9. Хармония в планината

[Светулка]

9. Хармония в планината

„Направете днес следния опит: постарайте се да прекарате този ден спокойно, тихо, да се пазите от гняв, от спор. Прекарайте този ден така, че на никого да не кипне млякото - на ваш език казано... Не е лесно да се прекара цял ден в хармония: в обхода, в поглед, в думи, в мисли, в чувства и в постъпки. Не е въпрос да се плашите, но всеки трябва да живее, както живеят на небето."

/"Царският път на душата", с. 45/

„Планината търпи само ония хора, които живеят хармонично. Не живеят ли хармонично, тя изпраща дъжд, вятър, гръм, светкавици и ги заставя да слязат долу. Планината не търпи никакво недоволство. Недоволен е само онзи, който не разбира Божиите пътища." /"Двигатели в живота", с. 77/

„Сега, като сте дошли тук, вие трябва да бъдете добре разположени, да използвате всичките условия, които природата предлага."

/"Любов към Бога", с. 190/

„Благодарете на планината, на въздуха, на водата за благата, които ви дадоха. Благодарете за енергията, която придобихте тук. Сега трябва разумно да използвате всичко, което сте придобили." /"Отворени форми", с. 193/

„Сега ще благодарим на Бога, че сме на планината, при чистия въздух, при чистата вода и при изгряващото слънце. Ако искате да се ползвате от чистия въздух, качвайте се по върховете. Ако искате да се ползвате от чистата вода, ходете при изворите и оттам я носете. Водата е като дете, тя обича да я носят."

/"Ценното от книга та на великия живот", с. 249/

„Сега заемете се да очистите мястото около палатките си. да ги окопаете добре, да махнете всички клечки около тях. После, излейте 3 кофи вода върху палатките си, да изчистите праха, който е полепнал по тях. Не чакайте да завали дъжд, че той да свърши тази работа. Водата е благословена в живота."

/"Любов към Бога", с. 137/

През 1938 г. Учителят препоръчва на приятелите да очистят около палатките си, но никой не иска да чуе и не чисти. След около половин час започва силен дъжд с гръмотевици. Всички изкачат около палатките си и започват да чистят усилено. След като събират всичките боклуци, дъждът спира. Братята и сестрите, макар и мокри, са много доволни, че градът, който приближаваше към лагера и се изпипваше в езерата, се отклонява и отива към Урдината долина*. Облаците се пръскат и огрява топлото слънце, което ги изсушава. Учителят пита: „Защо не изпълнихте навреме това, което ви казах, но предизвикахте съществата да ви поливат? Тук всичко трябва да се прави веднага и на своето време."

И продължава по-нататък:

„Понеже братята и сестрите отдавна не бяха мили палатките си от праха, Господ им изпрати малко дъжд да ги измият добре. Този дъжд ги изми не само отвън, но и подовете им отвътре. По този начин всеки провери доколко палатката му е солидна."

„В такъв случай, когато сте скръбни, обременени от нещо, направете следния опит: вземете една кофа и полейте с нея десет пъти вода върху някой голям камък, като си кажете: „Както водата измива камъка, така нека измие, нека отнесе и моята скръб." /"Любов към Бога", с. 165, 138/