XII. ОСНОВОПОЛОЖНИК НА ХИДРОГРАФСКОТО ДЕЛО У НАС

[Ани]

XII. ОСНОВОПОЛОЖНИК НА ХИДРОГРАФСКОТО ДЕЛО У НАС

За мястото на Борис Рогев в историята на българската военна интелигенция и в историята на българската научна мисъл пише и н. с. Мариана Кръстева. Статията й «Основоположник на хидрографското дело у нас» е част от сборната книга «Изтъкнати учени морски офицери», излязла през 2000 г., стр. 86-94. В тези страници са включени и една портретна снимка на Борис Рогев, а също и две факсимилета: от ръкописа на последната глава от книгата «Астрономически основи на първобългарското летоброене»; от заглавна страница на изданието на Държавния географски институт «Условни знаци за хидрографско снимане в мярка 1:25 000», подготвено от Борис Рогев и публикувано през 1942 г. статията на М. Кръстева тук, в «Изгревът», се помества в пълния й текст негово ксерокопие ми бе предадено от сина на Борис Рогев.

Същата авторка изнася обстоен доклад за Борис Рогев и в края на 2003 г. на честване на 105-годишнината от рождението му. Това събитие е отразено от в. «Българска армия» (4.XII.2003 г.) с кратка осведомителна бележка:

Честваха флотски хидрогаф

Военнородолюбивите организации във Варна и Военноморският музей отбелязаха 105-ата годишнината от рождението на основоположника на съвременното хидрографно дело у нас капитан I ранг Борис Рогев. Далечен потомък на участник във Велчовата завера и на Хаджи Димитър, този флотски офицер достигна до длъжности като началник на Военния географски институт и началник на катедрата по математика във Военната академия «Г. С. Раковски», получава международно признание с прилагането на нови методи от математиката и астрономията в геодезията. Доклад за живата и дейността на видния наш хидрограф изнесе н. с. д-р Мариана Кръстева от Военноморския музей.

Атанас Георгиев

Доклад на д-р Мариана Кръстева за Борис Рогев

Борис Рогев е известен повече като изследовател в областта на геодезията, астрономията и математиката, като практик в хидрографията и преподавател, отколкото като строеви офицер от българските военноморски сили. Той получава образованието и възпитанието си в една обществено-политическа епоха за България преди 1944 г., а основните си трудове като книжовно научно наследство създава в следващите десетилетия. Но обществените катаклизми за него не се превръщат в лична съдба. Без да допуска заради тях компромиси в личен план, Борис Рогев остава последователен в призванието си на офицер и на учен.

Роден е на 21.09.1898 г. в с. Войводино, Варненско.

Търсейки своите корени неговите потомци откриват основаването на рода Рогеви далеч назад в началото на XVIII в. Немалка доза историко-романтичен привкус на родословното дърво придават обстоятелствата, че прадядото Димо Рогев е диарбекирски заточеник заради участието си във Велчовата завера (1835 г.), а по майчина линия съвременните Рогеви се родеят с Хаджи Димитър.

По отношение на военното и военноморско обучение Борис Рогев не се различава с от мнозинството български морски офицери от своето поколение.

След като завършва два класа на Военното училище в София, през 1920 г. той постъпва в теоретичния и практически курс за морски офицери при флота на Негово Величество. От 1921 г. до 1925 г. служи в различните части на флота в Морските специални школи, на торпедоносците, в Дунавската пристанищна и крайбрежна полицейска служба в гр. Русе. [1 ] През 1923 г. вече е удостоен със званието мичман I ранг.

Различното от «стандартните» офицерски биографии и определящо за неговото бъдеще е командироването му със заповед на Министерството на железниците, пощите и телеграфите [2] № 6529/29.09.1927 г. за специализация по астрономия и навигация в Сорбоната (Париж). Този шанс за него идва в период на обща безперспективност за българските флотски офицери. По отношение възможността им за подготовка в чужбина са в сила ограниченията на Ньойския договор. Това е основата причина да се броят на пръсти българските морски офицери, получили висше военно образование в странство. След четиригодишно обучение Борис Рогев се завръща в България с дипломи за научна степен лисансие по математика, физика и астрономия.

Макар в случая да става дума за цивилно висше учечно заведение, специалната научна подготовка на Борис Рогев е достатъчно основание нему да бъде поверено организирането за първи път на Хидрографско отделение към Държавния военен географски институт София. В своята автобиография Борис Рогев пише: «Приемайки предложението, бях командирован в същия и за сравнително къс период бяха набавени необходимата литература, ъгломерни инструменти (секстанти), дъномери, включително и дъномер-риба (plomb-poisson), френско изобретение, както и плавателни средства хидрографна лодка и хидрографен кораб (корабът «Камчия»). С това новоорганизирано отделение можа през 1933 г. да (се) пристъпи към първата хидрографска оригинална снимка в мярка 1:10 000 във възприетата от Географския институт Гаус-Крюгерова проекция на сухопътната и водна ивици на крайбрежието на Аладжа манастир, днес място, познато като Златни пясъци» [3].

В периода 1934-1940 г. службата на капитан-лейтенант Борис Рогев преминава във флота, далеч от пълното отдаване на научно-изследователска работа. Това той свързва, без категорично да го подчертава, с отношението на флотското командване. Обяснението може да се подири и в обстоятелството, че при намаления още след Първата световна война брой на квалифицираните морски офицери, всички те са мобилизирани в предимно строеви и пряко насочени за осъществяване на предприетите в тези години мерки за реорганизиране и обновяване на флота, както и за повишаване квалификацията на личния състав. Името на лейтенант Рогев откриваме наред с това на лейтенант Георги Пецов като лектори в Морския метеорологичен курс в Морската учебна част през 1938 г. През същата година в щата на Морската дивизия (новото название на българските военноморски сили) лейтенант Рогев е началник на разузнавателна, хидрографска и метеорологична секция. По това време, макар самият Рогев да споменава само за учебни хидрографски заснимания, става факт първият му значителен научен труд: «Лунно-слънчеви приливи и отливи на Черно море». [4] Към тази проблематика той се връща и по-късно.

В условията на започналата Втора световна война се възобновява работата на Хидрографското отделение при Военния географски институт. От 5.04.1940 г. Борис Рогев е назначен за негов началник и предприема хидрографско заснимане на Бургаския залив, залив Атия, Созополския и Поморийския заливи. Когато през войната се установява и българско присъствие в Беломорието (1941-1944 г.), обект на хидрографско заснимане става и този район. В периода 1942-1944 г. са заснети устието на р. Струма, целият Кавалски залив, заливите на Порто-Лагос и Дедеагач, езерото Буру-Гьол. Организирането на замервания и проучвания в този район говори за по-трайни от военновременни очаквания и намерения на българските власти. Кавала и Дедеагач са основни български пунктове на Бяло море и до 1947 г. все още има надежда на България да бъде оставено правото на излаз на този бряг. Не би трябвало да буди изненада фактът, че предварителните проучвания са една от първите грижи на властите подходящото устройване на тези пристанища е в пряка зависимост от тях. Част от резултатите от работата на хидрографския екип са анализирани и публикувани в «Приливи и отливи пред северното беломорско крайбрежие», С., 1946. Изводите от научните изследвания на лунно-слънчевите приливи и отливи в Черно море и северната част на Егейско море, правени в тези години, намират място и в по-късни публикации. [5]. Тези негови разработки, както и посоченият труд от 1939 г. са от период, когато у нас няма обособено звено за океаноложки изследвания. От страна на българските учени Черно море е все още пред всичко обект на хидробиологията. Борис Рогев се оказва един от първите, отделили специално внимание на физиката на морето, но останал, за съжаление, непознат за съвременните ни специалисти в тази област.

В1943 г. за нуждите на обучението на бъдещите флотски офицери юнкерите в Морския отдел на Военното училище в София, е издаден учебник «Мореходна астрономия (небесно корабоводство)» с автор капитан II ранг Борис Рогев. И по-късно той участва в създаването на учебна литература за бъдещите навигатори в българския флот. [6]

След войната, през 1945-1946 г. продължава работата по българския черноморски бряг от Поморие до Черни нос. Тогава на Хидрографското отделение е поставена задачата да състави морска карта от Босфора до Калиакра в подходящата за морска навигация Меркаторова проекция и в мащаб 1:100 000. Междувременно от 16.09.1946 г. капитан I ранг Борис Рогев е назначен за началник на Военния географски институт. Едновременно с това той продължава да ръководи и Хидрографското отделение и завършва заснимането на българското морско крайбрежие от границата с Румъния да границата с Турция.

От създаването си през 1932 г. Хидрографското отделение е в непосредствено услуга на българското флотско командване. В доклад от 1945 г. командирът на Морските войски капитан I ранг Стефан Цанев пише: «... В Морските войски организационно не съществуваше никаква собствена хидрографна служба. За целта, обаче, се използваше Хидрографното отделение при Географския институт на Министерството на войната... Действително, до 1933 г. по българското черноморско крайбрежие не са били извършвани системни хидрогрфни снимки. Почти всички морски карти и планове, засягащи същото крайбрежие, са имали главно руски, английски и отчасти германски произход. Руски произход има морската карта Босфора-Калиакра, снимана през периода 1825-1836 г. Въпреки че и днес тази карта има сравнително най-голяма употреба у нас и в чужбина, тя е най-неточната карта.» [7]

Няма да е пресилено да се твърди, че излизането от тази недопустима от гледна точка на военно-оперативните нужди на флота ситуация липса на собствено хидрографско и картографско обезпечаване се преодолява благодарение на персоналното компетентно участие и научно ръководство на Борис Рогев.

От 1951 г. Борис Рогев е ръководител на катедра по математика (с ранг командир на дивизия) във Военната академия «Г. С. Раковски» София. Преподава топография във Военната и Военнотехническата академии. Пенсионира се през 1954 г., но изследователската си дейност продължава като научен сътрудник в Централната лаборатория по геодезия на БАН.

Съчетаването на фундаменталното научно познание в областта на математиката, астрономията, геодезията с приложната им стойност е една от неговите силни страни. В многобройните си научни публикации той развива отделни насоки на тези науки. Като значим принос в геодезията може да се определят неговите разработки, приложими в математичната картография, както и търсенето на нови пътища в досега известната аналитична методология. [8] Някои от тях [9] пораждат отзвук и в чужбина и предизвикват оценки като тези на професор д-р Волф директор на Института по теоретична геодезия при университета в Бон:

«... досега на мене не ми беше известно, че формулата на Лагранж може да служи за съставяне на геодезически преобразувателни формули.»; на професор д-р Здамович Ленинград (Санкт Петербург):«... по този начин вие сте показали нов път за извеждане формули за преминаване от една система изометрични координати към друга...»; на професор Спас Николов: «... получени са по един побърз начин формули за трансформация на две Гаусови координатни системи. Освен това методът на авторите дава възможност за едно бъдещо разширение на техните резултати в теоретичен и приложен смисъл» [10].

Несъмнен интерес не само за тесните специалисти, но и заради приложимостта на разрешаваните научни проблеми са изследвания на Борис Рогев, които с помощта на геодезически и математически картографски способи прецизират съставянето на радионавигационни карти и мрежи. [11] Това е непосредствен принос за обезпечаване безопасността на корабоплаването и въздухоплаването, при които точната радионавигация е незаменимо условие за сигурност.

Една от най-атрактивните насоки в научните дирения на Борис Рогев е изследването на календара на прабългарите: «Астрономически основи на първобългарското летоброене», С., 1974. Става дума за обстойно проучване на Именника на българските ханове и други писмени извори за националната ни история. Те, и особено Именникът, са обект на изключително голям интерес от страна на историци медиевисти, филолози и други специалисти. [12] Различното при Борис Рогев е, че анализите в своята книга той прави въз основа на научната си подготовка по астрономия. Той намира и проследява закономерности, които сочат, че древните ни праотци са притежавали задълбочени знания по астрономия. Според чл. кор. проф. д-р Кирил Серафимов, Борис Рогев доказва математически, че първобългарският календар е близо до най-модерните схващания за правилно летоброене и началото му трябва да се постави в 4768 г. пр. н. е.; той може да се счита за основа на китайския календар. Трудът на Борис Рогев намира своите читатели и извън страната. Преди да бъде отпечатан у нас, той е публикуван във Франция [13], а десет години по-късно във Великобритания. В един от отзивите след френското издание на проф. Мишел Лонгон, четем и следното впечатление: «Прабългарите са притежавали в далечното минало един от най-съвършените календари в света...» [14]

Този труд на Борис Рогев предизвиква и спорове, но не са намерени достатъчно аргументи, за да бъде опроверган. В него авторът предлага нетрадиционно разчитане на фактологията в «Именника...» с «инструментариума» и по логиката на астрономичната геодезия, и посредством математически апарат (за съжаление трудно достъпен за широката читателска аудитория). Чрез реално прилагане на интердисциплинарни методи и средства, Рогев изследва един значим извороведчески факт, какъвто е Именникът на българските ханове и насочва към изводи с безспорна тежест в родната ни историография, както е и основа за по нататъшни проучвания.

Някои особености на личността представят другата страна на учения Борис Рогев. Отдаден на работата си, той не е привлечен от рутинната кариера във военното ведомство, нито пък се стреми към върха на научните звания. Вероятно единствен знак за «отстъпление» е, когато, за да запази достойнството си, той си предлага оставката като несъгласие с отказа на ръководството на Софийския университет «Климент Охридски» да приеме за студентка дъщеря му Виолета Рогева през 1950 г. Мотивацията е била баща «царски» офицер. Авторитетът му надделява оставката не е приета, а недоразумението в ректората на СУ е изгладено. Това, което е още по-малко известно за него е, че е един от най-близките следовници на Петър Дънов, споделяйки неговото учение. Също толкова необичайно за човек, отдаден на точните науки, е и фактът, че с увлечение и умение се е занимавал с астрология.

До 50-те години научната дейност на капитан I ранг Борис Рогев е пряко свързана и с професията му на офицер от флота. Неговите знания намират непосредствено и навременно приложение за нуждите на военноморските сили. Паралелно с това се оказва един от тези, които със свои оригинални разработки първи стъпват на прага на все още необособената в България като самостоятелна наука океанологията. Немалко енергия отделя на изследвания по проблеми на геодезията, но широтата на интересите и на възможностите му го отвеждат и до други, нетипични за математически ум обекти исторически извори. Във всички свои начинания Борис Рогев се отличава с добросъвестност и последователност, които са от главните условия за успехите в научната му дейност.

Борис Рогев е носител на немалко отличия. Сред тях изпъкват орденът

«Св. Александър» и офицерският кръст «Св. Александър», съответно от 1940 г. и 1943 г.; кралският орден «Югославска корона» IV клас, 1936 г. и др. С особена тежест обаче е удостояването му с Ордена и званието «Кавалер на ордена на Почетния легион» (Франция) -1939 г., връчен му като български морски офицер и като учен.

Литература и бележки

1. В резултат от решенията на Ньойския мирен договор (1919 г.) българският флот се разформирова и се свежда до Морска и Дунавска пристанищни и крайбрежни полицейски служби. Изведен е от системата на Министерството на отбраната и официално преминава на разпореждане на Министерството на търговията, промишлеността и труда, а впоследствие на Министерството на железниците, пощите и телеграфите.

2. Виж бел. 1.

3. ВММ, вх. № 71-1975, а. е. 190, л. 2.

4. Публикуван в: Списание на БАН, кн. 59, С., 1939.

5. Рогев, Б. Колебания на нивата пред Бургас и Варна. В: «Известия на Централната лаборатория по геодезия», т. 2,1959.

6. Виж: Ангел Симеонов, Мореходни таблици. С., 1949. Авторът отбелязва оказаното от Борис Рогев съдействие.

7. ГлЩВМС, а. е. 302, л. 20, 21, (А. Панайотов. Кога е създадена и как се развива хидрографската служба на ВМС?, «Клуб Океан», бр. 7, 1999 г.)

8. Повторни изравнения. В: «Известия на Централната лаборатория по геодези. я», т. 3,1962; Конформни картни проекции, мащабът на които приема зададени стойности в дадени точки. В: «Известия на Централната лаборатория по геодезия», т. 4, 1963; Получаване на картни проекции с успоредни образи на паралелите. В; « Известия на Централната лаборатория по геодезия», т. 5, 1964; Преобразувания на координатни системи по формулата на Лагранж (в съавторство с Л. Димов). В: «Годишник на Висшия минно-геоложки институт», С., т. 11,1964-1965; едно конформно кръгово преобразувание с приложение формулата на Лагранж (в съавторство с Л. Димов). В: «Годишник на Висшия минно-геоложки институт». С., т. 12,1965-1966; Конформни преобразувания от математичната геодезия и картография и изследване сходимостта на техните редове. В: «Известия на Централната лаборатория по геодезия», т. 6,1965; Конформно изображение на земния елипсоид в картната равнина посредством интерполационни полиноми. В: «Известия на Централната лаборатория по геодезия», т. 7, 1966; Образуване на конформни картни проекции по метода на интегриращия множител (в съавторство с Л. Димов), В: «Годишник на Висшия минно-геоложки институт», С., т. 13, 1966-1967; Representation conforme et la methode du facteur integrant. B: «Scnweizerische Zeitschrift fur Vermessung, Photogrammetrie und Kulturtechnik; Nr 4, 1968. и др.

9. В случая става дума за статията Преобразувания на координатни системи по формулата на Лагранж, публикувана и в чужбина.

10. Цитатите са по: Гочева, Лилия. Аспаруховият календар. В: Сп. «физика», бр.6,1981;ВММ,вх.№ 24-1999.

11. Криви при радионавигацията. Отделен отпечатък от: «Известия на Централната лаборатория по геодезия», т. 1, 1958; Радионавигационни картни мрежи при криволинейно разпространение на електромагнитните вълни. В: «Известия на Централната лаборатория по геодезия», т. 2,1959 и др.

12. Подробно за изследванията върху Именник на българските ханове виж: Моско Москов, Именник на българските ханове: Ново тълкуване. С., 1988.

13. Fondements astronomiques de I'ere protobulgare. Paris, 1969.

14. Цитатът е по: Гочева, Лилия. Аспаруховият календар. В: Сп. «Физика», бр. 6, 1981.