Jump to content

1. ПРЕДИСЛОВИЕ


Recommended Posts

1. ПРЕДИСЛОВИЕ

През наше време, преди сто години, слезе на Земята пратеник Божи - Учител, за да покаже пътя към световете във вечността. Той ни разкри силата на природните закони и ни донесе методите за приложение на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. Той пося идеята - семето за братство между всички народи.
Учителят живя между нас, българите, в нашата родина така скромно, смирено и безшумно, както Слънцето сипе обилно животворните си лъчи, както планинският извор струи кристалните си води, както утринната роса освежава всеки цвят и всяка тревица, без избор и предпочитание.
Говореше спокойно и тихо. Говореше направо на душата. Приятелски и бащински посрещаше всеки, който отиваше при Него с отворено сърце. Присъствието Му излъчваше спокойствие, а съветите Му избърсваха сълзите и окриляха слабите. Болните лекуваше по чуден начин.
Учителят дойде на Земята в дреха на обикновен човек, но чрез Него се проявяваше сам Господ Бог. Той умееше да се смалява пред нас - обикновените хора, за да прониква в сърцата и страданията на всички, за да може по-отблизо, с примери от ежедневието, да ни напътства и съветва.
Обичах да Го гледам и слушам. Присъствието Му носеше спокойствие, независимо от това дали разбирах или не онова, което Той говореше.
В продължение на 25 години почти не пропуснах Негова беседа, дори когато понявга дремех от умора или недоспиване.
На Изгрева под сенчестите лешници на общите обеди, или в малкия салон, на полянката при изгрев Слънце за Паневритмия, на екскурзия в планината или на летуване в Рила - при всяка инициатива, подета от Братството, Учителят вземаше активно участие. Той живееше в цялото.
Във всекиго Учителят виждаше частица от цялото Божествено Съзнание. За пробуждането на това именно съзнание, посадено във всяка човешка душа, Той бе слязъл на Земята и когато почуквахме на вратата Му, посрещаше ни и изслушваше с внимание и съчувствие.
Когато отивах при Учителя, обикновено носех тетрадка, да записвам ценни мисли, които исках да запомня.
Но, приятели мои, сега ще ви разкажа за това, което не съм вписала в тетрадката си, но което бе записано в душата ми и посято в сърцето ми. Спомени с Учителя отпреди 25-35 години, които днес един по един изникват в съзнанието ми като свежи рози, цъфнали в ранна пролет на моя духовен живот. Уханието на Истините, казани при разговори с Учителя, днес очертават пред мен величието на Неговия дух.
Словото Му - знамение за времето си - остава да трепти в пространството като слънце от далечна галактика, което просветва в съзнанието ни, когато се доближим до Него с душата си и разберем, че сам Бог ни е говорил, продължава да ни говори и шепне, докато Го чуем, познаем и разберем.
Истините, които чух от Учителя преди години, едва сега по-пълно просветват в съзнанието ми и виждам, че всяка Негова дума, съвет, жест са били живо Слово, живо Слово, изречено и оставено да трепти в пространството, да звучи в съзнанието ми, докато душата достигне духовно пробуждане и разбере силата, светлината и духовното виждане на Този, Който говореше на душите с прозрение през вековете и с мощта на Бога.
За тези светли, свещени моменти в живота си искам да разкажа, за онова, което видях, чух и научих от Учителя, когато Той беше на Земята сред българския народ.

София, пролетта на 1967 г.

Милка Периклиева

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...