Jump to content

8. На Невена Неделчева от Зора Станкова


Recommended Posts

8. На Невена Неделчева от Зора Станкова

Сред шума на камиони,
леките коли, файтони
в многохилядния град-
лукс... преяждане и глад,
аз вървя посред тълпата
и жадувам красотата:
обич братска - светъл блен
да огрее моя ден!
 
* * *
 
Виждам път... Слънце грее -
Витоша ли синя пее?
Хора чужди в равни друм
вдигат в пътя само шум...
И замислено вървя -
стих ли някакъв мълвя?
Някой шепне ми: «Върви,
мъката си забрави!»
 
Търся... питам разни хора,
номер «9» търси взора...
Марта, носех твоя лик
и познах те в същий миг!
 
Колко нежност - плам в очите,
сякаш в небеса звездите
пламнали посред нощта
да облеят с зрак света...
 
* * *
 
Мислех често в самотата
где да найда светлината?
Вредом срещах само мрак
и в човека страшен враг...
Некой шепне ми в душата:
«тамо горе в планината
музика ефир звучи
в Изгрева, облен в лъчи!»

Зора Станкова - Видин,

София, 9.VII.1947 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...