3. Задачи и правила в планината

[Светулка]

3. Задачи и правила в планината

Учителят ни учи, че най-важната задача при всяка екскурзия е да се изпотим, като изхвърлим по този начин всички отрови от организма си, т.е. да отпушим седемте милиона пори на кожата, запушени от отрови и мръсотии, които има в града. Чрез порите диша душата. По този начин - като се изпотяваме, ние облекчаваме отделителната система и помагаме на бъбреците си в непосилната им работа. Така ще избегнем много болестни състояния на бъбреците. Това правило се изпълняваше много точно от учениците, понеже във всяка екскурзия двама- трима по-здрави братя носят на гърбовете си самовари, които имат отдолу малка печка, която гори и водата се затопля и завира. Отгоре на самовара има свирка която при завирането на водата започва да свири. Братът сваля самовара и всички заедно с Учителя си наливат гореща вода в чаши и пият. По този начин, докато се стигне до връх Мусала, приятелите се изпотяват 4-5 пъти и стават свежи и бодри.

Правило в планината е да пием винаги гореща вода, никога студена! Студената вода блокира стомаха, нарушава кръвообращението и се подкосяват краката. През 70-те години водих една група младежи, начело с Гита и Йоанна Стратеви, Благи Жечев, Тодор Ковачев и др. до Рупите, Страшното езеро и обратно - до Седемте езера. По пътя към Рупите пред нас имаше мъгла и облаци, които святкаха и гърмяха и там валеше дъжд. С приближаването ни към Страшното езеро и дъждът се измести на изток и не ни намокри. Стигнахме Страшното езеро, обядвахме и на връщане аз предупредих всички да не пият студена вода. Минахме от северната страна на връх Мальовица, спуснахме се по тясната пътека надолу и слязохме в Урдината река. Там повечето от приятелите се налокали със студена вода скришом и когато тръгнахме към Зеления рид - Салоните, по баира краката им се подкосяваха и те едва пълзяха нагоре. В същото време дъждът от изток се приближаваше към нас и ни подканяше да бързаме, да се прибираме. Това помогна доста на тия, които бяха закъсали, и в 21 ч. се прибрахме в бивака. Щом влязохме в палатките, изля се проливният дъжд, който през целия ден ни заплашваше.

Само в краен случай човек може да вземе в шепата си малко студена вода, да я поеме в устата си и да я задържи известно време, за да се стопли, и едва тогава да я глътне. Винаги, когато ходим на екскурзия, ние палим огньове и топлим чайници с вода и приятелите постоянно се ползват от нея.

Важно правило е щом някой се изпоти, трябва веднага да се преоблече в сухи дрехи.

Учителят подчертава: „Не забравяйте следното правило: щом се изпотите, веднага трябва да се преоблечете. Никога не оставяйте потната риза да засъхне на гърба ви.""Закони на доброто",с.379/

И в друга беседа: „Като се изпотявате, веднага се преоблечете. Никога не оставяйте с потната риза на тялото си." /"Петимата братя", с. 207/ Човешката пот представлява силна отрова, която, ако изпотеният не се преоблече, се поема отново от организма и го отравя още повече. В науката са правени опити - инжектирана мишка с човешка пот за 2 минути умира, а куче - за

5 минути. Затова за лечение се препоръчват потни бани, които най-естествено стават в планината.

Важно правило е да се движим бавно и спокойно в планината.

Учителят ни учи: „Като ходите по планините, вървете бавно, спокойно без бързане. На всеки сто метра спирайте за малка почивка на крак, около 30 секунди. Във време на почивка ще придобивате енергия. Колкото по-високо се качвате, по- бавно ще вървите. По този начин ще се приспособите към силите на природата и ще ги използвате правилно. Иначе те ще ви противодействат... Следователно като се качвате по планинските върхове, мислете за службата, която те изпълняват в природата, за да се свържете с разумността в нея. Всяка планина, всеки връх, всяко езеро има свое велико предназначение." /"Царският път на душата", с. 63/

„Като се качвате на планината, случва се някой да падне между камъните. Не бързайте да го вдигнете. Ако той пожелае да му помогнете, това е друго нещо. Обаче, не иска ли помощта ви, оставете го сам да стане. Някога аз си правя опити, нарочно се спъна, правя специално упражнение. Вие бързате, искате да ми помогнете. Почакайте малко и вие да видите упражнението, което правя."

/"Петима братя", с. 207/

Правило е, когато човек ходи по планината да не мисли за хора, които имат отрицателни качества и правят погрешки. Ако мислиш за такива хора, ти падаш и научаваш в коя област е направена погрешката. Ако паднеш по очи, този, за когото мислиш в момента, е направил грешка в материалния живот, ако паднеш на гръб - в духовния живот, ако паднеш надясно - в мислите, ако паднеш наляво - в чувствата. Хубаво е човек да не прави такива експерименти, за да не пострада.

Правило е: когато ходим в планината, да дишаме дълбоко чистия въздух.

Планината е велико училище, в което и да не искаш да дишаш дълбоко, тя ще те застави, особено, когато се изкачваш по върховете, най-вече връх Мусала.

Учителят пояснява: „За пример, ако вие се качите на Мусала и видите вашия високомер, ще видите, че някой път ще измерите на 300 метра по-високо, път някой път на 300 метра по-ниско. Някой път височината на Мусала според вашия високомер се увеличава с 300 метра, друг път се е намалила с 300 метра... Тогава според закона, когато височината на Мусала се намалява, времето се подобрява, когато височината на Мусала се увеличава - времето се разваля. Тогава ако някой се качи на Мусала и гледа височината на високомера, ще каже, че Мусала е с 300 метра по-ниска. Не, да знае, че времето се подобрява. Затова Мусала смирена станала." /"Възможности в живота", с. 18/

Често пъти при изкачване на Мусала има буря и въздухът е рядък - отговаря на въздуха на 5-6-7 хиляди метра височина. Тогава ходенето е мъчно, трудно се диша, на всеки 10-15 крачки трябва да се спира и да се урегулира пулсът на сърцето, което може да „изхвръкне". Щом сърцето започне да бие като барабан, човек трябва да спре за 30-60 секунди, да регулира пулса си и едва тогава бавно да продължи, за да не получи инфаркт. Много от заминалите в планината не са спазвали това важно правило. По време на такива трудни положения много помага молитвата - връзката с Бога. Когато човек попадне сам в природна стихия, той може да уповава само на Бога и тогава той си спомня всички молитви, които знае, и ги казва непрекъснато, докато стигне върха.

Веднъж се качвах към върха, както обикновено сам, през зимата и цялата долина на подковата бе в заледен сняг. Движех се с котки на краката при пълна тишина, Оглеждах големите побелели масиви наоколо, покрити с дебел сняг, а аз по средата като малка мравчица в огромния кулоар. Тогава осъзнах величието на Бога и съществата, които присъстват на Рила, и колко малки и слаби сме ние пред тях, но и колко силни можем да сме, когато сме едно с тях.

„Не е лесно да се качва човек по високите планински места с голяма раница на гърба си!... Който се качва по планините, той трябва да носи малко багаж на гърба си." /"Нашето място", с 16/

„Вие се качвате по високите планински върхове, но се запъхтявате. Краката ви се пресекват/подкосяват/, не можете да ходите. Защо? Защото бързате, надпреварвате се, искате да покажете, че сте добър турист. Искате ли да се качвате по върховете, ще бъдете тих и спокоен, първо ще си направите молитва, ще закусите и ще благодарите, че ви се дава възможност да се разходите. След това ще тръгнете бавно и постепенно ще ускорявате хода си. Светският човек се качва на планинските върхове и ако стигне пръв, извиква всички да видят, че е стигнал вече. Религиозният пък, като стигне на върха, казва: „При Бога съм. Видях Го вече. И едното, и другото е тщеславие... Който види Бога, става съвършен. Щом не е съвършен, нищо не е видял." /"Отворени форми", с. 178/

„Колкото по-правилно вървите в пътя, толкова повече души ще ви помагат. Най-малко девет души идват на помощ на онзи, който изпълнява Волята Божия... Той /човекът/ вижда вече как неусетно работите му се нареждат една след друга." /"Добри и лоши условия", с, 250/

„Казвам: Ако вървите по Божия път, порои и наводнения няма да има, циклони и разрушения няма да има. Един ден вие ще бъдете свидетели на всичко, което ви говоря. Тогава ще видите как Бог оправя работите." /"По Бога направени", с. 40/

„Бъдете доволни и благодарни, че сте дошли на планината. Знайте, че тук всичко е в порядък, понеже Бог нарежда и оправя работите в Космоса. Щом оправи работите на целия Космос, и нашите ще оправи." /"Отворени форми", с. 176/

„Сега като сте дошли на Рила при тази хубава обстановка, пак можете да се оплачете от нещо. От какво ще се оплачете? Че не сте спали. - Защо не спахте? - Студено беше. - Как е възможно при толкова ясна, светла нощ, при толкова свеж въздух и силен огън да не спите? - Кога можете да спите? - Ако е облачно, ще кажете, че има голяма влага, не може да се спи. Ако нощта е ясна, светла, пак неможе да спите - студено било. Значи, все ще се намери някаква причина, която да попречи на желанието ви да си поспите... Тук на Рила, ще изучавате Закона за смяна на енергиите. Той гласи: „След всяка любов иде омраза. След студеното време иде топло, а след топлото - студено." Този закон е главно за физическия свят. Същият закон се отнася и към духовния свят. Той има отношение не само към хората, но и към всички живи същества - растения и животни... Когато става известна промяна в природата, едновременно става промяна във всички живи същества." /"Петимата братя", с.202/

Много същества има в планината, които виждат всичко и отбелязват и съответно постъпват към нас. „Онези от вас, които са дошли на планината, мислят, че са сами, че няма никой около тях. Те се заблуждават, много същества има около тях: Слънцето, въздухът, водите, камъните... Всичко, което ви обикаля, е живо." /"Опорни точки в живота", с. 14/

Най-важната цел на нашето отиване в планината е да направим връзка с невидимите разумни същества, да възприемем техния живот и да оправим така нашия.

„Сега целта на нашето пребиваване тук е да направим връзка с невидимия, с реалния свят. Вие мислите, че освен вас никой друг няма тук, вие мислите, че планината е празна. Не, безброй очи има в планината, които следят всичко и ви изпитват." /"Любов към Бога", с. 112/

„Друга задача за нас е да възприемем чистите мисли, които пребивават по върховете, и да пазим чистота. Сега, като се качвате и слизате всеки ден по върховете, вие трябва да възприемете по една нова мисъл, върху която да работите през деня... Едно нещо трябва да имате предвид: Щом сте дошли в планината, вие трябва да пазите абсолютна чистота. Ако не пазите правилата на чистотата, ще ви бият на общо основание. Дойдете ли на планината, не мислете, че можете да живеете, както искате. Не, вие трябва напълно да се съобразявате с условията на планината. Дето мръднете, каквото направите, считайте, че много очи ви следят, наблюдават и преценяват. И сами да сте, знайте, че около вас има много същества, които виждат всичко." /"Ценното из книгата на великия живот", с. 111/

Когато ходим в планината, особено в трудни условия, ние трябва да вярваме в невидимите същества, които ни заобикалят и точно да изпълняваме това, което ни казват. Там се учим на послушание, При многобройните, особено зимни екскурзии до Мусала, още с тръгването ми от двореца на Царска Бистрица по пътеката в гората винаги осезателно съм чувствал две същества отляво и отдясно, които по целия път ми казват от къде да мина в мъглата и бурите, които често ме съпътстват. Същото става и на връщане. При непослушание веднага пропадам до гърди в снега. Съществата ми показват под снега утъпканата пътека, по която ако вървя, затъвам само до колене.

Учителят дава следното обяснение: „Трябва ни вяра в Божествения промисъл! Ние ходим из тези места и много същества идват с нас, водят ни, помагат ни. Но като ви говоря тия неща, може да ви се виждат фантастични. Тия същества ни водят навсякъде, упътват ни, пазят ни и ние се връщаме здрави и читави. Толкова мерки се вземат от тяхна страна! Толкова внимателни са те! После, в тези местности има отровни насекоми, ще отровят живота ви. Но тия същества отиват при тях, внушават им да не дохождат при вас. Образуват вятър и ги разгонват. Чрез вятъра, те се отстраняват. Снощи беше студеничко, но комари и мухи се разгониха. Ако нямаше вятър, комарите щяха да ни нахапят много. Студът по-умно хапе и казва: „Вие мен ще търпите, защото иначе комарите ще хапят." Тъй щото да благодарим на Бога. Сега всички сме на курорт, платили са други заради нас. Иначе всинца вие не може да излезете на курорт, скъпо струва. Ще си свършите работата, ще се върнете обогатени, а от излишъка ще занесете и на другите. Няма по-хубаво нещо в света от това, човек да храни хубави чувства към душите на всички хора изобщо."

/"Тихият глас", с. 16/

Правило е да гледаме къде стъпваме, да не газим цветята по поляни и пътеки, защото те са деца на ангелите. Те са техни красиви картини, изложба на голямата им и неуморна работа върху чистота и красотата.

„Щ е гледате да не тъпчете цветята. И най-малкото цветенце да стъпчете, вие разваляте работата на някой художник. Както постъпвате с картините на художниците, така ще постъпват и с вас... Колкото е по-добър човек, толкова по- внимателно стъпва. Той знае къде да стъпи. Той спазва законите на общността и единството... Ще се качваш по планинските върхове, но внимателно, с будно съзнание, да не стъпчеш нито едно цвете." /" Единство и общност", с. 249/

„Който спазва реда и порядъка по високите планински места, той може да възпитава съзнанието си. Като пазите цветята, вие се свързвате с онези разумни същества, които са работили върху тях - ангелите, които са ги създали." /"Добри и лоши условия", с.248/

„Например ако отидете в някоя планинска местност, населена от нимфи, и се опитате да развалите техните градинки, ще влезете в стълкновение с този закон на природата, който регулира явленията и вие непременно ще пострадате... Та когато минаваме през такива планински местности, трябва да бъдем много внимателни." /"По Бога направени", с. 32/

„Мнозина излизат сред природата, но не обръщат внимание на нищо, заета е мисълта им с техните работи. Казват: „Минахме през там и не обърнахме внимание на изворите, пеперудите и цветята. Пък и те не ме интересуват." Какво може да стане от този човек, който така говори?" /"Мисли за всеки ден1990-1991 г.", с.20/

„За пример някой казват: Защо трябва човек да ходи по планините, да се удря в камъните, да дивее по горите? По-добре да седи в къщи на спокойствие... Следователно в планината човек има 100 пъти по-голяма възможност да намери истината, отколкото в долината. Ако планините нямаха никакво предназначение, те не биха съществували. Планините не са създадени за снеговете и ветровете, те са създадени за хората, да се учат, да се ползват от тях. Както небето сега се замъглява, така и човек е в сила да помрачи живота си. Как може човек да помрачи живота си? - Чрез отрицателните мисли и чувства.",/"Ценното от книгата на великия живот", с. 156/

„Всяко високо място, от което човек може да падне е планина. Всяко дълбоко място, в което човек може да се удави, е долина... Планините са места, дето човешкият ум се възпитава. Долините са места, дето човешкото сърце се възпитава." /Лъчи на живота", с. 134/

„Под думата „планина", „висок връх" разбираме разумното начало в живота. И тогава, ако се качваме на планината, за да разберем какво иска Бог от нас, това качване има смисъл. И ако слезем в долината, за да занесем от онова, което сме взели от планината, това слизане има смисъл." /"Любов към Бога", с. 22/

„През целия си живот човек ще се качва по планинските върхове и ще слиза, за да се научи правилно да ходи... Вие дойдохте на планината сами, не ви предупредиха, че ще носите сами книгата, молитвеника, хляба. Като знаете това, вие трябва да разчитате на себе си." /"Езикът на любовта", с.331/

„Следователно всички хора , които слизат от планинския връх представляват течност. Те са хора на чувствата... Ония пък, които се качват на планинския връх, те са хора на мисълта." /"По Бога направени", с. 109/

„И тъй, изкачването нагоре представлява младостта, слизането надолу - старостта... Слизането надолу е остаряването на човека." /"Нашето място", с. 244/

„Екскурзиите, които правите из планините, представляват външната страна на живота. Нима изпитанията на човека не са екскурзии?... Нима беднотията, болестите, несгодите и несполуките в живота на хората не внасят в тях също такъв ужас и страх, както опасните стръмни места в планината?" /"Любов към Бога", с 110/

„И вие лесно се обезсърчавате. Щом се намерите пред някой висок планински връх, вие веднага се обезсърчавате и се страхувате да не паднете от тази височина и да не се осакатите. Не се страхувайте. Колкото и каквито страшни и неприятни неща да преживеете, в края на краищата все ще придобиете някакво благо." /"Лъчи на живота", с. 18/

„Планината е място за проява на Любовта. За онзи, който не разбира нещата, планината е опасно място. Но за онзи, който разбира, планината крие всички блага в себе си." /"Лъчи на живота", с.190/

„Който се страхува от високите места, той е извън Любовта. Любовта е пробният камък за добрия живот, за добродетелите на човека. Всички добродетели се изпитват чрез Любовта... Човек се качва по високите върхове, за да усили Любовта си." /"Лъчи на живота", с. 16/

„Планинските върхове, които ни обикалят, представят възможност за проява на Божията Любов... Планинските вериги представят ребуси, задачи за разрешаване. Те са свързани една с друга, тъй щото, който се наеме да ги обходи, той трябва да знае отде да започне и накъде да върви. Онзи, който е строил планините, той е поставил врати за преминаване от една планина в друга, от един връх на друг. Следователно човек всякога може да черпи сила, енергия от планината, посредством която да трансформира състоянията си." /"Добри и лоши условия", с.239/

Щом сте дошли на планината, вие имате условия да проявите доброто у себе си... Като ходите по планините, бъдете благодарни за всичко, което виждате. Планината със своята растителност представя дело на велики работници, които са работили с векове. Всичко, което са направили, има свой смисъл и значение." /"Доброто оръжие", с. 268/

Учителят обяснява какво представлява истинската екскурзия за нас:

„Не, вие не знаете още какво нещо е истинската екскурзия, какво богатство е да се качите на висок връх... За нас денят има смисъл дотолкова, доколкото през този ден ние сме могли да видим Бога, скрит някъде в необятната природа. Този е смисълът на живота." /"Любов към Бога", с. 165/

„Когато правим екскурзии, ние не се интересуваме толкова от външната форма на планините, канарите, изворите и реките, колкото от въпроса какви разумни същества са минали през тия места и какво са оставили. От външния вид на тия места се определя степента на развитието на разумните същества, които са минали покрай тях. Ние се интересуваме само от тия разумни същества, които стоят на по- високо стъпало в развитието си от нас и затова наблюдаваме и изучаваме картините, които те са изложили в природата." „За да се разберат техните картини, трябва да се гледат отдалеч, на разстояние 10-15 километра." /"По Бога направени", с. 7/

Такава красива картина представлява Великана на Рупите, който добре се вижда от билото пред Първото езеро и Молитвения връх. Разстоянието до Купена е около 20 километра.

„Виждате, че някой човек се качва на един висок планински връх. Защо се качва? Като гледате усилията, които този човек прави, намирате, че това изкачване на върха е безпредметно. Не, всяко изкачване на планините има свой вътрешен смисъл, своя добра страна. Когато някой се качва по планинските върхове, в това той вижда нещо добро, към което се стреми. Тъй щото, когато човек се качва по планинските върхове, той живее добре, стреми се към доброто. Той е добър човек. Добрите хора са планинци, те се катерят по планинските върхове. Лошите хора ходят по утъпканите, по огладените пътища. Огладените, утъпканите пътища се отличават с много прах, а планинските с простор." /Лъчи на живота", с. 14/

„Да се качва човек по високите върхове, това значи да се обменя със силите на природата. Както човек отива на гостилница да се нахрани физически, така той се качва на планините, да се нахрани духовно... Колкото по-духовен е той, колкото по-будно е съзнанието му, толкова и обмяната между него и природата е по-правилна. Както човек се свързва с природата, за да се обнови, така той трябва да се свърже и със съзнанията на възвишените същества, за да се поучи от тях." /"Божествени човешки свят", с. 10/

„Изкачвате ли се по високите върхове, вие се освобождавате и повдигате мислите и чувствата си." /"Мисли и за всеки ден 1990-1991 г.'", с. 22/

Учителят ни учи, че на планината трябва да ходим само когато имаме вътрешно разположение и силен импулс да посетим съществата на върха. Тогава те уреждат и оправят всичките ни проблеми, свързани с екскурзията.

„Какво ще спечели човек, ако отиде на Мусала при неблагоприятни стечения на обстоятелствата за него? Не само, че няма да спечели, но характерът му може да се изопачи. Човек трябва да ходи по планинските върхове само тогава, когато му липсва нещо, за да се обогати, да има някаква придобивка..." /"По Бога направени", с. 103/

„В стремежа си да стигне върха човек придобива много от елементите на знанието, но ако не може да свърже тия елементи, вместо полза, той си причинява вреда." /"Закони на доброто", с. 370/

„Какво означава числото 6? Който владее числото 6, той може да се качва по планините между снеговете, той може да слиза в долините при плодовете. Той знае как и кога да работи и кога да почива. Числото 6 наричаме „Закон на прилежание". /" Божествен и човешки свят", с. 319/ Числото 6 е числото на Венера, на Любовта. Във Венера са скрити всички възможности на Любовта, от най-ниското й стъпало - омразата, до любовта към Бога. Който владее Любовта, е маг и планината със съществата си го познава и приема винаги с разположение.

„Като сте дошли на Мусала, задачата ви е да се свържете с всички добри хора, които желаят подобрението на човечеството. После трябва да се свържете с всички същества от духовния и Божествения свят, които работят за повдигане на човечеството. Като се свържете с добрите хора на физическия свят, с разумните и възвишени същества от духовния и от Божествения свят, вие ще започнете да мислите и да работите като тях. По този начин ще станете проводници на Божиите блага. Когато човек е свързан с добрите същества от трите свята - физически, духовен и Божествен, той става маг." /"Божествени човешки свят", с. 8/

„Сега, като сте се качили на върха, имате слънце, но и вятърът ви придружава, иска да каже нещо. Слънцето се провира и през най-малките дупки на хоризонта, иска да ви види, да ви даде нещо от себе си. Защо? Защото ви обича... Вятърът ви казва, че трябва да бъдете справедливи, да излезете от материалния живот и да влезете в духовния, т,е, в живота на Свободата." /"Божествен и човешки свят", с. 6/

„Изкачването по високите планински върхове подразбира влизане в един висш свят. Следователно изкачването на връх Мусала не е нищо друго, освен отиване при Бога, т.е. изкачване на някое духовно място. Човек може да намери красивото и великото в света само по високите места... Животът по високите върхове е живот на истинска музика и поезия. Само оттам човек може да възприеме нещо възвишено и велико. Гениалните музиканти са възприемали музиката от високите места и после я сваляли в низините между хората." /Божествени човешки свят", с.34/

„Всеки планински връх отразява светлината по особен начин. Отразената по този начин светлина влияе благотворно върху хората, върху всички живи същества. Това влияние се отразява върху мислите и чувствата на човека." /"Царският път на душа та", с. 61/

Учителят препоръчва, когато се качваме по високите върхове, да ходим концентрирано и вътрешно вглъбени с една силна мисъл, отправена към задачата в нашата екскурзия, за да облекчим пътя си. Планината е велика школа, в която ние придобиваме много ценни качества: търпение, самообладание, издръжливост, усилване вярата и любовта към Бога. Всяко изкачване е един велик урок за пробуждане на нашето свръхсъзнание.

„Сега вие сте дошли на планината да научите великите Божи и закони. Много неща са научили хората, но още много имат да учат." /"Лъчи на живота", с. 191/

През 1937 г. Учителят прави едно предсказание за условията в планината и великия подем, който ще обхване всички хора, възприели неговите светли идеи за отиване в природата и свързване с нейните живи сили.

„Планината дава на човека, а не взима от него. Тя го учи на безкористие... Ще дойде ден, когато и болни, и слаби ще ходят на планината. И до най-високите върхове хората ще отидат с автомобили, с аероплани. Докато сте здрави, ползвайте се от планината, без да очаквате някакви превозни средства." /"Лъчи на живота", с. 258/

Учителят ни обяснява как трябва да подходим при всички трудни ситуации в планината, като се свържем със съществата, които ръководят процесите на природата и ги помолим да бъдат снизходителни към нас, ако заслужаваме.

„Новият начин на работа - екскурзия, се заключава в абсолютно спазване законите на разумната природа. Например, когато правим екскурзии, понякога вали дъжд, вятър вее и някои казват: Защо Учителя не разсее облаците, да не вали дъжд? Защо не спре вятъра и не заповяда на слънцето да грее? - "Не, аз съм много внимателен спрямо природата. Аз не променям нито ветровете, нито дъжда спирам, но се нагаждам с тях. Като срещна приятелите, които създават ветровете и дъждовете, поразговарям се малко с тях и им казвам: Виждам, че искате да ни окъпете и да ни проветрите малко, но гледайте да не ни изкъпете и проветрите повече, отколкото трябва. Аз никога не им заповядвам, искам те сами да се сетят какво трябва да направят... Обръщам се към тях внимателно, като им казвам: Ще бъдете така добри, да задържите поливането си за още няколко часа /докато се приберем/. /"По Бога направени", с.31/