърде голямото заблуждение, че те сами са източник на красотата, а не само нейни проводници. Защото, ако не би ги освободила природата оттази илюзия, хората биха били идоли един за друг и не биха потърсили Източника на всичко прекрасно и възвишено - Бога!
0, нека ти не преживееш това обикновено разочарование. О, нека душата ти не преживее тази скръб, когато с болка ще извърнеш очи и ще кажеш: «Не била това, което мислих, че...» И, вярвай ми, аз никога не съм била това красиво и хубаво, което си мислил, че съм. Аз съм била само негов проводник. Но природата, която не търпи илюзии, заради самото твое добро, ще изпразни съдържанието от съда, който ти считаш за любим, за да видиш, че съдът и съдържанието са различни неща.
Разбираш ли ме? Как бих искала да кажеш - да. Тогава, чуй ме. Обичай истината и я приемай от самото начало. Тогава ще избегнеш много разочарования. Гледай Истината да виждаш навсякъде, и тогава няма да живееш със сенките и илюзиите, освобождението от които е свързано с много и много страдания...
Затова, моля те, отвори очите си и виж, че тялото ми и аз не сме едно и също нещо и приближаванието ти до плътта ми, няма да значи приближаванието ти до мен. Защото природата, която цени много повече Истината и това да не изпаднеш в заблуждение, лесно ще ти докаже колко много си се лъгал, но кажи ми, каква нужда има от голямата скръб, която ще преживееш тогава?
Знай, че красивото, което ти цениш и обичаш, не е направено от плът и не е физическият път, който ще те доближи до него.
Човек мисли, че формата и съдържанието са идентични и оттам това тичане подир формите и това заблуждение, че като не сме могли да намерим красивото и възвишеното в една форма, то ще го намерим в друга. И ще тичаме подир формите, докато разберем, че те са само проводници на това, към което сме се стремили. И когато разберем това, ние ще се доближим до реалното, което ще видим, че изпълва всичко и всички, и че то е близко до нас, когато и ние сме близко до него. Тогава ще видим, че То се проявява чрез всички и чрез нас - То е и в самите нас.
С това не значи, че хората ще се затворят в себе си. Не. Но те, знаейки истината, ще оценяват правилно нещата и няма да става нужда да се освобождават от илюзии...

5.5. Обичта е всеобхващаща

Ти бе моя хубава слънчева радост, защо допусна отношенията на всекидневието да хвърлят сянка върху нея?
Ти бе благоуханието на безброй цветя за моята душа, защо искаш да изчезне то, желаейки един обикновен човешки живот?
Твоите очи правеха за мен звездите по-красиви и твоята усмивка - слънчевия ден по-светъл.
Когато биваше приседнал до мен, Луната добиваше нова красота и нощта - вълшебност.
В твоето присъствие планината оживяваше и добиваше нова хубост. Очите ми никога не се уморяваха да я гледат, както и душата ми никога не се уморяваше да ти се радва...
О, моля те, пощади радостта на душата ми и музиката на сърцето ми - не бивай човек като всичките...

5.6 Обичта е радостта на душата

Сянка на скръб минава през очите ти, когато устните ми ти казват, че нищо човешко не искам от теб, и моето безкористие те наскърбява...
Когато ме питаш какво искам от теб, хубавият ти поглед се спира в очакване върху мен и искаш да отгатнеш какво ще отговоря.
Чуй ме, аз нищо човешко не искам от теб, но мислиш ли, че всъщност не искам нищо?
О, вярвай ми, аз искам най-хубавото и най-красивото. Искам да имам хубавата радост да мисля за тебе и да виждам лъчезарната ти усмивка. Искам да имам красивата радост, че ти успяваш в живота и работиш за доброто на човеците.
Уверявам те, тази е най-хубавата радост, която никой не може да ми отнеме.
Защото зная, ще дойде ден, не отричай това, когато очите ти ще се спират с обич върху друга и устните ти ще пият нектар от други устни... и тогава, ако за мен всичко това е било щастие - мъка и скръб ще настъпи в душата ми, когато няма да го имам вече.
Ще дойде ден, когато ръката ти ще се преметне през друго рамо и главата ти ще се склони на друга гръд, тогава изгубила бих своята радост, заедно с изгубването и на нежната твоя ласка.
А така, кажи ми, кой би могъл да ми отнеме възможността да ти се радвам, както се радвам на трепкащата звездица, на синьото небе, на грейналото слънце, на високия планински връх?...

5.7 Невидимият певец

Откакто те видях, невидим певец запя в сърцето ми. Моля те, не го изпъждай с желанието си да сведеш дружбата ни до обикновения човешки живот. Защото знай, певецът на сърцето ми е гост, дошъл от светлите чертози на небесата и той не може да живее всред обикновения човешки живот... и желания...
Сърцето ми трябва да бъде храм и в него трябва да обитава само обичта, която е чиста и светла като слънчевата светлина. Тогава незнайният певец ще разлива своите песни и ще весели моята душа. Защо искаш да пресекнат песните му, желаейки да събудиш в мене желанията на обикновения човек?
О, моля те, не пропъждай невидимия певец на сърцето ми и не прави да секнат песните му, щом казваш, че ме обичаш!...

5.8 Душата е олтар на Любовта

Душата ми е олтар и в него гори свещеният огън на Любовта. Защо не искаш да сгрееш премръзналите си пръсти на него, а искаш да запалиш огъня на човешката страст, от който се ражда смъртта?
Ти жадуваш за светлина и затворил си очите си, когато тя е до теб. И душата ми не може да не скърби за това...

5.9 Обичта е за душата

Душата ми е препълнена с мъка, сърцето ми - със сълзи - ти обичаш своите желания повече от мене!
Напразно те виках и напразно те зовях нагоре към светлината! Ако наистина ме обичаше, както устните ти ми говорят, обикнал би и светлината и отказал би се от тъмнината, в която се раждат човешките желания и страсти.
О, наистина има право да стене душата ми и да ридае сърцето ми - ти ме обичаш по-малко от твоите желания...

5.10 Обичта носи даровете за душата

Нашата съдба не може да бъде като тази на обикновените хора, защото ние се сближихме по законите не на плътта и на обикновените човеци, но по незнайните велики закони, които приближават и свързват душите...
Всякога, когато сенки пъплят по твоята душа и горчива скръб изпълва сърцето ти, знай, излязъл си от света на Божествената красива обич и влязъл си в царството на човешката любов...
Тогава ти ще ме видиш през своите човешки очи и ще ме сравниш с другите... А щом като ме сравниш, неминуемо ще дойдат сенките... А ти не забравяй, че съм душа, изпратена от тези, които те обичат, за да ти предам най-красивите дарове, с които те искат да те одарят.
Не забравяй, че сме души, чиито пътища са се прекръстосвали много пъти през хилядолетията и днес те отново се срещат. Но те ще вървят в унисон дотогава, докогато нашите цели и идеали са еднакви. Двама души вървят заедно само когато целта, към която се стремят, е еднаква...

5.11 Човешката обич ограничава, а Божествената Обич освобождава

Ти казваш, че ме обичаш и това ме радва. Но знай, аз не съм човек като другите, а ученик, и затова първом ще приема Волята Божия и после - твоята любов. Казвам твоята, защото, ако да би била тя проява на Божията, не бих я отделяла от Божествената. Защото в Божията любов има свобода, а в човешката - ревност и ограничение.
Аз искам да бъда ученик и доброволно приемам да изпълня Волята Божия, и всеки, който иска да ме ограничи, попречил би ми именно да изпълня Волята Божия.
Ти ме обичаше и искаше да бъде свободна... Но ти искаше както всички - да бъда свободна, за да обичам само тебе. А аз знаех пътя си занагоре и затова ти бях казала: «Аз трябва да те обичам тъй, както бих обичала всички хора. Трябва да ти помагам така, както бих помагала на всички.» Но ти поиска специфична любов за тебе и именно тя спъва тебе, а иска да сложи ограничение и рамки върху мен.
Ние можем да бъдем заедно само тогава, когато между нас има другарство и обич без ревност и без ограничение. Защото твоята ревност е като вериги, които ме оковават и ми пречат да изпълня Волята Божия.
Аз зная, че ти работиш да се освободиш от ревността и това ме много радва. Но ако искаш да знаеш пътя, който би те освободил от ревността - то е себеотричането. Да обичаш, без да искаш и без да чакаш. Този път е много труден, но резултатите са безсъмнено повече от добри.

5.12 Когато обичта е празник за душата

Не мисли, че когато те отдалечавам, това е липса на обич. Не, това тъкмо показва колко много те обичам.
Не мисли, че малко те обичам, когато не искам нашата близост да се превърне във всекидневие. Не, тъкмо защото много те обичам, искам виждането ни да е винаги празник за нашите души!
Защото знай, няма човек, който яде и да не се насити. А щом се насити, ще извърне глава от храната. И няма човек, който пие и като се напие, да не извърне глава от извора... А аз бих искала да имаш красотата на обичта, без досадата на пресищанието.
Предпочитам никога да не те видя и винаги да жадувам да те видя, отколкото да сме заедно и преситени, да извръщаме глави един от друг...
Красива радост за душата ми е да ти пиша и празник е за сърцето ми да мисля за тебе!

5.13 Обичта носи свобода за душата

За всичко съм виновна само аз, защото твърде много те обичах!
Срещнах те и те обикнах тъй, както душата може да обича - без да чака и без да иска да бъде отвърнато с обич.
Обичах те! - и душата ми приличаше на волна птица, летяща из сините простори на безкрая.
Ставах сутрин и се усмихвах - утринта ме посрещаше заедно с първата мисъл за тебе.
Вечер заспивах и клепките ми потръпваха под кроткия полъх на разперените крила на съня, който ми донасяше от Незнайното твоя скъп за мене образ.
- Обичах те! - и радост преливаше в душата ми, защото обичта ми не бе човешка и недостижима бе от човешките закони!...
Но ето, тази безгранична, светла като лазура обич събуди ехо в твоята душа... И тъкмо заради това съм виновна!!!!! Не трябваше тъй много да те обичам. Не трябваше тъй много да се радва душата ми на теб. Защото ехото, което събуди моята обич в твоята душа, роди любов, която стана като рамки и ограничение на жадуващата ми за свобода и обич душа!
Не си виновен ти! Всеки предлага на любимия си най-хубавото, което има, но това хубаво е така, така много различно!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×