Jump to content
Светулка

6.Паневритмия на небето на връх Мусала

Recommended Posts

6. Паневритмия на небето на връх Мусала

Учителят работи усилено върху създаването и пренасянето на Паневритмията от духовния в нашия, физическия свят. При честите посещения на Рила някои наши приятели с отворени духовни очи виждат, че възвишените същества играят някакви особени упражнения в ранните зори преди изгрев слънце.

Учителят прави специална екскурзия с голяма група приятели, които достигат до новопостроената малка хижа „Мусала" и преспиват там. На сутринта всички стават рано и тръгват към върха, за да го изкачат и да посрещнат изгрева на слънцето. Учителят нарежда на брат Методи Шивачев да остане в хижата да пази багажа и поддържа огъня, за да има гореща вода и чай, когато групата се върне*.

Братята и сестрите се качват на Мусала и посрещат един хубав изгрев. Учителят изнася кратка беседа, закусват, почиват си известно време и тръгват надолу. Следобед те стигат до хижата, където Методи ги посреща с приготвен чай и гореща вода. Учителят предлага на Методи да си легне веднага, за да си почине, защото на другата сутрин трябва сам да отиде на Мусала и да посрещне изгрева на слънцето. Обяснява му, че трябва да тръгне много рано, за да стигне горе преди изгрева на слънцето.

На Методи му се вижда трудна задачата, но щом Учителят му я дава, той е готов да я изпълни. Ляга и бързо заспива, а през нощта някой го събужда. Той става, оглежда се наоколо и вижда, че всички спят и няма друг станал като него. Идва му на ум да потърси фенер, с който да си свети по пътя, но решава да не вдига шум и излиза навън. Очите му постепенно свикват с тъмнината и той намира пътеката. Вървейки бавно нагоре над него се появява една светлина, която му осветява пътя. Той се оглежда нагоре, надолу - няма никой, и не разбира, кой му свети. Понеже в живота си има много вътрешни опитности с Учителя, по интуиция разбира, че това е негова работа, за да му помогне да върви по-бързо и леко. Когато се уморява, светлината спира да се движи и той си отпочива.

Така за няколко часа той успява да се качи на върха в тъмно. Светлината го довежда до южната страна на върха и угасва. Методи остава известно време в тъмнината и тишината, вглъбен в себе си. По едно време абсолютната тишина се нарушава и той чува над себе си песни и особена музика. Повдига главата си и вижда една голяма светла елипса, в която различава човешки фигури да танцуват по двама в кръг един особен танц. Движат ръцете и краката си, обикаляйки в кръг, съпровождани от небесна музика и песни.

Повече от час Методи е захласнат от това чудно видение. Танцът свършва и цялото видение се превръща в едно светло блестящо кълбо, което бързо се отдалечава на изток в пространството.

*Вж Изгревът, т. I, с. 204-206, 208

Зазорява се. Методи посреща хубавия изгрев, но музиката продължава да звучи ясно в ушите му. Той започва да вижда във всеки лъч от изгряващото слънце по едно същество, което продължава да играе видяния от него особен танц. След изгрева и наряда, който изпълнява, той отива към наблюдателницата и влиза в нея. Вътре няма никой, но на масата има чайник с гореща вода и храна. По интуиция Методи разбира, че тази закуска е за него. Сяда, нахранва се и тръгва надолу, към хижата. Следобед той пристига до хижата, поздравява Учителя и му целува ръка. Учителят го пита: „Е, Методи, какво видя горе?" Шивачев подробно и вдъхновено разказва през събралите се братя и сестри за особения танц, който е видял на върха. След разказа му настава пълно

мълчание.

Учителят повдига дясната си ръка нагоре и казва: „Всичко това, което ти си видял в небето на Мусала, ние ще го свалим тук, долу, на Земята. Ще го свалим, за да бъде както горе на небето, така и долу на Земята."

Група ученици от Младежкия клас решават да направят едно геройство - през февруари да отидат на Мусала*. Те нямат представа за условията горе на планината и са слабо и неподходящо екипирани. Решават и отиват при Учителя да споделят своето желание. Той им казва: „Вие тази екскурзия не бива да правите сами. И аз ще дойда."

На 25 февруари 1925 г. групата с камион пристига в Чамкория. Една шейна ги превозва до двореца Царска Бистрица и в колона по един тръгват нагоре. Войниците, които пазят двореца, ги гледат уплашено. Нагоре снегът е дълбок до колене, като постепенно стига до кръста и гърдите. Времето е студено. Сестрите са облечени с рокли и снегът полепва по чорапите и роклите. Братята правят пъртина напред, като утъпкват добре пътеката, за да могат да минат след тях сестрите. Групата напредва бавно, стъпка по стъпка, и късно следобед достига до Михайлов камък. Учителят, недоволен и сърдит от неразумното младежко увлечение, спира и казва: „Дотук."

Братята изчистват снега около големия няколко метра висок камък и опъват покрай него единственото платнище, което са взели със себе си и така се образува нещо като палатка. Запалват огън, стоплят вода и всички пият по няколко чаши. Наредени един до друг покрай огъня, те изкарват нощта. Сутринта стават, раздвижват се, закусват. Подемат разговор с Учителя. Към 10 часа те виждат, че по пътеката от Чамкория идват 10 коня, водени от двама войници. Най-отпред върви цар Борис. Войниците му докладвали, че вечерта група хора тръгнали нагоре в дълбокия сняг. Той веднага нарежда на другия ден да отидат с десет коня и да намерят и спасят закъсалите в планината. Царят вижда хубавия лагер на братята и сестрите и се усмихва: „Вие сте били много опитни екскурзианти, имате ли нужда нещо да ви помогнем?" Братята и сестрите отговарят, че са добре и нямат нужда от нищо. Те заобикалят царя и започват да му задават най-различни въпроси. Учителят остава сам от другата страна на огъня и мълчаливо присъства на дългия разговор. След приключване на разговора Борис и неговият адютант изваждат от раниците си по един чифт снегоходки, обуват ги и тръгват към хижа „Ястребец". Брат Борис Николов и брат Г. Радев като виждат това, след завръщането на групата в София отиват в града и си купуват снегоходки. Следващата неделя двамата отиват със снегоходките до връх Мусала и се връщат.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×