Jump to content

20. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ» ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ


Recommended Posts

20. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ» ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

1. За Милка Периклиева бях чувал от разказите на Мария Тодорова и Борис Николов за времето на процеса срещу Братството през 1957-1958 година. На него процес всеки е играл някаква роля по сценарий, написан отвън, или даден отвътре в човека. И по деянията им се вижда кому са служили и кой им е господарят. Затова трябва да проучите от «Изгревът», том III, стр. 217-220 - «Куфарът със скъпоценностите». Отначало тя свидетелствува срещу Борис Николов под заплахата на Петър Димков, но после вижда, че Борис ще бъде осъден, отива при Борис, разказва всичко и се разкайва. А там е описано защо го прави това Димков - за да се спаси от затвор, понеже е взимал 30% от печалбата от един билкарски магазин, където е изпращал своите пациенти да си купуват билки. Правил му е оборот, а билкарският магазин му дава 30% от оборота. А по онова време, според социалистическите и комунистически закони, това е престъпление и се наказва със затвор. Заради него Борис отива в затвора, а Димков остава «вода ненапита». Но мнозина вече знаят тази история.

2. Заради тези страници срещу мен беше подета злостна кампания с написване и изпращане на Окръжно писмо от Братския съвет по цяла България от 5 юли 1995 г. Аз съм ги публикувал в «Изгревът», том IV, стр. 614-615 - «Организираната лъжа» и «Отговорът» - стр. 615-618, «Първородство за паница леща» - стр. 618-621, «Изгревът и тресавището» - стр. 621-622.

3. За да се подсили ефектът, беше изпратено едновременно «Отворено писмо до членовете на общество Бяло Братство», подписано от 10 души. Виж «Изгревът», том IV, стр. 622-624. А отговорът на «Отворено писмо» съм представил на стр. 625-631. А моя персонален отговор на подписалите писмото съм пре- дал на стр. 631-637.

4. А въпросът с «Куфарът със скъпоценностите» е разгледан в том IV, на стр. 627-628, в точка 5, в която е играела роля и Милка Периклиева по времето на следствието през 1957-1958 г.

5. В «Сватбата на Големия брат» в «Изгревът», том I, стр. 311-313, Мария Тодорова описва, че на 31 декември 1943 г. за посрещане на Нова година пристига Учителят сам в нейния дом. В същия момент там идва Милка Периклиева и Учителят се обръща към нея:

-Жорж, заеми свободното място на масата!

И така стават четирима. А преди това Учителят им е казал, че заминалият от този свят Георги Радев е влезнал в нейното тяло, за да свърши една работа. Виж стр. 311 -312. Така че Борис Николов и Мария Тодорова се отварят към нея и я допущат в своя дом заради Георги Радев, който е в нея. Иначе не биха я допуснали, защото тя е дружала с Любомир Лулчев и е била негова приятелка.

6. Но в следващия етап, когато Георги Радев напуска тялото й (виж «Изгревът», том III, стр. 218-219), то тя преминава под въздействието на Петър Димков и под заплахата на следователя подписва измислен Протокол срещу Борис Николов. После се разкайва и описва всичко на Борис и Мария (виж стр. 219).

7. При разговора си с Галилей Величков узнах, че Милка Периклиева е написала своите спомени и е намерила една преводачка на име Вера Гюлгелиева и ги е превела на английски, и те са били издадени през 1967 г. в САЩ. Дори ми показа тази малка книжка, която я притежавам от него, с отбелязани само инициалите на Милка Периклиева с М.Р. Направи ми впечатление, че те също бяха изменили «Емблемата с котвата» и тя бе станала вече печат на Черната ложа. Много по-късно, през 1996 г., при издаване на оригиналното Слово на Учителя също поставиха променена «Емблемата с котвата». Така че силите са едни и същи! Виж «Изгревът», том XVI, стр. 842 - в «Забележка на Вергилий Кръстев» в точка 2, както и в Приложението на стр. 844. На следващите три страници тук прилагаме на скенер корицата, заглавната страница и страницата с издателското каре на книгата.

8. Аз поисках от Галилей да ме заведе при Милка Периклиева. Тя лежеше на легло, но бе будна с ума си, помнеше всичко, говореше свободно, макар че беше болна от Паркинсон. Аз само слушах. Тогава научих, че в плана на издателя е било заложено първо да се издадат спомените на Милка Периклиева, а след това - спомените на Галилей Величков, които не бяха още записани, но ги беше написал на чернова. Обаче преводачката Вера Гюлгелиева превежда една своя книга и нея публикува в САЩ. Тя ги измамва и излъгва. Слушах как Милка беше възмутена от нея. А да не говорим за Галилей. Аз съм споменал за този факт в «Изгревът», том VII, стр. 666-667- в «Цената на опорочението». Важен е този факт. За това опорочение - ще се спрем на него по-късно.

9. След заминаването на Учителя Петър Дънов от този свят, всички очакват да възкръсне на 40-ия ден, но това не става. От 27 декември 1944 г. много хора под ред спят или мръзнат стоешком до гроба Му, за да пазят тялото Му, да не би да дойдат да го изкопаят. Още при погребението се чуло трясък при заравянето на ковчега и всички са смятали, че е възкръснал. А причината е в това, че ковчегът е бил поставен върху 4 кола и дъски и под него е имало празно пространство и под натиска на пръстта и тежестта, ковчегът се свлякъл на дъното на изкопания гроб. Това най-добре описва Гради Минчев - онзи, който е изкопал гроба Му. Виж «Изгревът», том VII, стр. 261-264 - «Учителят си замина от този свят». Същото го описва и брат му Атанас Минчев на стр. 315-319 - «Гробар и конкурс за концертмайстор».

10. Понеже са свикнали всички въпроси и проблеми да им ги разрешава Учителят Петър Дънов, те почват да Го викат на спиритически сеанси. Със сигурност мога да кажа, че този Велик Дух - Беинса Дуно, не можем да Го викнем и да ни се яви на спиритически сеанси. Явяват им се разни лъжливи духове, диктуват им някои неща, те ги очакват, но нищо не се случва. Но разпространяват, че Учителят им се явил на спиритически сеанс. И понеже мнозина на Изгрева по онова време се занимават със сеанси, вярват, че това може да стане. Други пък заявяват, че Учителят им се явил усмихнат и весел. И на това вярват. Явяват се ясновидци и пророци и твърдят, че Учителят чрез тях говори.

А това не е вярно. Това е лъжа. Но това аз го казвам. И ще го докажа след малко.

11. Милка Периклиева образува спиритическа група. В нея влизат: Милка, Никола Гръблев - запасен полковник, Димитър Костов - зъболекар, и Маджарова. Ето какво пише към един от протоколите им при сеансите: «Учителят се е явявал чрез медиум всяка седмица, обикновено в 5 часа сутринта, и влиза във връзка със сестра Милка Периклиева, която записва всичко старателно (това, което чува от Учителя) саморъчно на лист хартия». А кой е бил медиумът и чрез чиято уста е уж говорил Учителят, не се казва името му. Тези сеанси започват на 27.1.1961 г. и завършват на 29.111.1968 г. Те са били правени в дома на Милка или в дома на Димитър Костов. Това се чете в протоколите им.

12. Преписали са сеансите на пишуща машина, подвързват ги и ги разпространяват. Аз притежавам 3 броя от различни пишущи машини. А защо са ги разпространявали? Искали са да докажат, че Учителят съществува и може всеки да се ползва от Него, ако Го извика на сеанс.

Но те не знаят кой е Духът Беинса Дуно и че Той не може да се яви на сеанс. А освен това, от тях виждат други и им подражават. Така се цели да се разбие оригиналното Слово на Учителя. Аз заварих един от моите съвременници, който първо промени оригиналния текст на Паневритмията, а после извади и показа такива текстове чрез медиуми и ги разпространява и до днес. Виж «Изгревът», том XV, стр. 905-909, 909-911. На стр. 906 в точките 6 и 7 съм описал за лъжата на духовете чрез медиумите.

13. В «Изгревът», том IV, стр. 639-640, в точка 20 описвам за голямата лъжа. Прегледах трите подвързани папки от различни пишущи машини, писани по различно време, от спиритическите сеанси на Милка Периклиева, обозначени със заглавието «Заветът». Искат да кажат, че това е Заветът на Учителя Петър Дънов. Но това е лъжа. Всеки, който е запознат със Словото на Учителя Петър Дънов, след като прегледа една страница, ще види, че това не е речникът, не са думите, това не е Словото на Учителя. Не е. А на кого са? На някой заминал от Земята земен дух, който се е върнал на Изгрева. В написаните страници няма знанието на Словото на Учителя. Има само проповеднически думи, изречения и напътствия. Това е лъжа!

14. А за доказателство, в «Изгревът», том IV, стр. 640, съм цитирал от Словото на Учителя Дънов - «Беседи, обяснения и упътвания на Учителя от 1921 г.», стр. 115-116. Там се казва, че Бог не се изявява чрез нечисти канали! А за да изпрати Бог Словото Си, първо е изпратил Сина Си - Исус Христос, та чрез Него да даде Словото Си, когато му дойде времето. Това е било преди 2000 години. А сега сам Бог слезна на Земята, облече се в плът и даде Словото Си. А обяснени- ята са дадени на стр. 640-641 в «Изгревът», том IV.

А кога и как човек може да влезне във връзка с Учителя Дънов, може да прочетете в «Изгревът», том VI, стр. 740-741, в точка 6. Там са дадени пет случая, когато ученикът може да се срещне с Учителя Дънов. Но при условие, че той е ученик. Ученикът на Бялото Братство е онзи, който има пряка връзка със Словото на Учителя Беинса Дуно, Който е Всемировият Учител на Вселената. Само при това положение! И в никое и никога в друго положение! Вж. «Изгревът», том VI, стр. 742.

15. А за да се убедите лично, че не ви заблуждавам, то ви предоставям една страница, извадена на ксерокс от уводната страница на подвързаните сеанси на Милка Периклиева, обозначени със заглавие «Заветът».

БЕИНСА ДУНО УВОД

Лични уроци, дадени от Учителя след Неговото заминаване в отвъдния свят,

1961-1966 г.

Заветът на Учителя

Обичай съвършения път на Истината и живота. Постави доброто за основа

на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и

Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя.

ПЕТРОВДЕН, 1940 г.

Изгревът ухаеше празнично. Розите пред приемната на Учителя бяха по- чудни от всякога. Той посрещаше и изпращаше гости. Стоях настрана и изчаквайки удобен момент да се доближа до Него. И ето, че застанах чинно. Целунах Му ръка и казах: «И аз Ви поздравлявам, Учителю, за празника. Пожелавам Ви да ни учите още дълги години. И като не мога да намеря по-подходящ подарък, поднасям Ви сърцето си, да бъда ваша ученичка.»

Срещнаха се погледите ни. Той гледаше през вековете, а аз - с насълзени очи на дете.

«Ще можеш ли да бъдеш ученичка на новото учение, не е много лесно? Пътят е труден, Земята е школа!»

«Ще мога, Учителю!»

«Добре, учи и прилагай!»

Минаха дни и нощи, месеци и години, падах и ставах, изкачвах се и слизах.

Слушах беседите на Учителя и се стараех да прилагам. Всеки ден осъзнавах все повече и повече колко е труден пътят на ученика.

През 1944 г. на 27.XII, Учителят напусна земните селения, като ни остави примера Си и много беседи, държани от Него в продължение на 40 години. Школите продължаваха в салона на Изгрева. Продължавахме да пием от Неговото Словесно мляко, като препрочитахме беседите.

Чувахме от време на време, че Учителят се проявява чрез някоя сестра или брат.

По вдъхновение на 27.I.1961 г. се събрахме малка хармонична групичка и всеки петък в 5 часа сутринта в продължение на 6 години имахме и ние благоволението на Учителя да получаваме лични уроци за нашето духовно израстване. Всичко е предадено дословно, без никакво изменение.

Позволяваме си да кажем, че има смисъл да се четат тези уроци само ако се прилагат.

* * *

Това е уводната страница на подвързания ръкопис на Милка Периклиева

«Заветът».

10146.jpg
10147.jpg
10148.jpg
10149.jpg

17. А Димитър Костов, след като се върна след престоя в чужбина, с голямата си пенсия, издаде тези спиритически сеанси под наслов «Частни уроци, дадени от Учителя след Неговото заминаване в отвъдния свят от 1961 до 1966 г.». Като заглавие е сложил отгоре, че авторът е Беинса Дуно. Ако някой го пита кой е този Беинса Дуно, изобщо няма да може да каже, защото не знае. Ако знаеше, нямаше да извършват своето конщунство с отпечатването на тази книга. Имаше пари и я издаде. А след това я раздаваше безплатно. Едва ли някой я четеше. Но е отпечатана. И е доказателство за отклонението!

БЕИНСА ДУНО

ЧАСТНИ УРОЦИ, ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ

СЛЕД НЕГОВОТО ЗАМИНАВАНЕ В ОТВЪДНИЯ СВЯТ

от 1961 г. до 1966 г.

МЕДИУМ: МИЛКА ПЕРИКЛИЕВА ИЗДАТЕЛ: ДИМИТЪР КОСТОВ СЪТРУДНИК: ЛИДИЯ АЛАДЖЕМ София, 1994 г.

18. А за капак на всичко отгоре на изнесеното досега, ще ви поднеса една статия, отпечатана във в. «Капитал» от 31 март 1997 г., на стр. 41. А това е вестник на бизнеса. А тази статия е поръчана от някои и е заплатено да се по- мести, защото тя изобщо не се връзва с онова, което помества този вестник. А кой я поръчва и кой заплаща за нея, ще си отговорите сами.

Тази статия е озаглавена «Дъновизмът ограничава личния духовен избор». Автор - Вера Гюлгелиева. Това е същата онази, която превежда от български на английски език спомените на Милка Периклиева и бяха издадени от феликс в САЩ (Виж «Изгревът», том VII, стр. 666-667 - «Цената на опорочението»).

Заради този превод на английски, всички знаеха за нея на Изгрева. Тя се движеше свободно от къща на къща, а последователите на Учителя си отваряха сърцата и душите пред нея. А тя бе хубава, и то много хубава жена. Но тя бе сътрудник на тайните служби. Доказателство? Тя си пътуваше свободно в чужбина, и то във време, когото българинът, ако се превърне на птица, пак няма да може да прехвръкне през охраняваната граница. И всички знаеха, че е преводачка и никой не я закачаше. Ако беше някой простосмъртен, веднага щеше да бъде изселен от Изгрева и от София, че може да отиде и на концлагер. По това време Милка Периклиева лежеше на легло и я гледаха близки хора. А сега ще ви предоставя тази статия дословно. А са подбрали специална снимка, която е монтаж. В далечината се играе от двойки, облечени в бяло, Паневритмия. А отпред на монтаж са сложили трима старци, които са карикатури и също играят. Ще ви покажем.на скенер тази снимка.

ДЪНОВИЗМЪТ ОГРАНИЧАВА ЛИЧНИЯ ДУХОВЕН ИЗБОР

Вера Гюлгелиева. В. «Капитал»,.31 .lll-6.IV.1997 г., стр. 41.

Кризата в България е тотална. Кризата на духовния живот е част от нея. След като векове наред вярата в Христос и принадлежността към Българската православна църква са поддържали българския народ буден и са му давали сили да запази основните си морални добродетели, петдесетгодишният период на господство на войнстващ атеизъм се оказа погубен за душите на много българи. Пред нас са неизброими доказателства за верността на казаното по-горе - ежедневните посегателства върху живота на родители и деца, самоубийствата в армията и в старческите домове, ширещата се наркомания - навсякъде цари духовна пустош и безнадеждност.

Институциите, от които зависи състоянието на духовния живот, са в не по- добро състояние. Църквата, училището, семейството - какво общо имат тези институции със спомените за тях отпреди петдесет или седемдесет години? Нищо общо - затова, защото и те, подобно на цялото общество, се люлеят от конфликти, а нерядко са просто погълнати от нищета.

На фона на тази зловеща картина в обществения ефир нерядко ни се пред- лагат решения. Нека хвърлим поглед на едно от тях, което освен това има и претенцията за българска автентичност - учението на Петър Дънов (или т. нар. дъновизъм).

Още от пръв поглед безпристрастният наблюдател може да установи не- маловажен факт - по сергиите с т. нар. езотерична литература дъновистките книги са далеч по-многобройни от книгите на останалите религиозни и философ- ски течения. По Българската национална телевизия в предаването «Трето око» нерядко се прибягва до името на Петър Дънов като до безспорен авторитет, а на дъновизма са посветени цели емисии. Намеренията и размислите на модиста Пако Рабан се отразяват от българските медии не само затова, че е известен моден дизайнер, а и затова, защото е последовател на Петър Дънов... Изобщо

ДЪНОВИЗМЪТ СЕ РАДВА НА БЛАГОСКЛОННОТО ВНИМАНИЕ

на българските медии. Както и на Светия синод на Българската православ- на църква. В този смисъл ярък пример е «богословският анализ», изготвен и издаден от началника на отдел «Културно-просветен» в Светия синод на Българската православна църква Константин Златев (София, 1994 г., издателство «Верен»), където авторът, православен християнин и чиновник във висшата православна администрация, не отправя нито една критика към дъновизма.

Но това са случаите, когато дъновизмът се изявява на пръв план. В много други случаи става дума за дъновизъм, дори и да не се изтъква името на Дънов. Така например вестник «Труд» в броя си от 12 юли 1996 г. съобщава за намеренията на дъновистите да се въведе в училищата т. нар. Паневритмия - в България е слабо известно, че това са упражнения, препоръчвани от Петър Дънов. Съобщава се, че дъновистите имат цялостна образователна програма, стъпила на за- ветите на Петър Дънов. В по-общ културен контекст често се лансира терминът нова култура - този термин е свързан с претенцията на Дънов да даде предписания за бъдещото състояние на културата на човечеството.

При тези многобройни позовавания на името на «Учителя Дънов», почти никога не се засягат някои, меко казано, смущаващи факти около същността на самото учение и мястото му в българския обществен живот.

Най-напред няма съмнение, че става дума за религиозно течение - Всемирното Бяло Братство, както се наричат дъновистите, е регистрирано като вероизповедание към Дирекцията по вероизповеданията към МС, а всяка година в Държавен вестник се публикуват и датите на официалните религиозни празници за дъновистите - това са дните на пролетното и есенното равноденствие.

Петър Дънов смята своето учение за религиозно-философска система, тъждествена с християнството. Той, обаче, твърди, че някои от записаните проповеди и поучения на Христос се нуждаят от съвременна интерпретация. В същото време, обаче, Петър Дънов изрича и твърди нещо

КОЩУНСТВЕНО ЗА ВСЕКИ ЕДИН ПРАВОСЛАВЕН ХРИСТИЯНИН

- независимо дали става дума за православен, католик или протестант, или просто вярващ. В своето обръщение «Възвание към народа ми», произнесе- но през 1898 г., той завършва с думите: «Аз съм Елохим, Ангел на Завета Господен.» Или, с други думи казано, той декларира себе си като представител на висшата Божествена Йерархия, затова, защото Елохим е едно от названията на бога в Стария завет.

Сто години след това изказване на Петър Дънов светът има премного дока- зателство за злото, което могат да сторят хора, смятащи себе си за богове...

Като реакция на Българската православна църква, на нейния Архиерейски събор през 1922 г. Петър Дънов е обявен за самоотлъчил се от църквата Христо- ва. В мотивите на решението се посочва между другото, че: «Петър Дънов, в своите лъжеучения, използвайки настаналия подир последните войни смут в душите на православните българи, руши в тях вярата в живия личен Бог, Твореца, Промислителя, Осветителя и Миросъздателя..., че приема истинно и вярно прогласяването му от неговите заслепени почитатели не само за учител, но и за «прероден Христос»...

Трябва да се каже, че в отношенията на Петър Дънов и неговите ученици действително е съществувал ритуал, много напомнящ отношенията между Христос и учениците му - при общите братски беседи всички са сядали на земята, а само Петър Дънов, облечен целият в бяло, е седял на бяло столче върху бяла възглавница, заобиколен от учениците си.

Имплицитно приравняване на Христос и Петър Дънов се съдържа и в термина Учител, употребяван както за Исус Христос, така и за Петър Дънов.

Интересно е

ОТНОШЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ КЪМ БОЛШЕВИЗМА

- това учение на атеистичния материализъм, чиито първи жертви станаха християните и техните храмове в Русия, а по-късно и на други места в Средна и Източна Европа. Ще припомним, че Петър Дънов умира в края на 1944 г., т. е. той е свидетел на голяма част от злините, сторени от болшевиките на народите от Източна Европа. И така:

«Съвременният свят е обхванат от една нова идея - болшевизма. Тя е Божествена идея, но опасно е да не се изопачи. Всяка нова идея е Божествена, но като се прилага, в нея се вмъкват човешки елементи - користолюбие, егоизъм и др., които я изопачават. Не се страхувайте, че известно движение ще вземе големи размери... Партия ли е комунизмът? Партия, но по-добра от другите... Господ е решил да оправи света чрез светските хора. Политикантите и социалистите ще оправят света, защото те искат свобода. Ще кажете: «Как тъй? Тези хора разрушават, не градят.» Питам: когато градите нова къще на мястото на старата, не разрушавате ли първо старата и после градите? Ако не изхвърлите от ума си един стар възглед, не може да се роди нова мисъл.»

Коментара относно казаното от Петър Дънов всеки може да направи за себе си, но е ясна близостта между болшевизма и дъновизма - и за двете учения са без значение причинените мъки и страдания на вярващите християни, мюсюл- мани, евреи; и за двете доктрини водещ е принципът на революцията - т. е. на разрушаването, а не на еволюцията - т. е. на развитието. А близостта мужду дъновизъм и болшевизъм става още по-очевидна, щом войнстващият атеизъм на болшевиките може да бъде определен от Петър Дънов като Божествена идея.

Определянето на дъновизма като вероизповедание поставя и много други въпроси, свързани най-вече със светските му изяви. Това важи особено за предаванията по телевизията, пропагандиращи дъновизма, и за мястото му в образованието. Дали не сме изправени пред положението традиционната православна християнска вяра да не се допуска в училищата, а по телевизията да има само единични предавания с християнска насоченост, докато за дъновизма да съществува зелена улица за изява според желанието и убежденията на отделни журналисти и преподаватели в училищата?

Дъновизмът е учение, което по принцип е насочено към всички хора, но особено място в него заемат славяните, и най-вече българите, за които Петър Дънов твърди, че са «пионерите между славяните». Има негови изказвания от типа, че «България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник за целия свят», че «българския народ велико бъдеще го очаква и България ще бъде първата страна в света, където хлябът ще се раздава безплатно». Ясно се вижда, че на България и българите се отрежда някаква особено важна роля в световното духовно развитие.

Тук има реална

ОПАСНОСТ ОТ ПОЯВАТА НА ДУХОВЕН НАЦИОНАЛИЗЪМ,

на основата на който дадена група от хора, в случая българите, да се счита за привилегирована, и то само на основата на произхода си. Границата между истинската духовност, зачитаща най-вече постиженията на отделната личност, и фалшивата духовност, защитаваща групови интереси, при дъновизма рискува да избледнее съвсем... Още повече християнството, с традициите на което е закърмен българският народ, изрично подчертава еднаквата възможност за докосва- не до Духа на всеки, който приеме Христос в себе си, без разлика на националност, произход, раса и пр.

Все така сравнявайки християнството и дъновизма, бихме насочили вни- манието на читателите и върху едно друго изказване на Петър Дънов:

«Някои казват: какво ще стане с България? - Щом България приеме Божественото Учение, добре ще бъде с нея. Но ако не го приеме, зле ще й бъде. Колкото евреите прокопсаха, толкова и българите, ако попречат на Бялото Братство. Да го знаят българите. Съдба има...»

Това изказване, от което лъха заплаха, поставя с особена сила въпроса за

ПРИНУДАТА КАТО СРЕДСТВО ЗА МОТИВИРАНЕ

на хората в духовния живот.

Новата култура не бива да се създава под натиска на заплахата. С още по- голяма сила важи това за народ като българския, историческата съдба на който е изпълнена с насилие и робство.

Време е да разберем, че преживяното от нас, българите, като народ - робството и униженията, на които сме били подлагани в дългогодишната ни историческа съдба, са също така и наш исторически капитал, с помощта на който ще можем още по-добре да разберем нуждата от разцвет на християнските ценности в края на XX век. Нека също така осъзнаем, че духовният избор не е групов, а е индивидуален избор - и колкото повече истински индивидуалности тръгнат по пътя на Духа, толкова по-добре и по-пълноценно ще живеят групите хора. Но този процес не може да бъде поставян в зависимост от формалната принадлежност към едно или друго учение или народност. Така повече българи по своя собствена свободна воля ще могат да поемат по християнския европейски път!

Вера Гюлгелиева е писател и преводач, автор на три тома разкази и на повестта «Аглика ханъм».

10150.jpg

Специална снимка, която е монтаж. В далечината се играе от двойки, облечени в бяло, Паневритмия. А отпред на монтаж са сложили трима старци, които са карикатури и също играят.

20. Прави впечатление, че авторката на статията не е прочела нито една беседа на Учителя Дънов и освен това тя няма никаква представа от Учението Му. Главната й атака е насочена срещу изказванията на Учителя за болшевизма. Нали болшевиките гориха Неговите книги? А че Учителят е допуснал болшевиките на Земята, тя не го знае. Виж «Изгревът», том I, стр. 333-334. А че Учите- лят е допуснал болшевиките и руснаците в България, тя също не го знае. А защо ги е допуснал, тя също не го знае. Виж «Изгревът», том I, стр. 474-476. А за това кой управлява България - виж в том I, стр. 487-491, под заглавие «Кой е ръководителят на Братството в България». Виж «Изгревът», том IV, стр. 319 - «Бурята и мътната вода». Всичко, което съм цитирал, е доказателство, че тя изобщо няма никаква представа от нищо. Тя е само заплатена и накарана от онези, на които е служила до 1989 г., да стори това. Това е отговорът. Друг няма. И тази статия във в. «Капитал» е заплатена, за да се публикува.

21. Милка Периклиева имаше рожден брат - казваше се Александър и нарочно носеше бащиното си име - Георгиев, за да не го свързват със сестра му, която я знаеха, че е дъновистка. С него се запознах през 1972 г., когато с дъщеря си Марта, той се качи на палатка на 7-те Рилски езера в местността «Салоните». Там летуваха Борис Николов и Мария Тодорова, а моята палатка бе на 100 метра от тях. В разстояние на 10 дни обикаляхме върховете и разговаряхме за много неща. Той беше добър разказвач, а аз - добър слушател. Аз го насърчих да напише една биографична книга за Учителя Дънов. Той споделяше с мен различ- ни детайли от това, което бе открил, а аз му дадох концепцията. Но той не я спази, а я направи така, както той смяташе. Написа ръкописа, предаде го да го четат и както се случваше, най-накрая го даде на мен да го прочета. Аз го прегледах, написах му рецензия и поправих някои много важни паралели на събития и лица. Той сега е пред мен и се чудя как тогава съм го написал. Върнах му материала и той като ръкопис никога повече не дойде при мен. От 1989 г. до 2004 г. минаха 15 години и децата му не го издадоха, а те са в чужбина и вероятно нямат пари да го издадат. А ние тук, българите, си имаме пари да издаваме «Изгревът». Това е разликата. Издаваме, защото искаме. Или по-точно - защото аз искам.

22. По онова време правителството на СССР награди с правителствени ордени и медали всички българи, които са служили на съветското разузнаване по времето на Втората световна война 1939-1945 г. Александър Георгиев Периклиев бе също награден с орден и тогава всички последователи на Учителя Дънов разбраха, че е бил шпионин. Аз също знаех. За мен всеки трети българин беше шпионин на властта, така че това изобщо не ме смущаваше да разговарям с него както на Рила, така също и у дома му, където бях радушно приет. На Рила ми разказваше как е бил в затвора Моабит на Гестапо, от който затвор никой не е излязъл жив. Там се е молил на Учителя Дънов да го освободи, за да служи на този народ. По това време в София рождената му сестра Милка отива при Учите- ля за помощ, а Той я изпраща при Любомир Лулчев. А тя е приятелка на Любомир. Последният прави постъпки пред Цар Борис III за освобождаването на Александър Георгиев Периклиев, както и за освобождаването на генерал Никифоров, замесени в шпионския процес с Александър Пеев през 1943 г. На последната среща на Лулчев с царя на 10 август-1943 г., преди царят да замине на среща с Хитлер, Лулчев настоява за помилването на генерал Никифоров. На 14 август 1943 г. царят заминава на среща с Хитлер, връща се на 15 август. Слизай- ки от самолета, е бил болен, или по-точно - отровен, и след кратко боледуване умира на 28 август 1943 г.

Така че спасяването на Александър Георгиев Периклиев се дължи на Учи- теля и Лулчев. Лулчев успява да накара царя да задържи разглеждането на де- лото срещу Александър Пеев, но след смъртта на царя, новоназначените регенти на малолетния цар Симеон II подновяват делото срещу 16 души и трима осъждат на смърт. А после срещу тях дойде възмездието на комунистическия народен съд и бяха осъдени на смърт.

23. От личния архив на Лулчев се узнава, че Александър Георгиев е арестуван от «Гестапо» в Германия на 23 май 1943 г. по настояване на българската полиция и следствието на «Гестапо» продължава до 23 юли 1943 г., след което е освободен на 10 август 1943 г. като невинно задържан и неправилно обвинен и е изгонен от пределите на Германия и се прибира в България.

24. На процеса на Народния съд срещу Любомир Лулчев от 28-29 декември 1944 г. до 16 януари 1945 г. Александър Георгиев защищава Лулчев*. Същото прави и генерал Никифоров**. Същото прави и съпругата на Александър Пеев, Елисавета Пеева, чието изложение сме публикували в том XXI на «Изгревът»***. Защищават го, но Народният съд взима решение - смърт чрез разстрел. Присъдата е изпълнена.

25. Александър Георгиев ми разказваше как той е бил единственият спе- циалист, който в България е въвел счетоводството на новите Трудово-кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС), когато комунистите взеха земята на селяните и наложиха кооперативно обработване на земята по комунистически образец. От

1953 г. до 1990 г. всички критикуваха системата на селското стопанство, а тя изхранваше не само българи, а имаше и за износ. А след 1990 г. всичко умишлено бе разрушено и чаксега се оценява, че кооперативното земеделие е било успех. Но това се дължи на онзи, който бе направил икономическата система и рамката на ТКЗС - Александър Георгиев. А тогава той бе единственият специалист икономист. А сега му забравиха името, и то нарочно. Аз го възстановявам.

26. След 1972 г. по телевизията бе подновена постановката на Костов «Учи- телят». Артистът бе дегизиран като Учителя Петър Дънов**** и бе цяло извраще- ние и гавра с това учение. Комунистите тогава преследваха последователите Му. Александър Георгиев написа една защита на Учителя Дънов и една рецензия за пиесата и я изпрати на директора на Телевизията. Така той защити Учителя Петър Дънов. Той успя да се отблагодари на Учителя, че го спаси от смърт. Исках да публикувам тази защита, но дъщеря му Марта не ми я предаде. Ако не беше жив, тя нямаше да бъде родена днес. А е родена. Не защити баща си, че е изпълнил обещанието си към Учителя, когато е бил в затвора Моабит. А защо?

27. Много пъти съм се срещал с Александър Георгиев в дома му и бях много добре посрещан от жена му и от него. Винаги на стената ме посрещаше един голям стенен часовник с махала, които навремето отчитаха времето на все- ки един час. За този стенен часовник той ми е разказвал следното. Когато баща му е бил в края на живота си, той се помолил така: «Господи, знам, че има невидим свят. Но дай ми* едно доказателство, та все пак да бъда още повече уверен.» В момента, когато баща му издъхва, в същия момент стенният часовник спира да работи - на същата минута, и стрелките са приковани. Това той разбира, когато се учудва защо часовникът не отмерва времето на всеки час със своите звуци. И когато наследниците си разделят имуществото, то той пожелава само този часовник, и нищо повече. Има вече доказателство, че има Невидим свят. И този часовник винаги ме посрещаше със звуците си.

28. Та, когато ме посрещаше часовникът, който работеше, винаги се усмихвах. Минаха години. Аз работех в «Бърза помощ» като детски лекар. Един късен следобед ме помолиха и ме изпратиха на един адрес да взема един болен и да го закарам в болницата ИСУЛ. Съгласих се, макар че можех да откажа, понеже това не ми беше по специалността. Отиваме с линейката на адреса и колкото повече наближаваме, усещам, че ми е познат този адрес. Когато приближих блока, видях адреса, пристъпих пред вратата и разбрах, че съм пред дома на Александър Георгиев. Влязох вътре. Те ме познаха. Питам го: «Познаваш ли кой съм?» - «Да, познавам те, ти си Вергилий и Учителят те изпрати, защото това е последният ми ден.» Закарах го до болницата, но след няколко часа той бе починал. Така се разделих с него. По-късно ходих при съпругата му и там беше втората му дъщеря и говорихме много. Обещаха да ми предадат неговите материали, но казаха да се уточня с дъщеря му Марта. А тя отказа да ми ги предаде.

А сега тя е във Франция от много, много години.

29. От 1989 г. до 2005 г. изминаха 16 години. Двете дъщери на Александър Периклиев не издадоха нищо за баща си, макар че работят в чужбина и имат пари. Преди няколко месеца видях, че те са я издали чрез издателство «Бяло Братство». Прегледах я. Онова, което е описано в точка 21, не бе спазено. Ако беше вкарана в «Изгревът», какъвто бе моят план, тя щеше да изглежда и да въздейства по друг начин - така, както бе в разговорите на Салоните в Рила през

1972 година. А сега тя прие друг път. Също така не издадоха на български споме- ните на Милка Периклиева, макар че е тяхна леля. Тогава аз реших, че трябва да ги издам. Материалите ми бяха предадени навремето от самата Милка. Събирал съм и от други лица, където тя ги беше предала. Е, трябваше да ми предадат снимки на леля си, но не ми ги дават. Ще публикувам това, което имам.

От 2001 г. до 2006 г. съм организирал 29 концерт-рецитала по спомени за Учителя Петър Дънов от Негови последователи, както и с музика на Учителя Петър Дънов. В салона винаги имаше присъствие от 250 души. За тези концерти аз изваждах по 600 покани, като за провинцията се изпращаха 100 покани с писма. Около 10 пъти през 2005-2006 г. отзад на поканите отбелязвах със съобщение, че се издирват снимки на Милка Периклиева за публикации. Никой досега не се обади. Никой не е дал поне една снимка. Никой. Това е.

30. А за дейността на Александър Георгиев Периклиев като служител на съветското разузнаване е описано в книгата «Червената ескадра», издание Со- фия, 1980 г. от Недю Недев, на стр. 94-99, 185-197. През 1984 г. излезе второ издание на книгата под името: «Тайната война» от Недю Недев, където на стр. 108-112, 204-219, 228-230 е описано всичко много точно. И обективно, макар че по това време се отхвърля ролята на Лулчев и на Учителя Дънов за спасяването на стотици комунисти от смърт и от затвора. А на процеса на Народния съд

Александър Георгиев и генерал Никифоров признават, че са спасени от смърт благодарение на Любомир Лулчев и на Учителя Дънов. Признават. Вижте «Изгревът», том XXI и проверете по страници посочените публикувани документи: стр. 453, точка 4; стр. 452-489, стр. 489-499. Признават, но после всички случайно забравят.

31. Когато излезнаха тези две издания, то Изгревът беше разрушен и на негово място бе построена новата легация на СССР, съществуваща до днес - и до утре. А това бе решение на Учителя Петър Дънов. Виж «Изгревът», том VII, стр. 488 № 14; том I, стр. 474; том IV, стр. 317-318 №12, стр. 319 № 13, стр. 337-338 N° 26

32. На 9 септември 1944 г. комунистите идват на власт в България за след- ващите 45 години, до 1989 г. - така, както бе предсказал Учителят Дънов. И то е описано в «Изгревът».

На 10 януари 1944 г. е голямата бомбардировка на англо-американските самолети над София, започнали през деня и продължили през нощта на 11 януа- ри 1944 година. София е разрушена. Имаше убити 490 души, ранени 757 и 270 сгради разрушени. Виж «Изгревът», том XIII, стр. 874-881.

На 14 януари Учителят Петър Дънов пристига в с. Мърчаево и отсяда в дома на Темелко Темелков. В ден четвъртък, на 19 октомври 1944 г., се завръща от с. Мърчаево и пристига на Изгрева. Това е по данни на Боян Боев в «Писма до приятелите» от 7.11.1951 г.

Първата беседа след завръщането Му в София е на 22 октомври 1944 г., в 10 часа, на Изгрева. А последната Му беседа на Изгрева е на 20 декември 1944 г. сутринта в 5 часа.

33. На 19 декември 1944 г. Учителят заключва Горницата на втория етаж и слиза в приемната Си стая, спуска завесите на прозорците, за да не надничат през нея, и се уединява.

Учителят Петър Дънов вече не е добре, това виждат всички. Всичко това го описва много добре Милка Периклиева.

34. А сега ще обясним какво става на 19 декември 1944 г. в София и в

България:

1. На 19 декември 1944 г. започва да функционира Народният съд срещу ръководителите на монархо-фашисткия режим на цар Борис III.

2. На 20 декември 1944 г. е първото му заседание.

3. На 25 декември 1944 г. започва разпитът на подсъдимия Любомир Лул-

чев, продължава на 26 декември 1944 г. На 28 декември 1944 г. е защитната реч

на адвоката Иван Попгеоргиев.

4. На 27 януари 1945 г. е речта на Народния обвинител Ат. Армянов.

5. На 1 февруари 1945 г. е присъдата му - смърт. Тя е изпълнена.

35. Учителят Петър Дънов дълги години отговаря на нападките срещу Него и преследванията срещу Него и последователите Му с предупреждения, че бъл- гарите ще носят своите последствия. Когато започват англо-американските бом- бардировки над София, Той казва: «Тези бомби, които сега падат над София и България, са онези камъни, които българите хвърляха срещу мен. Те сега им се връщат и те са същите камъни, но сега им падат над главите. като бомби!» Точно и ясно.

36. А сега ще ви представя няколко изказвания на Учителя, побликувани по времето на Школата Му -1922-1944 г., което най-добре доказва онова, което съм написал. «Бог поругаем не бива» - казват думите Господни в Писанието. Амин!

1. Неделни беседи «Да възлюбиш Господа». София, 1946 г. Беседа «Господ му рече», от 6 април 1919 г., стр. 76:

«Какво представляват болшевиките? Те са бирници на Бога. Дали вие ги признавате, или не, това е друг въпрос. Аз гледам на въпросите другояче и зная, че всичко ще стане така, както трябва.»

2. Неделни беседи «Да възлюбим Господа». София, 1946 г. Беседа: «Кога се молим», от 27 април 1919 г., стр. 132:

«От години говоря на българите, но те не разбират и не слушат. Те не знаят, че щом сляза от това място, болшевиките ще дойдат.»

3. «Новото човечество», II издание, София, 1947 г., Беседа «Новото човечество», от 19 август 1920 г., държана на събора в гр. Търново, стр. 23:

«Какво стана в Русия? Русия не послуша гласа на Толстоя, който бе глас на Бога Живаго. И духовенството докара болшевизма. Болшевизмът, това е камшикът на Бога в Христовата ръка. 1/1 днес Той ни пита: «Това ли създадохте в толкова години?» Христос е, Който действува в Русия, а не някакъв сатана.»

4. Беседи, обяснения и упътвания. Събор в гр. Търново, 1919 г., стр. 111-112, беседа от 22 август 1919 г.:

«Онези велики народи, които сега разрешават важни въпроси, ако не се подчинят на Божията Воля, ще станат по-малки от българския народ - ще бъдат наказани.

Важно е сега моралното падане и подигане на човека. Онези, които паднат морално, ще останат за хиляди, хиляди години назад. Всичко, което става сега, става по Божията Воля. Болшевиките вършат онова, което е предсказано - ни повече, ни по-малко.»

«Ако българският народ ви приеме като добре дошли у него, всичко ще му върви на добре, но ако не ви приеме, на зле ще му върви; ако той приеме учението, което му носим, Господ ще го благослови; ако не го приеме, ще бъде наказан. Ако ви приеме, няма да плаща контрибуция; ако не ви приеме, контрибуция ще плаща.»

37. А защо трябваше да цитирам тези изказвания на Учителя Дънов? Защото това са епохи, които Той определи и допусна да се развият в България. Доказателствата се намират в «Изгревът», том XXII:

1. Учителят Дънов за болшевизма и комунизма - стр. 616-649.

2. Ще се запознаете със следващата глава - стр.650-716, както и с написаното на стр. 717-722, за да знаете кой е Онзи, Който разполага със съдбите и времената на народите и човечеството.

38. Днес, 29 април, ден четвъртък, 2004 г., когато завършвам тези бележ- ки, мога да заявя категорично, че българският народ не приема Учението на Учителя Дънов. Той дори си създаде карма с това учение. И хилядолетия над главата му ще трошат камъните, паднали от Небето.

И дори т. нар. последователи на Учителя Дънов са отклонени и работят срещу Словото Му, срещу Паневритмията и срещу музиката Му.

Доказателствата са в това, че те не купуват и не четат Оригиналното Слово на Учителя от 59 томчета, които аз издадох. Виж «Изгревът», том XVI, стр. 818-915.

Те също се оказаха и врагове на «Изгревът», като нито го купуват, нито го четат, а вървят на върволица по България и говорят срещу него. А досега, 2006 година, с много усилия са издадени 22 тома.

Той е създаден от онези, които вече са преминали отвъд земната твърд и са жители на Невидимия свят. Те го крепят. И те са онази предна и задна стража, която от векове пази и охранява Божия човек, т. е. небесния и земния човек. И като се съберат тези человеци, те ще създадат Божия народ, като ще приложат Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно. Амин.

Ще ги има вечно!

-------------------------------------------

* Вж. «Изгревът», том XXI, стр. 453, точка 4.

** Вж. «Изгревът», том XXI, стр. 454, точка 11.

** * Вж. «Изгревът», том XXI, стр. 489-499.

*** * Вж. «Изгревът», том V, стр. 578-581. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...