Jump to content

III. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ


Recommended Posts

III. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ

1. По какъв начин може да се възстанови истинската Паневритмия е написано точно по точки в «Изгревът», том IX, стр. 781-783. Това е публикувано през 1999 г., а сега сме 2005 г. Този план важи не само за днес, но и за утре. Но се търси човекът, който да го изпълни. Дано този човек накрая да се яви.

2. През пролетта на 2005 г., месеците март и април, аз реших да задвижа отново въпроса по Паневритмията, като тръгнах последователно да изпълнявам точките, отбелязани по-горе. В разстояние на един месец прегледах моя снимков архив и извадих всички снимки за Паневритмията. Това бяха снимки с Учителя, групови и общи, заснети на различни места на Изгрева и на Рила. Аз не очаквах, че имам такава голяма колекция. Събирана е към 40 години, оттук-оттам, по 1-2 снимки. Днес на кого му трябват тази снимки? И за какво ще ги използува? Само да ги показва ли? Не, те не са обект за внимание. Но в концепцията на програмата на «Изгревът» те са нещо много важно. А защо? Защото те се осветяват със светлината, която идва от «Изгревът», започват да светят и стават светящи и златни. И тогава идва ред на пеперудите и на бръмбарите, както и на птиците нощни, които, като видят светлината, да се нахвърлят върху нея. Затова има доказателство, което ще дадем по-късно.

3. И така, със събраните снимки аз отивам при Светозар Няголов. Предварително бях подготвил 30 найлонови плика, бях написал на листчета по номера и заглавията на всички упражнения по Паневритмията. Аз започнах да подавам снимките една по една. Той ги оглеждаше, наблюдаваше, служеше си понякога с лупата и накрая казваше: «Това е.» И аз взимах въпросната снимка и я слагах в плика, в който имаше номера и заглавието на упражнението на Паневритмията. Така работихме два дена от 9 часа до 13,30 часа. Аз повече не можех да издържа. Беше невероятно напрежение. Струпаха се сили на съдействие и противодействие и те бяха фокусирани срещу мен, защото аз бях задвижил тази работа. А освен Светозар, на този етап нямаше кой да ги покаже, да ги разясни и разтълкува. Накрая всички снимки бяха наредени в пликовете по номера и упражнения. Но се видя, че към 4-5 плика останаха празни. За тях нямаше снимки. Аз се озадачих много. Как така да няма? Та този, който ме накара да свърша тази работа, знаеше, че има всичко. После се смутих. Ами откъде да ги търся и да ги намеря? Това го оставих да се разрешава по-късно. Трябваше да дойдат снимки от друго място и някой да ми ги предаде. И затова аз чаках.

4. На следващите два дни от 9 до 13 часа отново работихме със Светозар. Първите два дни бяха за отсяване и групиране на снимките. А сега трябваше отново да се прегледа снимка по снимка и да се напише отзад с молив към кое упражнение да се сложи в плика. Единия ден стигнахме до упражнение № 10, а на следващия ден до края. Накрая бяха включени още два плика. След Паневритмия всички наобикалят Учителя и Му целуват ръка. А останалите пеят «Химн на Великата душа». Намерихме тези снимки. Да не смятате, че тази работа беше много забавна или приятна за гледане?

Това беше убийствено за мен. Аз едвам издържах. Вие виждали ли сте как диша извадена риба от водата на сухо? Същият бях и аз. А как ли издържа Светозар, аз още му се чудя. Аз не можах да издържа повече от 4 часа работа. А по това време аз подготвях издаването на «Изгревът», том XXI и движех материалите за още няколко тома.

5. След като свърших подреждането на снимките, аз изведнъж видях, че това са много снимки. Колко снимки ли? Не са десетки, а са стотици снимки. А колко стотици, и аз не съм ги броил още. Ще дойде време да ги преброя. Тогава извиках Мария Ташева у дома, за да й покажа снимките. А тя беше режисьорката, която беше направила учебни филми с Ина Дойнова и беше направила филм за Паневритмията на Рила 7-те рилски езера. Предупредих я, че това е много трудна работа. А тя се усмихва и казва: «Та нали ще гледаме снимки?» Аз исках да й покажа с какъв материал разполагам, защото аз имам план в бъдеще да направя филм по Паневритмия с тези снимки, по музика на Учителя, с аранжимента на Д-р Филип Стоицев. Аз започнах да подавам снимките, и изведнъж над главите ни се изсипаха жерава и огън. Станахме изведнъж фокус и по нас започнаха да изпращат куршуми, шрапнели и ракети от всевъзможни места. Мария Ташева можа да издържи 10-15 минути, като видя 4-5 упражнения със снимките. И се отказа. Измори се. Убеди се, че това не е обикновено гледане на снимки. А че се намира на първия окоп, който е обстрелван с шрапнели от врага.

6. Тогава аз реших заедно с нея да отидем при Ина Дойнова, да видим всички снимки и отново да ги систематизираме по упражнения. В уречения ден бяхме в дома на Ина Дойнова. Аз разположих всичките 32 плика последователно на пода на хола и започнах да нося при нея плик по плик. Ина седеше на дивана, а до нея седи Мария Ташева. Преглеждат бавно снимка по снимка. Мария Ташева понякога става и играе упражнението, да се види дали това се отнася за някоя снимка. И така, от 12,30 часа до 19 часа преминахме последователно всички снимки. Аз седях на един стол, а на друг стол с гума и молив трябваше да коригирам онова, което Светозар ми бе казал за тях. Приех тяхното мнение.

7. Както при Светозар, така и при Ина Дойнова огънят бе един и същ срещу мен. Някой би казал, че това означава, че ми се противодействува, защото не ми е работа да се занимавам с тези снимки. Не, аз знаех, че това е програма на «Изгревът». И така, имаше някои снимки, които при уточняване при Ина Дойнова се оказаха, че те не са тези упражнения, които ми бе посочил Светозар, а са други. Тогава аз обръщах снимките и на гърба написаното упражнение с молив го изтривах с гумата и написвах името на новото упражнение. И така, снимка по снимка цели 6 часа, с 20-минутна почивка. Как ли издържах, аз си знаех. Накрая казвам: «Значи Светозар е посочил снимките и те са 75-80% верни.» «А, не са толкова. Верни са 50%.» А аз не смятам така. После, като отивах при Светозар, му казах, че съм бил при Ина и Мария, да прегледаме снимките. И му разказах всичко. Отначало не му стана приятно, че други са го проверявали. Казвам му:

«Слушай какво. Тази работа, която съм задвижил, е много важна, много отговорна и много опасна. Аз трябва да бъда сигурен в снимките. На тоя етап, освен ти и Ина Дойнова, няма кой да даде обяснения. А на мен ми трябваха консултанти.» Разбрахме се, че когато бъда готов с всички снимки, отново ще ги занеса при него, за да ги прегледаме още веднъж. Това е един много труден процес. Как ли ще издържа? Е, това е, което най-много ме смущава. А иначе аз ще се справя, щом работя по програмата на «Изгревът». Дано ми се съдействува.

8. А сега ще обясня кой бе онзи, който ме накара да задвижа тези снимки. В «Изгревът», том XXII, бях запланувал да включа «Паневритмия от Беинса Дуно», написана от Светозар Няголов, издадена през 1999 г. в София. Аз го накарах отново да я прегледа и ако има някои допълнения, да ги включи. Той ми предаде допълненията и аз ги включих и те бяха набрани на компютър. А защо трябваше да включвам неговата «Паневритмия»? Исках в XXII том да събера всичко, което бе публикувал, да направи допълнения където трябва, като към неговия материал да приложа съответни снимки. И така, аз смятах към неговата «Паневритмия» да приложа към 100 снимки от времето на Школата на Учителя. Но когато започнах да ги отделям, тогава видях, че се яви друг план от Небето за тези снимки. И този план аз сега го следвам. А към неговата Паневритмия ще приложа 8 снимки, от Паневритмията на I, II, III, V езеро и Езерото на Чистотата по времето на Учителя. И то панорамни снимки. За онагледяване и доказателство, че там се е играела Паневритмия. И това бе направено в том XXII, снимки № 113-120.

9. През пролетта на 2005 г. работех по материалите на д-р Иван Жеков, които трябваше да публикувам в «Изгревът», том XXIII. Отидох при Сава Симеонов Стоянов, който бе наследил архива и къщата на Д-р Жеков. Разказах му моя план. А до този момент, есента, месец XI и XII. 2004 г., аз направих два концерта за Темелко Гьорев, за баща му и за пребиваването на Учителя в Мърчаево. А през м. I и м. II. 2005 г. направих два концерта за Йорданка Жекова спомени от времето на Школата на Учителя. Така че аз бях доказал, че работя за тях. Тогава той ми предостави онова, което имаше за д-р Жеков. Имаше много снимки, на които нямаше кой да обясни кои са тези хора и къде са заснети. Някои снимки бяха разчетени при следващото ми посещение при Савата. Други бяха разчетени от Елена, рождената сестра на Савата, и от Светозар Няголов. А много останаха неразчетени. Към този материал имаше и много негативи, никому ненужни, и затова бяха останали и не бяха прибрани от другиго. Аз ги прибрах, после ги разглеждах, понеже вече бях опознал снимките, които имах. И така, там намерих няколко десетки негативи от Паневритмията на Изгрева, от близък и от среден план. Те след време ще бъдат извадени. И отново ще тръгна по същия път. Първо снимките ще ми разчете Светозар, а после с Мария Ташева ще ходим при Ина Дойнова. Ето това е един дълъг процес на проучване. Без него не може да се мине напред. Дано ми дадат сили да осъществя този план.

10. И накрая, според програмата на «Изгревът», трябва да дойдат оригиналните снимки на Васко Искренов и заедно със снимките, които са разчетени, да подготвя една Паневритмия по снимки. Към всяко упражнение ще бъдат приложени снимки. А освен това ще публикувам и оригинала на описанието на 3-те сестри Мария Тодорова, Ярмила Менцлова и Елена Андреева. Така трябва да се възстанови цялата Паневритмия. Как ще се възстанови ли? Имам оригиналния текст с обясненията на Паневритмията. Трябва да дойдат оригиналните снимки на Васко Искренов и към всяко упражнение да ги приложим, като започнем с тях, а след това ще следват другите снимки с упражненията. И така ще се работи с три оригинала от написания текст от Елена Андреева, от заснетите снимки на Васко Искренов на упражненията и със снимки, заснети по време на Паневритмията по времето на Школата на Учителя.

11. И както обикновено се случва, онези противниците на Паневритмията и на програмата на «Изгревът», не спят, а работят денем и нощем срещу нея. Вие знаете ли колко «Паневритмии» са излезли от 1990 г. досега, 2005 г., в България? Вече са 6-7, а до 2010 г. ще станат 10. Нали това е целта да се множат и чрез тях да се разрушава истинската Паневритмия. Ето, през 2004 г. излезе още една Паневритмия», издание на «Бялото Братство» и сполучиха чрез нея да опорочат снимките на Ярмила Ментцлова и Мария Тодорова, направени от фотографа Васко Искренов*. И досега крият снимките от мен. А те нямат юридическо право да ги държат и да ги публикуват. А защо? Защото авторските права са у мен и те ми са предадени лично от фотографа Васко Искренов. Това е неоспорим факт. Аз имам и неговото завещание, написано собственоръчно. За него говорихме преди това.

12. И сега чакам да се освободи Вихър малко, за да ми извади онези негативи, които съм намерил за Паневритмията, заснета от д-р Иван Жеков. И след това тръгвам отново по мъките човешки по познатия път-да издирвам, да подреждам, да сравнявам, да разчитам упражненията. Да не смятате, че това е много лесно! Трудно е, защото има голямо противодействие.

13. А за оригиналните снимки, които ги крият от мен, какво да кажа? Ще кажа следното: Ще излъчи ли българският народ един човек достоен, който да ми предаде откраднатите от мен снимки на Васко Искренов? Прилагам извадено на скенер завещанието на Васко Искренов за тези снимки.

Ще се намери ли един човек всред множеството българи предатели и изменници на Паневритмията? Ето, търси се такъв човек. Търси се този човек. Аз го чакам да се яви. Но, ако не се яви, то ще да кажа така: Да живеят предателите!

14. По времето на Школата Учителят Дънов веднъж възкликва така: «Кой ще бъде този народ, който пръв ще приложи Учението на Бялото Братство и на Словото Божие?» Да, кой ще бъде този народ? А Учителят се е родил всред българите. А тях като народ ги няма.

«Кой ще бъде този народ, който пръв ще приложи Паневритмията в своето училище?»

Да, кой ще бъде този народ?

Ето, сега е 2005 г. Изминаха 60 години от заминаването на Учителя Дънов. Няма го този народ. Няма го никъде. А щом го няма, то откъде ли ще дойде онзи човек, който ще ми предаде снимките на Васко Искренов за Паневритмията, за да издам истинската Паневритмия? Има кой да го изпрати, но го няма човекът!

15. Търси се този човек. Да видим дали този народ ще излъчи един доблестен човек. Ако не го излъчи, то тогава ще възкликнем така: «Да живеят предателите на България!» Да живеят предателите на Паневритмията, на Словото Му, на музиката Му и на всичко свято, създадено от Учителя Дънов. А защо да живеят? Ама те съществуват, те са живи и са навсякъде, и те се носени от вълните на победата, и победни фанфари ги посрещат навсякъде. А за нас няма нищо. И за мен няма нищо. Дори и трохи от богатата трапеза няма за мен.

16. Ето един случай от времето на Школата на Учителя Дънов във връзка с предателствата на Изгрева по всички посоки. Учителят бил строг и казал: «Камък да хвърля на Изгрева, на шпионин ще попадне.» Да, сега е времето на шпионите. Както по времето на Учителя, така и по моето време. А ще го има и след мене.

17. А ние, малцината, трябва да издържим. Защото за мен има Един Бог, Едно Слово, Един Учител Беинса Дуно, Една Школа на Всемирното Велико Бяло Братство, Една Паневритмия, Една музика на Учителя и един образ свещен и неприкосновен на Учителя Дънов. Амин.

18. Пред нас е Словото на Учителя Дънов, което е Третият завет на Бога към човечеството.

А след всичко туй върви поредицата «Изгревът», който е книга за Пътя

Господен на Третия Завет на Бога към човечеството. Амин!

13,30 ч, 22.06.2005 г.

Вергилий Кръстев

---------------

* Изобщо не споменават, че фотографът на тези снимки е Васко Искренов. А защо ли? Отговорете си. Има отговор, и то какъвто не сте очаквали.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...