Jump to content

28. ЕЛЕГАНТНАТА МАСИЧКА


Recommended Posts

28. ЕЛЕГАНТНАТА МАСИЧКА

Вървях по шосето към Изгрева. Снегът скърцаше под обувките ми, но не чувствах студ. С радост носех масичката през рамо, а двете стъкла крепях с ръце. Шосето беше безлюдно - късна вечер. Само Луната усмихната ме гледаше през върховете на високите елхи и борове и сякаш споделяше радостта ми.
Носех масичка за Учителя - модерна, елегантна масичка. Считах, че ще Му бъде по-удобно да се храни на нея. А под Неговата масичка винаги имаше кесии с плодове и бях забелязала, че седи неудобно пред нея. И като събрах достатъчно пари да си поръчам едно писалище, поръчах и масичка за Него, лъскава и елегантна.
Като стигнах Изгрева, скрих се в лещака точно срещу салона, страхувах се да не ме види някой. Горе стаята на Учителя светеше, а също и лампата на стълбата. Събрах целия си кураж, тичешком прекосих двора и нагоре по стълбите, почуках на вратата Му. Учителят я открехна и погледна.
 
- Извинете, Учителю, че толкова късно Ви безпокоя. Нося Ви една масичка.
Усмихнат, Учителят отвори цялата врата и ме покани в антрето. Там нагласих двете стъкла и показах как може да се вози масичката. Радвах се, че ще Го зарадвам и Му обяснявах как ще Му бъде по-удобно да се храни на нея, вместо на Неговата.
Учителят спокойно прие моята радост и нежно ми каза:
 
- Благодаря ти много за подаръка. Тази масичка наистина е много хубава и ще бъде най-добре да се сервира на гостите с нея. И за болни тя е също много удобна.
Не си спомням другите подробности, но двамата с Учителя свалихме масичката долу в стаята за гости. Поставихме я зад един параван.
 
- Тук ще стои, на почетно място за гости - каза Той.
Аз останах неприятно изненадана и си казах на ума: «Ако знаех, че Учителят нямаше да се храни на нея, щях да я задържа за себе си.»
Но не казах нищо и излязохме от приемната. Извиних се още веднъж, че Го безпокоих в такъв късен час, но не желаех да ме види никой. Целунах Му ръка и си тръгнах.
Веднъж Учителят ме почерпи с плодове на същата масичка. Чух и други да казват, че Учителят ги черпил на една много елегантна масичка.
Минаха години. Учителят премина отвъд. Съветът на Братството избра брат М. И. [Манол Иванов] да се грижи за притежанията на Учителя и братското имущество. Той беше много честен и грижлив човек. Бях близка със семейството му и случваше се да ме поканят някога да Му помагам в проветряване и чистене на вещите.
Веднъж, докато бършехме прах в приемната и аз самата чистех елегантната масичка, мисълта: «Ако знаех, че Учителят не ще се храни на нея, щях да я задържа за себе си» отново мина през ума ми.
След няколко минути брат М. И. [Манол Иванов] каза:
 
- Вземи тази масичка и се храни на нея.
Смутена му обясних, че аз съм я подарила на Учителя.
 
- Нищо, вземи си масичката - настояваше необичайно брат Манол Иванов.
Той не разрешаваше никому дори да се допре до вещите на Учителя.
 
- Вземи я! Тази вечер ще я занеса вкъщи и ти ще си я вземеш оттам - продължи той да настоява и аз почувствах, сякаш сам Учителят ми говореше чрез устата му.
Без повече обяснения, брат М. И. [Манол Иванов] занесе масичката в дома си и една вечер аз я прибрах оттам.
Същата тази масичка е сега в моята стая. Над нея стои портретът на Учителя и ми говори за възможностите на мисълта на един Учител.
Аз разбирам, че и след Своето заминаване от Земята, нашият Учител продължава да ни чува и да ни предава Своите мисли. От нас се иска да се научим да чуваме и да прилагаме.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...