Jump to content

Recommended Posts

18. Екскурзии на Мусала за 22 юни

Една година малка група от няколко души се качихме на Мусала на 22 юни да посрещнем изгрева на слънцето. Беше доста студено . Вратата на наблюдателницата беше заключена и ние отидохме на мястото за посрещане на изгрева. На приятелите им стана много студено и започнаха да треперят. Аз се преоблякох и ги накарах да започнем да клякаме. Скоро всички се затоплиха и даже някои се изпотиха. Една от сестрите, участвала в екскурзията, ми каза, че сме клекнали повече от 100 пъти. Понеже въздухът е много чист, когато правим тотални движения с тялото, то поема нечистотиите и усилва кръвообращението ни и ние се затопляме. Под нас се появиха две стада от кози, които тичаха по снега.

За 22 юни 1987 г. Павел, Елена и аз отидохме на заслона при Окото. Там заварихме брат Паньо Балдъров от Димитровград. Беше паднал пресен сняг и беше много хлъзгаво. Брат Паньо беше дошъл с половинки обувки и преспал на заслона, но на сутринта не можал да се качи на върха и мислеше как ще слезе надолу Аз му казах: „Ти си дошъл да се качиш на Мусала, а не си се качил. Ще се качиш на върха и тогава ще слезеш надолу, за да си отидеш в Димитровград." Той ми отговори, че това е невъзможно, защото пътят е много хлъзгав, времето - ветровито и облачно, и затова изобщо не мисли за върха, а само за слизането си надолу. Казах му, че непременно ще се качи на върха.

Ние тримата отидохме на върха и посрещнахме изгрева. Направихме молитва и времето се разведри. Слънцето се усили и започна да топи снега. Ние се върнахме пак на заслона и снегът почти се стопи. Казах на брат Паньо да тръгва веднага за върха заедно с Павел. Павел го хвана за ръка и го заведе на върха. Там прекарват известно време, радват се на хубавата гледка, която се открива пред очите им, и слизат на заслона. Заедно слязохме надолу към Боровец. Това беше последната екскурзия, направена от брат Паньо на Мусала. На 15 януари 1988 г., той си замина от този свят.

Една година за 22 юни в заслона „Еверест" се събрахме голяма група желаещи да посрещнем изгрева. Сутринта всички станахме рано, но бяхме неприятно изненадани от проливния дъжд, който се изливаше по планината. Всички чакаха и ме питаха кога ще тръгнем нагоре. Аз чаках да ми се каже отвътре. Отговорих им, че след малко ще тръгнем. В 5 без 10 излязохме навън с Елена и тръгнахме нагоре. Все още валеше слаб дъжд. Всички - около 60 братя и сестри ни последваха, покрити с найлони. Скоро дъждът напълно спря. Качихме се на върха, проведохме наряда за празника. Слънцето не се показа от облаците. Направихме първите упражнения и аз предложих веднага да слезем на заслона. Едва се прибрахме в „Еверест" и дъждът започна с още по-голяма сила. Някои, които не побързаха, се намокриха хубаво. Останахме в заслона, изсушихме се и на другия ден се прибрахме.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×