Jump to content

4. «ИДИ СЕГА!»


Recommended Posts

4. «ИДИ СЕГА!»

Това се случи на 12 септември 1933 г.
В инспекцията бяха обявени последните списъци с назначения за детски учителки в София. Моето име не фигурираше там. Предстоеше ми да пътувам обратно за Варна и да продължа да учителствувам там.
Унила, тръгнах към Изгрева, за да се сбогувам с Учителя и да се видя с някои приятели. Обиколих полянката и пих вода от хубавата Изгревска чешма. Чудните багри на есента красяха превалящия ден. По алеята около чешмата бяха нападали сухи листа. Без да разсъждавам, взех от братската кухня метла и почнах да ги мета. Поне за сбогом да свърша някаква работа тук.
 
- Е, ти метеш! Добре правиш, Милке - чух изведнъж гласа на Учителя.
Не бях забелязала кога и откъде бе дошел към мене.
 
- А какво става с назначението ти?
 
- Нищо, Учителю, днес беше последният ден, но не ме назначиха. Утре тръгвам за Варна, да не изпусна и там мястото си.
 
- Иди, рекох, сега в инспекцията. Опитай! - тихо и убедително ми каза Той.
 
- Но сега няма приемен час.
 
- Нищо, рекох, иди сега
С такава мекота произнасяше всяка дума, същевременно убедително, като че ме заставя да отида.
 
- Ще довърша метенето и ще отида, Учителю - казах аз и по-бързо забръсках с метлата.
Учителят внимателно ме гледаше. След като свърших, оставих метлата на място, целунах Му ръката и тръгнах по шосето към града. Беше ми леко, като че хвърчах, защото Учителят беше много внимателен.
Влязох в тъмния коридор на Инспекцията. Недоумявах какво ще правя по това време тук! Приемаха само от десет до дванадесет часа преди обяд, а сега беше около 5 часа след обяд. Няколко минути се суетях на коя врата да похлопам.
 
- О, здравей, Милке, каквоте води насам? - провикна се един мой познат, г-н А. Г., журналист, и който в момента излизаше от стаята на председателя.
 
- От цял месец идвам всеки ден за назначение - изненадана му отговорих.
Той знаеше, че издържам семейството си, което вече живееше в София, а
аз продължавах да работя във Варна. Без да продума нищо, даде ми знак да чакам и се върна при председателя. След известно време при него влезе и инспекторът. Говориха вътре оживено. След 15-20 минути моят познат отвори вратата на стаята и засмян ме повика да вляза при тях.
 
- Подпиши си акта за встъпване в длъжност! - прошепна ми той.
Като насън подписах трите екземпляра. Моят познат ми честити назначението и двамата излязохме от кабинета на председателя.
 
- Е, г-н Г., много Ви благодаря за услугата. Че как не Ви срещнах досега?
 
- И все пак навреме ме срещна. Днес са назначили една софиянка, но не бяха й изпратили писмото. Аз им обясних твоето материално положение. А тя е единствена дъщеря на архитект, богат човек. Както виждаш, зачеркнаха нея, и писаха тебе. Така стават тези работи. Довиждане, че бързам за редакцията.
Като в сън литнах обратно към Изгрева с акта за назначение и си шепнех: «Учителю, назначена съм в София! Как знаехте точно момента кога да ме изпратите? Ах, Учителю, как не Ви познаваме! Безкрайно Ви благодаря. Как дойде при мен, за да ми каже: «Иди сега!»
С тези мисли и тази радост не усетих как стигнах Изгрева. Пред салона, заобиколен от братя и сестри, Учителят разговаряше. Като се приближих до групата, Той се усмихна леко, погледна ме и съвсем тихо каза:
 
- А сега работи и учи!
Никой друг не разбра какво беше станало.
«Работи и учи!» - отекна в съзнанието ми. Целунах горещо ръката Му и тръгнах за дома, за да зарадвам и домашните си.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...