Jump to content

1929_05_08 Аксиома на живота / Една аксиома


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата „Ключът на живота“, Общ окултен клас - осма година, (1928 г. - 1929 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Форми в природата“, 14 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.),

по стенографски записки, изд. София, 1938 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Аксиома на живота.

Размишление върху милосърдието.

Съвременното човечество е дошло до положение, в което трябва да стане смяна на енергиите му. Тази смяна ще се отрази и на неговото съзнание. Да се сменят енергиите на човека това значи, да се сменят формите на материалния свят, формите на самата материя. Щом формите се изменят, заедно с тях се изменя и посоката на енергиите, т. е. посоката на силите в човека.

Сега ще съставим пропорцията: М:С=Ч:М1. Това значи: материята (М) се отнася към силата (С) така, както чувствата (Ч) към мислите(М1). Под думата „материя“ разбираме формата на нещата, чрез която силата се проявява. Под думата „сила“ разбираме проява на ума, т. е. резултат на работата на човешкия ум или на Божественото в човека. Когато умът работи повече от сърцето, силата на човека е по-голяма. Когато сърцето работи повече от ума, гъстотата на материята е по-голяма. Тази е причината, поради която някои хора са слаби, сухи, а други – пълни. Който повече мисли, а по-малко чувства, той е сух, тънък. Който повече чувства, а по-малко мисли, той е пълен. Този човек не обича много да философства. Следователно, сърцето не се нуждае от философия, а умът не се нуждае от гъстота. В сърцето се събира повече потенциална енергия, а в ума – кинетическа. Човек трябва да знае методите, чрез които да превръща потенциалната енергия в кинетическа. Докато не е запалена, свещта съдържа потенциална енергия в себе си. Щом се запали, потенциалната енергия постепенно се превръща в кинетическа, т. е. в светлинна енергия. И ако човек чете на светлината на тази свещ, той приема енергията й и я използва за възприемане на мислите, които книгата съдържа в себе си. Как ще се използва светлината на свещта, това зависи от съзнанието на човека. Който има будно съзнание, той ще запали свещта и ще чете на нейната светлина. Който няма будно съзнание, той може да запали свещта и да заспи. Който разбира законите на природата, той запалва свещта и започва да работи. Щом свърши работата си, той изгасва свещта и заспива.

Това са положения, които съграждат живота на човека. Като живее, човек се ръководи от свои мисли и чувства, които, обаче, са резултат на неговия минал живот. Задачата му в сегашния живот е да се откаже от старите си разбирания, които са му причинили ред страдания, и да се стреми към новото, което единствено може да съгради неговия бъдещ живот. Страданията са резултат на миналото, радостите – резултат на бъдещето. Искате ли да живеете в радости, изменете посоката на живота си. – Ама беден съм. – Защо си беден? – Болен съм. – Защо си болен? Болестта, сиромашията показват, че човек се е свързал с един низш, неорганизиран живот, който се движи в посока, диаметрално противоположна на истинския живот. Влезе ли в неорганизирания живот, човек трябва да познава законите му и да знае, как да ги избягва. Не ги ли избягва, той непременно ще попадне под техните удари и ще носи последствията им: сиромашия, болести, страдания и смърт. Представете си, че едно малко дете се качва, на здрав, силен кон и се мъчи да го управлява. Докато има сили, то може да го владее. В най-скоро време силите му изчезват, то отмалява, и конят тръгва, накъдето иска. Такова е положението на всеки човек, който влиза в низшия, неорганизиран свят. Докато не е изгубил силите си, той се справя с него. Изгуби ли силите си, този живот започва да го владее. Като отслабне, човек казва: Животът няма смисъл. Няма защо да живея. – Не, във всички свои прояви, животът има смисъл, но човек трябва да познава силите си и да се нагърбва с работи, които може да носи.

Сега ще напиша следните отношения: 1:2:3; 3:4:5; 5:6:7; 7:8:9. Какво означават тия отношения? За да разберете смисъла им, вие трябва да ги принесете в живота. Числото едно, например, е първото отношение, представя артист, който има отношение към двете си ръце (2) и към публиката (3). Колкото по-добре пее или свири, толкова повече хора ще дойдат да го слушат и повече пари ще събере. Това отношение е положително. Дойдете ли до отношението 3:4:5, имате един инженер (3), който се наема да строи къща, без да разполага с големи знания. Не се минава много време, къщата се събаря (4). Като резултат. той не получава никакво възнаграждение (5). Това отношение е отрицателно. Усилията на този инженер са отишли напразно. Това е обяснение на двете отношения. Още много обяснения могат да се дадат.

Като изучава живота си, човек вижда, че понякога работите му вървят добре, като на артиста, а понякога – зле, като на инженера. Това показва, че енергиите в човека постоянно се сменят. Той е ту пасивен, ту активен; понякога е отрицателен, а понякога – положителен. Да бъде човек пасивен, това значи, да събира енергии в себе си, т. е. да бъде в състояние на почивка. Когато е активен, той изразходва събраната енергия. В този смисъл, ние виждаме, че човек е изложен на постоянни промени: ту се качва, ту слиза. Той се качва по планини, но слиза и в долини. Той върви по прави линии, но върви и по криви. Като върви по прави линии, той насочва енергиите си ту в хоризонтално, ту в перпендикулярно положение към земята. Дали се движи по вертикална или по хоризонтална линия, човек среща малко или почти никакви препятствия. Движи ли се по права линия, каквато мъчнотия да срещне на пътя си. човек лесно я разрешава. Когато разумният човек се движи, т. е. разрешава задачите си, природата широко отваря вратите си за него. За глупавия, обаче, тя затваря всичките си врати. – Защо вратите на природата са отворени за разумния? – Защото той може да прониква и през най-малките пространства. Той се вмъква и между най-малките частици, защото знае, че колкото малки да са частиците на материята, и между тях има празни пространства. Глупавият, обаче, търси широко отворени врати. Той търси широкия път, вследствие на което се натъква на големи изпитания и страдания. Както птицата може да ходи там, дето млекопитаещото не може, така и умният човек може да минава през такива отвори, през които глупавият не може.

На какво можем да уподобим птицата и на какво – млекопитаещото в човешкия живот? Птицата представя човешката мисъл, която лети високо. Млекопитаещото представя чувствата на човека, които се движат по земята. Затова, именно, мисълта представя рядка среда, а чувствата – гъста среда. Следователно когато се натъкне на някаква голяма мъчнотия в сърцето си, за да я реши правилно, човек трябва да се качи в ума си, да влезе в по-рядка среда, дето препятствията са по-малки. – Възможно ли е това? – С питане въпросите не се разрешават. – Мога ли да свиря добре? Ще свърша ли училище? Ще бъда ли здрав? – Това са въпроси, за които не се пита. Искаш ли да добиеш всичко това, ти трябва да работиш. Не работиш ли, нищо няма да постигнеш. Кой баща и коя майка нямат желание синът им да има същите дарби, каквито и те имат? Следователно, Бог, Който ни е изпратил на земята да учим, има всичкото желание да постигнем онова, с което Той разполага. – Възможно ли е това? – Щом питаш, ти се съмняваш в това, което е вложено в тебе. Щом грешиш, ти отричаш живота. Щом отричаш живота, ти приемаш смъртта. Дето е смъртта, там са страданията. – Не съм ли човек? Нямам ли право да мисля? – Че си човек, това никой не отказва, но покажи своята човещина. Че имаш право да мислиш, и това никой не отказва, но покажи своята права мисъл. – Не съм ли свободен? – Никой не отрича свободата ти, но не поддържай в себе си желания, които могат да те заробят. Като храниш в себе си низши желания, ти сам създаваш веригите на твоето робство. Заробиш ли се ти сам, и окръжаващите ще те заробят. Като знаят това, източните народи казват: Изхвърли навън всички желания, които те заробват. Наистина, всяко желание, което не е в съгласие с човешкия ум, заробва човека. И всяка мисъл, която не е в съгласие с човешкото сърце, също го заробва. За да не изпадне в робство, човек трябва да отхвърли от себе си всички желания и мисли, които не са в съгласие помежду си. Къде съществува такова съгласие? – В разумния живот. Само разумният живот се движи по успоредни линии. Щом тия линии започнат да се пресичат, разумността изчезва. Дето разумността изчезва, там се явяват ред мъчнотии и препятствия.

Като е дошъл на земята, колкото да е умен човек неизбежно ще се натъква на мъчнотии, но той трябва правилно да ги разрешава. Който е объркал конците, той сам трябва да ги разплете. Казвате, че срещате мъчни задачи за решаване. За професорите, които разполагат с много знания, тия задачи са лесни. Когато се е създавала природата, в нея са поставили задачи, които човек в далечното бъдеще ще разреши. Днес, с всичката си философия и знание, човек едва решава лесните задачи. Това показва степента на неговото развитие. По отношение на големите и сложни въпроси, които седят пред него, той е малко дете. За да расте и да се развива правилно, даден му е капитал, който да пуща в обръщение. Този капитал се увеличава и намалява, но има един основен капитал в живота му, който никога не се мени. Това е неговият мозък. Като умре, човек всичко оставя на земята. Единственото нещо което взима с себе си, това е капиталът, вложен в неговия мозък. Когато човек умира, душата му стои до главата, чака последното му издъхване, за да вземе веднага този капитал. Цял живот тя е работила върху него, превръщала е низшето във висше, организирала го е и сега слиза да го вземе със себе си. Тя взима само есенцията на мозъка, както фабрикантът на розово масло взима есенцията от розите. От три хиляди килограма рози, той изкарва само един килограм розово масло. Този фабрикант с право може да каже, че носи три хиляди килограма рози със себе си. – Възможно ли е това? – Възможно е. – Как? – Като есенция.

Мнозина питат, какво ще правят след смъртта си. – Много просто. Ще отидете при главата си и ще гледате да вземете есенцията на мозъка със себе си. Ако можете да превърнете материята на мозъка във фина материя, в есенция, която да вземете със себе си, вие ще напредвате и на онзи свят. Не можете ли да превърнете мозъчната материя в есенция, нищо не можете да придобиете. – Вярно ли е това? – Ще го опитате. Всички Божествени неща са верни и разумни.

И тъй, душата, за която се говори, не е вън от човека. Тя се проявява чрез човешкия мозък. Доколкото тялото и мозъкът на човека са организирани, дотолкова и душата му се проявява. Ако тялото и мозъкът на човека не са организирани, никаква душа не търсете в него. Погрешката на съвременните хора се заключава в това, че те отделят тялото от душата, т. е. материята от силата. За да се прояви, силата се нуждае от материя, от форма. Сама за себе си, материята никога не може да се обработи. За да се обработи, за да се организира, в помощ й дохожда силата. Едно от отличителните качества на материята е инертността. Тя не се мърда от мястото си. Ако някой иска да я помести, това значи, да я дигне на ръце, да я носи. Тя не се влюбва, подир никого не тича. За да я нахраните, вие сами трябва да й донесете храна, да отваряте и затваряте устата й. В това отношение, материята е голяма аристократка. Става ли въпрос за работа, не я търсете. Въз основа на свойствата на материята, казваме, че тя нито се губи, нито се създава, но само се видоизменя. Всеки може да носи толкова материя, с колкото сили разполага. Без сила материята не може да се обработва. Благодарение на силите в природата, от материята се образува тяло, чрез което Божественото се проявява. Казваме „сила и енергия“. Под думата „енергия“ разбираме разумното начало, което работи. Под „сила“ разбираме интензивността, с която разумното се проявява. Материята пък е формата, чрез която силата и енергията работят. Колкото по-голяма и по-интензивна е силата и енергията, толкова по-голямо напрежение предизвикват върху материята. Ако не може да издържи това напрежение, материята се пръска, както гранатите се пръскат под напора на експлозивните вещества в тях.

Сега, като изучавате човешкото естество, виждате, че понякога човек изпада в състояния, подобни на експлозивите. В такива случаи, той е готов да избухне като бомба. Например, минава някой ваш приятел покрай вас и на шега ви казва една обидна дума. Понеже обичате приятеля си, вие нищо не му казвате, правите се, че не сте чули, какво ви е казал. Обаче, независимо това, обидната дума работи във вас. Приятелят ви продължава да се шегува с вас, но вие не можете повече да мълчите. Още при първата шега вие сте се подпушили и не можете да издържате. Вие търсите в себе си, каква по-силна дума да му кажете, за да се отпушите. Това показва, че всяка дума съдържа в себе си известни сили, които оказват съответно влияние върху човека. Не само думите, но и хората взаимно си оказват известно влияние. Например, ако срещнете човек, когото обичате, колкото и да се въздържате, непременно лицето, движенията ви ще се изменят. Ако срещнете човек, когото не обичате, лицето ви пак ще се измени. Който разбира тия психологически състояния, по лицето на човека, по движенията му, той може да чете като по книга. Две естества има в човека: едното естество се поддава на контрол; второто естество, обаче, мъчно се контролира. В това отношение, индусите правят ред упражнения, да контролират, именно, второто човешко естество. Въпреки това, то мъчно се поддава на контрол.

Мнозина мислят, че светиите са съвършени, че са постигнали пълно самообладание и пълна себеконтрола. – Не, има неща в човешкото естество, които и светиите още не са преодолели. Те са работили цял живот върху известна своя чърта и в края на краищата пак не са успели да се справят с нея. Много окултни ученици са забелязали същото. Като искат да се справят с някоя своя отрицателна черта, те работят усилено в това направление и мислят, че са постигнали нещо. Минават дни и месеци, те не проявяват тази черта. Докато мислят, че са се справили с нея, изведнъж става нещо, и те пак я виждат в себе си, като че никога не са работили върху нея. Това се дължи на някакво неочаквано прекъсване на връзките с природата. И след това трябва да мине много време, докато тия връзки отново се завържат. Същото забелязваме и в природата. След всяко земетресение става прекъсване на водните течения. Вие виждате, че там, дето е имало извори, след земетресението изчезват, а дето е нямало, нови се явяват. След известно време изчезналите извори отново се явяват на същите места. Следователно, когато човек греши, изворите на неговата душа се прекъсват и изчезват. Изчезнат ли тия извори, заедно с тях изчезва и растителността наоколо. Като се намери в такива условия, човек трябва усилено да работи върху себе си, да възстанови връзката си с Божественото. Щом тази връзка се възстанови, изворите на живота отново потичат.

Казано е в Писанието, че както Бог прощава, така и човек трябва да прощава. – Защо е необходимо хората да си прощават? – За да възстановят връзките помежду си. Обаче, прошката е за съвършени хора, за светии, за велики хора. Наука е нужна на човека, за да знае, как да прощава. На думи човек казва, че е простил, но в края на краищата вижда, че не е простил. Казано е, че Бог ще заличи греховете на хората и няма да ги помене. Както виждате, само Бог е в състояние да направи това. Дойде ли до хората те днес прощават и заличават дълговете си, на другия ден отново ги изнасят на лице. Какво се ползва човек, ако постоянно бърка в старата каша? Нищо не печели. Не само, че нищо не печели, но губи. Не споменавайте грешките на миналото си, или на младините си. Щом сте изправили погрешките си, не говорете вече за тях. – Все трябва човек да поплаче за погрешките си. – Няма защо да плаче. Плачът означава слабост. Той не разрешава задачите на човека. Като плаче, човек несъзнателно търси помощ от някого. Въпреки това, и най-силните и велики хора поне един път в живота си са плакали, търсили са помощ от някъде.

Веднъж дошъл на земята, човек трябва да разбира дълбокия, вътрешен смисъл на живота. Той трябва да разглежда живота като нещо разумно. Следователно, натъкне ли се на някакво противоречие, на някаква отрицателна проява, той трябва да я трансформира в себе си, да знае, че това не е истинският живот. Животът, в своята целокупност, е разумен. Дали разбирате това или не, то е друг въпрос. Обаче, дръжте в ума си тази мисъл като аксиома. Става ли въпрос за света, ще знаете, че светът, създаден от Бога, е абсолютно разумен. Това да бъде за вас аксиома и да не се стремите да я доказвате. Всеки за себе си ще знае, че светът, в който се движи, е разумен. В този свят живеят разумни същества. Така трябва да гледа човек и на живота. Мисли ли той, че животът е неразумен, всички негови усилия да измени живота, остават напразни. Невъзможно е неразумното да стане разумно. Казано е в Писанието, че човек трябва да умре за света. Това значи, човек трябва да умре за стария живот и да започне нов живот. Човек трябва да умре за старите си разбирания и да започне с нови разбирания, с новия живот. Новият живот изисква от човека да живее за Бога, а не за старото, за световното разбиране на нещата. Пророците са разбирали аксиомата на живота и са живели според нея. Ще кажете, че пророците не са били толкова учени, каквито са учените в сегашните времена. – Не, пророците са имали такива знания за живота, каквито днес малцина ги имат. Пророците на миналото и днес живеят между хората, и днес пророкуват. Пророците са разбирали езика на Бога. Който разбира този език, той не може да бъде прост човек. Такъв човек познава законите на великата природа и живее съобразно с тях. Да издържат пророците на големите противоречия, които съществували в техните времена, това говори за тяхната сила. Гиганти са били те!

И тъй, ние туряме в мисълта си аксиомата: Светът, в който живеем, е абсолютно разумен. Съществата, които живеят в този свят, също са разумни. Приеме ли тази мисъл в себе си, човек трябва да изучава пътищата, по които разумното се проявява. Като изучавате проявите и пътищата на разумния живот, вие ще разберете, къде сте се отклонили, и ще се изправите. По този начин само ще направите разлика между разумния и неразумния живот, между богатия и сиромаха. Богатият може да даде всичко, каквото искате. Сиромахът не може да даде всичко, каквото искате. Здравият може да свърши всякаква работа. Болният не може да свърши никаква работа.Следователно, искате ли пари, търсете богатия. Искате ли работа, обърнете се към здравия. Сиромах, в абсолютния смисъл на думата, подразбираме грешен човек, който не е изпълнил Божиите закони. Не е сиромах онзи, който няма пари и имоти. В този смисъл, всеки трябва да бъде богат, не с пари и имоти, но с добродетели. Добродетелният човек всякога е бил богат, защото всякога е изпълнявал волята Божия. Христос казва: „Богатият не може да влезе в Царството Божие“. Под думата „богат“, Христос разбирал човек, богат с пороци. Такъв човек, наистина, не може да влезе в Царството Божие. Обаче, богатият с добродетели и сиромахът, беден от пороци и слабости, еднакво могат да влязат в Царството Божие. Разумните сиромаси и разумните богати ще влязат в Царството Божие. Неразумните сиромаси и неразумните богати няма да влязат в Царството Божие.

Едно от условията за влизане в Царството Божие е да знае човек да пее и да свири. Кракът на онзи, който не знае да пее, не може да стигне до вратата на Царството Божие. Който не може да пее, той непременно ще бъде върнат назад. За да бъдете приети в Царството Божие, вие трябва да се учите да пеете. Всеки ден трябва да пеете, да благодарите за всичко и да славите Бога.

Изпейте песента „Ти съзнавай, ти люби“.

Новата песен „Нева-санзу“, която днес ви дадох, изисква пълно участие на ума, на сърцето и на волята.

Т. м.

38. Лекция от Учителя, държана на 8 май, 1929 г. София – Изгрев.

1929_05_08 Аксиома на живота.pdf

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата,
"
Истинската реалност
". Общ окултен клас. Осма година (1928–1929).
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2008.

на томчето

ЕДНА АКСИОМА

"Добрата молитва"
Размишление върху милосърдието
Ще прочета няколко стиха от 5. глава от Евангелието на Матея.
Съзнанието на съвременното човечество е достигнало до една преходна точка. Всичките енергии трябва да се сменят. Смяна на енергиите трябва да стане. Ако с буквата "М" вие означите материята, то М:С - материята се отнася към силата, както чувството на човека се отнася към неговия ум. Понеже под думата "материя" ние означаваме всякога формата на нещата, в която силата може да се прояви. Под думата "сила" ние всякога разбираме проявлението, резултата на човешкия ум, или резултата на Божественото, което работи. Там, дето умът работи, има повече сила. Там, дето чувствата работят, има повече гъстота на материята.
Следователно гъстотата на материята се обуславя от закона на чувствата. Туй може да го проверите. Станете чувствен, да не се грижите, да не мислите, ще станете пълничък. Човек, който мисли как ще живее след двадесет години, той се стопява. Ти забрави жена си, децата си, остави другата работа в своето първично състояние, веднага ще станеш пълничък, по-тежък и в една година може да туриш двадесет килограма тежест, по-голяма гъстота на тялото. Не само туй, но и мозъкът ще се увие с една ципа. Казва: "Мен философии не ми трябват." Когато сърцето работи, философия не трябва, пък когато умът работи, гъстота не трябва. Съотношение има. Трябва да знаете онзи метод да превърнете гъстотата на материята, на всичката материя, но тъй наречената потенциална енергия да я превърнете в кинетическа. Вие не може да превърнете потенциалната енергия на кинетическа, докато нямате някой метод в себе си.
Да допуснем, че сега имате една свещ, имате една потенциална сила, трябва да превърнете в светлина, или известна сила, или движение. Най-първо трябва да запалите свещта. Туй малкото запалване, този импулс, който постепенно превръща свещта, няма да стане изведнъж, постепенно ще се топи, ще се превръща. Следователно, ако вие запалите вашата свещ и четете книгата, прочетената книга ще бъде резултат на онази енергия, която се е проявила чрез свещта. Вие може да използвате запалената свещ, може и да не използвате. Може да запалите свещта и да седнете да спите. Онзи, който не разбира законите на природата, запалва свещта и спи. Онзи, който разбира законите на природата, запалва свещта и работи. Когато заспива, изгасва свещта. Когато се събужда, запалва свещта.
Сега тия са отношения, с които се гради сегашният живот. Сегашния живот наричаме запалващ живот, нов живот, в който стъпваме, влизаме в една нова обстановка. Много пъти ние живеем с минали наши възгледи, чувствания, не мислете, че то е нашето настояще. Не, то е нашето минало. Туй, в което ние се мъчим, туй, в което ние страдаме, то е нашето минало. Туй, в което се радваме, то е настоящето. Трябва да дадем една нова насока на живота. Казва: "Беден човек съм." Защо си беден? Казва: "Болен съм." Защо си болен? Липсва ти нещо. Болестта всякога произтича, че ти си се свързал с един по-нисш живот, организиран живот, който върви в диаметрална посока на живота.
Следователно по-нисшият живот е всякога по-си- лен. Ако животът върви диаметрално противоположен на вашия живот, непременно ще боледуваш. Следователно, щом влизаш в по-нисшия живот, ти трябва да разбираш законите на нисшия живот.
Представете си, че вие поставяте едно доста умно дете на един кон, но конят е силен, експедитивен. Този кон върви, детето го управлява, най-после ръцете умаляват, конят вземе да върви, където иска. такова е състоянието на един умен човек, който се качва на силен кон. Там, дето има повече енергия, тази енергия ще се превръща. Слабият казва: "Тази работа не е за мене." Не че не е за тебе, но нагърбил си се с работа, която не е по силите ти. Трябва да се нагърбиш с работа, която може да носиш.
Да допуснем друга една идея. 1:2:3. Едно се отнася към две, както две се отнася към три. После казвам, три се отнася към четири, както четири се отнася към пет - 3:4:5. После пет се отнася към шест, както шест се отнася към седем - 5:6:7. Седем се отнася към осем, както осем към девет - 7:8:9. Всичките тия отношения трябва да се превърнат. Какво означава сега "едно се отнася към две"? Артист има две ръце, едно се отнася към две. Какво ще бъде третото? Публиката, която слуша. Колкото по-хубаво свириш, толкоз и резултат - трите, публиката, ще дойде повече, повече пари ще дойдат. Това отношение 1:2:3 какъв знак ще бъде? Плюс.
Сега Второто отношение - имате инженер, който свършил-не досвършил, разбира-не доразбира, ангажират го да направи една къща. Той направи така, че след няколко деня къщата се събори. Пет е парите, които ще му дадат. Три е инженерът, който не знае да работи. Какво ще бъде отношението? Няма да му платят. Значи всичката тази енергия отива напразно. Може да има и друго обяснение. За да се изправи, имате една величина плюс и друга минус. Това може да отнесеше към нашата работа. Ставате сутрин - вие сте като цигулар, който свири на цигулка. Друга сутрин ставате и мяза- те на този инженер - свършил-не досвършил. Сега, не всякога негативните състояния свършват със загуба. Пасивно състояние е състоянието на почивка, събиране на енергия. Само човек, който е пасивен, той мисли. Следователно 1 и 2 са положителни величини. След като мине това състояние, този цигулар ще се измени. Второто положение - ще бъде пасивен.
Значи всякога идеята във вашия ум ще бъде такава. Тогава може да замените. Често употребявате горе-долу, качва се-слиза по върхове, по планини. Казвате, горе-долу довършихме тази работа. Но за да се довърши една работа, ние казваме, че правата линия е като поле. Правата линия подразбира, че между две същества има отношение. Ние на земята трябва да бъдем едно поле, да разбираме хоризонталното положение. Но правата линия може да бъде и перпендикулярна. За правата линия - дали е в хоризонтално положение, или перпендикулярно, няма препятствие.
Човек, който върви по правата линия, каквато мъчнотия и да срещне, той лесно разрешава. Тази разумна частица, която се движи по правата линия в природата, природата навсякъде е поставила празнини, навсякъде не пуща. Природата е затворила за глупавите хора всичките врати, пък за умните хора всичките врати са отворени. Умният човек, като погледне на природата, вижда, че всичките врати са отворени. Обаче, ако глупавият човек погледне, ще види, че природата е надупчена, навсякъде има дупки. Казват, че между частиците на природата имало празно пространство, врати. Между две частици има врати. Това е отношение в природата. Две частици, който има, имат отношение в природата, туй отношение се туря квадрат.
Следователно ние имаме този знак, то са крилата на птиците. Силата на птиците е в техните криле. Птица, която няма криле, тя изгубва своята сила като птица. Птицата може да ходи там, дето млекопитающите не може да ходят.
Сега да пренесем. Човек със своята мисъл може повече да минава, отколкото със своите чувства. Чувствата, това е състояние на млекопитающите. Щом ти чувстваш, ти си млекопитающо. Аз разбирам чувстването в неговата най-долна проява. А при мисълта вече имате състоянието на една птица. Та казвам, ще се повръщате, щом във вашия ум седи възможността на птицата, на нейните криле, че тя може да преодолее мъчнотиите, понеже криле има и понеже материята, в която птиците се движат, е по-рядка, няма това съпротивление. И там има съпротивление, но по-лесно се преобладава. Когато за млекопитающите има по-големи мъчнотии.
Казвам, когато разумният човек ходи и борави със своя ум, мяза на птиците, мъчнотиите в живота се премахват по такъв начин. Сега вие може да поставите въпроса, може ли да се премахнат. Може ли аз да успея в тази работа? Ако питате, какво ще добиете? Може да питате така: по музика ще свършите ли? Ами в Царството Божие ще влезете ли? През целия си живот здрав ще бъдете ли? Богат ще бъдете ли? С питане богат може ли да станете? Този въпрос от основата е разрешен. Кой баща и коя майка, които имат дете, че не искат син им да има всичките дарби, които те имат?
Следователно, ако сме в един разумен свят, Бог, който ни е пратил, който ни е дал живот, той има всичкото желание да имаме онова, което той има. Следователно, щом поставим въпроса, дали маже да отричаш онази реалност, която е в тебе. Щом ти грешиш, ти отричаш живота. Казвам, много има да страдаш, много има да пати твоята глава. Защо питаш? Казва: "Не трябва ли да питам?" Много глупаво питаш, тъй не се пита. Казва: "Не съм ли аз човек?" Че кой отрича, че ти си човек. Покажи твоята човещина. Казва: "Не съм ли човек?" Покажи твоята човещина в какво седи. Трябва да мисля. Покажи твоята мисъл. Казва: "Ама аз не трябва ли да бъда свободен?" Че кой отрича твоята свобода? Щом имаш известни желания, ти сам ставаш роб на тях. Ти създаваш началото на твоето робство. Щом имаш желания, ти създаваш оковите на твоето робство, тогава и окръжающата среда ще те впримчи. Източните народи, които са разбирали този закон, казват: отхвърли всяко желание. Отхвърли всяко желание, което ограничава твоята свобода. Има желания, които ограничават, желания, които не вървят паралелно с човешкия ум. Има и мисли, които не вървят паралелно с желанията. Отхвърли и едните, и другите. Нещата вървят паралелно къде? Само при разумния живот има паралелни линии. Дето животът не е паралелен, има пресичане.
Сега има една задача да разрешиш. Щом се пресичат линиите, това показва вече, че има човешко упование, има ред спънки. Сега за нас не е въпросът да нямаме спънки и мъчнотии в живота. Мъчнотиите са създадени заради нас. Всеки, който заплел конците, трябва да ги отплете. Казвате, че някоя задача е мъчна за разрешаване. Ония професори, които създават задачите, за тях са много лесни. Природата, когато създала света, нашата земя, то било играчка, едно забавление, но за нас с хиляди години ние с всичката философия не може да разрешим какво означава. Малко работи поставила на земята, но това, което го е поставила, го е поставила намясто като възпитателно средство за нас, малките деца на земята. Ние, в степента в която се намираме, много малки деца сме. Че много малки деца сте. Всичкият ви капитал, е който разполагате, се мени.
Капиталът, който не се мени, то е вашият мозък. Вие разполагате с един и половина килограм материя, която не се мени. То е всичкото ви богатство.
Това ще разберете. Единственото, което не се мени и остава постоянно организирано, то е мозъкът. След смъртта душата седи при главата, да извади мозъка. Докато не го извади, не си заминава. Без всичко друго може, но без мозък не може. Тя го носи със себе си. Мъчи се с години, докато го превърне. Искате да превърнете вашата къща в какво? В пари. Онзи в какво превръща розовите листа, три хиляди розови листа превръща в един килограм масло розово. Аз казвам, че може да носи три хиляди килограма. Как? В есенция.
Сега някои от вас питат, като умрете, какво ще правите. Ще идете при главата си, ще се мъчите да вземете мозъка със себе си. Ако може да превърнете този капитал, ще вървите. Ако не можете, нито една крачка не може да идете напред. Сега ще кажете: дали това е вярно? То е глупав въпрос. Защото аз може да попитам това, което говоря, вярно ли е. Аз го казвам, това е вторият глупав въпрос. Всички неща, за които може да говорим разумно в света, са Божествени. Нищо повече. Защото моят мозък, това е капиталът. Де седи душата? Тя не е извън. Тя работи и се проявява в мозъка. Дотолкоз, доколкото мозъкът е организиран, дотолкоз, доколкото тялото е организирано, дотолкоз се проявява и тя. То е резултат на човешката душа. Ако разбираш душата, ще разбереш и резултата. Ако не разбираш душата, не може да разбереш и резултата. По един или по друг начин. Погрешката у мнозина е, че те отделят тялото от душата. Как може да отделиш силата от материята? Силата, за да може да се прояви, непременно трябва да има вещество, за да се създаде известна форма, форма е потребна, за да се прояви силата.
Следователно материята, това е един капитал необработен. В нея има едно качество, което се отличава. Материята никога не може да излъжеш. Тя подир тебе никога не идва. Казва, ако можеш да ме носиш, тя идва; ако не ме носиш, не идвам. Тя да се влюби в чо-
века, че да тича по него, не прави. Дето я оставиш, там седи, не се мърда, казва: ако ме вземеш, ще дойда. Като я носиш на гърба, е голяма аристократка.. ще й дадеш да яде. Тя сама не взима. Ако й дадеш в устата, казва : "Ще ям." После ще отвориш, ще затвориш, тъй ще я храниш, както българите хранят пуяците. Сега ще попитате това вярно ли е. Туй именно показва, че материята в природата не се губи, не се изменя. Не може да стане злоупотребление. Всеки може да носи толкоз от материята, колкото сила има.
Следователно силата е необходима, за да може с тази материя да се използва и да се образува едно тяло, за да може да се прояви Божественото, да се прояви енергията. Понеже думата "сила" не подразбира първичната сила. В английски език и другите езици казват "енергия". Англичаните имат "форс". Ние нямаме дума за енергия. Енергия значи това разумното, което работи, а силата е вече интензивността, с която в даден случай енергията се проявява. Пък енергия значи родът, количеството на тази разумна сила, която е готова за проявление. Може да определим още, че форс е кинетическата, другата е потенциалното. Това е моментален напор. Този Взрив е опасен, ако съпротивлението е малко. Една граната може да се пръсне, но ако стените са толкоз дебели, толкоз яки, че се запазват. Веществото, което се превръща в кинетическо, може да се пръсне и да Ви пръсне главата. Тогава вече имате един снаряд напълнен. Той само търси да дойде една външна сила, едно малко спречкване и става взрив. Има нещо, което при първия случай не се пръснало, но при втори случай трябва да бъдеш внимателен.
Сега да ви приведа моята мисъл, ясна да стане. Минаваш покрай някой брат, обичаш да правиш шеги. Казваш: "Малко будала ми се виждаш днес." Минаваш покрай него, шегуваш се. Той се подпуши, но понеже те обича, нищо не ти казва. Не си прави илюзии, че тази енергия така ще остане. Ще избухне. Ако втори път минеш и кажеш, ще ти плати с лихвите. Ще ти каже: "Не съм no-будала от тебе." Веднага ще каже: "Как? Не съм no-будала от тебе." Значи ти си два пъти по-будала. Или може да кажеш някому: "Ти си голям светия станал." Подигравателно може да кажеш.
Та казвам, тия малките думи в живота, пък даже може да не кажеш, може да погледнеш човека само по някой начин и да произведеш силно впечатление. Защото нашите движения ни издават. Ний по тях четем. Казва: "Криво ме погледна." Какво е туй кривото гледане? Може ли да опишете какво е това кривото гледане. Геометрически как ще го направите, как ще преведете кривото гледане? "Ама - казва - той зле ме посрещна." Може ли да опишете това лошото посрещане? Линиите на лошото посрещане какви са? Но ако има една фотография, тия движения, които човек прави, на лицето не може да ги снеме. Има известни движения, които са толкоз бързи, не се схващат. Направи една гримаса, едно движение на очите, веднага произведе такова впечатление, че ти седиш като на тръне. Лицето забелязва това. Какво ще забележи? Някаква проява в очите или някакво мръдване. Казва: "Забелязах на устата едно движение." Едно малко подухване с фотографията не може да го схванеш.
Казвам, трябва да преведете, трябва да наблюдавате себе си и вие може да намерите тия черти. Сега може да вземете едно огледало или представете си, че дойде едно лице, което никак не обичате. Изненадайте себе си, кажете: днес имам да посрещна еди-кого си. Ще забележите, че в лицето ще стане една конвулсия, която е извън вашата воля. Вие ще направите една гримаса в този момент и сам няма да се харесате. Вземете същото огледало и представете си, че дойде едно лице, към което имате обич, уважение. Ще направите известни движения и вие сам ще се харесате. Хубави, красиви движения ще направите. И туй ще стане вън от вашата воля, вън от Божественото естество.
Всякога в нас има две състояния, които постоянно варират, които хората не познават. Като ни каже някой нещо, опровергава волята ни, опровергава мислите ни, ние изкривим устата си, после кажем: това не трябваше да направя. Някой път индусите с часове седят и контролират, някои цял живот употребяват да контролират своите движения, и пак остават неконтролирани. Сега много пъти светии иждивяват цял живот, без да постигнат това, което желаят. Всички вие имате опитността, някоя година сте живели, харесвате се, но дойде втората година, подплъзнете, казвате - отиде. Отиде, изгуби се. Какво отиде? Какво изгуби? Аз не виждам нищо да си изгубил. Казва, подплъзнах се. Има подплъзване. Човек може да изгуби нещо. При това подплъзване става прекръстосване на връзките, които са в природата. Като се прекъснат връзките, взима време, докато се свържат. Стане земетресение, прекъсне се, изгуби се водата. Съедини се. Пак дойде водата.
По някой път и нашите извори на душата поради нашите прегрешения се прекъсват. В Божествения свят се изгубват ония течения в живота. Тогава онова, което трябва да расте и да се развива в нас, няма условия. Всеки един от нас трябва да възстанови първите връзки, които съществуват. Връзките на съвременния живот не са така свързани. Те са отношения да знаем всякога как да решим. Като дойде радостта, какво трябва да правиш? Като дойде скръбта, какво трябва да правиш?
Сега запример в Писанието те казват тъй: прости му. Но то е за философите. Че тя е философска работа. Може да прощава един светия, един философ. За него е лесна работа. Но онзи, който няма това знание, как ще прости? Възможно ли е? Възможно е. То е една задача. Трябва да знаеш как да простиш. После в Писанието казва, че Бог ще заличи всичките грехове и няма да ги понесе вече. Бог може да го направи, знае да заличи и да не помете вече. Но често ние, като слушаме един проповедник, казваме: "Аз го зная едно време какъв беше. Хиляда лева ми изяде." Питам, защо ще казвам, че ми изял хиляда лева? Какво ще спечеля да повтарям старото? Да забъркаме старата каша, нищо не се печели. Не поменавай старите грехове, които си правил на младини. Но кажи: много добър човек бях, много играх, но не знаех как да играя. Пях, но не знаех как да пея. Сега това е за умните. Сегашните християни казват, че човек плаче. Какво означава плачът? Плачът винаги означава слабост. Когато човек не знае какво да прави, плаче. Плачът е една органическа слабост, недоимък. Като потекат сълзите, казва: дано има някой да помогне, да му помогне в тази слабост. Това е истината. И в животните е същото. И най-видните хора поне веднъж в живота си заплакват. И те усещат слабост.
Казвам сега, в истинския живот трябва превръщане, дълбоко разбиране на ония състояния, които той има. И човек най-първо трябва да се установи в мисълта си, че той живее в един разумен свят. Туй дали го разбирате, или не, то е друг въпрос, но вие ще разглеждате това като една аксиома в математиката. Няма да доказваш, но като аксиома ще го приемеш, че светът е разумен. Как е разумен? То е аксиома. Този разумният свят е пълен с разумни същества. Тъй ще туриш. Оттам ще започнеш. Ние най-първо поставяме, че светът не е разумен и се стараем от този неразумния свят да го направим разумен. Тя е работа непостижима. После хората умират. Защо умират? След като платиш дълга си, той трябва да умре. Че как? Онзи, който има да взима, той те държи жив в неговия ум. Обаче, щом платиш, той те забравя, ти трябва да умреш. Казва: "Аз умрях заради него." Казвам, много добре, че си умрял. Казва: "Живея." Казвам, ще има да плащаш.
Писанието казва, че за света трябва да умрем. Значи ще ликвидираш със света, и тогава ще започнеш да живееш c Бога. Ако за стария живот ние не може да умрем и да ликвидираме с него, за новия не може да живеем. Ние още не сме разбрали дълбокия смисъл на Писанието, ония вътрешни думи, които са вложени. Казвам, пророците, които са живели по Бога, те са разбирали. Сега нали вие мислите, че пророците са били хора по-прости от вас. Пророците, които са вложили тия неща, те са разбирали. Вие мислите, че те не разбират, казвате, че те са умрели. Ами, ако ви кажа, че тия пророци и сега са в света пророци. Вие мислите, че те веднъж са се явили и ги няма повече. Хората, които са били пророци, и сега са пророци, те и сега пророчестват. Не е прост човек пророкът. Той не си оставя длъжността. За да може тия пророци да говорят, да разбират Божествения език, те не са били прости хора, те са имали разбиране на природата. После, да могат да изтърпяват това голямо противоречие, което съществувало в техните времена, те са били хора гиганти.
Сега това е по отношение на мисълта. Ние никога не трябва да казваме, че хората, които са живели преди нас, не са били толкоз учени, нито пък онези, които ще живеят подир нас, ще бъдат по-умни. То е криво схващане. Може светът да мисли така. Ние туряме като максима: светът е разумен. Нищо повече. Ние не туряме, че в миналото бил такъв, и за в бъдеще ще бъде такъв. Светът сам по себе си е абсолютно разумен. Онези, които живеят в света, са абсолютно разумни. Следователно включваме всичко в света. Ще вложим в душата си мисълта, че разумното, трябва да се изучават пътищата, чрез които може да се постигне този разумния живот.
Сега, ако ви дадат една тема за щастливия живот, как ще представите? Може да опишеш и туй, и онуй. По какво се отличава богатият от сиромаха? По какво се отличава здравият от болния? Че здравият човек може да направи каквото каже. Болния не може да го накараш да извърши някаква работа. Щом му кажеш, казва: "Ще ме извиниш. Краката не ме държат, сърцето, главата, ръцете не държат. Толкоз лекари не можаха да ме оздравят." Здравият, щом му кажеш, веднага казва: "На драго сърце." Богатият, щом искаш нещо, дава. Сиромахът се огъва, казва: "Ще ме извиниш."
Питам, онзи, който иска помощ от болния, какъв е? Онзи, който търси пари от бедния, какъв е? Пари ще търсиш от богатия. Работа ще търсиш от здравия, а почивка от болния. Ако искаш да починеш, болен стани. Ако искаш да работиш в света, богат стани. Вие казвате, здравият човек да работи, да се мъчи. Не. Мъчи се сиромахът. Богатият не се мъчи. Вие ще преведете, че богатият се мъчи в ада. Той там беше беден. В оня свят Лазар не беше беден, там Лазар имаше. Богатият нищо нямаше и като влезе в ада, засъхна гърлото му. Беден е, пари няма да плати, казва: "Тази работа не може да стане." Всякога под думата "беден" човек все разбира грешен човек. Грешният човек е беден, човек, който не е изпълнил духовните закони.
Трябва да се стремите да бъдете богати. Сега, някои в миналото са произвели сиромашията в култ с една користолюбива цел. Проповядвали са сиромашията, да оставят богатството, да ядат и да пият. Вие казвате: подарете, че вие да имате на онзи свят. Но сиромашията не е признак, че човек в другия свят може да бъде богат. Често казваме, че богатият не може да влезе в Царството Божие. Нищите духом е съвсем друго. Но разумните сиромаси ще влязат. Но глупавите сиромаси и глупавите богати няма да влязат.
Сега всичките тия разсъждения вие ще оставите и ще се качите на вашите минарета, ще започнете старата песен. Сега да попеем малко.
Онези, които свършват по музика, колкото са към края, нали трябва да пеят по-хубаво. Вие музика учите. Не зная по кой път вървите. Правило е в музиката - като ви попитам може ли да пеете, казвате: "Не може да пея." Това не е разумно. Ще кажете: "Уча се да пея."
Защото аз ви казвам, вие, като идете в Царството Божие, ще излязат ангели и ще ви питат знаете ли да пеете. Аз може да ви кажа, че ако идете до вратата на Царството Божие, ангелите ще излязат и ще кажат: "Изпейте една песен." Ако не знаете, ще се върнете, да свършите. Аз ви казвам, че онзи, който не може да пее, ще го върнат назад. Не само свети Петър, но и като влезете в рая, ще дойде свети Петър, ще каже: "Как пеете?"
Сега прозаичните хора в света не обичат да им пеят. В Америка има едни певци негри, те имат особена психология. Те избират богатите милиардери, застават пред вратата със своята физхармоника, че като започнат, онзи богат американец не може да спи. Излезе, хвърли десет цента. Един цент е около един лев и четиридесет стотинки. Този продължава. Някой път ги заставят да хвърлят по три-четири долара, и чак тогава сгъват физхармониката. Че и вие в онзи свят трябва да пеете, че свети Петър да каже: "Пуснете го." Всеки ден трябва да се упражнявате по малко да пеете. Аз зная, мнозина се стесняват, стесняват се от другите.
Изпейте "Ти съзнавай, ти люби! Нева санзу." В тази песен трябва да вземе участие и умът, и сърцето, и волята. Вие трябва да чувствате.
"Отче наш"

Тридесет и осма лекция

на Общия окултен клас

8 май 1929 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев

Беседата е издавана под заглавие "Аксиома на живота".
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...