Jump to content

Recommended Posts

21. Планината не бе гостоприемна

В 2002 г. ходихме за посрещане на пролетта и с Красимира Иванова. Много пъти по пътя и става лошо. Особено опасен за нея беше улея по зимната пътека след хижата. Стана и лошо, припадна. Върнахме я, но не може да ходи и да си носи раницата. В това време ни настигна младеж, който не носеше раница и го помолихме да вземе нейната. Той я взе и я занесе на заслона Хималай. Красимира се окопити и до върха си носеше раницата. Посрещнахме пролетта и се върнахме в дома си.

В 2002 г. се подготвихме да отидем на езерата. Оказа се, че в групата ни беше и англичанката Даниел. Тя боледуваше от схващане на кръста. Ударили и инжекция и напълно се схванала. Повика ме по телефона да и помогна. Отидох с брат ми Косю, сестра ми Величка, мъжът и Истиан и Красимира. Лежеше на леглото. Накарах я да се съблече и я разтрих основно. Казах и да стане. Слезе от леглото, клекна няколко пъти, нямаше болки, прегърна ме и каза: аз възкръснах. Облече се и ни гощава на масата си. Понеже малко ям, всичко, което остана ми го даде.

На другият ден с пикап пътувахме за езерата през Сапарева баня до „Горна земя" и от там с джип, заедно с Даниел, Георги Брънчев, Елена, аз и още няколко сестри ни закараха на х. „Рилски езера"' от която отидохме на „Седемте езера" и чакахме багажа, Конете закъсняха много и когато дойдоха, заваля силен дъжд и в най-големия дъжд си пренесохме багажа и го сложихме в строящата се кухня.

Дъждът продължи и около мен се събраха над 20 души и проведохме разговор за Учителя. Не можехме да си направим палатка и в това време дойде Даниел и ни покани в нейната втора оборудвана палатка, където преспахме. Така тя ми се отблагодари за разтривката, която и направих.

На другият ден си построихме палатката и се подредихме. Няколко дена след това заваля силен дъжд с град, стана студено и градът заледяваше. Има едно народно поверие: ако най-малкият, или най-големият вземе няколко зърна град и ги глътне, градът спира. Аз взех няколко, глътнах ги и градът спря. Навсякъде беше локви и замръзнал град по покривите на палатките. Обаче, леденият град изстуди зъбите ми и един се поду и ме болеше много. Екстрасенсите ми дадоха веднага лекарства. Елена ми вареше картофи и врели ги слагаше на подутото място. Доброто, което направих за приятелите, ми струваше много скъпо. Накрая реших да пробия абцеса. Обгорих игла и го пробих. Изтече много гной, олекна ми и след няколко дена зъбът оздравя. Не бях ял повече от седмица и започнах нормално да се храня. Зъбът ми остана и сега е здрав в устата ми.

На езерата се запознах с Иванка и дъщеря и Снежина. Бяха се настанили в една палатка на Ина Дойнова. Иванка ми каза: „Откога съм те търсила и най-после те намерих." Каза ми, че не може да се освобождава и ме помоли да и помогна, да я разтрия. Един ден почти всички отидоха на екскурзия и аз отидох при нея да я разтривам. Оказа се, че на стомаха и имаше един твърд кръг като тава и перисталтиката и изобщо не работеше и тя няколко дена не беше яла. Разтрих яздраво, а тя охкаше. Раздвижи се стомаха. Накарах я да изкара режим само на вода и тя го изпълни добре.

Тя доведе при мене една нейна приятелка, която си навехнала кракът и не може да ходи и да отиде до новата хижа. Разтрих я, щракна и тя тръгна без болки и си отиде на хижата. Бог веднага я излекува, и на другият ден дойде пак на лагера и ми целуваше ръцете.

Снежина започнала да учи медицина, но няма мензис - има голямо напрежение и не може да учи. Дойде с майка си и ме помоли да я разтрия. Аз я разтрих здраво и казах, че до един месец ще се оправи. Така и стана. Каза ми: „Не ме е срам от тебе, но много ме боли като ме разтриваш." Има Плутон съвпад Марс и съвпад Сатурн в знак Скорпион.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×