Jump to content

5. В САМОТА


Recommended Posts

5. В САМОТА

Слънцето грее за всички, вятърът вее за всички, животът се лее тъй щедро за всички. Често пъти обаче ние не чувствуваме щедростта на природата и търсим приятели или скучаем в самота.
Беше хладна, мрачна есен. Чувствувах се самотна. Липсваше ми близък човек, с когото да споделям чувствата и стремежите си. Често пъти отправях мисли към Небето: «Учителю, самотата гнети, нерадостта състарява. Защо не срещна близка душа?» Отговорът обаче беше мълчание - мълчание, което не разбирах. Така минаваше времето...
Един ден, когато пак нито ми се пееше, нито ми се свиреше, а на писалището ме чакаше разтворена книга, на входа се иззвъня.
Изненадана посрещнах брат П. [Петър Пампоров]. Поканих го, разговаряхме, пяхме, прочетохме беседа. Почувствувах се разведрена. След като той си отиде, разсъждавах: «Ето, това е приятно.» Но ми беше чудно как този брат се е сетил за мен.
Следващата седмица, по същото време, той пак ме посети.
Третата седмица аз не бях вкъщи, понеже не го очаквах.
Четвъртата седмица, в четвъртък, в пет часа след обяд се позвъни. Беше той. Не скрих радостта си и възторжено го поканих.
 
- Миналия четвъртък ти, сестра, не беше вкъщи. Не мисли, че аз нямам работа. Но Учителят ме праща и аз изпълнявам каквото ми е казал.
Без да чака отговор, братът запя песента «Бог е Любов». Изпяхме още няколко песни заедно, прочетохме няколко страници от беседа и на тръгване той усмихнато ми каза:
- Ти, сестра Милка, не се чувствувай сама. Имаш прекрасна ръководителка, която е всякога при теб. Казва се Амриха.
Изслушах го учтиво и след като го изпратих, седнах до печката и потънах в размисъл. Сама си задавах въпроси и сама си отговарях.
- Ако действително имам ръководителка, защо поне веднъж не съм я видяла или почувствувала? Отвлечените неща за нас, обикновените хора, трябва да бъдат подкрепени с нещо осезаемо.
Вечерта, преди да си легна, в минута на мълчание и молитва, отправих пожелание поне насън да видя моята ръководителка.
Бях вече в леглото. Огънят в печката догаряше и последните пламъчета хвърляха танцуващи отблясъци по стената. Гледах унесено в тях. Неусетно от тях изплува жив образ, образ на жена с големи светящи очи, дълги руси коси и златна дреха. Тя се приближи и ми прошепна усмихната: «Вярвай!»
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...