Jump to content

Recommended Posts

24. Защо планината е сурова към случайните гости

За 22 март 2004 г. отидохме на Мусала Емилия, Красимира, Павел и аз. Косьо ни закара до Боровец с колата си. Качихме се нагоре след Ястребец и минахме по летният път над езерото по желание на Красимира. Имаше много сняг, но бяха минали и хора. Изкачихме се трудно до върха. На Красимира пак и призля, но бързо я възстановихме. Метеоролог беше Георги, но нямаше тоалетна и трябваше да ходим навън. С Павел решихме и главно той, направихме стъпала към вратата, зарината от многото сняг, та вратата можеше да се отваря - иначе влизахме през прозореца. Там бяха и други приятели: един скиор от Сливен, Евгения от Созопол с приятелката си Петя от Русе. Те бяха в кухнята и до късно си говореха, главно срещу мене, понеже не отидох при тях.

Сутринта излязохме с Емилия и Красимира в 5 часа да видим звездите. В това време от вън се връщаха Евгения и приятелката и Петя от тоалетната. На Евгения пред стълбите точно и стана лошо, припадна, хлъзна се по стълбите и се просна пред краката ми. Накарах Красимира и Емилия да я сложат на стълбата. Разтрих и малкият мозък и предизвиках движение на сърцето и дишането, и отваряне на очите. Въздъхна и дойде в съзнание. Веднага забелязах, че е обезводнена, за да не излиза навън да се освобождава, не е пила вода. Накарах Емилия да направят с бързовара 2-3 литра вода, която изпи. Приятелката и Петя ме попита: „Ти как ги правиш тия работи, как я връщаш в съзнание?" Отговорих и, че тя няма моите магнетични ръце, и ако разтрива някой да го събуди, още по-зле ще му стане. След изпиването на водата. Евгения се окопити и ми благодари, че съм и помогнал. Слязохме си добре от върхът и се прибрахме.

За 22 юни, идването на лятото бяхме с Румяна и Радостина, Емилия, Еленка, Павел и аз. Павел предложи да минем по билата, по Маркуджиците. Казах му - при едно условие - да вземе раницата на Румяна. Потеглихме по пътя към влековете. Румяна нямаше раница и леко ходеше, но беше с фланелка с къси ръкави, а духаше студен северен вятър. Към Незнайният връх пипнах ръцете и - бяха студени. Накарах я веднага да сложи дреха с дълъг ръкав. Ходеше бавно, често почиваше.

Бавно напредвахме и след обяд бяхме на върхът. Георги ни настани в западната стая мен, Елена и близначките. Предложих на Румяна да я разтрия, но тя отказа. Легнах си веднага. Към 0 часа ме събуди сестра и, че Румяна е много зле. Беше много изстинала от ходенето и имаше висока температура. Челото и гореше, освен това имаше болки в стомаха. Не даваше да я разтривам, понеже я боляло. Разтрих я добре и сърцето и, което биеше инфарктно: тупа няколко пъти, спира и пак така започна да бие нормално. Това е опасно за живота. Сгорещихме вода и с две фланелки и слагахме със сестра и горещи компреси на стомаха. Температурата спадна, и тя заспа. Сутринта пак я разтрих и беше почти добре. Дойдоха и Дарина и Снежина и имаха гъбички по стомаха. Помогнах им и им казах да отидат при гинеколог да им даде крем срещу тези гъбички. Те оздравяха. Трябваше да слязат Румяна, Радостина, Дарина и Снежина да отидат в понеделник на работа. С тях тръгнаха Косьо и Павел. Лифта работеше до междинна станция. Много трудно слезли, понеже минали по стръмният път, а Павел беше взел туба от 20 литра с вода от Окото. Казах им, че в понеделник - 21 юни ще има лифт. На 21 слязохме надолу. Горе казаха, че нямало лифт, но моето ръководство ми каза, че ще има. Към 10 часа стигнахме хижата. Спряхме и закусихме. Две групи туристи и брат Кирил със сестра тръгнаха пеша. Ние си приготвихме раниците 15 минути след тръгването им и хижаря се обади на жена си, че лифта е тръгнал. Слязохме с лифта. На Павел наредих да дойде в Боровец към 12 часа и 30 минути. Прибрахме се благополучно в София, като напълнихме съдовете, които Павел носеше от Бистришката река.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×