Jump to content
Светулка

5. Първите екскурзии до Мусала

Recommended Posts

5 . Първите екскурзии до Мусала

При първите екскурзии обикновено се е ходило пеш до Самоков, до Боровец и след това до Мусала. Не са съществували почти никакви превозни средства. В една от екскурзиите , например през 1927 г., братята и сестрите , подредени в голяма група от около 300 души, минават през Чамкория, пеейки песните „Братство, единство", „Напред да ходим" и др., не обръщайк и никакво внимание на проливния дъжд, който се излива в този момент върху тях. Почиващите там фабриканти и милионери казват: „Къде отиват тези луди дъновисти?* В планината няма хижа , вали дъжд, а горе може да се превърне и на сняг. Те ще изстинат, ще се разболеят и ще измрат."

Колко хубаво е било, докато само ние сме били „лудите" по планините и никой не ни е пречил в нашите духовни прояви!... Ами сега, като „полудяха" всички, и ние не можем да си намерим даже и място за пренощуване по хижите и заслоните... И зиме, и лете, при всички метеорологични условия хората посещават планините и приемат своя дял от благословението, което се крие в тях.

При тази екскурзия в 1927 г. Учителят заявява на приятелите, че ако някой се разболее, спазвайки правилата, които той е дал за пребиваването по високите места, той ще плати за лечението му. Разбира се, никой не се разболява, напротив - всички придобиват голяма енергия и подем на духа. Приятелите стигат при езерото, където е сега хижа „Мусала", запалват голям огън и всички го

заобикалят. Цяла нощ проливният дъжд не спира и те се сушат на огъня. Даже брат Борис Николов, който постоянно носи дърва, като застава до огъня прав, за един момент заспива от умора и пада в огъня. Приятелите веднага го издърпват*.

*Вж Изгревът, т. Ill, с. 134-135, N2

Учителят със сестра София Попова и Анастасия Янакиева - най-възрастните сестри, са подслонени под едно опънато на два кола войнишко платнище. В 3 часа сутринта Учителят нарежда да се тръгне към върха. Дъждът се превръща в сняг. Най-отпред на веригата вървят няколко здрави, млади братя, които пробиват път в снега. А отзад - друга младежка група, която подпомага изоставащите и закъсващи приятели. Учителят е в средата на групата, откъдето с един голям фенер осветява пътя. С големи, непосилни усилия, цялата група се качва на Мусала, Там посрещат Слънцето, облаците се разпръскват и снегът се стопява. Приятелите, мокри от дъжда, започват да треперят от студ и Учителят нарежда да слязат при езерото Окото, където запалват огън, заваряват гореща вода. Изсушават дрехите си и се стоплят с пиене на гореща вода. В помощ им е и топлото юлско слънце.

Това е един голям подвиг и сериозен изпит за Братството. Всички екскурзии, направени до връх Мусала, са придружени винаги със сериозна духовна работа - молитви и упражнения.

В беседата „За слава Божия", държана от Учителя на 11 юли 1926 г., той дава следното упражнение:

„Сега ще направим едно упражнение. Ще се разпределите надалеч, на разстояние най-малко 1 метър един от друг.

Ще се обърнете на юг и ще произнесете формулата: „Да се възцари Добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света!"

Ще се обърнете на изток и ще произнесете формулата: „Да се възцари Божията Правда в света и да изчезне всяка неправда в живота ни!"

Ще се обърнете на север и ще произнесете формулата: „Да се възцари Божията Истина в живота ни и да изчезне всяко робство от душата ни!"

Ще се обърнете на запад и ще произнесете формулата: „Да се възцари Божията Мъдрост във всичките прояви на живота ни и да изчезне злото от нашия път!"

Ще се обърнете пак на изток и ще произнесете формулата: „Да царува Господ и да се слави Господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина!" „Да се възцари Господ в Своята Любов, в Своята Мъдрост, в Своята Истина!" ,И да свършим всичко за славата Божия на Земята!" „Амин!"

/"За слава Божия", с. 19/

На 28 юли 1928 г. на връх Мусала Учителят дава няколко упражнения и формулите: „Уповавай на Господа с всичкото си сърце. Уповавай на Господа с всичкия си ум. Във всичките си пътища познавай само Него и Той ще оправи стъпките ти." След това, седнали на земята с левия крак, подгънат под десния, и дясната ръка на коляното се прочита "Добрата молитва" и „91 псалом".**

Под връх Мусала на север, има седем езера, наречени Бистришки /понеже водите им са много чисти и прозрачни за гледане/. Те са свързани с континентите по нашата земя и оказват съответно влияние върху страните, които се намират по тези континенти. Всичко около Мусала е символи и влияния на сили в различните области на живота.

Учителят казва: „Както виждате, докато стигнете до върха Мусала, вие минавате край езера. Всяко езеро може да се уподоби на един от материците на света. Крайното езеро, в дъното на хижата /Каракашевото езеро, намиращо се южно от хижа Мусала/ представлява Австралия. Някога тя е била по-голям континент, отколкото го виждаме днес. Голяма част от нея е потънала. Двете езера при хижата /Северното, което лятно време пресъхва, и Южното - пред хижата/ са двете потънали земи от Австралия. При изкачването по-нагоре двете езера над хижата представляват Азия /Алековото и Безименното езеро/. Езерото Окото под самия връх Мусала представя Европа. Двете езера, които се виждат от върха в посока на югоизток, Маричините езера, представляват Америка и Африка."

Image_179.png

/"Добри и лоши условия", с. 238/

* Вж Изгревът, т. Ill, с. 141-142, N8

* *Вж Изгревът, т. Ill, с. 140, N6, с. 143

Горното езеро под връх Мусала - Леденото или Окото*, както го наричаме ние, е свързано и с България. Обикновено около Петровден в езерото под Мусала остава нестопено неголямо парче лед в средата и много прилича на око със зеница и оттам носи името си Окото. Учителят обръща много сериозно внимание на това езеро и на чистотата, която трябва да се поддържа около него. „Аз бих желал българите да чистят тия извори /в планината/. Ако всяка година българите биха ходили да чистят горното езеро на Мусала, знаете ли какво щеше да стане с тях? Няма да кажа какво биха придобили те. Вие ще кажете: „Малко ли работа имаме да чистим, че ще трябва да се занимаваме с тия неща?" Аз доколкото виждам, работите на българите са оправени само наполовина. Доколкото е очистено онова езеро на Мусала, дотолкова са очистени и техните работи. Това може да е някакво съвпадение, но доколкото съм наблюдавал, така седи работата. Колкото ледовете се стопяват на това езеро, толкова ще се оправят и работите на българския народ."

/"Дава плод", Осма серия, 21-а беседа, с. 16/

Учителят отбелязва, че на Петровден на Мусала има специфични духовни течения и влияния, които само в този ден -1 2 юли, се проявяват и всеки чувствителен човек може да ги възприеме и да се зареди с енергия за цялата година. Когато на Петровден в езерото Окото няма никакъв лед, работите в България са напълно оправени. При досегашните ми многобройни отивания за Петровден почти 2/3 от повърхността на езерото е покрита с лед. По време на строежа на заслона „Хималаи" аз и сестра Елена Симеонова отидохме за Петровден на връх Мусала и следобед, като слязохме при езерото, решихме да очистим боклуците около него. В помощ ни дойде Кънчо - отговорникът на строежа, който ни даде 10 найлонови чувала. Обикаляйки цялото езеро с дълга арматурна кука в ръка, ние по брега и вътре в езерото събрахме 8 чувала боклуци. Кънчо ни предложи да ги сложим в една дупка в скалите, северно от заслона, което ние направихме. Вярвам, че сега може да се съберат много повече боклуци.

Водата, която изтича от езерото под заслона Хималаи, е много чиста и може да лекува очите. При една екскурзия до Мусала, когато Учителят минава покрай този отток на езерото Окото, взима една чиста бяла носна кърпа, натопява я във водата и напръсква всички приятели, които минават един по един покрай него.

След това Учителят дава следното упражнение: умиваме ръцете, лицето и главата си, като казваме, когато се мием, три пъти следната формула:

„Умивам ръцете си, умивам лицето си, умивам главата си. Господи, изпълни ме с чистота, нежност, вяра и другите добродетели.

Най-хубавата вода, която може да лекува всяка болест, е тази при изворите на река Марица, намираща се в местността Маричин чал**. Учителят препоръчва да се възварява водата, да се пият най-малко 6 чаши за излекуване на дадена болест. Разбира се, в лекуването трябва активно да участва и правата мисъл на болния.

Под самия извор има едно малко езерце, с форма, подобна на тази на картата на България. Учителят нарече това езеро Олтаря . Там има голямо присъствие на същества, като най-често идват тия от Сириус. През есента, при маловодие, езерото пресъхва. При Олтаря съм ходил много пъти, преспивал съм в една малка пещера, която зная. Няколко пъти съм бил там за 24 май - Деня на Свети Кирил и Методий. Легнал в пещерата, чувах как цяла нощ козите минават край мене и бързо отиват към връх Манчо. Времето бе облачно, мъгливо и топло, което ми помогна много да понеса студения полъх на преспите. Пребивавал съм и на палатка по 2 седмици с брат Петър Филипов, Мария Тодорова и Надежда Тихолова, когато брат Борис Николов бе в затвора. ** *

* Вж Изгревът, т. Ill, с. 142-143, N9

**Вж Изгревът, т. Ill, с. 143, N9

* **Вж Изгревът, т. Ill, с. 218, N16

Преди тази екскурзия сестра Мария Тодорова и Борис Николов са посещавали няколко пъти това свещено място с палатка. През 1957 г., след свършване на лагеруването си, те събират багажа и го пренасят към първото южно Маричино езеро. Най-големият денк, направен от тях се търкулва надолу с голяма скорост към езерото. Двамата изтръпват от ужас и казват молитва. Денкът стига до брега на езерото и сам спира за голяма радост и на двамата. Това е знак за съдбата на Борис Николов, който същата година попада в затвора.

На 6 декември 1957 г./петък/, милицията иззе братска литература, натоварена на 22 камиона от Изгрева, и от цяла България. На 1 януари 1963 г. Борис Николов и Жечо Панайотов бяха освободени от затвора.

Много случаи има в живота на Братството, свързани с посещението на връх Мусала. При една такава екскурзия хлябът свършва и Учителят изпраща Крум Въжаров с още един брат до Боровец да донесат 2 раници с хляб. Двамата отиват там, купуват хляба, но вместо да минат по редовния път - покрай река Царска Бистрица, те минават през Ситняково и за по-направо, пресичат през Средния чукар, където срещат две мечки. Уплашени, те хвърлят раниците с хляба и побягват към лагера. Тогава Учителят праща други двама, които донасят хляб. На следващия ден една група от десетина братя отива на злополучното място, но от хляба и раниците помен няма - мечките ги отнесли някъде.

Братска група с Учителя отива на Олтаря и всички лягат на полянката пред езерото да си починат. Слънцето е много силно, а майка ми, като ляга, заспива и лицето и, обърнато към слънцето, почервенява силно и започва да я боли. Веднага тя отива при Учителя и иска помощ. Той нарежда на сестра Мария Златева да я намаже със зехтин. Болката преминава и скоро кожата се обелва и постепенно раната заздравява.

Учителят винаги зорко следи хода на приятелите по Мусаленските масиви, като ги предупреждава да му се обаждат, когато тръгват за някъде. Няма случай в многобройните екскурзии, направени до връх Мусала от Братството, някой да е пострадал сериозно. Всички са спазвали съзнателно правилата, дадени отУчителя за ходенето, пиенето на гореща вода, преобличането при изпотяване и дълбокото дишане. Няма случай на разболели се приятели, макар че много пъти летните екскурзии са ставали в зимна обстановка - в сняг, лед и бури. Най-важното качество, което са придобили приятелите, е смелостта, безстрашието, с което са посрещали различните промени на времето и постоянните изненади в планината.

Учителят, който е критикуван и атакуван постоянно от духовенството, ги поканва на връх Мусала - близо до Бога, където да разрешат въпроса за православното духовенство. И сегашните разногласия и разправии, които стават в българската църква, най-правилно може да се разрешат на връх Мусала.

Учителят казва: „Аз съм готов със съвременното духовенство, с нашите братя, владици и свещеници, да обменя мисли. Ще се качим с тях на Мусала, аз ще ги поканя на една братска разходка, от всичките ще има - дякони, свещеници, архимандрити. Ще излезем на Мусала, първо ще отидем към Бистрица, ще вървим полека, ще си говорим по братски, после ще минем по долината на река Марица през Рилската пустиня. Ще вземем южния край.

/Учителят тук говори за отиване на Мусала по Кайзеровия път, който е вляво от обикновения и минава по долината на Марица - Долината на безмълвието. От нея става изкачването на Мусала от южната и страна, която е заоблена, магнетична. Учителят предпочиташе този път на изкачване пред северния откъм езерото Окото, където Мусала е много стръмна, скалиста и опасна./

И като се качим горе на Мусала, там на 3000 метра височина ще обмислим и решим въпроса какво да бъде православното духовенство. Този въпрос само на Мусала ще можем да го разрешим, а не тук долу, в Търново. На Мусала съм готов братски да се разговарям с тях, няма да им се смея. Ще им кажа: „Братко, само тук, на тоя чист въздух, колкото сме по-близо до Бога, толкова по-добре ще можем да разсъждаваме здраво, смислено по тия въпроси за Бога."

/"Обяснения и упътвания", 1922г., с. 35/

Учителят редовно води братята и сестрите на Мусала по случай 12 юли - Петровден, от 1921 г. нататък Мусала е посрещала приятелите със студена и дори зимна обстановка. През 1922 г. времето е хубаво и Учителят извежда 104 души на екскурзия на Мусала. На върха прекарват много добре, посрещат изгрева на слънцето, слушат беседата на Учителя,, преспиват при долното езеро и слизат в Боровец.

На 14 юли 1922 г., в 11 часа, в Чамкория в Учителя Петър Дънов се вселява Господният Дух на Силите и Той става космичен Учител на цялата Вселена. Така той обединява и хармонира Космоса с мировата любов и космичната обич. Космичният Учител е носител на силите на Троицата: Отец, Син и Дух, които дадоха Словото за новия живот на Земята.

При едно посещение на Мусала времето е слънчево и топло и Учителят предлага на приятелите да полегнат на върха, като си постелят палтата, и да преспят там, ако могат половин час." Тогава вие ще научите 10 пъти повече неща, отколкото, ако ви държа една беседа от 1 час."

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×