Jump to content

Recommended Posts

14. Срещнеш ли мечка - ставаш безстрашен

През 1977 г. заведохме Павел Светославов на връх Мусала. Тогава той беше на 2 години. Не искаше да ходи и ние постоянно му давахме фъстъци. Уморени, стигнахме до подножието на Мусала, при въжето. Тогава той се затича нагоре, по лятната пътека, и ние едва го стигнахме и заедно се качихме на върха. Времето беше хубаво, тихо и топло.

Друг път на заслона ни хвана силна буря и сутринта със съпругата ми Елена тръгнахме за върха, като оставихме сина ни Павел, Кирил Господинов, Гергана и децата им да спят в заслона. По едно време Павел се събужда, вижда, че ни няма, нахлузва на бос крак обувките и пристигна на наблюдателницата с изстинали крака. Свалихме от нашите чорапи, обухме го и го затоплихме.

Една година посетих Мусала за Нова година. Хижата беше пълна с хора и до късно пяха и се веселиха. Аз не издържах, станах и тръгнах за върха. Успях да стигна навреме, преди изгрева. Зората беше чудно оцветена с виолетов цвят. Прехвърчаха снежинки и слънцето изгря виолетово. Това е вторият случай, при който видях слънцето да изгрява виолетово.

През 1974 г. със сестра Елена посетихме връх Мусала. Преспахме на хижата и сутринта посрещнахме изгрева. Закусихме, починахме и се върнахме на хижата, за да слизаме надолу. Там заварихме двама овчари, донесли мляко на хижарката, които се оплакаха, че мечка стръвница изяла няколко от агнетата им.

Следобед с Елена тръгнахме по пътеката за Ситняково, понеже там работеше лифтът. Минахме по пътеката край Дено, завихме покрай Чадър тепе и някъде по средата от северната страна на върха срещнахме една голяма мечка на 30-40 метра от нас. Елена беше бременна с Павел и аз, за да не се уплаши, и казах: „Еленка, един кон се е заблудил в планината." А тя ми отговори: „Това не е никакъв кон, а една голяма мечка." Мечката ни забеляза и веднага зави надясно по баира, като чупеше клека. Пътят беше свободен и ние продължихме надолу, към Боровец. Понеже Елена не се уплаши от мечката, Павел като порасна, стана много безстрашен. Бяхме отишли на село при едни познати, които имали много лошо куче и само чорбаджията смеел да ходи при него. Ние не знаехме това нещо, а Павел се изплъзна от нас и отишъл до кучето и започнал да го гали. Господарят му се ужаси, като видя детето при кучето, но не се случи нищо лошо.

Една година се качвахме на Мусала с приятели от Димитровград. Когато стигнахме края на въжето, спряхме да починем и отправяхме погледите си към Скакавците. На небето се очертаваше едно голямо бяло знаме, около което имаше същества.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...