19. Най-лесното (Младежки окултен клас. Двадесета година (1940–1941). Том I. София, 1998)

[mariaK]

Най-лесното

[Копирана:] Дънов, Петър Константинов. Най-лесното. Младежки окултен клас. Двадесета година (1940–1941). Том I. Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998. 280 с. ISBN 954-9589-10-2.

Книгата за теглене - PDF

1. Най-лесното
   27 септември 1940 г. [опис]
   
2. Цяло и част
   4 октомври 1940 г. [опис]
   
3. Даване и вземане
   1 ноември 1940 г. [опис]
   
4. Проводници
   8 ноември 1940 г. [опис]
   
5. Обработване
   22 ноември 1940 г. [опис]
   
6. Реално и привидно
   29 ноември 1940 г. [опис]
   
7. Трите връзки
   6 декември 1940 г. [опис]
   
8. Математически отношения
   13 декември 1940 г. [опис]
   
9. Обикновен, талантлив, гениален
   20 декември 1940 г. [опис]
   
10. Едно, две, три
    27 декември 1940 г. [опис]
    
11. Превъзмогване
    3 януари 1941 г. [опис]
    
12. Чистене съзнанието
    10 януари 1941 г. [опис]
    
13. Малки правила
    17 януари 1941 г. [опис]
    
14. Метафизични разсъждения
    24 януари 1941 г. [опис]
    
15. Голямата привилегия
    7 февруари 1941 г. [опис]
    

Книгата съдържа 15 беседи, държани от Учителя Беинса Дуно в края на 1940 и началото на 1941г. Беседите представляват том I на ХХ година на Специалния (младежки ) окултен класа и се публикуват за първи път.

 

“Когато даваш, да ти е приятно. Запример, като даваш една ябълка някому, като усетиш, че ти е приятно, то е правилното. Ако си кажеш, че много си дал, или чувстваш, че не си дал толкоз, колкото трябва, обмяната е неправилна. Всякога в една имсъл или когато говориш, като ходиш, навсякъде да ти е приятно…. Това е елементарна работа, от която човек може да се подмлади.”

"Най-лесното". Младежки окултен клас. Двадесета година (1940–1941). Том I. Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998. 280 с. ISBN 954-9589-10-2.

Бележки от книгата:

Издателският екип изказва благодарност на всички, които с цената на лишения, граничещи с героизъм, запазиха за поколенията безценното Слово на Учителя. Благодарим на стенографките Паша Теодорова (1888–1972), Савка Керемидчиева (1901–1945), Елена Андреева (1899–1990) и на съхранявалите го през годините българи.

Да бъде благословен самоотверженият им труд.

Автентичността на стенографските записи е запазена.

Бележки от книгата:

Предпечатна подготовка: Наталия Ангелова, Звезделина Якова