6. Гости в лагера

[Светулка]

6. Гости в лагера

Отначало около езерата не идват никакви чужди хора. Два пъти братята срещат глутница вълци, която минава край второто езеро бързо, без да нападне никого. Тя върви по пътеката и се отправя надолу, към първото езеро.

Появяват се рибари, които започват да ловят риба във 2-рото и в 3-тото езеро.* Един ден рибарите успяват да уловят една голяма риба във 2-рото езеро и я слагат в кофа с вода, която носят. Учителят забелязва всичко и веднага изпраща двама братя да купят рибата и я донесат при него. След малък пазарлък братята донасят кофата с рибата при Учителя. Той се приближава близо до нея и известно време и говори нещо, след това нарежда на братята да я пуснат в езерото. Когато братята го питат защо е постъпил така, той обяснява, че тази риба е царят на рибите в езерото и Учителят му казал как да се пазят от въдиците на рибарите, за да не страдат. След този случай рибарите не могат повече да уловят никаква риба във второто езеро. Те престават да досаждат и се преместват около 3-тото езеро.

През 1939 г. играехме Паневритмия при третото езеро, а оркестърът беше застанал на малкото баирче до пътеката, по която сега вървим, а ние обикаляхме в кръг наоколо. Нямаше го тресавището, което сега се е образувало в южната част на езерото. Няколко рибари заложиха въдиците в езерото и застанаха настрани да гледат Паневритмията. Ние, няколко малки палавници, без да ни видят, взехме въдиците с пръчките им и ги хвърлихме между скалите, в една морена.

Няколко пъти от Долината на Съзерзанието в лагера проникваха мечки и обикаляха край палатката на брат Борис Николов - в ниската част, след палатката на Учителя. Те не направиха пакост на никого.

В лагера имаше много змии - пепелянки, които постоянно се навъртаха около палатките ни. Учителят ни научи да слагаме обелени скилидки чесън около палатките ни, от които змиите бягат. Първоначално змиите бяха много и братята ги ловяха с ръкавици, слагаха ги в торби и ги хвърляха в стръмнината към първото езеро. Ние, младежите знаехме, че първото езеро е змийско езеро. По този начин змиите значително намаляха. Те са много умни и обикновено отиват да спят под възглавниците на хората, за да черпят енергия.

Една година сестра Елена Андреева с група нейни приятелки си бяха построили палатките до второто езеро, някъде, където е сега конярят Михал. При тръгването им ние отидохме да свалим палатките и да ги опаковаме като багаж за конете. Палатките бяха с подове и под всяка палатка излязоха по 3-4 змии пепелянки.

Мишките бяха чести посетители и ортаци на нашата храна. Те бяха много чисти и спокойно влизаха в палатките ни. Не се плашеха от нас, защото и ние не се отнасяхме зле с тях, а чакаха да им дадем по нещо.

Когато бяхме на лагер под Зелени рид, при нас дойдоха на гости две невестулки, които постоянно обикаляха лагера, а нощем играеха по покрива на малката палатка на Елена Симеонова и Донка Стоянова. Ние разбирахме, че много обичат пушено сирене, и им оставяхме до палатките. Те редовно го изяждаха. Щом имаше невестулки, нямаше никакви мишки - те ги изтребваха.

Когато работехме при конете, сваляхме или качвахме багажа, често ни нападаха бълхи, които се въдеха в тяхната козина, и ни хапаха много силно. Спасението беше да съблечем дрехите си, да ги оставим навън на студа и да облечем други. Бълхите умираха от студа - обикновено температурата нощем е под нулата, и ние се отървавахме от това зло.

Орлите, които кръжаха над лагера в 1938 г,, се загубиха. Понеже правили много пакости на овчарите - задигали малки агънца, последните заложили на няколко места месо с отрова, от което почти всички орли се отровили.

През 1939 г. нямаше орли на езерата. Сега тук-там се среща по някое малко семейство от този вид, Има доста планински черни гарги, които понякога ни служат като барометър. Когато времето ще се развали, те идват и кацат около хижата, където знаят, че могат да намерят храна. Не минават 1-2 дена, идва депресия с дъжд, сняг, буря. Често се срещат калинки и пъстроцветни пеперуди. Тази година имаше много скакалци по поляните, особено около езерото Махабур. Езерата до петото са украсени с много бели водни лилии - лютичета, които по времето на Учителя почти липсваха. Навсякъде се среща каменоломчето - едно бяло цвете, което расте върху скалите и около тях. Срещат се дори и петров кръст, и диви рози, които имат много хубав аромат. Има много червени и черни боровинки, а по-ниско,към Вада е пълно с малини. Много хора идват с колите си на Вада и берат с кофи малини.

______________________________

*Вж. Изгревът, т. Ill, с. 146-147, N14